Кой кой е в политическата игра – легитимация на неясни субекти и на шамански практики

Анализ, базиран на данните от агенция „Маркет Линкс“, април 2009
Автор: Тотка Монова

Автор: Тотка Монова

Събитиен контекст за април

Дебатите по Закона за избиране на народни представители – Кризата с боклука в София и сформирането на кризисен щаб от страна на премиера – Избори 2009 –Вътрешнопартийните проблеми в СДС – Проведената в НДК под патронажа на президента Георги Първанов международна среща по проблемите на горивата и енергетиката (специално по тази тема очаквах по-голям масив от текстове, но очевидно предстоящите избори за евродепутати и за национален парламент вече са доминанта в политическите послания).

Анализ на количествените показатели: изводи

Както и в предходните месеци, регистрират се текстове по 10-те основни и по актуалните за месеца теми, свързани с вътрешната политика, които за краткост наричаме политически послания.

  • Анализирани са общо 18 печатни издания (от които всекидневници – 15, седмичници – 3) и 5 електронни медии: Канал 1 на БНТ, bTV, Нова телевизия, програма Хоризонт на БНР и Дарик радио.
  • 1289 са комуникативните единици в печата от общо 1505 за медиите през април, които определяме като политически послания. Те са разпределени така: 1223 във всекидневниците и 66 в седмичниците.
  • На първите три места по медиен интерес са: СДС – за него има 214 публикации; ГЕРБ – 171; Работа/действие на НС – 127 текста. Като изпреварва по интерес Работа на президента и Избори за НС, на шесто място се качва партията РЗС с 87 текста.
  • Най-голям брой политически послания е концентриран във вестниците: Стандарт – 141 текста, Монитор – 122, Дневен Труд – 107, следвани от Атака и Дума с по 106 текста. Интересно е съотношението при електронните медии, където Канал 1 на БНТ излъчва общо 107 послания, а след него е bTV – само с 41 текста.
  • Пиковите моменти за пресата при публикуването на политически послания са: 2 април – 119 текста, 14 април – 94 текста и 24 април – 76 текста. Най-много политически послания на 2 април публикуват Труд и Атака – по 13 текста. Първенството при разпределението на политическите текстове по дни държи Канал 1 на БНТ, който на 8 април излъчва 15 съобщения.
  • Акцентите през април са:
    1) Закон за избиране на народни представители – 211 текста (пиков момент 15, 22-24 април);
    2) Избори 2009 – 123 текста (пиков момент 16 април);
    3) Криза с боклука в София – 104 текста (пиков момент 7 – 13 април);
    4) Предизборна стратегия/действия – 104 текста (пиков момент 23, 8, 17 април);
    5) Поведение на политически личности – 101 текста (2,9, 17, 24 април)
  • Общо изразеното отношение в информационните единици е следното: 82,5% негативно/критично; 27,3% – позитивно.
  • По отношение на жанровия баланс се запазва тенденцията от началото на годината (няма промяна през всичките 4 месеца) с превес на информационните текстове. През месец април съотношението е следното: Информация – 1067 текста (71,3%) спрямо 324 интерпретативни текста, т.е 21,65%. В интерпретативните текстове са включени Коментар/анализ, Интервю/разговор и Репортаж. Само коментарите общо за месеца са 144 или това са 9,62%. Важно е да се отбележи, че най-често коментарът се замества с интервюто – именно то е доминиращият интерпретативен текст в нашата преса. Това добре се вижда от следващите данни:
  • По някои основни теми съотношението Информация : Коментар : Интервю е следното:
    „ГЕРБ” – 88:7:11
    „БСП” – 73:10:15
    „Закон за избиране на народни представители” – 187:29:34
    „Избори 2009” – 180:15:30
    „Предизборна стратегия/действия” – 102:18:23
  • Най-често споменава партия е БСП – през март за нея има 574 текста, през април те са 487. На второ място е СДС – 387 текста, на трето – ДПС с 381 текста, на четвърто ДСБ с 355 текста, следвана от ГЕРБ с 332 текста и НДСВ с 253.Тук изненадата е, че партия РЗС от 12 позиция през март (88 текста) се качва на 7 позиция през април с 221 текста.
  • Темата „Европарламент” е на последна, 20-та, позиция през март с 45 текста и остава през април на предпоследна 19-та с 55 текста. В ранглистата на 20 актуални теми на последно 20-то място е Прокуратурата с 49 текста.
  • Как са представените партиите в различните вестници?
    БСП – 48 – в. Труд
    СДС – 37 – в. Стандарт
    ДПС – 38 – в. Труд
    ДСБ – 34 – в. Монитор
    ГЕРБ – 40 – в. Стандарт
  • По отношение честотата на споменаваните имена на политици: на първо място е Бойко Борисов – 351 текста (запазване на медиен интерес), следван от Сергей Станишев – 342 (запазване на медиен интерес) и изненадващо на трето място е Яне Янев – 262 текста (нарастващ медиен интерес). Намаляващ медиен интерес има към Иван Костов, Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски.
  • Споменати политици по вестници:
    Бойко Борисов – най-много във в. Стандарт – 44
    Сергей Станишев – Канал 1 – 31, в. Труд – 27
    Яне Янев – в. Монитор – 23, Стандарт – 21, Труд – 20, Канал 1 – 16
  • Топ 5 споменати лица: Бойко Борисов, Сергей Станишев, Яне Янев, Мартин Димитров, Иван Костов.
  • Субект, даващ оценка – Яне Янев е на 5-то място – в 41 текста. Преди него са Бойко Борисов (98 пъти), Сергей Станишев – 72, Георги Първанов – 50 и БСП – 42.
  • Най-често обект на оценка е Бойко Борисов – 82, следван от Сергей Станишев – 59, БСП – 55. Закон за избори на народни представители е на 7-а позиция с 28 споменавания.
  • MFI INDEX: Като цяло във всекидневниците има нисък медиен индекс и голям брой публикации – т.е. няма някакви особени акценти (шрифт, графични и визуални акценти) върху текстовете, представляващи политически послания; това се дължи на факта, че около 75% от публикациите са информационни текстове. Изключение прави в. Сега, където темите „Избор за НС” и „Действия на правителството” имат висок индекс и голям брой публикации, а темите „Политическа ситуация”, „НДСВ” и „РЗС” имат висок индекс и малък брой публикации – всъщност това са акцентите при аналитичните текстове. Висок индекс има и при в. Монитор при темите „Избори за НС”, „Действия на правителството” и „Действия на опозиционни партии”.

Всички тези данни се отнасят до текстовете във вестниците. За да бъде обаче по-пълен и прецизен анализът, ще посоча и някои данни от Проучване на общественото мнение на Маркет Линкс, април 2009.

  • Засилва се неудовлетворението от посоката на развитие на страната. Запазва се тенденцията от март на нарастване на негативните оценки за развитието на страната.
  • Основните проблеми за страната се запазват през последните 6 месеца. Като най-значими се определят корупция, безработица, престъпност,здравеопазване.
  • Сред парламентарната опозиция през март с най-висок рейтинг е лидерът на РЗС Яне Янев. Активността на Янев очевидно прави впечатление на българските избиратели, които го определят като основен опозиционен политик. На първо място е посочен Бойко Борисов – 43%, на второ Яне Янев – 31% и на трето Волен Сидеров – 19%.
  • През април има увеличаване на позитивните нагласи за РЗС и нараства одобрението за Яне Янев и Волен Сидеров, успоредно с подчертаването на опозиционния им образ.

* * *

Само беглото сравняване на данните от двете изследвания ще ни отведе за пореден път до два банални въпроса: първо, доколко медиите влияят на обществените нагласи или пък ги следват и второ, каква е отговорността на медиите при налагането на образи и послания – защото какво би бил Яне Янев без осигуреното му всекидневно медийно присъствие. Отговорът на първия въпрос не се нуждае от коментар – тук разминаването между гражданския дневен ред на новините и водещите политически теми в пресата през април е очевадно: корупцията е поставена от гражданите за проблем номер едно през април (посочват я 41,7% от аудиторията), а прокуратурата е на последно място в ранглистата на първите 20 актуални теми за медиите, като са й посветени едва 49 текста. Само за сравнение ще посоча, че през март темата „Прокуратура” е на 16 място с общо 57 текста. За работата на премиера (т.е. на изпълнителната власт) има общо 69 информации и само 2 коментара. За действията на депутатите информациите са 51, а коментарите само 3. Подобно съотношение дава всички основания да се твърди все по-убедено, че що се отнася до пресата, управляващата политическа класа се радва на завиден медиен комфорт. Като припомня, че качествената разследваща журналистика се роди вследствие на скандала Уотъргейт, Джон Кийн е категоричен относно принципите й: „Тя се стреми да неутрализира скритата, но очебийна арогантност на демократичния Левиатан. Тя се ангажира с търпеливо разследване и разобличаване на политическата корупция, на лошото поведение и некадърното управление. Тя се придържа здраво към старата максима на американските макрейкъри – ‚новина е онова, което някой някъде не желае да види отпечатъно’”. Двадесет години след демократичните промени, можем само със съжаление да констатираме, че подобен вид журнализъм така и не се появи в нашето медийно пространство. Затова едва ли е изненада, че в навечерието на изборите сме свидетели на поредния медиен продукт в лицето на лидера на партия РЗС Яне Янев. Изследването на Маркет Линкс на обществено-политическите нагласи е повече от красноречиво: доверие към него през септември 2008 изразяват 20,6% от анкетираните; през март 2009 то се покачва на 36,9%, през април е 41,8%. Яне Янев обещава, ако стане премиер веднага да вкара в арестите 20 олигарси, 20 политици и 20 висши чиновници: „Ще се кача на бронетранспортьор, но милост няма да има. Ако сега режем глави със скалпел, то с вашата подкрепа след изборите ще режем с резачка.” Очевидно тази реторика се харесва и одобрява от електората, защото само 4,4% през април са хората, които се възмущават от неговото поведение. „Феноменът” Яне Янев е опасен и поражда редица въпроси, чиито отговори засега само хипотетично можем да предполагаме:

  • Кой качи на политическата сцена в навечерието на изборите преди четири години Волен Сидеров и „Атака”, а днес ги замести с РЗС и Яне Янев?
  • Кой разпорежда или плаща на медиите за това всекидневно присъствие и каква е целта?
  • Защо днес престана да бъде интересен на медиите Волен Сидеров – може би вече е изпълнил задачата си, за която гражданите така и няма да научат.
  • Откъде Яне Янев получава информация и защо именно той я получава? За тези, които следят политическите процеси в страната прави впечатление, че това, което по различни поводи се казва в парламента от различни депутати от други опозиционни фармации, твърде често се припокрива с гръмките изявления на Янев – тези изказвания обаче по правило не се радват на подобно шумно медийно отразяване.
  • Кой, от къде, как и защо определя коя личност да бъде във фокуса на медиите?
  • До каква степен медиите са свободни – и въобще свободни ли са – сами да решават какви образи и послания да лансират и да налагат.

В този контекст няма как да не споменем неприятните констатации в последния доклад на „Фрийдъм хаус” за свободата на медиите у нас (2 май 2009), според който България остава на 76 място и е в групата на държавите с „частично свободни медии”, като в същото време е на последно място сред всички страни членки на ЕС.

Преди повече от четири десетилетия Джон Кенет Гълбрайт написа, че „големите повелители на печата” са заменени от „синтетични личности”, създадени от организацията, т.е. от медията, за собствените й цели: „Голяма част от информацията … се разпространява от организацията, а не от индивида, от личността. Във всички случаи репортерът говори в рамките на организационния консенсус. Всички те биват внимателно наблюдавани и ограничавани, въпреки че могат да отричат това в момент на самооценка.” Тук според мен е имплицитната връзка между свобода на медията и вида послания, които тя създава. Синтетичната личност твори регистрираща журналистика, тя е встрани от яркия индивидуален прочит на социалните факти; подчинена на институцията, тя произвежда деперсонализиран поток от медийни послания, които от една страна не оставят трайна следа в съзнанието на аудиторията, а от друга – не представляват никаква реална заплаха за политическата класа.

Непрекъснатото преразпределение на собствеността върху медиите у нас е само една от предпоставките за създаването на трайно нестабилна среда, в която редакциите и творческите екипи трудно успяват да реализират информационна стратегия, отговаряща както на изискванията на модерния свят, така и на специфичните особености на едно преструктуриращо се общество. Икономически са механизмите, които създадоха медийна система, в която a priori отсъства елитната, качествена журналистика. Така днес налице е преса, изцяло доминирана от таблоида, и комерсиални телевизии, удавени в риалити формати и програми, където новинарските емисии са сведени до битови проблеми, произшествия и любопитни случки. Проф. Богдан Богданов формулира понятията „жълт разказ” и „черен разказ”, жълта и черна „светови визии” всекидневно пресъздават и възпроизвеждат най-масовите български всекидневници. Това може да е крайно стресиращо за аудиторията, но е безопасно за политиците.

Разбира се, основните механизми за ограничаване на свободата на медиите са икономически и са пряко свързани със собствеността. Тези лостове оказват натиск върху медийната среда отвън, но една медийна система притежава големи вътрешни ресурси за ограничаване на свободата на словото. Те са трудно разпознаваеми от аудиторията и именно затова са много ефикасни. Могат да бъдат назовани поне четири косвени (имплицитни) начина за ограничаване на свободата на медиите:

  • чрез вида преса – на пазара доминира таблоидът във всичките му разновидности. Налице е съзнателно недопускане на медийния пазар да бъде създадена елитна преса – при таблоида липсва отговорът на въпросите как и защо, има дефицит на анализ. Така една обективна характеристика на формaта на вестника индиректно се превръща в ограничителна рамка, стеснява периметъра на свободното слово – ако трябва да конкретизираме, ограничава се периметърът на свободния рационален анализ на причини, следствия, прогнози, мотиви за участие на конкретни личности в определени процеси. Регистриращата журналистика деперсонализира медийното послание.
  • чрез жанровата система – превес на информационни текстове, т.е. преобладава регистрирането на факти и събития. Много от функциите на коментара се изземват от интервюто и тук стигаме до следващата възможност за манипулация и ограничаване свободата на словото, а именно
  • чрез преднамерен подбор на автори – т.е. предварително се знае каква ще бъде позицията му, какво ще каже, как ще го каже.
  • чрез легитимация на субекти, които не биха могли да станат публични личности само благодарение на професионални качества – твърде често за аудиторията остава неясен дори въпросът какви точно професионални компетентности притежава дадено лице, което изведнъж се оказва във фокуса на медийния интерес. През април подобен субект, превърнал се във фокус на медийния интерес е Яне Янев. Неясен субект, зад когото стоят неясни институции, които му подават информация без да е ясно кой и как я филтрира, защо се подава именно на това лице, каква е крайната цел.

Така регистриращата журналистика, създавана от синтетични личности, създава – образно казано – един синтетичен продукт. Отдавна е известно обаче, че синтетиката няма нищо общо с оригинала.

Друга особеност на политическото послание в пресата е непрекъснатото повтаряне – през определени интервали от време – на ритуални, близки до шаманските и заклинателни практики. В ролята на шамана през изтеклите години сме виждали фигури като Славомир Цанков с неговия вестник Ера 3, следван от Жорж Ганчев с неговото „слушай ме внимателно, българино!”, след това беше Волен Сидеров, сега е Яне Янев, а между тях спорадично се появяват фигури като Фори Светулката, Константин Тренчев или Боян Расате. През последните 20 години имаме периодически легитимиране чрез медиите на субекти, които декларират, че знаят не просто истината, а цялата истина, при това истина, документално подкрепена и те притежават тази информационна банка (как и от къде са я получили е въпрос маловажен – важно е да се знае истината, от къде тя е дошла е излишно губене на време за ровене в подробностите). Щом тази истина най-после бъде представена на вниманието на гражданите, то правдата някак си от само себе си ще се случи, ще възтържествува; ако до момента правдата не е възтържествувала, то единствената причина за това е, че никой не е казал цялата истина – при това днес тази истина няма да остане в рамките на националното, тя ще бъде направена европейско достояние, тя ще се институционализира наднационално и тогава проблемът автоматически ще се разреши. Наричам подобно поведение шамански практики, не само защото е далеч от рационалното, а защото според авторите му, разрешаването на проблемите е продукт на вид политически заклинания, в случая това е оповестяването на цялата истина. В същото време от гражданите не се изисква да полагат каквито и да било усилия.

Когато има неясен субект (известен само с това, че е медийно известен) и неясен произход (източник) на информация – то тогава остава неясен за аудиторията адресата, в чиято компетентност е разрешаването на проблема. Посочва се проблем, който по принцип трябва да бъде разрешен – няма ги обаче топосите на конкретен субект, причина за проблема, няма ги и компетентните институции и лица, в чиито правомощия е решаването на проблема. Няма го експертното мнение защо е възникнал проблемът и защо не се решава; естествено няма експертна прогноза за резултатите в дългосрочен план за нерешените проблеми. Тази ситуация е стресираща и фрустрираща – непрекъснато изброяване на проблеми, факти и ситуации, които са много лоши и ще стават още по-лоши – но на хоризонта липсва рационализиране на ситуацията с посочването на изход.

Оповестяването на цялата истина и пряката връзка между оповестяване и разрешаване на проблема е опасно, защото имплицитно съдържа идеята на неназования виновник – с натрупването на масива от текстове, този виновник постепенно се разпознава като враг на моралния, честния гражданин, вярващ и изповядващ изконни ценности. Решението е едно, то предполага смелост и решителност (впрочем за отстраняването, обезвреждането на врага винаги е необходима смелост и решителност, врагът винаги е силен, с него не може да се спори и дискутира, с него се борим), а решението е дефинитивно – врагът трябва да бъде унищожен. И Яне Янев точно това обещава – ликвидирането на врага на честните, трудолюбиви хора, които са мачкани и експлоатирани от могъщия враг, който освен всичко друго притежава и власт. Затова и първата стъпка към премахването на врага е да му се отнеме властта, защото именно тя е неговата защита. Новият политически шаман конкретно назовава врага – това са политиците, управляващи в момента и богатите, които не е ясно как са станали богати. При това врагът няма само да бъде отстранен, от него ще се вземе не само властта, ще се вземе и богатството му, което ще се раздаде на честните и бедните. От една страна това е изключително примамливо и комфортно за гражданството, защото не предполага индивидуални усилия. От друга страна е много опасна тенденция и периодически повтаряща се практика у нас, която демобилизира гражданското общество – подобна тактика не провокира гражданите към консолидация, не изисква полагането на усилия за решаването на проблеми. Тази тактика предлага една пасивна позиция на наблюдател, слушател и зрител – единственото, което се изисква от хората е да повярват безусловно в поредния шаман. Разбира се, резултатът е предварително ясен и вече сме гледали неведнъж тази пиеса в последните 20 години – изборите минават, новата политическа власт придобива легитимност и се институционализира, истината така и не бива казана. Междувременно започва новата учебна година и новият отоплителен сезон, придружен с поредното повишаване на цените, шаманът се е оттеглил на заслужена почивка и след половин-една година избирателят за пореден път се пита „как и защо отново се случи пак същото”.

Изводи

1. Предизборната кампания вече е започнала и политическото послание, обагрено с типична партийна реторика, измества важни теми от всекидневието на хората. Проучването на обществените нагласи недвусмислено показва, че гражданският ред на новините често се подменя с теми, пряко обслужващи партиен интерес.

2. Продължават трайно да доминират негативните политически послания.

3. Затвърждава се тенденцията, че е налице една регистрираща журналистика с остър дефицит на анализ на проблемите. Тази тенденция е постоянна за първите четири месеца от годината:

- януари – общ брой текстове: 802; Съотношението Информация/Анализ е 497 : 130 текста или 63% : 16,2%.
- февруари – общ брой текстове: 978; Съотношението Информация/Анализ е 609 : 114 текста или 62,26% : 11,6%.
- март – общ брой текстове: 1467; Съотношението Информация/Анаиз е 1038 : 174 текста или 71% : 12%.
- април – общ брой текстове: 1505; Съотношението Информация/Анализ е 1067 : 144 текста или 71% : 9,56%.

Важно е да се отбележи, че през февруари например по темата “Злоупотреба с власт” са публикувани общо 104 текста, от които коментарите са само 8; По темата “коррупция” за същия месец от общо 63 текста, коментарите са само 2. През март темата “Поведение на политически личности” е отразена общо 60 пъти, като коментарите са само 4.

4. Трайна тенденция е да се замества коментарът с интервюто – именно това е доминиращият интерпретативен текст в нашата преса. Това заместване е разбира се формално. Интервюто дава възможност за бързо превключване от тема в тема, жанровата форма допуска фрагментарност при поднасянето на информацията и затова то не може да изпълни функцията на коментара, който се изгражда около т.нар. аргументативна верига и предполага търсене и доказване на причинно-следствени връзки.

5. Темата „Европарламент” е маргинална за нашата преса – тя държи последните места през март и април в ранглистата на 20-те актуални теми. Подобна информационна стратегия в навечерието на избори за евродепутати е най-малкото нелогична. Друг е въпросът, че темата „Европа” като ценности, като културен и цивилизационен модел поначало е маргинална за българските медии.

6. Вместо борба на идеи има борба между личности, която често се води в сферата на личното, а не в професионалното пространство – това изменя посоката на дебата, като се стига до отричане, дори заклеймяване на личности, а не на идеи или на конкретна политическа програма за действие. Ако приемем, че една политическа програма отговаря на въпросите „Как, Кой, В какви срокове, С какъв ресурс, С какъв краен резултат”, то можем да обобщим, че такъв тип политическо послание като цяло отсъства от българската преса.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!