Точка БГ

Публикация във в. "Новините днес", 31 май 2010

Автор: Елена Колева

Какъв парадокс, биха казали историците ни: тази година, на 19 февруари, годишнината от обесването на Левски, министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подаде заявката към международната организация ICANN за оценка на съкращението „бг” за интернет домейн, а в навечерието на деня на славянската писменост, с която сме дали приноса си към световната култура с кирилицата, дойде новината, че е отказана регистрация на домейна „бг”. Причината за отказ е визуалната прилика на предложението със съществуващи вече адреси на латиница, тъй като „бг” напомняло на интернет адресите на Бразилия (br) и Буркина Фасо (bf).

Как българските медии отразиха този казус? Първи на новината реагираха българските интернет-медии, с което пролича колко много са те всъщност. Пролича и разликата на отразяване с традиционните медии. Отключи се вълната на интернет-форумите и блогосферата, а онлайн медиите „разнасяха” темата с продължение, като провокираха с теми във форумите си потребителите за възможни нови съкращения. Не закъсняха и предложения за именуване на домейни - под формата на партийни абревиатури, носталгични подмятания като „.НРБ”, иронични закачки за буквата „Ь” и силно оприличаващото българския манталитет .бгб (бай ганьо балкански), но не липсваха и адекватни препоръки като „.бъл”, „рб”, „блг” и т.н. Полето на общественото обсъждане на отказа се случи в онлайн медиите, а не в традиционните и тази тенденция показа, че ако „старите медии” са силни в информационните кампании, то диалогът се случва на ниво нови медии. Последните в известен смисъл свършиха и важна работа за ресорното министерството, като подпомогнаха кампанията за домейн на кирилица. В цялата суматоха се хвърли светлина и върху нестихващия спор на двата лагера българи – националисти и космополити, които се „обиждаха” на „патриоти”. Вече беше дискутирано, че домейн на кирилица не може да бъде въведен от европеец или американец, който няма инсталирана клавиатура с кирилица. Междувременно Русия, Египет и Саудитска Арабия стартираха своите мултиезични домейни.

Според министър Цветков, регистрацията на нови домейни няма да доведе до хаос в интернет пространството, а ще стимулира ползването на интернет при хората, които биха искали да боравят само на кирилица. От отразеното в медиите стана ясно, че широката обществена подкрепа за „бг” като най-харесваното съчетание от букви на кирилица утвърждава българската азбука и идентичност.

След отказа министерството започва нова анкета за набиране на обществена подкрепа за име на интернет адрес на кирилица. За да получи разрешение, съкращението трябва да съдържа поне един уникален за кирилицата символ. В новата анкета, която ще бъде публикувана скоро на интернет страницата на министерството, ще можем да избираме между символите „българия”, „бгр”, „бул” или „бя”. Дано има по-обещаваща медийна кампания този път, защото идентичността на една нация в глобалната мрежа е нейният паспорт. Да не стане като историята с новите ни паспорти, в която „старите” медии не алармираха, а само регистрираха гафа.

И защото битката на медийното поле може и да не постигне успеха на Константин Философ в триезичния спор, но ще докаже, че една духовна идея може да изрази национално единство в света на нулите и единиците.