Широко затворени очи

Мониторинг на отсъстващите клипове с политическо съдържание във VBox7 и Youtube, април 2009
Автор: Юлия Роне

Автор: Юлия Роне

Медиите имат власт не само да показват, но и да скриват, небрежно да пропускат, преднамерено да си затварят очите. Живеем в епоха, в която ако нещо не бъде отразено в медиите, то сякаш не се е случило. Без луната, която да отразява слъчевата светлина, слънцето би било изгубено. Невидимите новини може да са от всякакъв тип. Всички сме чували митовете, че по времето на социализма криминалните известия не били споменавани във вестниците, за да се създаде илюзия за спокоен и мирен живот. Показателно е също как в броевете на списание Киноизкуство от знаменателната 1968 година изчезват резюметата на филми от Чехословакия, а отзивите от фестивала в Карлови вари са доста лаконични. Едва на следващата година излизат статии с повече подробности за Пражката пролет. Аналогично Холивуд се бави доста години с първия филм за Виетнамската война. Мълчанието като форма на пропаганда. Днес, в съвременна България, няма как да не ни направи впечатление тенденциозното отсъствие на партия Атака от националния ефир (гостуването на Волен Сидеров в „Денят започва” по БНТ1 през април наруши дългото мълчание), беглото отразяване на протестите на Кремиковци и на акциите на Зелената партия. Невидимостта в изброените случаи не е естествена – тя е следствие на упорито затваряне на очите и налагане на цензура върху погледа. Както казва главният герой в романа на Ралф Елисън „Невидимият човек”: Аз съм невидим, разбери, просто защото хората отказват да ме видят…

Мартин Димитров

15 неизвинени отсъствия

В настоящия анализ ще се спрем на липсващите теми и лица във видео сайтовете Vbox7 и YouTube; ще се опитаме да осъществявим мониторинг на невидими новини. Основният въпрос е: кой си затваря очите във Vbox7? Без съмнение в случая с видеосоциалните мрежи трудно можем да заподозрем силната ръка на властта, която контролира материалите с кадифена ръкавица. Клиповете тук се качват от потребителите при максимален плурализъм на мненията и гледните точки. Следователно мълчанието в тези сайтове означава нещо различно от мълчанието в традиционните медии. Какво се крие зад него? Има ли уважителни причини за отсъствията във видеосоциалните мрежи? За да отговорим на тези въпроси, нека първо да видим каква е посещаемостта в другите часове.

Резултатите от наблюдението над онлайн медиите в Европейския медиен мониторинг, телевизионния екран и безплатния софийски ежедневник 19’ са доста близки. И в трите типа медии на предни позиции по популярност са Бойко Борисов, Сергей Станишев, Мартин Димитров. (Разбира се, има известни разлики – докато в онлайн медиите първенец е Станишев, то в 19’ първото място се заема от Бойко Борисов.) В анализа си на публикациите във вестник 19’ през април Рада Бетовска забелязва тенденцията вестникът да представя Станишев като отличник: винаги добре подготвен, с изрядно „домашно”, той е любимецът на класната. Бойко Борисов си остава „лошото момче” на класа, което въпреки това притежава харизма и някак си все успява да мине между капките. Мартин Димитров обаче (и в частност, сините) са нарочени за „двойкари”.

Както може да се очаква, във Vbox7 вниманието открадва лошото момче Бойко Борисов с 46 клипа за април. Оттук-натътък обаче настъпва сериозно разминаване. Волен Сидеров, почти незабележим в другите типове медии (като изключим разбира се, трибуните СКАТ и в-к Атака), изведнж се оказва на втора позиция във Vbox7 с 45 клипа. Станишев идва на трето място с едва 10 клипа. Може би най-стряскащата разлика се наблюдава при Мартин Димитров. В 19’ го виждаме трети, в Европейския медиен мониторинг пети, а във Vbox7 Димитров присъства с един единствен клип от Господари на ефира, и то в блиц интервю със Стоян Мавродиев. Ако 19’ изгражда имидж на Мартин Димитров като неудачник и двойкаджия, то във видео сайтовете неговата двойка е служебна – заради твърде много отсъствия.

Мартин Димитров в Господари на ефира

В доклада си върху политическата визуалност в телевизията Калина Петкова очертава обединението в дясно като една от основните теми на екрана през изминалия месец. Ала съвместните появи на Костов и Димитров явно не вдъхновяват потребителите на видеосоциалните мрежи да запишат клипове, които да качат в Интернет. Този факт показва, че показването по телевизията не е достатъчен фактор за онлайн известност. Името Мартин Димитров за потребителите на Vbox7 се свързва преди всичко с футболиста Мартин Димитров, а съществуването на политик със същото име е по-скоро куриоз, любопитен факт.

Не повече са клиповете с Иван Костов: качено е участието му в Търси се по БТВ. Предаването е разделено на 5 части, най-гледаната от които е със 133 посещения. Забелязваме, че синята коалиция предизвиква твърде вял интерес у потребителите на видео сайтовете през април. СДС се явява с 9 клипа, а ДСБ едва с 4. Дясното обединение попада в категория «търси се».

Без Ред, Законност и Справедливост

Другият ключов играч на медийната сцена – партията Ред, Законност и Справедливост на Яне Янев също отсъства от Vbox7. Самият Яне Янев също не е силно представен – с едва 3 клипа. Два от тях са самодейни. Единият носи заглавието Яне Янев клоуна, като самото заглавие доста ясно разкрива какво е отношението към председателя на партията.

Ред, законност, справедливост във Vbox7

Името на цветето

Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemus – от някогашната роза е останало само името; имаме голи имена. Калина Петкова пише за Цветанов: По примера на кмета, Цветанов буквално не слиза от ефир: отразяването му минава през пресконференции на партиен ГЕРБ-фон, даване на интервюта и становища, гостуване в сутрешни и вечерни предавания, включвания по телефона и всичко това само за телевизията. Грандиозната телевизионна дейност на Цветанов обаче не достига до видеосоциалните мрежи: там той няма нито един клип за месец април (а броят на всички клипове, качвани някога за него, е 2). От председателя на ГЕРБ остава само името. Цветан Цветанов е само име. Въпреки усиления телевизионен PR, забелязваме, че във видео сайтовете – лоно на спонтанна гражданска активност – популярността на председателя на ГЕРБ не се повишава. Той не е прегърнат от народа. Vbox7 се управлява от харизмата. Това е място, където Бойко има 46 клипа, а реалният председател на партията ГЕРБ Цветанов остава с нула.

Избягали от час

И за да спестим изброяването по партии и политическа принадлежност, нека споменем накуп и други лица, които не се появяват във видео сайтовете през април: Соломон Паси, Меглена Кунева (на нейното име изобщо не излизат клипове във Vbox7; в Youtube има 18 клипа за нея, само 1 за месец април), Георги Първанов. Партията НДСВ като цяло има само 3 клипа, което е доста малко в сравнение с 24 за ГЕРБ и 23 за БСП. Още по-интересно е сравнението с позицията на НДСВ в европейския медиен мониторинг, където партията е на четвърто място по комплексно присъствие в медиите. За сметка на това Атака, която има едно от най-ниските нива на комплексно присъствие в традиционните медии, се оказва водеща във Vbox7 с 53 клипа. Слабо отразяване както в традиционните медии, така и във Vbox7, получава Партията на Зелените. Във втория случай партията има пред себе си врата, която чака да бъде отворена. Vbox7 с възможностите, които предоставя за гражданско участие и с предимно младежката си публика, е особено подходящ комуникационен канал за посланията на партията. В тази връзка можем да споменем специалния конкурс, който Зелените провеждат за създаване на зелени клипчета. Крайният срок е 17 май и можем да очакваме новите клипове, които ще ни накарат да погледнем от зелената страна на живота.

Празни кофи и празни екрани

Април беше необикновен месец за българската политика. Вследствие на ловкия ход на Станишев да свика Националния кризисен щаб, кофите из столицата се изпразниха чудотворно. За сметка на това Народното събрание се изпълни с депутати във връзка с гласуването на новия изборен закон. И двете събития обаче останаха без отражение във видеосоциалните мрежи. Доминиращите теми в традиционните медии останаха извън фокуса на видео сайтовете. И тук логично възниква въпросът кое става популярно във Vbox7 и кое остава незабелязано?

Празни кофи

Бойко Борисов и Сергей Станишев държат стабилни позиции в топ 3 с известнни уговорки и размествания през различните месеци. Това са персонажите, които изпълват компютърния екран. Диалогичността на тези образи е това, което поддържа всеки от тях във форма. Божествената диада обаче се оказва разкъсана, хармонията е под заплаха, защото с плаха стъпка се намесва Третият. В традиционните медии това е Мартин Димитров. Във Vbox7: Волен Сидеров. Във видео сайта политическият спектър общо взето се ограничава дотук. Възможни са няколко обяснения. На първо място, клиповете в Интернет се разпространяват благодарение на ангажираността на потребителите. Това трябва да са клипове, които са събудили тяхното внимание, които са ги провокирали да ги препратят по скайп, ICQ и пр. Това трябва да са забавни, „заразни” клипове със закачка. Сериозната политика –изборният закон, енергийният форум, и пр. – остава извън тази парадигма. Видеосоциалните мрежи са пространство на митичното, на анекдотичното, на политиката на шега. Мълчанието като липса на интерес.

Видео сайтовете са посещавани предимно от млади хора. Отсъствието на Меглена Кунева и на Мартин Димитров например може да се приеме до голяма степен като отказ от традиционно политическо говорене. Политиката в смисъл на рационален дискурс, обсъждане, идеологическа позиция е заменена от любопитното, периферното, маргиналното. Младите трябва да бъдат заинтригувани, шокирани, привлечени. Политиката сама по себе си не е интересна. Детайлите като имената на министрите са незначителна подробност. Всичко, което знаем за политическия живот на страната, вече е твърде много. Поначало не сме искали да знаем нищо. Мълчанието като форма на незнание.

Трябва да отбележим, че видеосоциалните мрежи се оказват една от най-консервативните медии заради голямата инерция по отношение на въвеждане на нови образи и теми. Бойко-Сергей-Волен е комбинация, в която изключително трудно могат да бъдат въведени нови елементи. Новите ученици в класа трудно се интегрират. Вбокс като своеобразна представителна извадка дава добра представа за общественото мнение, за неговите лъкатушения и прищявки. В крайна сметка политиците се избират от народа, от същите тези хора, които не се интересуват сериозно от политика. В това се крие големият парадокс на демокрацията. И който отсъства от народното съзнание, сериозно рискува да бъде изключен по време на изборите.

Основни изводи:

  • През април 2009 клиповете с политическо съдържание следват тенденциите от предишните месеци, без промяна в основните субекти: Бойко Борисов, Серегей Станишев, Волен Сидеров Мартин Димитров и Яне Янев остават без внимание. Във видео сайта се следва определена инерция по отношение на водещите лица, която е трудно да бъде нарушена.
  • Мълчанието във видеосоциалната мрежа не означава цензура, а по-скоро липса на провокация или инициатива. Забелязва се сериозно разминаване между личностите, които традиционните медии извеждат на преден план, и личностите, които вълнуват потребителите на видео сайтовете.
  • Случаят Волен Сидеров е добър пример за опозицията традиционни медии – видеосоциална мрежа. Ако в националните медии Сидеров и неговата партия получават бегло отразяване, то в Интернет тяхната популярност е значителна и изпреварва дори БСП.
  • През месец април ситуацията във видео сайтовете е повече от спокойна. Предстоящите избори блестят с отсъствието си като тема.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!