Блоговете – новото дясно или поредният израз на липса на доверие в политическото?

Мониторинг на политическата блогосфера, декември 2008
Автор: Ния Нейкова

Автор: Ния Нейкова

Детериториализираните онлайн зони, където днес новините все по-интензивно възникват, разпространяват се и придобиват значение, неминуемо поставят важни въпроси относно бъдещето и възможностите на новите медийни форми да боравят с политически послания. Пренаписвайки събитийната география, Интернет увеличава неимоверно предпоставките за създаване на нецентрализирани и базирани предимно на граждански източници и интерпретации съобщения.

Разграничението между така наречените „гражданска” и „професионална” медия става напълно отчетливо при наблюдаването на един бързо разрастващ се и увеличаващ своето влияние източник на информация – интернет блоговете и особено онези, които са свързани с политически новини и обществени дейности и все повече биват осмисляни като нова политическа сила.

Публичната сфера често се възприема като пространство, където медиите, в лицето на професионални журналисти и анализатори и бидейки подвластни на определени изисквания относно съдържанието и формата на представяне на посланието, осигуряват видим форум на публичните нагласи. Алтернативно, политическата блогосфера се мисли като по-широк диалог между граждани, журналисти, политици, който стимулира по-отворена и интерактивна и в много по-голяма степен хипертекстуална и мултимедийна журналистическа култура.

В настоящето изследване ролята на политическите послания в блоговете се анализира посредством количествени данни от проведено наблюдение над първите водещи блогове, поставени в категория Политика на блог класация за България (http://www.topbloglog.com), както и на препратките, които пряко или косвено могат да повлияят на политическия вот, публикувани на страницата на Дневник.bg в рубриката Блогосфера. Анализирани са практики само на сайтове, които изразяват индивидуално, а не групово мнение. Подобен подбор е търсен, за да отговори на необходимостта от коментар на личните и възможно най-спонтанни реакции към политическата действителност. С цел получаване на допълнителна и по-обща картина за количествени тенденции в това медийно пространство се използва и международната платформа за мониторинг на блогове Icerocket (http://www.icerocket.com).

При наблюдението на водещите политически блогове ясно проличават изразните специфики на тази нова медия. От една страна, блогърите не са задължени да се съобразяват с професионален журналистически код и в този смисъл се възползват от много по-голяма свобода в изказа. Това се допълва и от обстоятелството, че над 90% от статиите в наблюдаваните блогове са написани от първо лице единствено число, като личен, а не институционално обусловен текст, който се ползва широко от принципите за свободата на словото, а останалите – като вторичен коментар на професионална журналистическа статия.

От друга страна, самите послания са по-малко подвластни както на ограниченията, свързани с търсенето на печеливш бизнес модел, така и на тези на определена властова цензура. Подобен факт предопределя информацията от блоговете в няколко аспекта. На първо място, блогърите нямат претенцията да съставят възможно най-пълна картина за политическата ситуация в страната. Напротив, те пишат предимно за теми от личен интерес или за такива, които пряко ги засягат, а подобен емоционален подход неминуемо изкривява призмата по-скоро в посока на негативни, агресивни или гротескни послания. Това може да бъде ясно онагледено и със следната визуализация на заглавията за месец декември от Блогосфера на вестник Дневник:

Блогосфера на вестник Дневник - заглавия за месец декември

Тези заглавия представляват своеобразна илюстрация и на цялостното съдържание на политическите текстове, които в основата си са силно критични. Често срещаните в тях думи и техните производни като „криза”, „декриминализация”, „простотия”, „милиарди”, „прокуратура”, „писна”, „бунтове” и други са типични за антивластовата реторика като цяло. Същата тенденция е видна и от заглавията за месец декември на активните според блог класацията за България блогъри (виж Приложение 1). Най-дискутираните теми в изследвания масив бяха бунтовете в Гърция, призиви за национални протести, общо недоволство от българските депутати, убийството на студента при дискотека „Амнезия”, световната икономическа криза, неуредиците в столицата. Акцентирането върху подобни полета вероятно има за цел да повлияе пряко върху политическия вот в посока на отслабването на доверието в управляващите фигури и формации. Много от тях бяха представени чрез карикатури, колажи или осмиващи видеоклипове (виж Приложение 2 и 3). По-популярни са текстовете за конкретни личности, а не толкова за институции. Най-разпространени са пародията на рекламния клип на БСП – „Червеният ватман”, карикатури за лова на президента Георги Първанов и подигравателни поздравителни картички за българските депутати, като приложената по-долу, която изразява като цяло настроението на блогърите:

Поздравителна картичка

Предпоставката, че политическият вот в голяма степен може да бъде предопределен от количественото преимущество в натрупването на медиен образ вероятно няма да се окаже релевантна за този тип медия. Или поне целта на блогърите не е такава, защото в техните текстове най-споменаваните са всъщност най-критикувани. В този смисъл в анализирания масив най-често се дискутират прояви на Георги Първанов (24 пъти), последван от Сергей Станишев (14 пъти), Иван Костов (11 пъти), Мартин Димитров (6 пъти), Бойко Борисов (4 пъти), Ахмед Доган (2 пъти), Волен Сидеров (нито веднъж). Докато президентът и водещите фигури от управляващата коалиция са поставяни почти изцяло в негативен контекст (биват обвързани най-често с комунизма, държавна сигурност, обръч от фирми), текстовете за опозицията са позитивни или чисто информативни. Подобен феномен вероятно би могъл да се интерпретира въз основа на три отделни фактора. От една страна, следва да се предположи, че този дясноцентристки уклон се дължи на вероятните статистически данни на потребителите на блоговете – предимно млади хора, с високо образование и технически компетенции, със средно и над средно материално положение, жители на големи населени места. От друга, това би могло да се обясни и със специфичната за българските медии антивластова реторика, която в конкретния случай се ползва с още по-голяма свобода. От трета, можем да предположим, че блогосферата се осмисля от потребителите си именно като арена за силно изявена критическа гражданска реакция, която обяснимо е насочена главно против властта. Това само по себе си води до изключително интересното наблюдение, че едни от най-изявените в традиционните медии личности като Бойко Борисов и Волен Сидеров почти не се споменават в блоговете. Същата тенденция се наблюдава и относно политическите партии, които те оглавяват:

Атака - ДПС

 

Trend Terms / Back to search results

Posts per day

Average %

Total posts

Ataka

2.27

0.0003

68

DPS

153.80

0.0190

4,614

ГЕРБ - СДС - ДСБ

 

Trend Terms / Back to search results

Posts per day

Average %

Total posts

GERB

1.70

0.0002

51

SDS

45.50

0.0055

1,365

DSB

114.10

0.0143

3,423

БСП - ДПС - НДСВ

 

Trend Terms / Back to search results

Posts per day

Average %

Total posts

BSP

64.57

0.0080

1,937

DPS

153.80

0.0190

4,614

NDSV

0.23

0.0000

7

Необходимо е да се постави въпросът дали блогосферата се явява едно ново дясно и критическо политическо пространство или поредна арена за изява на липсата на доверие в политиците и политическото изобщо. Със сигурност прави впечатление, че политическата блогосфера тепърва търси своето място в България и това проличава най-вече в сравнително ниската интензивност, с която блогърите коментират различни актуални събития, както и с все още неосъзнатата от част от българските политици възможност да влияят чрез тази медия върху общественото мнение. Трябва да се приеме, че блогосферата, макар и често разглеждана като конкурент на традиционните медии, може да бъде тяхно много важно допълнение, като допринесе за по-ангажирани читатели и по-широка аудитория.

Основни изводи:

  • Характерни изразни средства за наблюдаваните блогове са антивластовата реторика и негативните послания.
  • Честотата при изграждането на медиен образ на политическа фигура или партия е в пряка връзка с броя на критиките спрямо нея, а не с опит за позитивно влияние върху политическия вот.
  • Докато президентът и водещите фигури от управляващата коалиция са поставяни почти изцяло в негативен контекст, текстовете за опозицията са позитивни или чисто информативни.
  • Едни от най-изявените в традиционните медии личности почти не се споменават в блоговете.
  • Гражданските блогове на политическа тематика все още не са достатъчно интензивни.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!