ЕС в българските медии – от Майкъл Лий до Марио Николов

Анализ на темите за Европейския съюз в Europe Media Monitor, декември 2008 г.

Автор: Люба Йорданова

Целта на анализа е да изведе основните тенденции и аспекти в темите за Европейския съюз, намерили място в новинарския агрегатор Europe Media Monitor (EMM) през декември 2008 г. Europe Media Monitor наблюдава „живото” онлайн пространството, т. е. това, чието съдържание постоянно се актуализира, като новинарски сайтове, дискусионни форуми и електронни публикации. Така EMM събира огромен обем от публикации, с чиято помощ е възможно да се направят изводи за цялосттната картина на онлайн медиите в отделните страни. Този анализ се концентрира върху новините от България и разглежда в частност тези с главна тема Европейския съюз и неговите институции. Изборът на изследваните публикации е направен чрез търсачката на сайта на базата на ключови думи. Поради големия обем статии, анализираните аспекти са изведени от заглавието и първия абзатц на материала. Избраният метод може да се обоснове с факта, че според журналистическия принцип „обърната пирамида” най-важното от новината се казва в началото на статията.

1. Количествени данни

Най-голям брой материали за Европейския съюз са публикувани в периода 11-12. декември (Графика 1). Това се дължи на началото на делото в Софийския градски съд срещу злоупотребилия със средства от САПАРД Марио Николов. Голямо внимание е отделено на изказвания на подсъдимия пред медиите, както и на коментара на другия участник в престъпната група Людмил Стойков. Тези данни ясно показват коя новина предизвиква най-голям интерес в обществото и медиите. Негативната тема за злоупотреби с национални средства, силното пресонифициране в лицето на двамата обвиняеми, както и връзката на единия с президента на България обуславят значимостта на новината. Това е също така тема, която би могла да има отражение върху изборите. Тя изважда на преден план от една страна грешки на сегашното правителство по отношение на контрола върху европейските средства, а от друга съмнителното финансиране на президентската кампания на Георги Първанов, който въпреки, че е безпартиен по конституция, продължава да олицетворява политиката на БСП за голяма част от обществото.

Посещението на генералния директор на дирекция „Разширяване“ Майкъл Лий също предизвика множество публикации, главно на 8. декември. Изборът на темата се обуславя от значението й за България и свързаните с нея негативни нотки по отношение на управлението на европейските фондове. Визитата на Сергей Станишев в Брюксел на 18. декември, както и решението на Европейския парламент за 48-часовата работна седмица са другите две основни събития за ЕС през декември.

Най-голям брой теми за ЕС през декември, намерили място в ЕММ, са били публикувани в онлайн страницата на вестник „Дневник“ и в онлайн медиите actualno.com и news.bg.

2. Основни аспекти на темите за ЕС

Основните аспекти в темите за ЕС през декември са свързани с комуникацията между ЕС и България, главно по повод управлението на европейските фондове (Графика 2). Най-много внимание се обръща в частност на САПАРД, по повод удължаването на срока на програмата. Силен акцент поставят критиките на ЕС към България, малка част от материалите са посветени на обратната връзка – атаки на български управляващи срещу съюза. Прави впечатление, че теми за ЕС не се поставят в контекст на предстоящите избори. Въпреки това те оказват косвено влияние върху предизборната кампания заради отрицателния си заряд и правителствените грешки, които изваждат на показ. В месеците непосредствено преди вота предстои да се види, до колко тези негативни новини са имали отражение върху общественото мнение.

Решения на ЕС присъстват силно в българското медийно онлайн пространство. Внимание е отделено на проблемите около климатичния пакет, открояват се и материали по повод пускането на телефон 112 в цяла Европа и таксите на мобилните оператори. По отношение на спешния телефон 112 е интересно да се отбележи, че в повечето случаи новината не е обявена в положителен аспект, а е обърнато внимание на това, че България е избегнала предпазна клауза заради забавянето с пускането на 112 („България се размина със съд за спешния телефон 112”, dnevnik.bg, 15.12). Проблемни теми като финансова криза, месото от Ирландия и Лисабонския договор също намират отзвук в отразяването на темите.

Топ 10 аспекта:
1. Отношения България-ЕС (34)
2. Решения на ЕС (32)
3. Управление на европейски средства (27)
4. Злоупотреби с европейски средства (24)
5. Критики на ЕС към България (20)
6. Световната икономическа криза (17)
7. САПАРД (11)
8. Климат, био-продукти и енергийни източници (11)
9. Международни отношения (11)
10. Субсидии за животновъди (7)

Интересен факт е по-различното представяне на някои новини в сайта на вестник „Новинар“:

• „България се присъедини към дело срещу ЕК“ (novinar.bg)
• „ЕК съди България заради проблем с нотариусите“ (segabg.com)
• „Раздор между Европарламента и правителствата в ЕС за работното време“ (novinar.bg)
• „Нова директива въвежда гъвкаво работно време в ЕС“ (dnevnik.bg)

Този резултат е пример за това, как заглавието на един материал може да повлияе на цялостната представа на читателя за темата. Дори и в основния текст да са представени всички аспекти на темата, възприятието на заглавието е много по-силно и с по-голяма вероятност остава в паметта на публиката.

Друг пример за различия в начина на отразяване на събитията се вижда от заглавията на материалите за социологическо проучване на „Алфа рисърч“ относно общественото мнение за втората година на членството:

• „Оставаме оптимисти за бъдещето на ЕС“ (actualno.com)
• „Българите: От ЕС печелят политиците и корумпираните“ (dnesplus.bg)
• „”Алфа рисърч”: Еврочленството се възприема като “приватизирано”“ (mediapool.bg)

Такива разлики са много съществени, особено за чувствителни теми като проучвания на общественото мнение. На базата само на декемврийския анализ е още рано да се направи извод, кои някои медии тендират към изваждане на положителни аспекти на преден план и кои към обратното. С наближаването на изборите обаче и увеличаването на значимостта на социологическите проучвания това ще бъде важен аспект за наблюдение.

3. Главни действащи лица

Главните действащи лица в материалите за Европейския съюз през декември очаквано са съюзът и неговите институции Европейската комисия и Европейският парламент (Графика 3). Те са основни субекти в теми, засягащи взимането на решения на терирорията на ЕС, както и в повечето материали за отношенията България-ЕС. От отделните представители на ЕС най-често се споменават Майкъл Лий (по повод посещението му в София) и Жозе Мануел Барозу (по повод визитата на Станишев в Брюксел). Двамата са и често пряко цитирани в самите заглавия на материалите.

Друга голяма група актьори са управляващите в България. Най-често се споменава страната като цяло, като например в заглавието на сайта на в. „Сега” от 3.12 „ЕК съди България заради проблем с нотариусите“. Отделни министри и правителството също са често срещани действащи лица. От кабинета прави впечатление по-честото споменаване на вицепремиера Меглена Плугчиева, което се обяснява с ролята й по отношение на управлението на европейските фондове. Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова е най-често цитирана в заглавия от всички министри. Цитирането в заглавия е важен аспект от анализа, тъй като директните думи могат да оказват силно влияние върху читателите. Освен това така изпъкват и лицата, които медиите избират да поставят на преден план. Интересът на медиите към изявленията на министър Грънчарова е любопитен факт, особено защото те не винаги са толкова положително, колко на останалите членове на кабинета. Пример за това е заглавието на dnevnik.bg от 4.12 „Грънчарова: Опасността от предпазна клауза за България е реална”. Този резултат би могъл да сочи тенденция за избор на негативни и/или „сензационни” изказвания и предстои да се провери през следващите месеци.

Интересен факт е, че отделните партии от колалицията много рядко излълняват роля в теми с европейски въпроси. През декември е публикувана само по една статия за ЕС с главни лица БСП и НДСВ. ДПС не се споменава в контекста на теми за ЕС. Прави впечатление също, че опозицията в България е по-скоро второстепенен актьор в тези теми, като се среща най-често в критики срещу кабинета. Бойко Борисов присъства в една статия като главно действащо лице. За разлика от това, голямо внимание се отделя на злоупотребилите със средства от САПАРД Марио Николов и Любомир Стойков, които често са пряко цитирани, дори в заглавия - “Николов: Жертва съм на политически и икономически интереси“ (mediapool.bg). Марио Николов е заместен с “президентски спонсор” само в едно заглавие – на в. „Сега”. Второстепенната роля на партиите в теми за ЕС е важен извод в контекста на предстоящите избори. Това показва, че кандидатите за следващото управление все още не са включили темата за ЕС в кампаниите си.

В материали за отношенията между ЕС и други страни, най-често споменавани са Ирландия (по повод скандала със заразеното ирландско месо) и Румъния (по повод увеличението на таксите за стари автомобили и съкращаването на румънски комисар). По-големят брой статии за Румъния би могъл да се дължи на общото приемане България и Румъния в ЕС, с цел сравнение между двете страни.

Прави впечатление, че сайтовете на офлайн медии (Дневник, Сега, Новинар, Дарик, Пари) наблягат повече на България и представители на управляващите като главно действащо лице от останалите чисто онлайн-медии. За разлика от това, процентът на актьорите от ЕС в сайтовете на офлайн-медии е по-нисък. Интересно е, че новинарските сайтове mediapool.bg и news.bg обръщат по-малко внимание на други държави като действащи лица, в сравнение с другите изследвани медии.

Топ 10 на главните действащи лица:
1. ЕК (56)
2. ЕС (41)
3. ЕП (24)
4. България (20)
5. Министри от българския кабинет (19, от тях най-често Плугчиева)
6. Българското правителство (18)
7. Разследвани лица (18)
8. Майкъл Лий (16)
9. Жозе Мануел Барозу (11)
10. Сергей Станишев (8)

Анализът на заглавията на темите в Wordle също показва, че Европейският съюз и Европейската комисия като негова институция са най-важните актьори в темите. Те са най-често срещаните думи в заглавията, следвани от “България”, “Брюксел” и “САПАРД”. От личностите се открояват Майкъл Лий, Сергей Станишев и Марио Николов.

4. Тенденция на темите за ЕС

Близо половината от темите за ЕС през декември са с неутрален характер и са в повечето случаи информативни, без допълнителен анализ (Графика 4). Близо една трета са представени в негативна светлина, като в по-голямата си част това са теми за спрени европейски средства - „В България едва се различава независимост от невменяемост“ (segabg.com), „Резил“ (dnevnik.bg). Неутралният характер на материалите се обяснява с факта, че повечето български онлайн-медии са чисто информативни сайтове, без аналитични и коментарни текстове. Тяхната информация се базира главно на тази от информационните агенции Фокус, БТА и БГНЕС и има за цел да отговори основно на въпроса какво се е случило. По-големият брой негативни материали в сравнение с положителните се дължи на факта, че новините за инциденти, злоупотреби и критики са по-атрактивни за медиите.

Положителен характер имат темите за удължаването на срока на САПАРД и субсидиите за животновъдите, както и някои решения на ЕС. Прави впечатление, че материалите, в които действащи лица са представители на ЕС или на българското правителство, в по-голямата си част са по-скоро негативни, отколкото положителни. Пускането на тел. 112 също е отбелязано като успех на съюза (но не и на България).

По отношение на разликите межди отделните медии прави впечатление, че сайтовете на „Актуално”, „Дневник” и „Сега” са публикували значително повече негативни, отколкото положителни материали. Резултатът за сайтовете на „Дневник” и „Сега” се обяснява с факта, че съдържат и аналитични текстове от печатните издания на вестниците. Положителна тенденция се наблюдава в материалите на сайта на „Дарик”, което го подрежда като информативна медия, залагаща по-скоро на бързината на публикуване, отколкото на анализ. Онлайн-медиите mediapool.bg и news.bg също публикуват по-малък процент негативни текстове.

5. Основни изводи от анализа

• Основните аспекти в темите за ЕС през декември са свързани с комуникацията между ЕС и България, главно по повод управлението на европейските фондове.
• Теми за ЕС не се поставят в контекст на предстоящите избори. Въпреки това те оказват косвено влияние върху предизборната кампания заради отрицателния си заряд и правителствените грешки, които изваждат на показ.
• Отделните партии и опозицията в България са второстепенен актьор в темите за ЕС. Това показва, че кандидатите за следващото управление все още не са включили темата за ЕС в кампаниите си.
• Близо половината от темите за ЕС през декември са с неутрален характер и са в повечето случаи информативни, без допълнителен анализ. В негативна светлина са представени близо една трета, като в по-голямата си част това са теми за спрени европейски средства.