Блоговете на политиците – PR инструмент и популизъм

Политиците ни още избягват да отговарят на директни въпроси. Мониторинг на блоговете на български политици, декември 2008

Автор: Марина Кирова

„Абе хубаво си е да имаш блог. Хем казваш, колко много си направил (кой ли ще го докаже), хем критикуваш опонентите (кой ли ще ти отвърне). Пък и е модерно.” Така говореше политик Тончо на колегата си политик Дончо.

Все повече български политици имат свои блогове. Мнозинството от политиците-блогъри използват личното си интернет пространство за подчертано политически партийни цели. Те основно:

• критикуват и нападат опонентите си (често това е основна функция на блога, в стилистиката на „ние предлагаме да се промени това…, ние ви предупредихме.., дайте си оставката…”);
• транслират идеите, позициите и платформите на партиите си (посредством позицията на конкретната личност; също основна функция на блога);
• описват и отчитат пред публичността колко и каква общественополезна дейност са свършили (изказване в НС, среща в дадено читалище, предложение за законопроект, посещение в Брюксел …);
• мултиплицират медийните си изяви (препечатване на интервюта във вестници, качване на гостувания в предавания).

Блогът се превръща в канал за политическа комуникация и служи за инструмент за политически PR. Той е идеална трибуна за идейна агитация и унищожителна критика към противника. И макар генезисът на блога да предполага неформалното и непосредствено общуване, родните политици не смесват личното със служебното и не си позволяват лирични постове или философски отклонения на страниците на блога си.

Едно от големите предимства на блоговете е, че могат да се ползват за ефективен канал за обратна връзка с хората. В повечето блогове има възможност да се оставят коментари, като по този начин политиците могат да се ориентират за обществените нужди и потребности и непосредствено и неформално да отговорят на въпросите на хората и да изслушат проблемите им.

От разглежданите блогове на политици най-активна коментарна дейност тече под материалите в блога на Мартин Димитров. Под един от постовете си има близо 90 коментара на посетители, а средно коментарите в този блог се движат между 30 и 50, докато в останалите блогове са между 5 и 10. Пламен Юруков обаче е политикът, който най-много отговаря на коментарите, независимо дали става дума за пряк въпрос, похвална оценка или нападателна критика. Сред малцината други политици, които не се страхуват да дискутират пряко с гостите в сайта си са Борислав Цеков и Николай Камов. Повечето политици избягват тази пряка, лесна и обратна връзка с избирателите.

Еврокомисарят Меглена Кунева поддържа блог към официалния си сайт, който се списва само на английски език. Дизайнът на сайта е изчистен, четивен, издържан в сини тоналности. Снимката на Кунева в титула на блога е стилна и добре подбрана и в същото време транслира внушение за приятелско и добронамерено отношение. Това кореспондира с целта на блога да служи за непосредствена комуникация и да поражда доверие.

През месец декември комисар Кунева предлага на интернет потребителите три текста в блога си, като тематиката им е разнородна – от професионалните й обещания и ангажименти в ЕК до покупката на коледни подаръци за близките. Непосредствено и човешки, използвайки топли думи, но без да фамилиарничи излишно, тя благодари на подкрепилите я за призовете „Комисар на годината” и „Европеец на годината”. Коментарите към постовете й са от хора от различни националности, но на английски език. Българските юзъри обаче пишат своите мнения на родния ни език, макар и на латиница.

От другите представители в институциите на ЕС, евродепутат Николай Младенов има блог в българска популярна, но визуално разхвърляна платформа. Той обаче рядко пише в блога си и няма нови постове от месец септември. Евродепутатите ни Биляна Раева и Филиз Хюсменова има красиви, съдържателни и функционални лични сайтове, но те нямат блог зона или друга чат-форма.

Министрите ни не са най-активните блогъри и малцина от тях имат собствен блог и то-рядко списван. Министър Ивайло Калфин не е писал в личното си интернет пространство от месец август 2008 г. насам. Но иначе сайтът му е стилен и семпъл, текстовете му са относително дълги, списвани аргументирано и задълбочено, а темите винаги визират политически събития и процеси, като преобладаващо са международни.

Министър Гергана Грънчарова също не е писала в блога си през този месец. Тя обаче е предложила различно решение за своя сайт. Единствено в него има секция Приятели и колеги, в която известни личности и политици (български и чужди) я подкрепят в създаването на блог, а също и секция Обществено мнение, в която има анкета за прозрачността, която хората могат да попълват, но нямат възможност също така прозрачно да се запознаят с резултатите. Гергана Грънчарова е качила на сайта си и галерия със снимки и предоставя информация за министерски визити, срещи, договори на ЕС, примери за добри практики. В блога й има много коментари, на които тя не отговаря.

Министър Евгений Желев има собствен блог, издържан изцяло в свежарски зелен фон. Желев освен за здравеопазване пише и за футболния тим „Берое”, като текстовете му са написани в непосредствен и приятелски тон. Интересно е, че освен коментари под текста, Желев е сложил секция Горещ стол, където само за три месеца през 2007 година е отговорил на 248 въпроса. Откакто обаче поема поста министър Желев рязко намалява честотата на постовете си, а от месец май не е публикувал нов пост в блога си.

Вече бившият председател на СДС Пламен Юруков и новоизбраният – Мартин Димитров, депутати в НС също са много активни блогъри. Водеща тема в постовете и на двамата за месец декември са изборите за нов председател на партията.

Блогът на Пламен Юруков е със семпла визия, а приложената снимка се отличава със своята непринуденост и артистичен фон. Постовете са изложени аргументирано и със спокоен тон. Темите са политически и визират както СДС, така и въпроси около образованието и бъдещето на България. Юруков се включва активно и в дискусия-зоната след постовете и отговаря на коментарите, независимо от посланието им.

Блогът на Мартин Димитров активно е впрегнат като убеждаващ канал в изборната кампания за нов председател на СДС. Димитров препечатва различни онлайн материали с оценки и прогнози за кандидатите за лидер, както и свои медийни изяви. Още в първите дни на новия партиен пост чрез открито писмо в блога си иска оставките на министрите Петър Димитров и Асен Гагаузов. Всички текстове са политически, често използва характерните за политици в опозиция популистки фрази. Под неговите постове има внушително количество коментари – повечето положителни, но има и критики и въпроси, на които Димитров никога не отговаря.

Депутатът от БНД доц. Атанас Щерев е първенец по брой постинги в своя блог. За месец декември той е публикувал 12 материала, като половината от тях са негови медийни изяви, илюстрирани с клипчета на тв-предаванията, свалени от Vbox7. Този месец той открива и нова категория – Граждани за демокрация, в която публикува журналистически материали, изразяващи нетърпимост към корупцията и политическия конформизъм. Всички текстове в блога му са подчинени на политическата му и партийна позиция, а темите са свързани с управлението на страната и здравеопазването. Стилът му на списване е без излишна емоционалност, а когато критикува го прави аргументирано и обосновано. Интересно е обаче, че когато в публичното пространство гръмна скандал за репликата „не in vitro, а in vivo”, нетактично изречена от член на Комисията по здравеопазване към НС, доц. Щерев, също член на въпросната комисия, не коментира събитието. Все пак именно блогът е пространството, където той може да представи позицията си и да защити комисията от обществените нападки. Едва дни по-късно той препечатва свое интервю от в. Труд в което дискутира темата. Атанас Щерев никога не отговаря на коментарите под постовете му, дори и те да съдържат конкретни питания към него.

Депутатът от НДСВ Минчо Спасов пък даже има два паралелно поддържани блога, които почти не се припокриват в съдържателно отношение. Материалите са политически. За месец декември обаче текстът е само един и е общ за двата блога. Текстът е в отговор на публикация на Любен Корнезов във в. Труд, в която Корнезов напада лицата на НДСВ, а Спасов аргументирано защитава съпартийците си.

Депутатът и лидер на ПД Социалдемократи Николай Камов поддържа активен блога си. Визията му е изключително семпла. Текстовете на Николай Камов се отличават с относително премерен стил. Отношението към темата обаче проличава още от кратките, но илюстративни заглавия – пр. „Охлюв”, „Разлика”, „Шест” и силно отричащите финални изречения – „Запомнете ги и никога не гласувайте за тях!”, „Мястото и на двамата, според мен, е в клуба на пенсионера. Боже, пази България!”. Материалите за декември са политически и критикуват кабинета и НС. Изненадващо е, че гостите в личното пространство на Николай Камов са предимно рускоезични, над 60% от коментарите са на руски език.

Политикът Борислав Цеков от „Новото време” е много популярен и активен блогър. Блогът му изчистен, четивен, с ясна визия, но и с акцентиращи и приковаващи вниманието бордо цветове. Допълнителна динамика и актуалност на страницата придават и уиджетите за горещи новини и видео на CNN, Telegraph.co.uk, AccuWeather.com, YouTube (widget – скрипт, с който поставяш на своя блог, подбрано съдържание и най-новите публикации в категорията). В края на страницата си Цеков е приложил и банер с линкове на възможност да гледаш онлайн и в реално време водещите новини в 12 известни англоезични тв канали в FreeTube като CBS News, BBC, Sky News, NBC и др.

За месец декември Цеков е публикувал осем поста, като всеки един от тях е политически ангажиран. Текстовете му са основно нападки към Първанов, Станишев, Любен Корнезов, провеждането на управленската политика. Има приложено интервю, което Цеков е дал за в. Труд, както и материал с адмирации към Меглена Кунева за спечелените от нея призове за комисар и европеец на годината. Стилът му на писане е ироничен, полемичен, нападателен, емоционален, често използва определения и квалификации. Ако вземем дори само заглавията в декемврийските материали в тях ще се откроят войнствените и негативни послания – пр. „Сбъркани протести”, „Да дадем достоен отпор на всяко празнично вероломство”, „БСП ще “обезсилва” капитализЪма”, „Последният валс на корнезовщината”, „Срамота е, Първанов!”, „Защото не искаме социализъм!” (подч.М.К.).

Борислав Цеков е един от малкото политици-блогъри, който отговаря на коментарите под постовете – независимо дали е отправен конкретен въпрос или контрира/подкрепя изказано от другиго мнение. Така например в един от материалите за декември – „Срамота е, Първанов!” в коментарната зона се разярява политически дебат между Цеков и Вени Марковски. Борислав Цеков е създател и на набираща популярност социална мрежа за политика Homo politicus.

Всъщност Новото време е партията с най-много ръководители-блогъри и то създали сайтовете си преди години. Блоговете на сайтовете на Мирослав Севлиевски, Красен Кралев, Георги Тепавичаров (последните два нередовно списвани) имат дизайн, визуално близък до този на сайта на партията. В блога на Мирослав Севлиевски са качени клипове и спотове на партията и дори химна й. Текстовете са с политическа насоченост и са подчертано негативни и нападателни към управляващата коалиция. От трите текста за месец декември два критикуват настоящия министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Третият текст е на социална тематика.

В сайта, представен за блог на другия стожер на партията Новото време – Емил Кошлуков, озаглавен „Блогът на сценаристите и водещия” всъщност се представят темите и гостите на предаването „Таралеж” по телевизия Евроком и има повече светски и по-малко политически характер.

Общинският съветник Мартин Заимов създава блога си за изборите за кмет, но и сега продължава да пише в него. Визията на страницата е изчистена, но въздействаща и дружелюбна. За месец декември той е написал само един материал и това е неговият отчет за свършеното през годината като общински съветник. Интересното е, че започва текста си с цитат на коментар от преди точно една година, а в следващите редове признава, че сайтът има над 1000 редовни посетители. С това той демонстрира заинтересованост и ангажираност към мнението на посетителите. Макар и рядко пишещ, Заимов изглежда има добра обратна връзка с посетителите на сайта и ги информира за случващото се в СОС.

Друг активен блогър-общинар е Стефан Иванов от листата на СДС-София. Текстовете му са на политическа тематика и през месец декември визират основно работата на СОС, изборите за председател на СДС.

Друг общинар със собствен блог е Георги Кадиев, той обаче е поддържал блога си активно през 2007 година, когато и имал 47 поста, а през 2008 –ма година само 5.

Много политици правят блог само за конкретни избори и след като кампанията не ги поддържат. Такива са блоговете на Душана Здравкова (кандидат за евродепутат от листата на ГЕРБ) и Юлияна Николова (кандидат за вицепрезидент, подкрепена от десницата), Филиз Хюсменова (понастоящем евродепутат от листата на ДПС). Един от тях е дори и експрезидентът Петър Стоянов, който отдавна не поддържа блога си.

Съществува и една друга категория блогове на политици, но те са по-скоро псевдо-блогове, чиято цел е да осмеят и дори дискредитират политика-титуляр. С такива блогове са политици дори и от ранга на президента Георги Първанов, а за столичният кмет Бойко Борисов има дори два такива псевдо-блога.

Основни изводи:

• Малко политици имат блогове (няколко министри, депутати, общинари). Единствата партия, чието цяло ръководство има блогове, е Новото Време.
• Блоговете са силно политизирани като тематика, използва се назидетелен или неутрален изказ, губи се непосредствено-приятелската атмосфера, характерна за блог-комуникацията. Политиците масово избягват да отговарят на коментарите на посетителите на сайта, с което губят една неангажираща, но пък ефективна възможност за директна обратна връзка с избирателите.
• Политиците ползват блоговете да: 1) критикуват и нападат опонентите си; 2) транслират идеите, позициите и платформите на партиите си; 3) описват пред публичността колко и каква общественополезна дейност са свършили; 4) мултиплицират медийните си изяви.
• Съпоставката в тагове между блога на експреседателя на СДС – Юруков и новия председател – Мартин Димитров изненадващо показва, че водещата дума при Пламен Юруков е СДС, докато при Мартин Димитров, и то в разгара на кампанията за избора му, е България.

Приложение 1 - ЛИНКОВЕ:

Блогове на политици:
http://blogs.ec.europa.eu/kuneva/
http://nmladenov.blog.bg/
http://www.gerganagrancharova.eu
http://www.kalfin.eu/
http://zhelev.eu/
http://www.atanas-shterev.com
http://spassovm.blog.bg/
http://spassovm.parliament.bg
http://www.martindimitrov.com
http://www.youroukov.org
http://www.nikolaikamov.com
http://www.martinzaimov.com
http://www.btsekov.com
http://www.sevlievski.com
http://gtepavicharov.dir.bg
http://ivansotirov.com
http://georgikadiev.blogspot.com
http://www.stefan-ivanov.com
http://www.taralej.net
http://www.krasenkralev.com
http://www.bilyanaraeva.eu/
http://www.filizhyusmenova.com/
http://dushana.blog.bg
http://www.juliananikolova.com
http://www.filiz.blog.bg

Псевдоблогове

http://gotze.net
http://boikob.blogspot.com
http://boikoborisov.blog.bg

Блог-агрегатори за политически блогове:

http://gramophon.com/blogosphera
http://megafon.capital.bg/
http://sfera.dnevnik.bg
http://3rdnews.info/
http://topbloglog.com/

Социална мрежа за политика:

http://bgpolitics.ning.com/

Приложение 2 - Визуализации:

Атанас Щерев – визуализация блог

Мартин Димитров – визуализация блог

Пламен Юруков – визуализация блог

Борислав Цеков – визуализация блог