Зони на мониторинг


Благодарение на партньорството с агенция „Маркет Линкс“ и информационна агениця „Фокус“, Лабораторията за медиен мониторинг ползва набор от количествени данни и качествен анализ на съдържанието на националните медии (печат, телевизия, радио).

Периметърът на мониторинг включва също така и следните допълнителни медийни зони, наблюдавани с помощта на докторантско-студентския екип:

България в Европейския медиен мониторинг

Политическата блогосфера

Политическата визуалност

Жълта преса

Безплатни всекидневници

Онлайн социални мрежи


1. България в Европейския медиен мониторинг

Europe Media Monitor (EMM) е проект, осъществен от Joint Research Center – изследователска организация към Европейската комисия (ЕК). Първоначалната идея, да се създаде инструмент, който да улесни службите, отговорни за медиа мониторинга и прес клипинга към институциите на ЕК, прераства в създаването на новаторски и уникален софтуер. С негова помощ се наблюдава „живото“ онлайн пространството, т. е. това, чието съдържание постоянно се актуализира, като новинарски сайтове, дискусионни форуми и електронни публикации. JRC технологията автоматично генерира ежедневни обобщения на новините, публикувани в хилядите информационни портали на 43 езика от цял свят. Сред наблюдаваните информационни масиви са и новинарските онлайн медии на български език, което превръща ЕММ в ценно средство за наблюдение на българската медийна сфера.

Методика на мониторинг и приложения на ЕММ

ЕММ е мощен софтуерен инструмент, зад който стоят редица приложения. Три от тях – NewsBrief, NewsExplorer и EMM-Labs са публично достъпни и привличат по 1.2 млн. посетители на ден.

NewsBrief открива най-горещите събития за последните минути и часове, представени в множеството новинарски ресурси. Сайтът се актуализира на всеки 10 минути, като групира всички статии, посветени на определено събитие или тема в т. нар. кластъри, поставя най-важните на първо място и графично илюстрира развитието на темата по часове. NewsBrief позволява категоризирането на новините в различни тематични кръгове, по държави или според езика, на който е информацията.

Основни факти за приложението:

  • Наблюдава над 4000 сайта от 1600 ключови новинарски портала от цял свят плюс 20 комерсиални новинарски ресурса, както и някои специализирани сайтове.
  • Обработва над 40 000 известия всеки ден на 43 езика.
  • Класифицира всички новини, според стотици теми и по държави.
  • Достъпен е посредством електронната мрежа, имейл и RSS.
  • Функционира 24 часа на ден, 7 дни в седмицата.

NewsExplorer представя ежедневни обобщения на новините на 19 езика. Новинарските кластъри се подреждат в низходящ ред, според броя информационни единици в тях и по този начин става възможно лесното идентифициране на топ темите за всеки ден. Кластърите от новини автоматично се свързват с новини по същата тема от предишни дни или месеци, което разкрива тенденциите на развитие на информацията във времето. Освен незабавен достъп до всички водещи новини, NewsExplorer позволява и редица наблюдения и анализи, с помощта на подсекциите в сайта.

Посредством подсекцията Линия на времето развитието на всяка новина се представя графично, което позволява бърз достъп до началото и нейния пик. Водещите новини за всяка държава могат да бъдат съпоставени с представянето им на други езици в останалите страни. За езиците, които се говорят в повече от една държава, като английски, немски или френски, ползвателите могат допълнително да филтрират новините за страната, която ги интересува. Изведени са основните субекти в новините –лица, организации и места, най-често споменавани през съответния ден. Освен присъствието на отделните личности NewsExplorer отчита честота на споменаването им, визуализира взаимоотношенията им с други лица и показва вариантите за изписване на нечие име, което позволява по-точното търсенето на информация за конкретно лице. Цитатите от и за съответната личност също са групирани в отделна категория. Базата данни съдържа информация за 700 000 имена, подбирани и сумирани от над десет хиляди статии на 19 езика всеки ден. Важен аспект от възможностите на сайта е подсекцията Календар, която представлява архив с информацията за всички минали събития. Интерактивната географска карта точно определя мястото на случване на съответните събития.

Основни факти за приложението:

  • Представя ежедневни обобщения на новините на 19 езика.
  • Проследява темите и събитията, както и времето на техния живот. Календарът позволява достъп до всички минали новини и събития.
  • Свързва новините на различните езици.
  • Извежда многоезична информация за личности и организации от новините.
  • Позволява откриването на информация за съответно лице, независимо от изписването на имената му.
  • Открива цитати от и за определени личности.

EMM-Labs е най-новата услуга, която предлага по-задълбочен анализ на информацията, събрана посредством ЕММ. Търсенето по държава или тема автоматично генерира статистика за свързаните с тях статии, която се визуализира с различни механизми, най-често с помощта на географски карти, диаграми и таблици. Обект на специално наблюдение са събитията, свързани с конфликти или бедствия, като се локализират върху световната карта. Инструментът позволява и визуализирането на социалните взаимоотношения между субектите на новините.

Мониторинг на българските медии с помощта на ЕММ

Лабораторията за медиен мониторинг оценява Еurope Мedia Мonitor като изключително значима платформа за наблюдение на българската медийна среда. На първо място, ЕММ обхваща широк периметър от българоезични новинарски ресурси. Другата съществена предпоставка за включването на ЕММ в зоните на наблюдение на Лабораторията се съдържва в иновативния и богат софтуерен инструментариум. Публично достъпните приложения позволяват не само обработка на големи информационни масиви, но и стимулират разгръщането на дълбочинни изследвания, комбиниращи количествен и качествен анализ.

В хода на мониторинг eкипът на Лабораторията използва ресурсите на ЕММ, като основно акцентира на работа с приложението NewsExplorer. Наблюдението се съсредоточава върху три основни под-сфери: темите в дневния ред на българските медии, свързаните с Европейския съюз послания и главните действащи лица в новините.


2. Политическата блогосфера

Заниманието с политическите блогове и интернет форуми е от изключително значение днес, когато тези сфери все по-често се осмислят като нов тип гражданска медия, която отразява първични настроения на общественото мнение и бива поставяна в противовес на другите информационни посредници, обслужващи определени политически и икономически интереси. Блогът (съкратено от английското weblog, съставна дума от web – мрежа, Интернет, и log – запис на случващи се събития) е вид уебсайт, в който потребителите пишат като в дневник. Типичният блог съдържа текстова част, снимки или рисунки, както и връзки с други уебстраници по дадената тематика. Съществуват няколко вида блогове: личните дневници, в които авторът описва събития от своя ден, мисли и вълнения, публикува лични снимки и добавя връзки с друга интересна за него информация; тематичните дневници, където бива споделяно мнение във връзка със събития, свързани с основната тема; и сравнително новия за България коментарен тип блог, който предимно анализира актуални, най-често политически, събития. Предимството на блоговете пред останалите сайтове е главно в динамичността, както и във възможността за продължително съхраняване на коментарите. Понятието „блогосфера”, означаващо съвкупност от блогове, е въведено, за да се наблегне на факта, че блоговете не трябва да бъдат разглеждани поотделно, а като част от една онлайн общност. Същото важи и за форумите – сайтове за онлайн дискусии, които осигуряват виртуална публична сфера, в която да бъдат обсъждани въпроси от обществено значение и в която естествено да се създават групи по определени интереси. Подобни форми са по-лична изява от продукцията на традиционната журналистика, но същевременно стават и достояние на широк кръг потребители, като в този смисъл имат потенциала да създават истински новини. Коментарите върху различни политически теми и лица от страна на отделни граждани могат да дадат много интересен и неочакван ракурс върху случващото се, а новаторският мониторинг на тази сфера да бъде важно критическо допълнение към резултатите от наблюдението на традиционните медии.


3. Политическата визуалност

Зоната на политическата визуалност обхваща изображенията на политически партии, лица и институции, публикувани в пресата, интернет, на рекламни носители или излъчени по телевизията. Като доминиращ елемент на съвременната популярна култура, образът е важна част от медийния разказ и мощен инструмент за политическа комуникация. Той се възприема по-лесно и по-цялостно и влияе върху нагласите по-силно от езиковите (ре)презентации. Политическата визуалност е това, което прави личностите и партиите видими в обществото и действа, макар понякога измамно, като доказателство или опровержение на лансираните от тях тези. С това, което показват, медиите и политическите актьори оформят политическата сфера много повече, отколкото с това, което казват. Така наблюденията в зоната на политическата визуалност дават на Лабораторията за медиен мониторинг информация, която не би могла да се извлече от другите й канали на наблюдение и същевременно е същностна за хода на публичния живот у нас.


4. Жълта преса

Данъчните злоупотреби на бизнесмена Христо Ковачки. Аферата със сръбския наркотрафикант Будимир Куйович. Уволнението на журналиста от Нова телевизия Георги Коритаров. Някои от най-ключовите скандали, които занимаваха медиите през изминалата 2008 година, тръгнаха от страниците на жълтите издания.

Жълтата преса се оформи като важен елемент от мониторинга на българските медии в годината на изборите, защото показва ясен стремеж да генерира все повече политически скандали, да разобличава героите от подземния свят и да дава отговори на наболели обществени проблеми. И не на последно място – излиза в огромни тиражи и достига до голяма аудитория.

Жълтата преса в България се роди под формата на компроматна война, тиражираше непроверени слухове и откровени лъжи и се занимаваше предимно с личности от шоубизнеса и медиите. През последните две години обаче се наблюдава силна политизация на този тип издания. За намерения в подобна посока подсказва и стремежът на жълтите издания да ангажират повече стойностни автори, да разширяват аудиторията си, да привличат повече рекламодатели и да водят по-открита политика по отношение на собствеността и адресите си.


5. Безплатни всекидневници

В Западна Европа сегментът на безплатните вестници е добре разработен и печеливш от години, но в България за предимствата на този тип издания започна активно да се говори едва през последните две-три години. Очакванията да се издаде безплатен всекидневник бяха насочени към големите вестникарски групи – Вестникарска Група България, Икономедиа или Стандарт Нюз. Вместо тях обаче, в празната пазарна ниша стъпи пръв вестник „19 минути“, издание на Бал Медия АД. Изданието излиза от 1 септември 2008 г. и се разпространява в 200-хиляден тираж на територията на София и Перник. Бързо след неговия старт, не закъсня да се появи и конкуренцията в бранша – в лицето на „Градски вестник“. Той е вторият безплатен ежедневник за столицата и се издава от Икономедиа АД. Излиза от 10 ноември 2008 г., в тираж от 100 000 броя.

Още от първите месеци на своето издаване, двата вестника успяха да добият голяма популярност сред столичани. По тираж и пазарен дял те надминават дори най-големите национални всекидневници като „Труд“ и „24 часа“. Специфичният начин на разпространение на двете издания и изследванията върху тяхната читателска аудитория дават основание да ги считаме за един от основните източници за информация на столичани. Тъй като София е и най-гъсто населеният град в страната – близо 2 млн. жители, в столицата следва да има и най-голям брой потенциални гласоподаватели, върху чийто вот може да се въздейства.

„19минути“ и „Градски вестник“ са интересен медиен феномен, който се роди непосредствено преди началото на предизборните агитации и има потенциала да оказва влияние върху вота на избирателите. Затова и те ще бъдат една от зоните на наблюдение на Лабораторията за медиен мониторинг.


6. Онлайн социални мрежи

Видеосоциални мрежи

Видео сайтове като YouTube и българския Vbox7 дават възможност на потребителите сами да избират какво ще се гледа, да определят новините за утрешния ден, да създават и развенчават герои. Посредниците са премахнати, цензурата липсва и властта преминава в ръцете на индивида. Видеосоциалните мрежи създават безпрецедентна досега възможност за активно гражданско участие и пряка намеса в политиката. Неслучайно за отминалите избори в САЩ се говори като за YouTube изборите. От една страна, потребителите със своите неочаквани, разголващи истината клипове, успяват да върнат непредсказуемостта в добре смазаната машина на политическите кампании. Заради компрометиращ клип в YouTube сенаторът Джордж Алън изгубва сигурна победа на изборите. От друга страна, все повече стават политиците, които се престрашават да пуснат свой собствен официален канал в YouTube. Достатъчно е да споменем английската кралица и Барак Обама.

В контекста на приближаващите избори наблюдението над YouTube и неговия български еквивалент Vbox7 ще позволи да проследим доколко активна е гражданската общественост у нас и доколко българските политици ще съумеят да се възползват от новия тип медия и нейните предимства. Същевременно сравнението с резултатите от мониторинга над телевзията и печатните медии ще покаже дали видеосоциалните мрежи у нас могат да бъдат източник на провокация и промяна. Какви новини „ изтичат “ от видео сайтовете? И обратно, кои материали от телевизиите са способни да заинтригуват интернет потребителите, така че да пожелаят да ги гледат отново и отново? В значещите мълчания, в изгубеното при превода от една медия към друга ще се откроят предпочитанията на интернет аудиторията.

Ще ни позволят ли видео сайтовете да се превърнем от пасивни зрители в създатели на политиката? Мониторингът ще покаже.