Кралят на попа

Българските онлайн медии в Европейския медиен мониторинг, юни 2009
Автор: Николета Даскалова

Автор: Николета Даскалова

Последният етап от предизборното състезание не успя да произведе особено ярки събития на медийно-политическата сцена. В кулминацията на кампанията за Европейски и национален парламент новинарските разкази се превърнаха най-вече в отражение на надговарянето между политическите субекти – кой кой е, кой е по-добър и кой – по-лош, кой с кого е и кой срещу кого е. Но макар и по природа атрактивно, словесното мерене на силите не успя да поднесе интересни изненади в последния момент; тонът на говорене не надмина онези саркастично-кресливи регистри, които свикнахме да наблюдаваме през предходните месеци. Характерната за по-ранните фази на кампанията жълтееща словесна война между основните политически опоненти се разля в повсеместния кандидат-депутатски стремеж за обществено одобрение. В крайна сметка, популисткото ухажване на гласоподавателите получи своя очакван завършек, като за победител на изборите бе коронясан най-добрият в този жанр – екшън-политикът, по чиято твърда дума и твърда ръка електоратът въздиша вече няколко години. В голяма степен очаквани се оказаха и резултатите по отношение на медийния интерес към главните герои в предизборното съперничество. Последната фаза на надпреварата за 41-во Народно събрание потвърди направените в предишния анализ изводи за актуалните модели на медийно-електорални зависимости сред основните политически актьори. Успоредно с това, краят на кампанията положи довършителните щрихи в наблюденията върху (не)работещите стратегии за привличане и осребряване на медиен интерес в предизборна обстановка.

Медийните герои: индивидуални и групови субекти

Финалът на предизборната надпревара не внесе мащабни структурни размествания сред субектите в онлайн новинарските потоци, но остави отпечатък върху няколко микротенденци.

Лицата в новините, юни 2009
Най-популярните имена в българските онлайн медии по честота на присъствие в новините (брой дни), юни 2009

За изминалия месец юни, с помощта на платформата Европейския медиен мониторинг (EMM), генерираме общ масив от 363 главни, второстепенни и епизодични медийни герои. Сред тях най-значимо е присъствието на:

  • Бойко Борисов – сред топ имената в новините в 25 от 30 дни;
  • Сергей Станишев – 25 дни;
  • Ахмед Доган – 18 дни;
  • Иван Костов – 18 дни;
  • Яне Янев – 17 дни;
  • Мартин Димитров – 16 дни;
  • Барак Обама – 16 дни.

Отчетливата доминация на политически субекти сред лицата в новините се наблюдава и в четирите юлски дни, предшестващи датата на парламентарните избори: Бойко Борисов, Сергей Станишев и Яне Янев са партийните лидери с най-плътни позиции в медийното пространство непосредствено преди деня за гласуване.
Топ лицата в новините - месечна динамика - дек. 08 - юни 09

Ако за Станишев и Борисов бе обичайно още далеч преди официалния старт на кампанията да заемат призовите позиции по честота на присъствие в новините, то категорично можем да кажем, че при Костов, Янев и Доган се наблюдава синдром на предизборно-кампаниен ръст в показателите за популярност. Илюстрацията на месечната динамика в подредбата на топ имената за периода декември 2008 – юни 2009 е ясно доказателство за наличието на подобно явление. Графиката свидетелства също така и за известни фини разлики в проявлението на този синдром. Развитието на показателите при лидера на ДСБ показва по-немаргинално медийно присъствие още от самото начало на мониторинга и същевременно много по-плавна градация в стойностите отколкото при лидерите на РЗС и ДПС. Ръстът на популярност при Иван Костов стъпва на една сравнително устойчиво поддържана, още преди пика на кампанията, основа на опозиционен говорител. На този фон, създаването и институционално-съдебното отстояване на Синята коалиция се оказва важният събитиен стимул за информационното изкачване на Костов в по-предни позиции. В добавка, последните два месеца осигуряват на бившия министър-председател още един паралелен трамплин за увеличение на популярността – активното спрягане на името му като евентуален коалиционен партньор и бъдещ зъл ментор на Бойко Борисов (послание, пропагандирано най-вече от Сергей Станишев).

По-различна се оказва ситуацията при Яне Янев. От медийно маргинална величана Янев се превръща в интензивен генератор на новини, напипвайки жаждата на медиите за скандални разкрития. Медийният щурм на Янев се извършва в два добре съобразени във времето скока – през февруари (с изнасянето на данни срещу Мургина) и в самия край на кампанията. Раз, два и РЗС е в парламента, а взаимно изгодната симбиоза между лидера на партията и медиите оставя горчивото усещане за неосъществено публично демистифициране на феномена Янев.

Третото лице, въплътило синдрома на кампанийно медийно присъствие, е Ахмед Доган. При него амплитудата в стойностите между първия и седмия месец на мониторинга е най-впечатляваща. Любопитна констатация е, че макар и лидер на партия, участваща в изпълнителната власт, фигурата на Доган битува в своеобразна медийна недосегаемост, за да изплува на повърхността на събитията едва по време на избори. Медийните контексти на увеличена употреба на името на Доган се свързват най-вече с отразяване на предизборната агитация на ДПС и на второ място с анти-ДПС настроенията, изразявани от политическите опоненти. Името на Доган получава активно медийно обговаряне единствено в пиковите моменти на предизборната кампания, но не и преди това. На подобен фон лесно се създават предпоставки за нишово медийно разгръщане на анти-ДПС и анти-Доган реториката – пример за това са медийните трибуни около партия „Атака”. И тук изниква още един важен момент: традиционно „активното” отсъствие на лидера на „Атака” от мейнстрийм новинарските потоци, независимо от етапа на кампанията. Ако погледнем отново списъка с най-често споменаваните имена за изминалия месец, няма как да не забележим, че медийният интерес към политическите фигури изключително кореспондира с интереса на избирателите. С едно изключение – липсата в тези редици на лидера на четвъртата политическа сила, Волен Сидеров. В крайна сметка и ДПС, и „Атака” печелят солидна електорална подкрепа под съпровода на структурно неравномерно медийно осветяване: екстремно кампанийно в случая на Доган и ДПС и екстремно канализирано в случая на „Атака” и Волен Сидеров.

Извън индивидуалната класация по медийна популярност, през месец юни не се отчитат солидни размествания в представянето на субектите по категории.
Лицата в новините, разпределени по категории - юни 2009

В новинарските разкази за месеца преобладаващо се срещат политическите фигури, а техни подгласници са лицата от света на спорта. Допълнително се забелязва, че след края на изпълнения с почивни дни месец май, през юни се възстановяват традиционно високите стойности от над 50-процентно присъствие на имена от сферата на политиката. Сред тях константно доминират фигурите от българския политическия живот, чуждестранните политици остават на втори план.
Политически/други фигури, процентно съотношение, юни 2009
Български/чужди политически фигури, юни 2009

Поне на ниво субекти може да се заключи, че политическото тържествува в новинарските потоци. Друг е въпросът обаче, че характерът на водещите теми в новините не се свързва непременно с повишена политизация. Както показва анализът на Гергана Куцева, налице е по-скоро преплитане на политическото с криминални сюжети, като криминалните теми изместват партийните послания в медийното отразяване на предизборната ситуация. От друга страна, в самото персонифицирано представяне на политическото медиите се захранват най-вече с драматично рамкирани противоборства между отделните фигури (вж. втора част от текста).

Важен акцент в наблюдението е групирането на индивидуалните субекти по партийна принадлежност.
Разпределение по партии 1, юни 2009
Разпределение по партии 2, юни 2009

Очевидно е неравномерното медийно присъствие между представителите на отделните партии. Във финалния предизборен щурм БСП категорично се извисява над останалите политически сили както по брой на свои посланици в медиите, така и по отношение на сумарната честота на тяхното присъствие в новините. От графиките ясно се вижда и вече споменатият маргинален медиен интерес към лицата на „Атака”. От своя страна, Синята коалиция се представя медийно с повече членове от СДС, отколкото от партниращата ДСБ, но пък през юни името на Иван Костов е най-интензивно споменаващото се в новините в сравнение с всички останали лица на коалицията.

Разпределение по партии, месечна динамика 1 - дек. 08 - юни 09
Разпределение по партии, месечна динамика 2 - дек. 08 - юни 09

Какво показва месечната динамика в представянето на партиите? На първо място, става ясно, че категоричната през последния месец доминация на фигурите от БСП е плод на умело поддържан възходящ медиен интерес, с пикови стойности именно в навечерието на изборите. Представителите на червената партия „атакуват” новините в качеството си на действащи министри и на кандидат-депутати с предизборни агитационни изяви. От друга страна, една от традиционно най-многоликите партии, НДСВ, през последните месеци се опитва да постигне освен многолико и по-интензивно медийно присъствие, но в крайна сметка нейните членове не успяват да произведат ярки медийни изяви. Интересно изглежда ситуацията при вече първата политическа сила ГЕРБ. Непосредствено преди изборите проличава, че това е партия, в която освен неформалния лидер Борисов и формалния председател Цветанов битуват и други фигури. През месец юни гласът на досега невидимите лица, скрити в сянката на двамата лидери, започва да звучи в медиите. С оглед на изборните резултати очакванията са за все по-разширяваща се многоликост и все по-звучна гласовитост сред ГЕРБ-ерите. Аналогично е и развитието при РЗС, която също непосредствено преди изборите се изправя с разширен кръг свои представители пред медийните прожектори, като без съмнение водещата медийна звезда на партията остава лидерът Яне Янев.

Фоновата медийна среда, на която се разиграват предизборните акции на българските политици, включва чуждестранни политически субекти със следното разпределение по държави и над-национални институции:
Чуждестранни политици, юни 2009 (1)
Чуждестранни политици, юни 2009 (2)

В традицията на предходните наблюдавани месеци САЩ продължават да бъдат най-активният генератор на външнополитически новини, а президентът Барак Обама – безспорно най-притегателната чуждестранна политическа фигура за българските медии. Впечатляващи се оказват високите комплексни позиции на представителите на институционална Европа. Заниженият медиен интерес към лицата на ЕС – явление, което беляза хода на кампанията за евро изборите – вече е преодолян, като данните от юни са в посока на стабилизация.
Чуждестранни политици от ЕС, месечна динамика 1, дек. 08 - юни 09
Чуждестранни политици от ЕС, месечна динамика 2, дек. 08 - юни 09

Оказва се обаче, че възстановеният медиен интерес към политиците на ЕС активно препраща към българските политически контексти. Двамата най-интензивно споменавани европейски политици са председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Дурау Барозу и неговият заместник и еврокомисар по правосъдието Жак Баро. Свързаните с Барозу новини произтичат от състоялата се среща на върха в Брюксел, на която лидерите на ЕС дават подкрепата си за втори мандат на португалеца. Отразяването на събитието в българските медии минава под знака на послания, инициирани от министър-председателя Сергей Станишев. Разбираме, че българският премиер и председателят на ЕК споделят взаимно одобрение: Станишев: Подкрепям Барозу (18 юни) и Станишев: Барозу ни подкрепя за “Козлодуй” (19 юни) са сред показателните заглавия в онлайн новинарските сайтове. Мнението на Барозу, че България има аргументи да поиска допълнителни компенсации за спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”, е поднесено от Станишев с удобно звучащата интерпретация в ситуация преди избори, че това е поредният успех за България.

Евро дивиденти в предизборната надпревара черпи и лидерът на РЗС. Именно Яне Янев е в основната на юнското включване на Жак Баро в българските новини. Търсената от Янев подкрепа от целево избрания еврокомисар по правосъдие, свобода и сигурност е получена и медийно осребрена чрез циркулиращия в новините цитат от Баро: Трябват ни хора като Вас г-н Янев, които да променят нещата от вътре. Брюксел ще продължи мониторинга на България, но без хора като Вас, няма де се стигне до истинска промяна. Налице е поредната прецизно планирана публична акция на Янев, като този път сюжетът се разгръща на евро терен с ексклузивното участие на европейска гост-звезда. Яне Янев feat. Jacques Barrot или Jacques Barrot feat. Яне Янев – и в двата случая печели българският политически изпълнител.

Главните актьори: гласове, теми, послания

Българските медии случиха на политици в този предизборен сезон. Как се прави шоу, как се поднасят скандали, как се репликира ала sitcom, как се окарикатуряват противници, как се демонизират врагове, как се говори безмилостно срещу лошите, умилително за онеправданите и сантиментално за самия себе си – все умения, които гарантират висок рейтинг и които медиите получиха наготово от политическата класа. Макар че не всички политици успяха да демонстрират вродена медийна грамотност за популярното и комерсиалното, водещият тон на кампанията мина именно под знака на шоуто, драмата и скандала. И оттук нататък ролята на търсещата рейтинг журналистика се оказа изключително опростена – да поставя микрофон пред атрактивните политици в очакване на поредната словесна находка. В резултат, новинарското пространство се изпълни с привличащи вниманието заглавия-цитати, в които обикновено една фигура се противопоставя на друга. Там, където сблъсъкът не е пряко изречен, той е журналистически привнесен, за да се създаде нужния драматичен заряд. Образът на предизборната кампания като конфигурация от противостоящи си един на друг субекти добива достатъчно значима плътност дори само от следната извадка от новинарски заглавия:

- Борисов: Искам дебат с Доган, началника на Станишев (Mediapool, 4 юни)
- Станишев: Борисов обижда българските граждани (Vesti.bg, 4 юни)
- Борисов: Бихме ги и този път (Darik, 7 юни)
- Бойко победи, обещава да срази Тройната коалиция (actualno, 7 юни)
- Атанасов: Станишев да издигне паметник на главния прокурор (Dnesplus, 11 юни)
- Божидар Димитров се разсърди на БСП и я напусна (Mediapool, 11 юни)
- Ахмед Доган срещу Вежди Рашидов в Кърджали (Vesti.bg, 14 юни)
- Янев предизвиква Станишев на дебат – лично, а не да му праща Петков (Mediapool, 16 юни)
- Бунт сред сините, искат главата на Мартин Димитров след вота (Novinar, 16 юни)
- Станишев пак се заяде с Борисов (Vesti.bg, 17 юни)
- Яне сложи Доган и Сидеров в една торба (actualno, 19 юни)
- Янев: Доган е №1 сред нарушителите (Vesti.bg, 19 юни)
- Станишев към ГЕРБ: Ние не ви показваме среден пръст (Vesti.bg, 20 юни)
- Борисов: Мутрите ги създаде бащата на Станишев (Vesti.bg, 21 юни)
- Банкя не е бащиния на Борисов (Actualno, 21 юни)
- Вежди Рашидов: Искам дебат с Доган (News.bg 22 юни)
- Борисов: Управляващите готвят чудовищна манипулация (Vesti.bg, 24 юни)
- Доган: Мога да управлявам и тези, които управляват (Mediapool, 1 юли)
- Доган: Без нас нищо не могат да направят (Vesti.bg, 1 юли)
- Борисов: Станишев е много малък, за да иска дебат с мен (News.bg, 2 юли)
- Борисов: Станишев ме имитира и се пъчи (Mediapool, 2 юли)
- Бойко Борисов: Станишев няма как да се измъкне от клопката на Доган (Vesti.bg, 2 юли)
- Здравенякът Бойко срещу Станишев (Vesti.bg, 2 юли)
- Яне Янев: Блокираме границите заради турските гласоподаватели на Доган (Darik, 3 юли)
- Борисов: Не Станишев, аз съм успешен политик (Vesti.bg, 3 юли)

Разбира се, в конструирането на противопоставяния няма нищо изначално подривно нито в сферата на медиите, нито на терена на политиката. Напротив – плуралистичната среща на различия е основен демократичен принцип. Но съществува значима разлика между това дали сблъсъкът е на ниво политически проекти или се свежда до зрелищна борба на имидж. В досега извършения 7-месечен мониторинг на медиите натежава наблюдението, че в сечението между медии и политика фасадата надделява над идеите.

И все пак – за какво и за кого говореха политиците през последната фаза на кампанията? Този път отправяме поглед към темите и посланията на всички печеливши – старите лидери на новите парламентарно представени сили.

Сергей Станишев говори, 1 юни – 4 юли 2009
Сергей Станишев говори, 1 юни – 4 юли 2009

Според количественото измерване на регистрираните цитати за периода 1 юни – 4 юли Сергей Станишев е най-многословният политик, а както показва илюстрацията на ключовите думи в изказванията му, основен слоган в това многословие е България. Станишев не изневерява на типичния си държавнически стил да модулира изказванията си от и за името на страната, да проявява управленска загриженост за хората. Коалиция-та, която премиерът упорито визира, е преобладаващо за България и в по-умерена степен управляващата тройна. Изобщо, в края на предизборното състезание и съответно на правителството си, лидерът на БСП напълно видимо слива ролята на премиер с тази на кандидат за нов мандат за власт. И през юни Станишев продължава започнатия през месец май курс на равносметка на четири-те години в управление, с изразена самооценка за работата на правителството и с поглед, изпълнен с желание към бъдещото правителство. С нотки на самокритичност за по-голяма достоверност, тонът на самопреценка е предизборно позитивен: Допускал съм грешки, но се учих от тях, това ме направи по-силен; Ние носим пасива на 4 години управление, което като цяло е успешно. Срастването на образа на министър-председател с този на партиен функционер кулминира във формулата Станишевото управление = България, а опозиционната критика = заплаха за страната: Четири години опозицията води негативна кампания срещу България и срещу управлението. Високият предизборен залог проличава и в активното обговаряне на темата за избори/изборите и на естеството на кампания-та и, разбира се, във фиксираното назоваване на опонента Борисов, неговата партия ГЕРБ и екипа му от хора, които нищо не разбират. Не е спестено и посочването с пръст на човека, който всъщност командва Борисов, според Станишев – Костов. Но, както стана ясно, стратегията на Станишев не постигна желания ефект.

Бойко Борисов говори, 1 юни – 4 юли 2009
Бойко Борисов говори, 1 юни – 4 юли 2009

Ако във вербалната визитка на Станишев България е над всичко, то за Бойко Борисов в дъното на проблемите е заседнал Станишев. Интересно е дали/в какъв момент Борисов ще се откаже от фиксацията си върху врага. И всъщност, възможно ли е добрият герой да продължи да бъде интересен, ако лошият напусне филма? Ще бъде истинска революция, ако едрошрифтният Станишев изчезне от облака от ключови думи на електоралния любимец. А иначе и този месец откриваме думи-клонинги в публичните изказвания на кмет и премиер, които, както стана ясно, скоро ще актуализират титлите си. Хората са тези, които най-силно инспирират и Станишев, и Борисов. С разликата, че с лексикон, маниери и визия лидерът не ГЕРБ се оказа по-успешен изразител на хорския глас. Поне на имиджово ниво Бойко Борисов доближи политиката до хората и то със завидни – едва ли не природни – умения. Подобно на тъжно отишлия си Крал на поп музиката, за когото скоро след кончината братята му припомниха, че никога не е взимал вокални или танцувални уроци, Борисов е емблематичен пример за самороден талант – но не в популярната музика, а в българската популярна политика. Като истински Крал на поп политиката без нужда от уроци по ПР и поведение пред камера, за да екзалтира публиката. Поне на този исторически етап и на тези географски ширини.

Коалиция е друг повтарящ се рефрен при Станишев и Борисов. Но при втория тя е в най-голяма степен Синята, следвана от евентуалната следизборна и по-рядко тройната. И отново в сходен маниер с опонента си, Борисов активно (всъщност много по-активно от Станишев!) експлоатира ние-те конструкцията. Впечатляващо за традиционно егоцентричния в думите си Борисов е, че колективното ние се изравнява по значимост със силно изразения Аз. Ако ние е равно на Аз, ГЕРБ и хората, то те са Станишев и Доган плюс съответните им БСП и ДПС – подредбата на фигурите, които визира Борисов, е повече от ясна, а по-съществено е, че именно субектите са основните тематични акценти в публичните изказвания на политик №1. Принуден да дава обяснения какви са отношенията му със субекта Костов, Борисов е едновременно дефанзивен (Кво общо имаме ние със Синята коалиция и с Иван Костов?!) и нападателен (И що Станишев не отиде на дебат с Костов да се разберат кой е прав и кой крив, а бяга и се крие). А като цяло Борисов демонстрира добре поддържано екшън самочувствие: Аз съм направил повече метро под земята отколкото сегашното управление магистрали за четири години.

Първият и вторият в изборната подредба си приличат и по изразената чувствителност към протичането на медийната кампания и към ефектите на ПР-а. Изглежда любители на медийния мониторинг, двамата извършват свои собствени паралелни преброявания на изявите на другия: 5067 медийни изяви на господин Борисов … за четири години като кмет, твърди Станишев; Станишев се е показвал около 50 000 пъти по телевизията, регистрира от своя страна Борисов. За улеснение на сметките добавяме, че в новинарските медии онлайн те си поделят първото място по популярност.

Ахмед Доган говори, 1 юни – 4 юли 2009
Ахмед Доган говори, 1 юни – 4 юли 2009

Добри преброителни умения демонстрира и лидерът на третата политическа сила. В сърцевината на сметките на Доган са изборните постижения на ДПС: колко гласа трябва да бъдат постигнати. Имате възможност за минимум 21 хиляди гласа в областта, ако се стегнете и го направите – е един от типичните призиви към подчинените съпартиийци по време на предизборния тур из провинцията. Ако бяхме решили нещо повече да постигнем, за нас също не беше проблем е публичната равносметката. Съчетанието между Аз и властта пък ражда ключовото изказване Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. А култова остава репликата ДПС е бацил – където влезе, не излиза.

Волен Сидеров говори, 1 юни – 4 юли 2009
Волен Сидеров говори, 1 юни – 4 юли 2009

Именно сметките на Доган и механизмите на постигането им се оказват широко коментирани сред останалите претенденти за власт и в най-голяма степен се свързват с обществения проблем за криминализирането на изборите и на политиката като цяло. Купуване-то на гласове най-ярко маркира императивната трябва-стилистика на Волен Сидеров. Формулата на Сидеров за справяне с проблема е проста, в предсказуема националистка рамка: Ако всички българи гласуват и гласуват за България и против новото турско робство, купуването на гласове няма да успее. Изказванията на Сидеров – с неголям общ обем предвид невисоката честота на присъствие в новините – са изпъстрени с различно позиционирани фигури (ГЕРБ, Лидер, БСП, РЗС, партии/партиите, олигарсите), като най-положителният субект е, разбира се, Атака. Алгоритъмът на конфугириране сред визираните от Сидеров партии изглежда достатъчно гъвкав: Атака не може да бъде заедно в управлението единствено с ДПС.

Иван Костов говори, 1 юни – 4 юли 2009
Иван Костов говори, 1 юни – 4 юли 2009

За периода 1 юни – 4 юли лидерът на ДСБ и съ-председател на Синята коалиция остава все още обезпокоен от проблемите на Синята коалиция с ЦИК. Институционалната битка обременява участието в предизборната: Искаме да влезем в кампания, да водим дебати със Станишев и Доган, а не със съда. Ако преди няколко месеца изявите на Костов се отличаваха с повдигане на принципни въпроси и обсъждане на политически проблеми, то в пика на предизборното напрежение синият лидер не устоява на всеобщата мания по играта кой кой е в политиката. Играчите биват групирани по линия на коалиране – ГЕРБ и други десни формации или в контекста на покупко-продажбата на гласове: Доган, ДПС, НДСВ, Лидер. А за гранд-субекта България Костов предлага оздравително решение: Единственият начин да се оправи България е да се изпълняват законите на страната и решенията на съда.

Яне Янев говори, 1 юни – 4 юли 2009
Яне Янев говори, 1 юни – 4 юли 2009

РЗС рамо до рамо с България, показва облакът от най-често употребявани думи на Яне Янев. И при лидера на РЗС Доган и продажбата на гласове са безспорен шлагер, а проблемът избори има своето ясно топографско обозначение – Турция. Към уменията на Янев да подхранва медиите със скандални материали, можем да добавим и дарбата за изготвяне на атрактивни класации в стил „10-те най”. Популяризираният от РЗС документ Топ 10 на най-корумпираните политици спокойно може да се обогати с малко мултимедийни ефекти и да се пусне в праймтайма на който и да е забавен телевизионен канал. А предвид вече готовите сценарии за 10-те кметове-феодали и 10-те най-големи злоупотреби в страната, Янев с лекота може да захрани цяла шоу поредица.

Основни изводи

  • В последния месец и последните дни на предизборната надпревара, българските новинарски сайтове демонстрират отчетлив интерес към политическите субекти. От най-широка медийна трибуна се ползват лидерите на вече новите парламентарно представени сили. Медийният интерес изключително прецизно кореспондира с електоралното поведение на обществото, с едно единствено несъответствие – маргиналната позиция на Волен Сидеров в новинарските разкази.
  • Налице е предизборна кампанийност в медийното позициониране на водещите политически субекти. Най-красноречива е ситуацията с лидера на ДПС – името на Ахмед Доган предизвиква широк медиен интерес единствено в пиковите моменти на предизборната кампания, като преди това битува в комфортна медийна сянка.
  • През месец юни в новинарските разкази се възстановява стабилният интерес към лицата на Европейския съюз, но промяната до голяма степен се дължи на популистката употреба на ЕС за предизборни цели. Лицата, които най-активно привнасят допълнителни евро ефекти към образа си, са Яне Янев и Сергей Станишев.
  • В пресечните точки между медии и политика зрелището надделява над дебата, личните противоборства над идеите. Печелят ефектните политици и таблоидната журналистика.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!