Видеополитика: моето семейство и други животни

29 февруари 2012, Автор: Юлия Роне
Публикувана в Годишен доклад 2011

В настоящия доклад ще разгледаме ключовите събития в българската политика през 2011 г. така, както са представени във видеосайтовете Vbox7 и YouTube. Най-гледаните клипове за изминалата година съдържат серията анекдотични изказвания на премиера Бойко Борисов, включващи овце, тъстове, прасета, картофи и пр., протестите против високите цени на горивата, митингът на Атака пред джамията в София, националните протести след трагедията в Катуница и президентските избори през октомври. Преобладаващата част от клиповете на политическа тематика във видеосайтовете са свалени от традиционните медии. Това са и най-гледаните клипове. Най-често се качват цели публицистични предавания, откъси от сатирични предавания или отделни репортажи от новинарските емисии. По-малко са клиповете, създадени от самите потребители. Те имат по-скоро пародийно-изобличаващ характер и често ремиксират взети от медиите кадри. Случаите, в които откриваме автентични кадри, заснети от граждани, са аматьорските клипове от протести. През 2011 г. YouTube все повече се налага като водещата платформа и редица клипове се взимат оттам, за да се качат във Vbox7. Така видеосайтовете не просто препращат към медиите, но и се обвързват в система от взаимни референции.

Стадо търси овчар

Един от най-гледаните клипове за 2011 г., включващи политици, е репортажът от Нова телевизия от юни, качен в YouTube, в който премиерът Бойко Борисов съветва студентите да престанат да се оплакват от безработицата и да станат овчари, вместо да искат да са IT-та (Kalenderov 2011). Думите на премиера предизвикават бурни реакции на неодобрение, като много от коментиращите съветват министър-председателя той да ходи да пасе овце, да открие вузове за овчари и пр. Овцете са ключова метафора за изминалата година. По-ранен самодеен клип от март 2011 г., наречен Време за протест, започва с телевизионни кадри на журналиста Мартин Карбовски, който казва: „Ние сме овце. Ние не протестираме. Само се оплакваме”. След това клипът продължава с монтаж от снимки на политици на фона на гневна песен и финален апел за присъединяване към протест против увеличаване цените на горивата (Lipci 2011). Овцете като символ на апатия и примирение се превръщат в образ на пасивния народ. Неслучайно по време на президентските избори един от най-необичайните кандидати за президент – пънк-ска певецът Светльо Витков – пуска в YouTube песен, чийто клип силно заиграва с образа на овцете и президента като пастир, който трябва да ги подкарва и насочва в правия път (Svetliopresident 2011). Песента на Светльо, сам стремящ се към президентския пост, е силно критична към всички политици. В известен смисъл можем да твърдим, че кандидат-пастирът правилно е уловил духа на стадото.

Семейни истории

Изказванията на премиера Борисов не се свеждат само до овцете, а изграждат цялостна аграрно-управленческа митология, населена от прасета, роднини, които сами садят картофи и пр. В популярно телевизионно интервю от март (Bludnicata 2011а), качено в интернет, Борисов споделя, че повишаването на цената на картофите никога не е плашило неговото семейство, защото те сами си садят картофи. Реториката на Борисов в случая разкрива любопитната политическа позиция, че повишаването на цените не е системен проблем и не би трябвало да ни засяга, ако знаем как да садим картофи. Истинският българин знае как да засади картоф. Аналогично в интервю от декември Борисов споделя, че е истински мъж, защото е колил прасе. Хората, за които това е жестокост, според Борисов, са парвенюта, които се крият зад думи. „Аз съм реален човек – продължава премиерът ¬– и живея в България и приятелите ми са българи и знам как живеят хората в България” (Ssstto 2011). Разказите за семейството на премиера се вписват систематично в неговия образ на човек от народа, човек като всички други, който е отраснал на село и знае как живеят избирателите му. Постоянното призоваване на биографичния момент носи силно политическо послание. Премиерът е политик, но преди всичко човек. Нормативното разделение между публично и частно в неговата фигура не е нищо повече от условност, невъзможна химера. Същевременно, запитан за имотите на тъста на вътрешния министър Цветан Цветанов, Борисов отговаря, че не е в неговата компетенция като министър-председател да се интересува от тях. Това си е семейството на Цветанов (Lyubodelev 2011). Така личният живот се призовава на политическата сцена, за да бъде изолиран, когато не е удобен. Тази амбивалентност проличава в отговора на премиера към въпрос от журналистка в изборната нощ дали партия ГЕРБ е купувала гласове. Борисов отвръща „ Аз се заклевам, че не съм дал един лев за глас” (DarkmasterO 2011). Отговор, който е брилянтен, но не отговаря на въпроса. Именно в интернет се появяват множество любителски клипове за купуване на гласове, напр. Buying Elections in Bulgaria (Ivaylo781 2011). Заличаването на границата между частно и публично може да се проследи също в скандала, свързан с националистическата партия „Атака”, която се разпада заради изневярата на лидера на партията Волен Сидеров с младата функционерка Деница Гаджева, която е била „близка приятелка” на доведения му син от съпругата Капка Сидерова, съучредителка на партията. Така семейната драма се превръща в политическа война, изострена от слабото представяне на партията на изборите (Fractal76 2011).

Българските лъвове

Най-популярните клипове с политическо съдържание за 2011 г. във Vbox7 и в YouTube без съмнение са свързани с митинга на „Атака”, довел до кървави сблъсъци пред джамията в София през май, и националните протести против безредието в държавата след трагедията в Катуница през септември, когато младо българско момче е прегазено от внука на Кирил Рашков, известен ром, често определян като местен феодал. Тенденциите през 2011 следват плътно досегашните настроения във видеомрежите, като ключовото развитие е, че омразата срещу малцинствата, до този момент скрита онлайн, избухва и се прехвърля офлайн – в насилствени действия и в мирни граждански протести.

Митингът на Атака по време на петъчната молитва завършва с пожар, безредици и бой. Вече споменатата Деница Гаджева е ранена от камък по брадичката, което се превръща в сензация из интернет. Патриархалната чест е нападната именно чрез оскверняването на красотата на лоялната жена.

Мнозинството коментиращи във видеоплатформите подкрепят единодушно националистическите действия на митинга с коментари като „турците под ножа” и пр., докато в крайна сметка коментарите под клиповете не биват заключени от модераторите.

През септември в интернет стихийно се качват репоротажи относно размириците в Катуница. Клиповете проследяват прегазването на младия Ангел от внука на богатия ром Кирил Рашков, известен още като Цар Киро, опожаряването на имотите на последния от гневната тълпа, която се събира от цяла България в Катуница, и последвалите протести в големите градове против беззаконието в страната (Query=Катуница 2011). Сред клиповете можем да забележим погребалното шествие за Ангел (GeorgiTashev 2011) и опожаряването на имота на Цар Киро (Wikimaper 2011). Трагедията на родителите на Ангел и богатството на Цар Киро се разглеждат от онлайн потребителите като нещо, което далеч надхвърля територията на домашното и е симптом за цялостната слабост на държавата. Затова и саморазправата е естествената реакция. След опожаряването на имотите на Рашков се минава към протести. Едни от най-активните участници във въпросните протести са футболните агитки, които се обединяват около националната кауза. Виковете „Свобода или смърт!” се редуват с химна и популярното футболно скандиране „Българи юнаци” (Tinoo 2011). Реториката от епохата на Възраждането, включваща събуждането на заспалия юнак, борбата за свобода и защитаването на святата Родина, е максимално мобилизирана. Около протестите се появяват десетки клипове, изразяващи съпричастност с тяхната кауза. Авторът на клипа България се събуди изрично споменава:

Клипът не е направен с цел расизъм, ксенофобия или дискриминация. Клипът показва реалността около протестите и това го заявявам, за да няма след това обвинения. (Wolfheart 2011)

Това обяснение точно улавя духа на протестите, който може да бъде обобщен с фразата „ние не сме расисти, но”. Интересното е, че икномическата криза, синдикалната стачка на БДЖ и слабо посетеният протест Occupy Sofia не успяват да събудят България. Единствено протестите против етническите малцинства са способни да превърнат овцете в лъвове.

Журналистът като застрашен вид

Последният акцент, на който бихме искали да обърнем внимание, е свързан със съдбата на журналистиката в новата медийно-политическа ситуация. 2011 г. започва със скандала около подслушаните разговори на премиера Бойко Борисов и началника на митниците Ваньо Танов, които излизат в публичното пространство. Разговорите са уличаващи за възможни нерегламентирани връзки между Борисов, Танов и бизнесмена, известен като Мишо Бирата. Телефонните разговори се разпространяват бързо в интернет, където получават голям брой гледания (Igrivko 2011). Скандалното в случая протича на няколко нива. Първо, самият факт, че такива високопоставени личности са подслушвани, второ – съдържанието на записите, трето – начинът, по който професионалните журналисти реагират на ситуацията и използват без проверка за достоверност подслушания материал. Това, което ни интересува, от гледна точка на видеоплатформите, е най-популярната версия на този клип, а именно Бойко Борисов, Ваньо Танов & Мишо бирата РАП (KrlKirilov 2011), който става по-известен дори от оригиналните телефонни записи. Гражданското общество във видеоплатформите реагира не с лична позиция, с мнение, заявено отговорно във видеоблог, а с шеговито-пародийна критика в рап форма. Алтернативата на подслушания разговор, който циркулира из официалните медии, е ремиксът в гражданските медии. Нови гласове и теми обаче не се чуват.

Видеоплатформите, които препращат към официалните медии, които на свой ред действат като трибуна на политиците, създават усещането за кръгов диалог, в който няма значение кой ще говори, защото винаги се казват едни и същи реплики с различна степен на интензивност. Така при гостуването на Борисов при Вучков, премиерът казва на журналиста „на вас ви е по-лесно да казвате нещата с истинските им имена” и оставя Вучков да споделя крайните си позиции, без самият той да ги изкаже директно (Bludnicata 2011b). Аналогично, крайният национализъм в онлайн платформите не е нищо повече освен „казване на истината” отвъд полето на националните медии, където законът налага да се употребяват думи като „роми”, но отношението към малцинствата често не е по-различно. Разбира се, има търкания и разминавания, като например масовото недоволство във видеоплатформите срещу журналистката на bTV Миролюба Бенатова и нейния опит за обективно отразяване на събитията в Катуница, поради което тя е обвинена за антибългарка. Ето топ коментарите към нейния репортаж, качен в интернет:

да беше на власт Волен Сидеров щеше да закрие всички анти-български телевизии (MegaSupremeGod 3 months ago 42)

Циганолюба Бенатова служи на световното еврейство то е ясно, заслужава на мястото на героите паднали за Германия да се гърчи в Гулаг от 5 годишна да копае в някоя мина и да я гръмнат преди падането на СССР за да не посрамва България!!! (nseuropade 3 months ago 23)
(BosforTV 2011)

Журналистите все по-трудно отстояват независима позиция, ставайки жертва както на популистките настроения, идващи от социалните мрежи, така и на бизнес интересите, които определят дневния ред на медиите у нас. Показателно е, че един от най-популярните клипове около президентските избори е въпросът на журналистка към премиера Борисов и бъдещия президент Росен Плевнелиев как биха могли да гарантират независимостта на медиите (Taepodong 2011). Този въпрос ще остане актуален и през 2012 г. Едно е ясно: видеосоциалните мрежи предоставят много възможности за формиране на мнение, но и много нови проблеми и опасности, които трябва да се научим да разпознаваме.

Използвани клипове

Bludnicata (2011a). Бойко Борисов в Опасно близо с Диана Найденова. 20.03.2011 [онлайн видео].

Bludnicata (2011b). Бойко при Проф. Вучков [онлайн видео].

BosforTV (2011). Миролюба Бенатова – цялото включване от Катуница [онлайн видео].

DarkmasterO (2011). Бойко лъже като циганка [онлайн видео].

Fractal76 (2011). Раздор в семейството на Атака [онлайн видео].

GeorgiTashev (2011). Погребалното шествие на Ангел от Катуница [онлайн видео].

Igrivko (2011). Scandal: Razgovor mejdu ministar predsedatelia Boiko Boriso i shefa na mitnicite Vanio Tanov [онлайн видео].

Ivaylo781 (2011). Как Герб раздават пари. Buying elections in Bulgaria [онлайн видео].

Lipci (2011). Време за протест [онлайн видео].

Lyubodelev (2011). Бойко Борисов разказва виц. Господари на ефира [онлайн видео].

Kalenderov (2011). Бойко Борисов: студентите да станат овчари! [онлайн видео].