Дефицит на медийни герои

Предизборната кампания в новинарските сайтове, септември–октомври 2011
Автор: Николета Даскалова

Автор: Николета Даскалова

Кампанията за президентски и местни избори тази година е важен лакмус за актуалното състояние на медийната среда и конкретно за отношенията между медии и политика. Настоящият анализ проблематизира някои по-важни тенденции в новинарския интерес към водещите и второстепенните политически актьори в контекста на предизборната ситуация. Обект на внимание са българските новинарски сайтове. Използвана е комплексна методика за мониторинг, съчетаваща онлайн инструменти като Europe Media Monitor и Google News. Представените данни обхващат периода от началото на годината с акцент върху динамиките от 1 септември до 10 октомври 2011, т.е. наблюдавани са предизборните развития „в движение”, все още в хода на кампанията.

Изборната 2011: новинарският контекст преди старта на кампанията

Преди да се насочим към актуалния дневен ред на медиите, внимание заслужава акумулираният новинарски багаж, с който политическата класа влиза в официалната предизборна надпревара. Мониторингът на онлайн новинарското пространство от началото на годината показва концентриране на медиен интерес по няколко пикови вътрешнополитически теми: скандалът с използването на специални разузнавателни средства; проектът „АЕЦ Белене”; двата летни вота на недоверие срещу правителството и др. Новинарската аура около подобни теми носи впечатлението за все по-заострящи се опозиционни критики към управляващите. Тази тенденция допълнително се подсилва от факта, че в гласовете на неодобрение, насочени срещу изпълнителната власт, се включват и политически формации, които на по-ранен етап подкрепяха правителството. Едно от конкретните проявления на заострения политически тон е съсредоточаването на опозиционни атаки към вицепремиера Цветан Цветанов – фигурата, която в първата година от управлението на ГЕРБ се свързваше с изключително успешната PR охрана на рейтинга на правителството. Като цяло, подобни симптоматики илюстрират наличието на предизборен адреналин в публичното пространство още преди официалното начало на кампанията.

На този фон, темата за изборите с лекота влиза в медийния обсег и също с лекота се мултиплицира в информационното пространство, за да заеме перманентно място в централните новинарски зони. Тенденцията е видима още от началото на годината. През пролетта се генерира първият пик в медийното отразяване на проблематиката. Конкретните събитийни стимули са най-вече на нивото на реториката и препращат към първоначални спекулации относно евентуалните кандидатури за президентския пост. На този етап най-силно новинарско любопитство предизвиква въпросът дали премиерът Бойко Борисов би се кандидатирал за президент. Постепенно, успоредно с обявяването на официалните кандидатури на основните, а и на по-маргинални партии, се забелязва все по-плътно насищане с предизборни новини, като в навечерието на официалната кампания медийният интерес по темата рязко ескалира.

nd1-temata-izbori

Новинарският климат преди старта на кампанията е показателен за готовността на медиите да отразяват предизборната кампания, да я превръщат в централна своя тема. Причините за този режим на готовност са едва ли не подразбиращи се с оглед на голямата обществена значимост на изборите по принцип. Не без значение е, обаче, и характерът на последната предизборна кампания (за парламентарни избори през 2009 г.), която се разгръщаше изключително атрактивно именно в медиите, включително и на терена на новините. Нека споменем само яркото присъствие на Бойко Борисов, интензивното предизборно състезание между него и Сергей Станишев, цялостната популистка отзивчивост от страна на политиците към комерсиалната медийна култура, непрекъснатото произвеждане на атрактивна реторика, която дори без необходимост от задълбочено контекстуализиране се превръщаше в новина, и т.н. Всичко това е без съмнение топъл предизборен спомен за ценителите на медийни рейтинги и съответно предпоставка за очакването, че аналогични предизборни явления ще се случат и през 2011 г.

Избори сега: в търсене на медийни герои

Настоящата предизборна кампания остава далеч от колоритния тон на изборната 2009 г. Политическата надпревара се случва по-неатрактивно в медиите, с по-малко зрелища и преди всичко с липса на впечатляващи персонални противопоставяния. Ако преди беше едва ли не достатъчно медийната трибуна да се изпълни с развлекателно-драматични изпълнения от страна на основните опоненти, то сега новинарските усилия за задоволяване на интереса към предизборна информация се изчерпват най-вече с хроникьорско отразяване на предизборните дейности на кандидатите. Подобно сравнение далеч не цели да фаворизира едната кампания за сметка на другата. Напротив, то служи да покаже една обща тенденция: и в двете кампании виждаме колко зависими са медиите от индивидуалните характеристики на политическите актьори. И тук се корени един от сериозните проблеми в отношенията между медии и политика – слабостта на медиите да надскочат това, което идва като готова продукция от политическите фигури.

В потвърждение на горната теза са своеобразните новинарски опити за откриване на ярки политически актьори. Търсенето на „медийни политици” е видимо на няколко нива.

На първо място е акцентът върху персоната въобще. В този смисъл президентските избори се оказват медийно привилегировани за сметка на изборите за местна власт. Състезанието за пост, който клиширано се определя като „лице на нацията”, е по-старателно наблюдавано от сблъсъка за това кой и как на практика ще управлява апетитните общински пари. В доминиращия медиен контекст президентското стои по-високо от кметското и общинското. Образът на нацията – от регионалното управление. Красноречиви в този смисъл са както данните за общото медийно отразяване по теми (избори за президент, за кмет и за общински съветници), така и сравнителното присъствие в новините на кандидатите за президент и за кмет на София от една и съща партия. Кандидатите за президент са от 1.6 до 6 пъти по-видими от съответните партийни кандидати за градоначалник на столицата.

nd2-temata-izbori-sravnenie

nd3-prezident-kmet-sravneni

Друга важна особеност е приоритизирането на статуквото. Централното медийно внимание е върху кандидатпрезидентските двойки на водещите партии – ГЕРБ и БСП, като представителите на ГЕРБ са категорични медийни първенци. Най-виден и недостижим медиен фаворит сред всички политически фигури остава премиерът Бойко Борисов. Именно изказванията на премиера са най-цветният елемент от новините в предизборната ситуация и именно те успяват да акумулират най-интензивен интерес. Медийното (а до голяма степен и политическото) съсредоточаване върху Бойко Борисов е на практика най-важният фон, на който се разгръща цялата предизборна кампания. Преекспонирането на Борисов, обаче, не успява да компенсира дефицита от ярки фигури и гласове сред самите кандидати за власт. То по-скоро действа в обратна посока и допълнително обезличава информационните профили на кандидатите.

nd4-polit-lideri-i-kandidat

nd5-kandidati-za-prezident

Любопитен детайл от присъствието в новините на кандидатите за президент е сравнително високата информационна стойност на двама кандидати без шанс за спечелване на поста според социологическите проучвания: Волен Сидеров и Алексей Петров. Освен че влезе с ранен старт в предизборната надпревара, Сидеров спечели пресни информационни дивиденти от кризата в Катуница. Той активно се възползва от възможността да се изяви на свой националистически терен, включително и със средствата на медийния скандал (напр. нахлуването в студиото на bTV), с което веднага възбуди новинарското внимание към себе си. Що се отнася до Алексей Петров, той може да бъде окачествен като един от субектите с висок потенциал да привлича интерес, сам по себе си продукт на медийно инженерство, макар и медийно роден в ролята на антигерой. Сгъстяването на информационен заряд около фигури като Петров и Сидеров е допълнителна илюстрация за новинарския глад за отличителни актьори на предизборната сцена.

Не на последно място от значение са и механизмите на отразяване на местните избори. Като цяло, географията на новинарския интерес потвърждава важността на големите общини (София, Пловдив, Варна и Бургас) и същевременно прокарва ясна разграничителна линия между столица и провинция. Изборите в регионите извън София са значително по-слабо застъпени в новините в сравнение с кампанията в столицата. Този подход на отразяване е показателен за силната централизация на новинарската мрежа и за привилегироването на лесно разпознаваеми информационни ресурси и политически лица. Кандидатът за кмет, около който са генерирани най-много информационни единици в национален мащаб, е Йорданка Фандъкова. В рамките на предизборния контекст това е фигура с тройно подчертана разпознаваемост: действащ градоначалник (1) на столицата (2), от управляващата партия (3).

mestni-izbori

mestni-izbori-karta

На второ място след големите областни центрове в медийното полезрение попадат по-малки общини като Благоевград, Сливен, Велико Търново и Шумен. Характерно за тези региони, а и изобщо за отразяването на кампанията в провинцията, е съсредоточаването на вниманието върху кандидатите от партийните структури на ГЕРБ и БСП. И тук, както и при кандидатпрезидентската кампания, водещите партии доминират в дневния ред на медиите, новинарският тон следва статуквото. На този фон ключов стимул за покачване на информационния рейтинг на периферните населени места се явяват най-вече партийните фигури от центъра. Именно предизборните обиколки на Цветан Цветанов от ГЕРБ и на Сергей Станишев от БСП, както и на кандидатите за президент от двете партии, са най-безотказният критерий за медиен интерес към даден регион. В отделни случаи новинарското търсене на персонална отличимост прави сложни завои встрани от политиката – напр. мултиплицарането на новината, че в Благоевград майката на футболиста Димитър Бербатов премерила кръвното на местния кандидат за кмет от ГЕРБ.

Друг работещ фактор е скандалът – напр. обвиненията за злоупотреби срещу кмета на Сливен Йордан Лечков. В този смисъл е любопитно да се отбележи, че най-сериозният източник на скандали в информационното пространство се оказва не някой от големите градове и не някоя от най-популярните фигури, а община Несебър. Конкретиката на медийните послания препраща към обвинения за злоупотреби с власт срещу кмета на Несебър, както и към журналистически разследвания за схеми за купуване на гласове в морския град. Всъщност темата за купуването и продаване на гласове се повтаря като мантра не само в политическата реклама, но и в политическата журналистика. В кампания, която остава бедна откъм сериозно задълбочаване в политическото – както от страна на партийните функционери, така и от страна на медиите – тази тема се явява едва ли не спасителната сламка на качествената журналистика. Сламка, която обаче все повече се износва.

Основни изводи

  • Още от началото на годината медиите демонстрират готовност да отразяват предизборната надпревара. В хода на кампанията обаче новинарският интерес към изборната тема се размива в хроникьорско отразяване на действията на претендентите за власт.
  • Механизмите на медийно отразяване привилегироват кандидатпрезидентската кампания, темата за регионалното управление остава на заден план. И при двата вида избори медиите фаворизират водещите партии и фигурите на статуквото.
  • Липсата на ярки личностни противопоставяния маркира цялостния характер на кампанията. На този фон най-колоритната фигура и най-преекспонираният политик на публичната сцена остава премиерът Бойко Борисов.
  • Доминиращият медиен климат създава предпоставки за гласуване по-скоро по инерция, спрямо акумулираното отношение към сегашното управление, отколкото за формиране на нови нагласи.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!