Водачите на изборните листи за Европейски парламент в България - опит за автопортрет

За да помогне на читателите си да направят информиран избор за 17-те български представители в Европейския парламент, екипът на Портал ЕВРОПА, част от който съм и аз, изработи кратък въпросник към 215-те кандидат-евродепутати. Екипът ни потърси и водачите на листи на основните конкуренти за интервюта.

66 от общо 215 кандидати за евродепутати попълниха въпросника. Обобщение по темата четете в „Кандидат-евродепутатите на България`2009 – опит за автопортрет”.

От водачите на листи Надежда Михайлова (Синята коалиция), Румяна Желева (ГЕРБ), Филиз Хюсменова (ДПС), Димитър Абаджиев (РЗС) и Андрей Ковачев (ПП „Зелените”) отговориха на въпросниците ни.

Меглена Кунева, Надежда Михайлова, Румяна Желева и Димитър Стоянов отговориха на въпроси и в отделни интервюта. Важно е да се отбележи е, че и четиримата влизат в новия състав на ЕП. Затова е интересно да се проследи с какво всеки от тях свързва бъдещата си работа в ЕП и политически цели. Пълният набор от интервютата търсете в рубриката „Анализи” на Портал Европа. Предмет на този анализ са отговорите на водачите на листите за ЕП.

Ако проследим отговорите на важните въпроси за приоритетите на следващия Европейски парламент и личните цели на всеки от водачите като потенциален евродепутат, получаваме пълна картина на европейските, национални и партийни идеи, обобщени в амбицията за политическа кариера. Тук сравнението между кандидатите за втори мандат в ЕП или с тези с политически опит и колегите им, които за първи път участват в тази предизборна надпревара, е неизбежно.

Евродепутатът Румяна Желева, водач на листата на ГЕРБ, посочва във въпросника като приоритети на новия ЕП: „Институционалната реформа; Опростяване на законодателния процес и процеса на вземане на решения в съответствие с Лисабонския договор. Голямо внимание ще бъде отделено на енергийната сигурност и борбата с климатичните промени”.

Желева допълва в интервюто си, че „нашата партия е образец за европейска политическа култура и поведение”. Тя демонстрира завидно самочувствие и увереност в победата си на вота: „ние наистина знаем какъв е европейският дневен ред, защото участваме при формулирането му в ЕП”.

Желева е целенасочена и твърда в политическите си амбиции. Може да проследим, че от „Нуждаем се от промяна, трябва да направим нещо, и то зависи от нас. Всеки е ковач на собственото си щастие”, тя достига до категоричното: „За мен е важно ГЕРБ да вземе колкото е възможно повече от 17-те места, полагащи се на България за членове на ЕП. Мен лично не ме интересуват гласовете за мен или против мен”.

Колегата й Филиз Хюсменова, която води листата на ДПС, е също конкретна, но не толкова политически рамкирана: „ /ЕП-б.р/ Да съдейства за приемането на инструмент, с който да се извърши институционална реформа на европейските институции, да се разшири кръгът от решения, вземани съвместно от Съвета, Комисията и Парламента…”. При нея националните каузи са дипломатично загатнати. „Най-важно за мен ще бъде да се стабилизира образът на страната ни като равноправна държава членка, надежден партньор и пространство за инвестиции”.

Една от най-интересните фигура на евровота определено бе водачът на листата на НДСВ – еврокомисар Меглена Кунева. Като начало ще спомена един страничен факт: „Програма на Меглена Кунева и еврокандидатите на НДСВ за … юни” – това бе заглавието на прессъобщенията на НДСВ по време на кампанията. Без коментар.

С няколко примера ще илюстрирам тезата си, че уважаваният български еврокомисар „игра” успешно, но мажоритарно на евроизборите. Тя получи и най-висок преференциален вот.

Меглена Кунева натрупа богат опит като дипломат в европейските институции и това й помага да избягва елегантно всеки опит за конкретен въпрос. Тя се яви като кандидат на НДСВ, но политическата легитимация на действията й е слабо застъпена: „Директните срещи с хората, които в момента провеждам, са изключително ценни за мен и като водач на листата, и в сегашната ми работа като еврокомисар. Слава Богу хората схващат всичко много конкретно и въпросите, които ми поставят, не са партийни, не са идеологически или за разликата между трите големи семейства в ЕП, а са потребителски”.

Ето и нейната мотивация за участие в изборите: „Ние от Европейската комисия, която е политически орган, не можем да стоим настрана и да не участваме във важните европейски дебати. Такава е и мотивацията ми да съм в тези избори”.

На конкретното запитване на журналиста: „Не споменахме досега името на партията НДСВ… Вие сте водач на листата на НДСВ в една политическа кампания”, Кунева специално подчертава: „Симеон Сакскобургготски каза при представянето на листата на НДСВ, че най-важното е винаги да помним, че националните интереси са над партийните. Така че мен трудно ще ме накарате да говоря в чисто партийна тоналност”.

Така стигаме до логичния въпрос: ако тя възприема предизборната кампания в светлината на работата си като еврокомисар, какви национални интереси поставя над партийните? Тези на българските потребители ли… А интересите на гражданите на другите държави-членки?

Комисар Кунева прави много точен преглед на значимостта на Европейския парламент за политическия елит у нас: „ЕП, особено в първите години на българското членство, е изключителна школа за българските политици. Всеки депутат /в ЕП – б.р./ се бори за видимост, защото знае, че ще се изправи пред избори, и ще иска да каже какво е свършил. Същото е и в Комисията – никак не ми е лесно да наложа в законодателната програма на Комисията моите директиви…”.

Дали видимостта на комисаря или евродепутата Кунева ще е по-голяма, ще стане ясно по-късно, но лидерът на НДСВ Симеон Сакскобурготски й благодари специално за това, че заложи името си за партията: „Разбира се, голямата ми благодарност е към еврокомисар Меглена Кунева. Тя пожъна, бих казал, много голям резултат. Вижда се, че хората са оценили факта, че ние говорим за Европа като нещо положително за всеки един от нас, а не като за Европа, която е някъде далече в Брюксел или Страсбург”. За усилията на останалите кандидат-евродепутати Сакскобурготски не спомена и дума на заключителната пресконференция в изборната нощ.

Следва не по-малко интересен водач – Надежда Михайлова, начело в листата на Синята коалиция. Без да навлизам в подробности около предизборната кампания, която се отличи с много задкулисни игри, според мен за Синята коалиция евровотът определено бе битка с БСП, но не на бойното поле на европейските идеи, а на чисто национална почва.

Като своя лична амбиция в Европарламента Михайлова формулира амбициозно „върховенство на закона, залог за всяка демокрация”, защото „…страната се управлява от една олигархия, върховенството на закона все още остава непостижим блян и част от хората започнаха да се разколебават от смисъла на членството на България в Европейския съюз”. Споменаването на европейския контекст се размива в следващите уточнения на визията на Михайлова: „Изключително съм изненадана от политическото нахалство на техния клип /Коалиция за България” – б.р./, с който те твърдят, че защитават българските национални интереси. Истината е, че това е последното нещо, с което могат да се похвалят. Ще дам един-единствен пример, свързан с енергетиката…”.

Нека да уточним, че в досега разгледаните примери слабо се споменава и развива една от основните идеи на работата на ЕП – да работи за интересите на ВСИЧКИ граждани на ЕС. Европейския парламент е сформиран не на групи по националности, а по наднационални политически групи, които работят на основата на широк компромис. Михайлова призовава гражданите, че „е време наистина да покажем, че хората в България имат самочувствието и се гордеят с това, че са българи и част от една много по-модерна и по-обединена Европа”. Логичен е въпросът от коя Европа сме били или сме част сега.

Националното и определено нервно говорене ескалира в интервюто на Димитър Стоянов от „Атака”. Пред партията, като част от ЕП, водачът на листата поставя няколко задачи: противопоставяне на членството на Турция „и в това отношение също сме единствената партия, която последователно защитава тази позиция”, отваряне на блоковете на АЕЦ „Козлодуй” „бедстващото положение на българските пенсионери” и не на последно място – предоговаряне на условията за България в Общата селскостопанска политика на ЕС.

При слабата информация, която евродепутатите от „Атака” подаваха за дейността си във вече приключилия мандат на ЕП, е интересно, че Стоянов си поставя такива амбициозни цели. Отварянето на спрените блокове на АЕЦ „Козлодуй”, „бедстващото положение на българските пенсионери” са национални политически евъргрийни, които са отлична почва за подхранване на популизъм.

Проблемът с квотите за българските домати на европейския пазар /„Факт е, че в момента квотата на България примерно за домати е толкова, колкото може да произвежда едно-единствено стопанство в Пазарджик”/ звучи най-малко екзотично за запознатите с темата. Наистина реформите в ОСП са „горещ картоф” в ЕС, но например субсидиите, подпомагането на селските райони или млечните квоти са далеч по-адекватни примери.

„Атака”, естествено, поставя и въпроса за европейското членство на Турция, съгласието, по който, най-вероятно ще е едно от основанията на сформирането на нова парламентарна група на крайните партии в ЕП. Но дори и със сериозни проблеми в структурните си реформи, ЕС едва ли ще спре процеса на разширяване, още повече, че европейските институции имат твърда позиция по въпроса. Но евъргрийнът „за и против Европа” едва ли скоро ще „излезе от мода”.

Стоянов завършва с присъдата си над политическото статукво, част от което е и самата „Атака” вече четири години: „Този, който успее да премахне корупцията и да спре Турция по пътя й към ЕС, ще бъде този, който може да управлява България компетентно”. Кого припознава в лицето на този субект, не е ясно. На сцената обаче има и други играчи, които биха прегърнали подобна идея.

Димитър Абаджиев, който води листата на РЗС, е конкретен и подробен във визията си: „Представителите на РЗС в ЕП като част от новия европейски консервативен проект ще работят за по-прозрачна и с по-малко бюрокрация Европа, по-близка до гражданите и регионите…. Така че задача номер едно е борбата с корупцията в България, за която ще търсим помощ и от европейските институции”.

Андрей Ковачев, лидер на листата на ПП „Зелените”, също е много конкретен в целите пред ЕП : „Опазване на екологичните и демократични стандарти при прегледа на Европейските директиви през 2010 година (редовна процедура по преглед на разпоредбите им и приемане на евентуални изменения). Недопускане на намаляване на тези стандарти”.

Екологът поема и тежък „товар” на раменете си като евентуален евродепутат. Ето и неговите лични цели: „1. Засилване на гражданския контрол върху правителството и Европейската комисия, чрез механизма на гражданската петиция до Комитета по петиции. 2. Спиране унищожаването на природата в България, с помощта на натиск от Европейския парламент. 3. Контрол върху изразходването на средствата на ЕС така, че да достигнат до малките и средни производители, особено ще се отнася развитието на туризма и селското стопанство”. Ключовата дума е „контрол” от ЕС към България и вероятно идва от традиционното схващане за европейските институции като дисциплиниращи българските управляващи.

Ще завърша с получените отговори на въпроса дали водачите на листите очакват промяна в материалното си положение при влизане в новия ЕП. Този въпрос фигурира само във въпросниците. Както е известно, 17-те български евродепутати ще получават по 7000 евро, които се плащат от бюджета на ЕП, а не от българската хазна.

Филиз Хюсменова казва, че материалното им състояние ще се подобри. Надежда Михайлова и Румяна Желева не очакват промени, като отговорът на водача на ГЕРБ е показателен: „Моето материално положение е добро още преди да вляза в политиката”.

Димитър Абаджиев бяга от конкретиката: „Обвързването на въпросите за политически цели с материално състояние и придобивки опорочава смисъла на пряката демокрация. Досега с поведението си съм показвал многократно, че не правя избор или компромис заради материални придобивки. Надявам се, че това няма да бъде и българският отличителен знак в Европа”. Андрей Ковачев не е отговорил.

Основни изводи:

• Както се казва „Дяволът е в подробностите”. Дори и представения автопортрет на кандидат-евродепутата, водач на листа да не е пълен, то картината е достатъчно наситена на детайли. А те показват, че в политическата си визия за Европейския парламент кандидатите за евродепутати припознават тесни политически интереси.
• Техните послания са ориентирани към масовия избирател, който обикновено рядко се вслушва във всяка дума и премисля всяко послание. Именно затова и евъргрийни като „бедстващото положение на пенсионерите”, корупцията, АЕЦ „Козлодуй” и „върховенство на закона”, „по-модерна и по-обединена Европа” могат спокойно да се отнесат към който и да е вот.
• Ако приемем, че „всеки депутат /в ЕП – б.р./ се бори за видимост”, то как той ще бъде припознат на европейско ниво, щом за кандидатите, а очевидно и за избирателите, институциите в Брюксел изпълняват основно дисциплинираща функция спрямо България? Вероятно нуждата от външен „Торбалан” за българските власти, която се припознава от евродепутатите, отново ще им попречи да представляват интересите на всички близо 500 милиона граждани на ЕС в ЕП.

Tags: евроизбори, европейски идеи, ЕП, игри, контрол, корупция, национални интереси