Предизборни наблюдения

Българските онлайн медии в Европейски медиен мониторинг, май 2009
Автор: Гергана Куцева

Автор: Гергана Куцева

Темите в ЕММ през предизборния месец май открояват част от тенденциите, отбелязани при анализа на предходните два месеца – март и април ’09. Най-важната от тях е стабилният медиен интерес към политиката, като отново 22 % от новините могат да бъдат подведени под рубриката Политически.

Известно увеличение на политическите теми се наблюдава на ниво топ новини, където международните събития са изместени от традиционната си първа позиция, за да отстъпят пред политическите.

Наблюдаваният пик на интерес към политиката е генериран от последователното отразяване на сагата около регистрацията на Синята коалиция и вътрешно-партийните напрежения в нея. Цитираните по-долу заглавия на кластъри са най-тиражираните новини през десет от дните на май. (Лидерът на СДС предлага Юруков и Радонов за изключване [13], СДС решава за изключването на Юруков и Радонов [25], Димитров: ЦИКЕП няма да регистрира СДС за самостоятелно участие в евроизборите [11], Съдът затегна примката около СДС [14], Синята коалиция се регистрира за евровота с хората от СДС, но без името [18], Юруков регистрира СДС в ЦИКЕП [25], Няма да има партия СДС на изборите [32], Марката СДС окончателно аут за евровота [16], СДС-Юруков внесе документи в ЦИК за регистрация за парламентарните избори [21]). Поне още дванайсет информационни кластъра по темата се откриват в основния масив от новини, което превръща СДС и Синята коалиция в най-често споменаваните политически субекти. Интересът към обединеното дясно обаче се изчерпва след своеобразния „хепиенд”: ВАС разпореди: ЦИК да регистрира “Синята коалиция” [12]. Нещо повече - развръзката получава далеч по-малък медиен отзвук, като особено показателен е броят информационни единици в последното съобщение и в останалите топ кластъри, цитирани по-горе.

Динамика на категориите новини в Европейския медиен мониторинг

Примерът с топ новините, както и вглеждането в тематичните кръгове сред значимите вътрешни новини, категорично потвърждава по-ранните наблюдения, че медийното внимание към политиката е привлечено предимно от политически скандали, а самата политическа битка е принизена до компроматна война.

Топ новини в Европейския медиен мониторинг

„Отличникът” по компромати е лидерът на РЗС - Яне Янев, който и през май запазва позицията си на четвърти по брой споменавания политик, благодарение на „сензационните си разкрития”, относно корупцията в България (Янев: Масларова и Желев са №1 по корупция [4], РЗС има папки за корупция в Русе, твърди лидерът на партията [4], Янев оповести Топ 10 на крадливите кметове [7], Яне Янев сезира ЦИК за нарушения на БСП [4]). В поредицата непрестанни обвинения срещу различни институции, едно от тях - РЗС: МВР грозно поруга деня за траур [4], успява да предизвика не само медиен отзвук, но и действителен резултат (Станишев готов да освободи Румен Андреев заради банкета в траурния ден [9], Висши полицаи празнуват по време на траур [5], Уволняват заместник на Миков заради снощния гуляй [5]).

Политическият дебат между двамата основни политически съперници - Станишев и Борисов, и през месец май се случва изключително на полето на медиите, където, задочната размяна на взаимни нападки, поддържа високата честота на медийното им присъствие (“Борисов да спре да хленчи”… Станишев се точи за нов дебат [9], Станишев и с официална покана за дебат към Борисов [5], Станишев писмено покани Борисов на дебат [10], Борисов: Историята ще закичи Станишев с фес [6]).

Прави впечатление, че по-голяма ожесточеност към опонента се наблюдава у заявилите себе си като десни партии – ГЕРБ, РЗС, СДС. Посланията им в много по-голяма степен са насочени към дискредитиране или директно обвиняване на управляващите (Мартин Димитров: ДПС са натиснали Сметната палата за регистрацията на Юруков [6], ДПС нападна остро и вулгарно ГЕРБ и “Атака” [4], ГЕРБ: Правителството изключва София от ЕС [6], “Синята коалиция” иска освобождаването на премиерския съветник [6], ГЕРБ: Да откажем БСП и ДПС от изборите [8], ГЕРБ сезира институциите за “Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов” [6]). Много интересна тенденция се наблюдава при т. нар. нови десни партии – ГЕРБ и РЗС. Те за пореден месец търсят легитимационен ресурс отвън: Лопес: Единствената алтернатива за България е ГЕРБ и Бойко Борисов [3], Джефри ван Орден и Яне Янев се срещат в Пловдив [7].

Сближаването на съотношението между произшествията и политиката сред значимите вътрешни новини през наблюдавания месец, не само потвърждава увеличения интерес към политическото. Анализът на темите през май отново улавя преплитането на политическите с криминалните сюжети и потвърждава наблюдението, че част от кластърите могат да бъдат класифицирани и в двете категории.

Вътрешни новини

Някои политически новини съвсем буквално са с криминален сюжет: Член на ЦИК от БСП – обвиняем за “Софийски имоти” [6], Няма да пускат кандидат-депутатите Данови от ареста [7], Пламен Галев сам се отказва от имунитет, ако стане депутат [4], Депутати дават Масларова на прокурор заради корупция [6], От върховете на МВР е изтичала информация към разработвани по “Лиана” [9], Депутати: По делото “Йосич” излизат имената на още покровителствани [5] и др. Тези новини също работят в посока дискредитиране на БСП и ДПС.

Онлайн новинарските ресурси предлагат ограничен кръг от собствено предизборни послания. По-голямата част от политическите новини са информации за старта на предизборната кампания или за водачите на съответните партийни листи. В контраст с тенденциите по-горе, именно кампаниите на БСП и ДПС са най-пълнокръвно отразени (ДПС обяви листата си за участие в изборите за ЕП [4], С препълнена зала ДПС стартира предизборната си кампания във Варна [5], Доган води ДПС листата в Благоевград [4], ДПС очаква четири евромандата [7], Емел Етем: ДПС има мисия да съживява ту лявото, ту дясното [5], Доган: На който му стиска, да повтаря възродителния процес [4], Коалиция ГЕРБ-ДПС ми мяза на революция [6], Доган: ДПС означава толерантност и сигурност [4], България има нужда от нова стратегия за развитие в ЕС [3], Доган: Ако исках, България щеше да има друга съдба [7], Калфин оглави листата на БСП за евровота [6], БСП обявиха листата за евродепутати [10], Коалиция за България откри предизборната си кампания за ЕП [13], Станишев водач на листата на БСП във Варна [6], Стефан Данаилов: Сам реших, никой не ме праща [5], Ивайлo Калфин: Евроизборите са по-важни от националните [4]). ДПС е партията, чиято кампания излъчва най-много послания, а отразяването на кампанията на БСП се съсредоточава около емблематичните партийни лица.

Кампаниите на останалите партии, дори тази на ГЕРБ, са отразени с по 1 - 3 кластъра, които са изцяло информативни (Цветанов: Предизборната ни кампания стартира в Пловдив от суеверие [4], Цветан Цветанов: 7 евродепутати на ГЕРБ в ЕП [3], ГЕРБ очаква осем евродепутати [9], НДСВ откри кампанията си за ЕП на Белоградчишките скали [4], НДСВ ще се бори за двама евродепутати [5], БНД представя визията си за евродепутати [3], Кмет, напуснал СДС, оглави предизборния щаб на “Лидер” и “Новото време” [5]).

Много малко съобщения, излъчени от политическите партии, се опитват да очертаят визия за бъдещето, а и те са неясно артикулирани в медиите. Пример за това са единствените два кластъра около Синята коалиция, които не са обвързани с казуса регистрация: Държим в ръцете си едно добро бъдеще за България [8] и Надежда Михайлова: Вярвам, че след изборите ще имаме дясно управление [3]. Другият пример идва от Яне Янев, който пророкува: Има голяма вероятност новият кабинет да бъде между ГЕРБ и РЗС [14] и България има да извърви много път, особено ако го върви така бавно и безнадеждно [9].

Анализът дотук дава основание за заключението, че през месец май онлайн медиите са платформа на водещите политически партии и техните лидери. Това са партиите, които, поне според социологическите проучвания, имат шанс да получат място в Европарламента.

Партиите през май

Медийното присъствие на политическите формации за пореден път е водено от партийната логика и най-голямо внимание получават БСП, ДПС и ГЕРБ. Тенденцията към медийно неглижиране на Атака е особено валидна през месец май, където няма дори една информация за старт на кампанията й.

Трябва да се отбележи увеличената честотата на споменаване на Европа и европейските институции в новините през месец май. Медиите най-сетне обръщат поглед към европейските новини и то предимно в политически и икономически аспект. Причината, разбира се, са предстоящите избори за Европейски парламент. За първи път от началото на наблюдението в новините се появява самото понятие Европейски парламент (ЕП); двойно по-висока е честотата на споменаване на Европейския съюз (ЕС); шесткратно е увеличена употребата на понятията евродепутати и евроизбори. Споменаването на Европа и нейните институции е най-вече в контекст, който я представя като инструмент за влияние и решаване на проблеми (Българите плащат много високи GSM такси, но ЕС ще промени това! [3], ЕС прави дигитален наръчник на потребителите [3], Квалифицираните специалисти ще работят лесно в ЕС със ”Синя карта” [4], Плугчиева: България е на печалба от членството в ЕС [8], ЕК наложи рекордна глоба на Интел [6], Асоциацията на циментовата индустрия ще подаде жалба в ЕК заради турския цимент [7]). Това медийно изместване на фокуса към Европа може да се тълкува като закъсняло запълване на информационния вакуум относно смисъла на европейските избори. Вероятно това е медийният отговор на липсата на желание у гражданите да гласуват, поне според социологическите проучвания (34 % от българите с желание да гласуват на евровота [4]).

Основни изводи:

  • Медийният интерес към политиката продължава да е воден изключително от тягата към скандала.
  • Политическите партии, които получават медийно представяне през май, са тези, които според социологическите проучвания, имат шанс да получат място в Европарламента.
  • Увеличената употреба на понятието Европа и на европейските институции – закъснял опит за запълване на информационния вакуум относно смисъла на европейските избори.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!