Политическите лидери Сергей Станишев и Бойко Борисов с печелившо визуално присъствие

Политическата образност през „редовете” на вестника – наблюдение на фотографиите във всекидневните вестници, декември 2008

Автор: Елена Колева

Политическите лидери Сергей Станишев и Бойко Борисов с печелившо визуално присъствие.

Темите в политическия и обществения живот, които диктуваха медийното поведение през месеца, до голяма степен бяха отражение на натрупалото се напрежение от случилото се през годината. В обстановка на изострена икономическа криза и последиците й за България, когато единодействието между българските институции и партии е необходимо, печатните медии изиграха ролята на поле на коалиционни размени на реплики, междуличностни конфликти на политически лица и пресъздаване на опити за установяване на сигурност и стабилност в страната. „Зимата” на общественото недоволство доведе като резултат до няколко национални протеста в столицата, свързани с различни социални и професионални групи – студенти, земеделци, полицаи. Останалите водещите теми за месеца са Бюджет 2009, резултатът от спрените 220 млн. евро по фондовете и изходът от кризата, ин-витро скандалът, избирането на нов лидер на СДС, индиректният спор между премиер и кмет.

Политическият разказ през/чрез снимката в печатната медия играе същата, дори по-голяма роля от заглавието. Снимката говори на езика на сугестията и перцепцията. Наблюдението на политическото поведение по тези теми чрез снимките във вестниците, даде и картина на случващото се преди изборите, както и какви конотации задават политическите актьори по темите, които могат да повлияят върху вота на следващ етап.

Периметърът се свежда до наблюдение на основните всекидневници, които формират или в някаква степен са отговорни за общественото мнение. В наблюдението са проследени всекидневниците 24 часа, Труд, Стандарт, Телеграф, Сега, Дневник.

Мониторингът върху политическата визуалност в изследваните всекидневници съдържа проследяване на управляващата тройна коалиция (БСП, НДСВ, ДПС) и опозиционните партии (ГЕРБ, СДС, АТАКА, ДСБ и др.) чрез:

• съдържателни особености на снимковия материал за политическите „актъори”;
• разположението на фотографиите във вестника (чело, фолио, вътрешна страница, каре, последна страница);
• количествени параметри на публикуваните снимки (размер, брой).

В определението „политически актьори” влизат отъждествяващите се с различните партии лица. Това са и хората, които най-често се появяват в медийното пространство, когато се заговори за една или друга партия.

Снимката във вестника като елемент от изразната му система и визуален коз в увековечаването на даден политически, конюнктурен момент или фаза, е изключително интересен за анализ обект през месец декември. Тя се превръща в рамката на социалната температура в дадената медийна ситуация – характеризира партиите, принадлежностите, симпатизантите, ивент-мениджърите, пиарите и т.н. Истината е, че предизборната кампания, която ще е корен в изследването, не е започнала официално и политическата образност в момента не се гледа под лупа, не влиза непременно за пиар анализ в щабквартирите на политическите централи. Неофициално, а и публична тайна е, че политическите партии всъщност вече СА в кампания. Как това ще ни помогне, насочи или наведе към определени изводи?

Политическата образност включва разнообразие от видове снимки на партии и политически лица – портретни, репортажни, рекламни, имиджови и т.н., различни планове, ракурси, екстериорни и интериорни кадри, метафори, колажи и карикатури във всички наблюдавани всекидневници.

Струва си да се направи едно отделно изследване само на политическата образност чрез карикатурите и колажите във всекидневниците ни. Илия Бешков намира достойни свои заместници в лицето на Христо Комарницки [На този адрес са голяма част от публикуваните карикатури http://www.christoon.com/] (Сега) и Иван Кутузов (Дневник), Рачо Рачев (Труд), Анри Кулев (24 часа).

Тройната коалиция

Наблюденията показват, че БСП е представена главно чрез лидера си Сергей Станишев. Той говори от трибуната на европейските социалисти (ПЕС) (Стандарт, Сега), заснет е на ключово място на масата за преговори по бюджет 2009 (Труд, 24 часа), заедно с коалиционните си партньори; има портретна снимка (Дневник, първа страница) в търсене на изход от кризата; посещава дома за ветерани от войната в Горна баня в неформална обстановка (24 часа, Стандарт). Вестник 24 часа му посвещава първа и последна страница с визуален коментар (приятни, некомпрометиращи кадри, усмивки и цветя, протоколно светско отразяване, без „жълт” ефект) на неговото участие в шоуто „Денсинг старс” по бТВ. Друг представител на партията, който получава визуална публичност е Румен Овчаров, но представянето му семпло и портретно като фон на интервю, без медийни интерпретации (24 часа). Фигурата на Михаил Миков, като МВР-министър от БСП се появява при коментирането на полицейския протест. Много силна снимка (Сега) показваща протеста, са чифт войнишки кубинки поставени на паветата и зад тях силуетите на униформените – тъмно, негативно и мрачно послание.

Царската партия (НДСВ) има най-много популярни лица по вестниците за декември, или поне дава най-много визуални маркери на читателите. Открояват се снимки на министрите Николай Василев, Гергана Грънчарова, Даниел Вълчев и на депутатите Марина Дикова, Милен Велчев и Соломон Паси. Фотографиите са информативни, заснети са на пресконференции, в кулоарите на парламента; единствен Даниел Вълчев не излиза от медийния си образ на интересния и спонтанен министър, който е заснет как се мръщи над отвара в кабинет по химия след посещение в столично СОУ по повод ново оборудване (първа страница на Сега). „Ин-виво” скандалът – отдавна (от изборите миналата година) ВАЦ-овите вестници не са представяли толкова отблизо на вниманието на читателите си фигурата на Антония Първанова (НДСВ), депутат и зам.-шеф на Комисията по здравеопазване. Тя се сдоби с изключителна популярност с опитите си да се пребори за ин-витро фонд. Скандалът покрай неуспехът и недопустимата реплика („като не може ин-витро да стане ин-виво”) на член на Комисията, отредиха първите страници на вестниците за нея. Близък, едър план, отразяващ категоричност.

Фигурата на Царя е представена на фолио (24 часа) през трагедията със сина му Кардам. Архивните цветни снимки на фамилията на различни места и събития, препратките с миналото, внушават огромна симпатия и съчувствие.

ДПС също се персонифицира с образа на лидера си Ахмед Доган, който изненадващо е поднесен под формата на карикатури и колажи. Скандалните обръчи, които вече са имиджов етикет на фигурата на Доган, стават обект на ирония. В 24 часа колаж изобразява Доган в костюм, с един обръч около кръста, пред сградата на Парламента, а други два обръча летят над главата му – жълт и червен. В Сега той е карикатуриран как върти обръч с ЕС звезди; освен две-три други парламентарни снимки, има визуално затишие покрай ДПС. Единствен от ДПС, министър Валери Цветанов (МЗХ) зае първа страница на Труд – почти вдигнат на ръце от събралите се пред министерството млекопроизводители, които го даряват с бутилка уиски, защото е удържал политическото си обещание.

Опозицията

ГЕРБ – В публичното пространство фигурата на Бойко Борисов е неразривно свързана с партията. Образът на Цветан Цветанов изпъква само по време на полицейския протест, във връзка с обвиненията на министър Миков за подстрекателство от страна на ГЕРБ.

В индиректния спор между Бойко Борисов и Сергей Станишев, който продължава след двумесечни нападки за политическа вина и отговорност, искане на оставки и отхвърляне на евентуална коалиция, кмет и премиер използват медийното пространство за интелектуални закачки и словесни еквилибристики помежду си. Войната им продължава в медиите чрез показност и инициативно съревнование, което е интересно за читателите. Политика и шоубизнес се преплитат – кметът участва в сапунен сериал, премиерът в тв шоу; на първа страница на Сега Бойко Борисов е сниман да свири на пиано, в дом за сираци.

Изборът на нов лидер за СДС – портретни визии на кандидат-лидерите, баланс между представяните. След избора на Мартин Димитров е налице слаба показност, липса на големи снимки, предимно карета.

Изплуващият с пълна сила образ на Иван Костов със сянката на ДСБ в коментари около световната политическа криза и положението в България (Труд) носи ясното послание, че образът на Феникса, Вожда и Командира приема реални контури. Наблюдава се едно завръщане – слабо, но чувствително визуализиране на десните.

Отварянето на новата отсечка на околовръстното шосе в София от премиер и кмет – Стандарт излезе с най-атрактивната снимка как Бойко Борисов в таекуондо-поза разбива бутилка шампанско в багер, символ на освещаването на новата отсечка. Труд показва на първа страница разговор на четири очи между двамата с евентуално внушение към ръкостискане по много от спорните им теми.

Идеята на изследването е да се усети чрез политическата образност дали има конкретни теми, които да повлияят върху вота и дали вече започват да влияят. Дотук набелязаните моменти само регистрират продължаващи теми и медийни герои, без да постигат цялостна печеливша стратегия за нито една от партиите.

Обобщение

Стилът на разглежданите вестници е различен: но все пак ще се опитам да ги групирам по интереси и принадлежност, за да е по-обективен анализът на визуалния материал.

ВАЦ-овите вестници Труд и 24 часа имат сходно чувство за политически хумор и визуално репортерство. Например, много често за разглеждания месец избират голямомащабни, цветни събитийни снимки. Досега лидерите на тройната коалиция са показвани в конкретна обстановка, в едър план, персонифицирано, с фон (знаме, зала, детайл). Няма компрометиращи или сензационни снимки, липсва и политическа виталност. Ако изключим събитийните снимки, най-често представителите на тройната коалиция се отъждествяват с визуализация на партийните си централи (за БСП и НДСВ съответно Позитано 20 и Врабча 23), политическото лого, снимка от пресконференция. Във вестниците Телеграф и Стандарт снимковият материал е повече, преобладават черно-белите фоторепортажи, има балансирано разпределение на политическите актьори. Ракурсите и смисловите препратки във фотосите натежават и сами по себе си започват да говорят. Наблюдава се сензационност и тенденциозност. Вестниците Дневник и Сега следват политиката на даващите отговори, а не толкова на задаващите въпроси във визуално-политически аспект медии.

• В разглеждания период не се открояват нови репертоари на политическото говорене и визия. Българският партиен живот, представен в снимки, се състои от малка група политически актьори (лидерите на партиите), протестни улици, кризисни прогнози и солови акции.
• Тройната коалиция заема основна част от визуалната политическа образност през декември. Извън прожекторите остава лидерът на ДПС (и по-скоро цялото ДПС) Ахмед Доган; Атака почти не влиза в количествено съревнование със СДС и ДСБ. Красимир Каракачанов (Движение Напред) се появява само един единствен път по повод насърчителна кампания за българското производство.
• Силно визуално присъствие на Бойко Борисов и Сергей Станишев, представени в няколко амплоа – политик, актьор, шоумен.
• Партия ГЕРБ е представена чрез фигурата на Бойко Борисов и което е интересното – без „фона” на Цветан Цветанов.
• Периодът е динамичен откъм събития, но все още „сух” по отношение на възможностите, които една политическа кампания би предложила.
• Няма я добрата новина, медиите не представят печеливши стратегии от страна на повечето политически сили.
• Налице са незапомнящи се фотоси, липсва на политическа динамика в навечерието новата година.
• Що се отнася до политическата визуалност през погледа на новините за Европейския съюз, то това е най-слабо представената част. В ролята на „замахващия” към България пръст, от страниците ни гледат сградата на Еврокомисията или на Европарламента, профилът или анфасът на министър Меглена Плугчиева, както и строгото лице на министър Гергана Грънчарова. Изборът на Меглена Кунева за еврокомисар на годината бе отразен във всички вестници положително.