Виж кой говори

февруари 23, 2009 by admin  
Filed under Блог

Точно както модата в облеклото идва и си отива, а след време се повтаря, така и тенденциите в пуличното говорене се менят, стремейки се да отговорят на масовия вкус. А който отговори най-добре на масовия вкус за сезона пролет-лято 2009, ще жъне победата си в продължение на цял мандат.

За никого не е тайна, че най-вероятният победител в предизборната надпревара е Бойко Борисов, който макар да е само неформален лидер на ГЕРБ, на всяка цена ще осребри победата си с формалностите на властта. Не е тайна и как Бойко спечели електоралното сърце – като се обърна директно към него и му проговори. Крилати фрази като Аз в живота си веднъж съм писал писмо на майка ми от казармата, тука само писма подписвам  синтезират отношението на българина към много от обществено значимите въпроси. Крайно разговорният стил, турцизмите, видимата липса на преструвки, изразена в деинституционализиране на маниера, дават нов облик на популизма и го правят почти неразпознаваем. Личната отговорност в изказванията на столичния кмет, която измамно навява Аз-рефренът му, може веднага да бъде опростена на близкия до народа next-door-man, който при различни обстоятелства просто не е могъл да се пребори с еди-коя-си непосилна пречка.

Свободното и нетактично изразяване на всякакви крайни мнения, което спечели на Борисов фенове, по-подходящи по профил за футболна или рок-звезда, всъщност окончателно легитимира употребата на безпардонен език в пуличното говорене. Политическият език без маска и грим, за който отдавна се настояваше и в който трябваше да се открие противовес на популизма, не се роди. След като Доган свободно се изказа за обръчите от фирми, че дори спечели и симпатии заради неподправеността си, а седенката на Орешарски остана без последствия, материалът на Борисов няма защо да учудва. Изглежда, че колкото по-разкрепостен и в добрия и в лошия смисъл е езикът на държавните мъже, толкова по-предпочитани са те. Потвърждение на това е и премиерът Станишев. Първата му заявка, дадена хумористично с Ако четете този надпис, значи Елена е паднала се препотвърди многократно и кулминира в полето на сериозното с обръщението циркаджии и репликата към политици и журналисти Относто министър Орешарски – престанете с глупостите. Колкото по-непукистки можеш да го кажеш, толкова си по-надежден в очите на публиката, сочат словесните тенденции. Стилово и лексикално най-много се харчи езикът на наглостта и безпардонието. Той за съжаление остава популистки в смислов план.

Ретроспекцията показва, че в минали кампании е имало и по-големи недоразумения. Освен задължителната свръхдоза демагогия, овековечена в клишираните вече  800 дни, 2001 година предложи на вниманието ни триумф на неразбираемия език и изпразнената от съдържание словесна форма. Изказванията на Симеон бяха не само трудни за проследяване, но и неподдатливи на семантичен анализ – като митичния начин, по който се очакваше да осъществи обещанията си. Една от най-успешните карикатури на царското говорене беше появилият се в интернет „Генератор на случайни изказвания”, който съставяше граматически издържани, но напълно безсмислени дълги изречения в стила на тогавашния премиер. Невероятно, но факт – това чуждоземно и дори извънземно говорене успя!

Още по-стари кампании припомнят езика на революцията и недоволството, завръщането към възрожденските символи и мотивите за бунт. Чрез отделни лидери като Волен Сидеров подобно говорене се опитва да си пробие път и сега, но шансовете му са малки пред тренда на нахалния уличен стил. Модната тенденция сочи, че езикът на неприкритата политичекса арогантност ще вдъхва най-голямо доверие през предстоящия предизборен сезон. Трябва обаче да не се забравя, че това говорене далеч не прави действията по-прозрачни.