Интересът към темата кой ще е новият шеф на БНТ беше симптоматичен. Защото медиите бяха въвлечени в политически сюжет още през месец май с намека на премиера „оказвам ли ви натиск”. Оттогава медийният флирт със властта премина на „право куме в очи”. Извън фолклорната стилистика, на медиите се падна задачата да отстояват честта и името си. Конкурсът за генерален директор на БНТ беше поредното необходимо изпитание.

Медиите му отделиха заслужено внимание. „Капитал” например предложи на читателите си информация ден по ден как се движи изборът. „24 часа” и „Стандарт” изнесоха на първите си страници новината, с фамилиарното обръщение към новия шеф: „Вяра шеф на БНТ, не иска честитки ” и „Вяра хваща метлата в БНТ”. А „Канал 3” даде властта на зрителя сам да прецени за най-добрата кандидатура.

Този конкурс мина през медиите, превърна се в част от дневния им ред, а чрез форумите в интернет – и в част от обществената дискусия. Защото изборът е важен, а заложници на отговорността оставаме всички. Голямото предимство за публиката е, че видя случването на избора за медиен шеф в риалитито на Сашо Диков. Митът, че конкурсът е невидим за аудиторията, беше успешно развенчан. Дано еталон за публичност останат подобни медийни риалита, а не „Биг Брадър”.

Лошото е, че честата публична употреба на определени понятия без ясна дефиниция девалвира определени ценности. Подобен пример за девалвация на работата на цяла професионална гилдия като публичните комуникатори е честата употреба на PR. Точно както PR в масовото съзнание е домогване до незаслужена и/или измамна публичност, така и лобизъм се приравнява откровено с корупция. С две думи лобизмът се превръща в по-мръсна работа и от PR-a в България. Любопитното е, че иначе и двете съвсем легални дейности биват заклеймени още в зародиш у нас. Проблемът отчасти се корени в самата професионална среда (и в двата случая недооформена и нерядко със съмнителни професионални качества и стандарти), но и в медийните публикации, където двете понятия неизменно присъстват с обратен знак и напоследък се употребяват заедно, т. е. „прави се лобизъм с привлекателна PR опаковка”.

В медиите тази седмица имаме няколко примера как различни политици се упражняват в създаването на дефиниция какво е лобизъм. Според Б. Борисов лобизъм е „опит за вмешателство”, „натиск”, „да защитаваш нечии интереси” („Панорама”, 9 юли по БНТ). Антон Кутев от БСП го дефинира като „реализация на определени интереси”, а според Павел Димитров от ГЕРБ „лобизъм - това е нещо много положително, в интерес на гражданите и обществото” („Тази сутрин”, БТВ, 15 юли).
Няма нищо лошо в подобна дискусия, но докато все още няма законови рамки, които да разграничат понятията “лобиране”, “клиентелизъм” и “корупция” мисля, че медиите, като арена на този дебат, следва да бъдат по-акуратни към употребата им и да ограничат тенденцията към тяхната взаимозаменяемост.

Октоподът-”оракул” Паул е от вида обикновен октопод (Octopus vulgaris) и живее в аквариума Сий Лайф Сентър в Оберхаузен. За разлика от много свои събратя обаче има собствена статия в Уикипедия и това е най-малкото, което може да се каже за него.

Неговите пророчески способности предизвикаха полярни страсти и разбудиха дебати за това на какво се дължи достоверността на предсказанията. Дали благодарение на трите си сърца и цели девет мозъка, Паул получават сигнали от по-висш разум… Може би октоподът избира по случайност правилната мида от кутиите със знамена на отборите-съперници.

С края на Световното първенство по футбол октоподът се пенсионира като оракул. Сериозните кулинарни заплахи и краят на шампионата са добър повод за подобна стъпка, но ако разширим хоризонта на предположенията, може да “надушим” и българска следа.

С верните си прогнози на ниска цена Паул подкопа бизнеса на ясновидки, гледачки и лечителки, които работят срещу sms-и за по 1,20 лв., обаждания в ефир на двойна цена. Октоподът стана и медийно интересен на премиера Борисов, който се довери на него за своето предположение за световен шампион по футбол: “Ще питам октопода Паул кой ще спечели световното”.

Потребители във форума на dir.bg имат по-практични идеи за използване потенциала на оракула: “…Аз лично препоръчвам на нашия уважаван премиер г-н Б. Борисов веднага да замине за Германия и да постави на Паул куп важни въпроси - “Ще го бъде ли АЕЦ Белене” (същото за газопровода и нефтопровода), “Кога ще излезем от кризата”, “Ще изкара ли ГЕРБ целия мандат”, “Кога да уволним Дянков - веднага или след 3-4 месеца”.

А какво ще се случи, ако Паул не отговори ПРАВИЛНО на тези ключови въпроси… Испания вече е готова да предостави убежище на животинчето, далеч от футболни фенове и букмейкъри, и най-вече от тежки политически дилеми.

Той Е премиерът Борисов и превърна футболната игра в алтернатива на скучните пресконференции. Може би поизневери на увлечението си по тениса, но отборната игра предлага големи възможности за изява на силните играчи.

Трансформация на футболната игра в медиен инструмент на политиката започна през есента на 2009 г., когато ни заля обилна информация и снимки в детайли на подутия крак на премиера, пострадал при любителски мач. Операцията попречи на дебюта му на официален мач в Бистрица, но го амбицира за политически голове пред погледа на жадните за зрелища медии.

Във футболния актив на премиера блести попадението, довело до победата с 4:2 на българския отбор над европейския на демонстративния мач по случай Деня на Европа - 9 май. “Най-добре сме в целия ЕС”, заяви той, а пресата показа блясъка на изпълнението му по време на “кървавия мач” със зрелищни снимки в действие и бомбастични заглавия: “България поведе на Европа с 4:2″(в. “24 часа”), “Бойко вкара на евродепутатите”(в. “Засада”).

С футболни успехи завършва и първата година от управлението на ГЕРБ. Как да не оцениш работата си с “много добър” (5), щом си отбелязал един гол и две дузпи на мач със собствена топка (в. “Монитор”).

Успешният футбол радва феновете, но е резултат от добра тактика. Затова министър-председателят се доверява на Моуриньо: “Аз не искам да ме обичат, те получават заплата за това, което правят, те трябва да изпълняват това, което им кажа на терена”.

Опитът на европейски грандове “Реал” (Мадрид) и “Барселона” помогна на премиера и да намери точните думи за първото място на вицепремиера Цветанов в обществения рейтинг: “Ами, и “Барселона” падна. И то падна от един треньор, и то треньор, който е бил преводач на треньора на “Барселона” преди години. Много е важно да се даде възможност и аз винаги съм събирал около мене много силни хора” (”Тази сутрин”, bTV - 7 май 2010 г. ).

Следващите мачове на българската политика продължават със зрелищни голове във вратата на кризата, Европа и света. Футболът е политика и зрелище, а българите разбират и от двете.

Няма спор, похвално е да се опитаме да изградим рефлекс за нетърпимост към разобличените. Българската публичност хронично страда от оставащите и благоденстващи в нея дискредитирани лица. Конкретният случай обаче изобщо не трябва да се възприема като удар по ГЕРБ. Дори напротив, той е толкова добре дошъл, че зад кулисите на Иванов трябва да му връчат медал за особени заслуги към публичния облик на партията.

Какво се случи? Невидимите, но несъмнени връзки на политици и митничари проблеснаха за миг на екрана. Намеси се кодът на приятелството, забъркан заедно с кодa на политическата доблест. А най-накрая излезе, че Лъчезар Иванов с нищо не е изложил партията си, но ще понесе отговорността за това. В еуфорията от оставките множество въпроси останаха без отговор, а по-точно дори и не бяха сериозно поставени. Защо например Ваньо Танов е мълчал досега за ходатайствата на Иванов? Защо докторът не е бил разжалван още тогава? Как се вписва целият случай в картината с изключените от редиците на ГЕРБ представители на местната власт Дани Каназирева и Йордан Михтиев? Ще се потърси ли сметка за злоупотребата с власт? И най-вече защо темата гръмва сега, когато митниците и МВР са в конфликт? Тези аспекти на сценария останаха извън полето на медийния интерес.

За широката публика изглежда, че телевизията написа оставките на „Лъчо” и го постави пред свършен факт. Тоест, че гражданският натиск е добил регулаторна сила върху властта. По-адекватно обаче е да мислим, че нуждата от спазени обещания и конкретната конюнктура го направиха. И като добавим тънкия момент на консултацията, която тв-репортерката, разпалила скандала, по собствените й думи е провела с премиера преди излъчването на разкритията си, картината става все по-партийно обагрена. Лъчезар Иванов е просто необходимата жертва в името на една по-голяма кауза – тази на премиера. Какво включва тази кауза обаче е тема на друг анализ.

Медиите влязоха в ролята на диджей, който направи аналогия с „ретро-хита” на Маяковски „Моя милиция меня бережет” и с култовите думи на Тодор Живков „Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията”. Медийно популяризирана, песента доби отзвук, който надмина по рейтинг спец-операциите на МВР и дори ги измести. Иронията в отразяването този път бе нескрита и обедини медиите. „Стандарт” публикува мнението на Станишев и Местан за „реплика” на Маяковски и „политическа гротеска”, ВАЦ-овите издания дадоха трибуна на гражданин, който предложи текст за химн на НАП срещу опрощаване на данъците, в bTV Сиромахов сподели, че вече и министерствата могат да развият този нов институционален жанр. „Дневник” цитира Маринов за песента: „творбата е създадена безкористно, без заплащане, а “мелодията е покъртителна”.

Медиите всъщност изпревариха събитията – МВР трябваше да даде тон за дискусията нужна ли им е песен, но тон даде интернет, отзвук – медиите, а МВР изрази себе си чрез Цветан Цветанов пред bTV: „Песента “Нашата полиция” не е химн, това е една песен за българския полицай”. Изпята от Веселин Маринов. Не детронираха ли обаче медиите българския Кобзон?

дата: 9 юли 2010

място: Радисън САС Гранд Хотел, зала „Александър” (пл. Народно събрание 4, София)

програма

09.00 – 09.30 – регистрация

09.30 – 09.45 – откриване

• Матиас Барнер, директор на Медийната програма на фондация „Конрад Аденауер”
• доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии

09.45 – 11.00 – панел І: ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА В ДВЕ ПЕРСПЕКТИВИ: ГЕРМАНИЯ И БЪЛГАРИЯ
модератор: доц. Орлин Спасов

• д-р Буркхарт Новотни, журналист и медиен експерт
• доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии
• дискусия

11.00 – 11.30 – кафе пауза

11.30 – 13.00 – панел II: ПОЛИТИКИ НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА НА МЕДИИТЕ
модератор: доц. Георги Лозанов

• Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по Култура, гражданско общество и медии
• Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ
• Вики Политова, изпълнителен директор и Яна Иванова, директор Корпоративни отношения на bTV Медиа Груп
• доц. Орлин Спасов, ръководител Проекти на Фондация „Медийна демокрация”
• дискусия

13.00 – 13.30 – коктейл

работни езици: български и немски (симултанен превод)

Ако трябва да сме честни, „манталитетът на българина” е дежурен аргумент на Цветанов, когато се оправдава за проблемите с престъпността. Но този път в думите му, изречени във връзка с катастрофите по пътищата, има правдивост. Репликата му бе насочена към българските шофьори, депутати и журналисти, и призоваваше да бъдем по-внимателни шофьори и да променим мисленето си на пътя.

Според официалните данни само за месец пътните камери са засекли над 18 000 нарушения на магистралите. Това недвусмислено показва, че сме недисциплинирани шофьори и не спазваме правилника за движение по пътищата. Всеки от нас, който е шофирал е правил нарушения, а който не е шофьор, със сигурност е присъствал на десетки такива. Защото мисленето ни е, че това са дребни нарушения и често се измъкваме без наказание. А когато става дума за човешки живот? Всяка година при катастрофи загиват между 1000 и 1200 души. И ако безнаказаността от пътните контролни органи е почти сигурна, дали тази от съдбата ще ни подмине?

Никой не обича да му казват, че греши и че трябва да се промени. Но поведението ни на пътя е нещо, което наистина трябва да преосмислим и изменим. Затова нека някои медии не се държат като ощипани. Заглавия от рода на „И Цветанов иска смяна на чипа на българите” в този случай просто звучат нелепо. Медийната активност може да се пренасочи към национална кампания за непримиримост спрямо автомобилните джигити, към повсеместно оборудване на пътищата с камери и не само регистрация на нарушителите, но и публична отчетност за последвалите санкции. Така хем опосканата държавна хазна ще се понапълни, хем нарушенията и жертвите може да намалеят.

Не всяка критика е неоснователна. Затова, нека първо се замислим за какво иде реч, преди тенденциозно да отхвърляме някои идеи, пък били те и с подател високопоставен член на правителството.

Рисковете пред едно такова предаване са очевидни. Много е трудно да предположим, че то ще прескочи рейтинговата стратегията на МВР. Явно кино стилистиката, заляла напоследък новините, провокира интерес, който се разработва като медийна ниша. Макар и срещу показването на екшън сцени в телевизията да се изписа и изговори много, жанрът е вълнуващ и воайорски, и изглежда има светло тв-бъдеще.

Риалити-МВР-продукциите обаче имат някои явни недостатъци. Медийният лов на престъпници вече несъмнено е един от стожерите на правителствения PR. Освен това чисто криминалният рефрен изпуска по-важните въпроси за заковата уредба, присъдите и, в крайна сметка, ефективността. И ако новинарското съдържание така и така до голяма степен се генерира от PR усилията на управлението, успехът на тези усилия на полето на публицистиката би бил пробив от нов порядък.

Но да погледнем какво се случи с тв-публицистиката у нас. Първо студията отвориха вратите си за платена публика и закачиха светещи табели „Applause”. После подредиха събеседниците – политици и експерти – зад малки катедри като в игра на късмета. И това, че темите днес се избират от каталога на Цветан Цветанов, е напълно закономерно. Дано кодът от „криминално” не се превърне в „комфортно”.

Досегашното присъствие на новия здравен министър на публична сцена провокира както интерес, така и отношение от страна на медиите. Анна-Мария Борисова е сред десетте най-споменавани субекти в пресата през последното тримесечие. А ответната реакция на нейното колоритно поведение е както в нотките на медиен сарказъм, така и в тона на журналистическа чувствителност. Госпожа министърът бързо се превърна в герой на вестникарски политически вицове („Е, сега здравната реформа направо ще се прави от пациент”, в. „Капитал”) и в обект на ирония в развлекателни тв-предавания („Шоуто на Слави”, „Пълна лудница”, „Господари на ефира”). Доайенът Иван Гарелов пък остро се възмути от „превзето пренебрежение към медиите” (в. „24 часа”). Присмех и негодувание изпълват и медиите на гражданите, като „КуКумицин” е най-типичното определение, което се дава във форуми и Фейсбук.

Въпросът, който изниква, е как всичко това се вписва в актуалното медийно-политическо състояние. Е, няма начин да не забележим огромната разлика в отношенията на медиите с Борисова, от една страна, и с Борисов, от друга. Контрастът впечатлява със своето… хормонално измерение. Ако проф. Борисова е публично окарикатурявана като жена с болестни следи от климактериум, то вече от години сме свидетели на медийни въздишки по тестостерона и силната ръка на Борисов. Кой печели от подобен дисбаланс? Очевидно силата е на страната на мъжкия хормон. Ако не друго, то високото ниво на тестостерон в комуникационната политика на правителствения лидер поддържа висок рейтинг. Основен конкурент на този рейтинг пък е не кой да е, а силовият министър Цветанов. Политиката на мускулите напомпва медийното и обществено одобрение и изпъква още повече на фона на фигури като здравния министър. Неслучайно в репортажите от протеста миналата седмица изрично се посочва, че министър Борисова се появява пред недоволните лекари и пациенти именно по заръка на премиера. В света на имиджите всичко това е от значение. В света на кризата, неефективното здравеопозване и ниския жизнен стандарт, обаче, трябва нещо повече от хормони – и в медиите и в политиката.