Песни, протести и политика онлайн през 2012 година

17 януари 2013, Автор: Ели Александрова
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2012

 Ели Александрова

Ели Александрова

Gangnam-ът на глобализацията

Най-значимото събитие в света на социалните мрежи за изминалата 2012 г. не е политическо, не е свързано с екология, икономика, финанси, здравеопазване или друг важен сектор от обществено значение. То е от сферата на шоубизнеса и се нарича Gangnam Style. Песента на скокливия кореец Сай взриви YouTube и се разля по всички комуникационни канали на планетата. Кулминация на тоталната истерия стана рекордът от над 1 милиард гледания в сайта за видеосподеляне.

Защо това е топ събитието на 2012 г. в социалните мрежи? Успехът на никому неизвестния корейски изпълнител вероятно не би бил възможен извън пределите на собствената му държава, ако нямаше интернет. Днес популярността в мрежата гарантира достъп до ефира и страниците на класическите медии. В глобализираното виртуално пространство няма граници между държави, континенти, раси и езици. Предпочитаното съдържание не е резултат от тенденциозно налагане на определенa политика или вкус, както често се случва при традиционните медии. Тук важна е волята на мнозинството потребители, а забавлението си остава приоритетна функция на социалните медии.

Защо говорим за глобално явление, когато предмет на настоящата публикация е поглед към важните събития и тенденции, свързани със социалната мрежа Фейсбук у нас през последната година? За да подчертаем, че в киберпространството отпада разделението между глобално и локално. Идеите и посланията се разпространяват мигновено от единия до другия край на земното кълбо. И тъй като в България рядко се оказваме вдъхновители на световни тенденции, то по-често сме в позицията на вдъхновени от случващото се извън държавата и в частност – западно от нас.

Киберпротестите и разваления червен домат

През 2012 г. гражданското общество се вдъхнови да протестира, а някои от политиците ни се вдъхновиха да градят онлайн имидж като западните си колеги. Логично, нито протестите, нито виртуалните политически кампании бяха в западни мащаби. Но все пак бяха индикатор за настъпващи промени.

Изминалата година се очерта като период на пробуждане на гражданското съзнание. Състояха се различни прояви на протест и недоволство, мнозинството от които бяха организирани и координирани във Фейсбук. Някои от тях бяха вдъхновени от международни движения като групата на „Анонимните” и инициативата „Окупирай!”, разпространена по света след протеста Occupy Wall Street. Други бяха реакция на някои локални явления, като политиката на българското правителство. В следствие на недоволството от нея, сградата на парламента беше замерена с развалени червени домати, а Орлов мост беше окупиран от екоактивисти, обявили се против промените в Закона за горите.

Най-популярните Фейсбук страници на протестни групи през 2012 г.

Най-популярните Фейсбук страници на протестни групи през 2012 г.

Някои от многобройните организирани демонстрации в столицата и страната не привлякоха голям брой участници. Не всички постигнаха целите си. Интересни бяха случаите, при които в очите на гражданското общество традиционните медии абдикираха от ролята си на посредник между властта и гражданите и пропуснаха да отразят позицията на протестиращите. Това предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи, където бяха заклеймени имената на някои телевизии, а поведението на техни журналисти стана обект на недоволство. Най-потърпевша в това отношение се оказа bTV. Най-одумвана във Фейсбук беше журналистката Диана Найденова, след интервюто ѝ с природозащитник, в което с настъпателен тон тя изиска от него извинение за нападението над оператор на телевизията по време на протестите на Орлов мост през пролетта на 2012 г.

Резултатът: вълната от недоволство в социалните мрежи беше достатъчно мощна, за да предизвика публичното извинение на институцията. Виртуалните мобилизации вече не се възприемат като безсмислена говорилня на група потребители по някаква тема. Факт е, че тенденцията се промени – ако преди търговските медии рядко отразяваха подобни малобройни граждански прояви, то в последните месеци всякакви инициативи, организирани във Фейсбук, се нареждат сред топ новините в централните емисии: протести срещу властта, цените на определени продукти и услуги и т.н.

На фона на тези промени, една тенденция си остана константна – мнозинството каузи, които успяват да привлекат голям брой поддръжници онлайн, далеч не се радват на такава сериозна подкрепа при организацията на реални прояви и демонстрации. Новото поколение жители на информационната епоха, които в момента са в активна възраст, протестират виртуално, изказват мнение в онлайн пространството и рядко намират за необходимо да защитават позицията си с физическото си присъствие на организирани демонстрации.

Може ли изразената позиция онлайн да бъде равносилна на физическото участие в гражданска проява? До каква степен виртуалното участие би могло да бъде ефективно? Традиционното мислене повелява да отговорим отрицателно, но трябва да вземем предвид факта, че технологиите променят света за отрицателно време. Ако днес можем да учим и работим във виртуалния свят, защо да не можем и да протестираме, да провеждаме избори и политика в него със същия успех.

Виртуалната политика

Поне последното със сигурност е вече факт. Виртуалните политически кампании станаха задължителен елемент на мобилизациите в предизборна ситуация. На прага на втория си мандат американският президент Барак Обама се радва на близо 35 милиона поддръжници във Фейсбук, а присъствието му във виртуалното пространство продължава да се координира от екип професионалисти. Страницата му в социалната мрежа изобилства със снимки на лични моменти в компанията на съпругата и дъщерите му, както и с кадри от професионалния му живот.

Най-популярните български политици във Фейсбук през 2012 г.

Най-популярните български политици във Фейсбук през 2012 г.

В края на 2012 г., на прага на последния етап от четиригодишния мандат на правителството си, премиерът Бойко Борисов се радва на около 213 хиляди поддръжници на най-популярния от профилите му във Фейсбук, което категорично го прави най-харесвания български политик в мрежата. На страницата няма данни за екипа, който я поддържа. Откриваме снимки от изяви на министър-председателя, свързани с професионалните му ангажименти. Липсват публикации, посветени на личния му живот. Няма постоянен ритъм на обновяване на съдържанието, профилната снимка е качена на 5 септември 2008 г. По-голямата част от снимковия материал е заснет с непрофесионална техника, което личи от ниското му качество. Имаме основание да смятаме, че профилът е по-скоро със статут на фен-страница, отколкото управляван от екип професионалисти на ГЕРБ. Озадачаваща е липсата на професионална координация на присъствието на премиера в социалните мрежи, особено при наличието на толкова голяма аудитория от негови поддръжници, и то в навечерието на предстоящите парламентарни избори. Може би специалистите по комуникация на управляващата партия подценяват значението на виртуалната кампания.

Единственият български политик, за когото можем да твърдим, че присъстваше с кампаниен ритъм във виртуалния свят през 2012 г., е Меглена Кунева. Фейсбук профилът на лидера на „България на гражданите” се радва на близо 24 хиляди поддръжници, което, макар и с доста по-скромен резултат от премиера, ѝ отрежда второ място по одобрение сред българските политици в мрежата. Комуникацията в профила е от първо лице единствено число, съдържанието залага повече на силата на думите, отколкото на въздействащи изображения. Принос за увеличаващия се брой поддръжници на страницата със сигурност има и фактът, че тя се рекламира във Фейсбук.

Българският политик, финиширал на трето място по одобрение в мрежата за 2012 г. е Иван Костов, който има близо 15 хиляди виртуални фенове. Поддръжниците на Волен Сидеров са 3700. Сергей Станишев се радва на симпатиите на 2600 потребители. В духа на предстоящите избори, новогодишното пожелание в профила му гласи: „Честита Нова година! Здраве и късмет! И …. нов кабинет:) разбира се”. Президентът Росен Плевнелиев има 1800 фенове, а Яне Янев – 1500.

Както отбелязахме в началото, в България рядко се оказваме вдъхновители на световни тенденции. По-често сме в позицията на вдъхновени от случващото се на запад. Виртуалната политика вече е световна практика. И у нас се случва нещо, но в твърде малко от случаите то се прави както трябва. Политиците ни все още се страхуват от неизвестните, свързани с комуникацията в електронната мрежа. Екипите им предпочитат да залагат на сигурното и да не правят рискови ходове в хаотичния виртуален свят, които могат да предизвикат негативно отношение. Прекият контакт с избирателите в социалните мрежи е нож с две остриета – може да спомогне за успеха на дадена кампания, но, ако е управляван непрофесионално, би могъл и да ѝ навреди.

В началото на изборната 2013 г. гражданските мобилизации във Фейсбук са в разгара си. Недоволните от правителствената политика се групират в различни страници, където обменят мисли и обсъждат действията си. Около актуалната тема за референдума и ядрената енергетика се появиха различни групи за и против строежа на АЕЦ „Белене”. Към момента в онлайн пространството доминира позицията в подкрепа на инициативата.

Изводи

  • Забавлението остава приоритетен мотив на потребителите за активност в социалните медии. Нечуваният виртуален успех на корееца Сай доказва нарастващото влияние на социалните мрежи и приносът им към процеса на глобализация в съвременния свят.
  • 2012 беше година на пробуждане на гражданското общество. Случиха се многобройни демонстрации, при които граждани на страната демонстрираха недоволството си от определени явления и политики. Голяма част от протестите бяха организирани във Фейсбук.
  • Гражданските мобилизации допринесоха за процеса на конвергенция между традиционните и нови медии. Липсата на отразяване в търговските медии на гражданските инициативи и протести предизвика вълна на недоволство в социалните мрежи. В резултат на това, към момента в централните новини попада информация за всевъзможни граждански прояви, независимо от скромния брой на участниците в тях.
  • През изминалата неизборна година много малко от българските политици имаха адекватно присъствие във виртуалното пространство. Затвърждава се традицията за мобилизиране на каналите за комуникация с избирателите единствено в навечерието на избори. Виртуалните кампании на българските политици все още се управляват не особено професионално. Или изобщо липсват.

обратно към съдържанието

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!