United Colors of Bulgarian Politicians

Каузи, партии и политици във Facebook, март 2009

Ели Александрова

Да сме бели и червени! Ако някои политици изтръпнаха от втората част на традиционното ни мартенско пожелание, други се намериха в свои води и се развихриха предизборно в месеца на червения цвят. Премиерът поздрави с фрезии Бистришките баби за 8 март, а медиите отчетоха резултат от 1:0 за него в дългоочаквания му дебат с Бойко Борисов. Противно на адекватната практика в предизборна ситуация, дебатът беше отразен по-скоро като спор за това кой е по-велик, отколкото като анализ на предложените мерки за справяне с проблемите.

Около националния празник позатихналият лидер на Атака Волен Сидеров се завърна в медийното пространство на Воленомобил, а сините иницираха продължителни преговори за потенциална коалиция. Случайно или не, партията на Яне Янев „Ред, законност и справедливост” откри новия си пресклуб на театралната ул. Г. С. Раковски в София. Предизборният спектакъл започна и участниците в него вече си разпределиха ролите. По последно проучване на НЦИОМ пет партии ще намерят място в следващия парламент: ГЕРБ, БСП, Атака, ДПС, СДС, а одобрението за Движение Напред, партията на Яне Янев и НДСВ също нараства.

Социална отговорност в социалната мрежа

Нито едно от тези политически събития обаче не успя да развълнува потребителите на Facebook така, както изборът на Мис България 2009 – Антония Петрова. Ако през февруари най-популярната кауза в сайта беше тази срещу избора на българската песен за Евровизия, то абсолютният фаворит през март беше групата с колоритно название Мис България 2009 е крокодил, която само в рамките на месеца набра рекорден брой от 38,147 участници. Не по-малък интерес предизвика и каузата Да кажем не на изроди като Димитър Симеонов, създадена по повод историята на една от участничките в тазгодишното издание на Music Idol, изгубила зрението си след побой, нанесен от приятеля й. 26,444 потребители на сайта изразиха подкрепата си към каузата.

През месец март социалната мрежа доби дори още по-социален облик. Нарасна броят на групите, създадени по повод на обществени събития и явления. Така например в интернационалната кампания I care about kids with cancer се включват все повече българи, а общият брой на участниците в групата достигна 207,725 души в рамките на месеца. Българският еквивалент на каузата Покани приятел, спаси дете също набра сериозен брой участници, а кампаниите, агитиращи ни да изпратим SMS за благотворителност се увеличиха още повече след старта на Vip Brother.

В предизборна ситуация благотвортелността и екологичните проблеми по традиция излизат на преден план. Поредно доказателство за това е участието на политик в риалити шоу от такъв характер: прецедент със сериозен потенциал за бъдеща тенденция. Участието на Емил Кошлуков във ВИП шоуто на Големия брат провокира интерес, който веднага намери отзвук и в социалната мрежа чрез групата Да поканим Емил Кошлуков във Фейсбук, набрала 123 участници до края на март.

Политикът всъщност има личен профил в сайта, но като такъв той е защитен и няма възможност да бъде преглеждан от хора, които не са в листата на одобрени от него приятели. Очевидно някои български политици или не са наясно с потенциала за влияние чрез мрежата, или по необясними причини пренебрегват тази възможност. Facebook все още е територия повече на избиратели, отколкото на избирани. В описанието на групата създателят й е написал: Това е мястото, където можем да молим, да пускаме петиции, да правим метани или кво да е, за да накараме Емил Кошлуков да се регистрира тук!. Потребителите на сайта до такава степен са свикнали да откриват в него каквото ги интересува, че невъзможността за достъп до дадена информация провокира дори наличието на групи с послание към определен политик да се регистрира с публичен профил във Facebook. Това за пореден път доказва нарастващия потенциал за агитация чрез мрежата, което все още е чужда за мнозинството български политици практика.

Традиционалисти и новатори

Какво се случи с познатите лица, партии и каузи в сайта през март? БСП обяви, че е изкупила всички домейни, свързани с името на лидера й, с което даде заявка за кампания, планувана и онлайн. Въпреки това обаче, предизборният щаб и електората на червените явно не са привърженици на алтернативните канали за предизборна агитация. Все още липсва профил на Сергей Станишев във Facebook, докато броят на кампаниите срещу него продължава да расте. Противно на разпространената идея за спечелената от премиера преднина, налагана от повечето традиционни медии през март, подкрепата за него в социалната мрежа е минимална. Групи като Анти Сергей Станишев и Станишев – бързо или мъчително са набрали малък брой участници, но те изчерпват и присъствието на премиера като политическа фигура в социалната мрежа.

Скромен е и броят на привържениците на БСП, присъединили се към групата на партията в сайта: едва 149 души. Страницата на младежката организация на партията БСМ е набрала 124 участници. Онлайн битката на столетницата с пеленачетата в българската политика като че ли ще се развие в полза на вторите. Създаденият през март профил на Ред, законност и справедливост във Facebook – Фен на РЗС, скоростно набра 122 участници, a движение „Напред” има 71. Поддръжниците на ГЕРБ също не бяха особено активни през март и от 215 души в края на февруари, техният брой се увеличи с едва 40 потребители този месец.

Профилът на СДС успя да привлече 50 нови привърженици през март, като техният брой достигна 253 души. Впечатление прави увеличаващата се популярност на профила на ДПС, който от 326 поддръжници през февруари достигна двоен брой от 647 в края на март. Успоредно с това обаче, ако 2,417 потребители бяха подкрепили кампанията Stop ДПС до края на февруари, то техният брой в края на март нарасна до 3,386 души. И този месец бихме могли да заключим, че това е най-популярната кампания, свързана с българска политика в сайта.

Почти двойно е нараснал и броят на привържениците на Иван Костов във Facebook: от 1,214 през февруари до 2,081 през март. Младежите в политиката продължават да са най-активни потребители, обновявайки профилите си с почти ежедневнии постинги. Съдържанието генерирано от тях отново е и най-разнообразно, включващо както съобщения и коментари, така и видео записи от техни изяви и събития. Николай Младенов е качил видео от участието си в конференцията ЕКОнсенсус, а броят на поддръжниците му е достигнал 411 души от 351 в края на февруари.

Утвърдените и особено парламентарно представени политически партии очевидно продължават да разчитат главно на традиционните инструменти за информация и влияние. Дали поради факта, че позициите им на водещи до момента политически сили ги карат да се чувстват спокойни, или защото не придават значение на алтернативните медии, утвърдените партии рядко прибягват до изява в тях. За сметка на това обаче, активността на избирателите в сайта все така продължава да расте. Каузата Аз ще гласувам става все по-популярна сред Facebook потребителите и броят на участниците в нея се увеличи от 5,987 през февруари, до 6,738 в края на март. За разлика от добре познатите, новите лица на политическата сцена търсят всевъзможни канали за популяризиране на идеите си. Така например създаденото на 8 март 2009 година Движение за пряко гражданско управление съществуваше във Facebook още преди датата на официалната си регистрация като такова.

Партиите, политици и каузи във Facebook не се промениха съществено през март, в сравнение с предходния месец. Фаворитите за февруари си останаха такива. Предстои да проследим как ще се развият профилите на новите играчи на политическата сцена. Със сигурност обаче иновативните подходи към предизборна агитация все още са неприсъщи на мнозинството български политици. Много от тях може би все още разчитат на утвърдени практики и незаконни методи като купуване на гласове по малките населени места, вместо на нови подходи за влияние върху електората в активна възраст, ползващ съвременни средства за комуникация. Дали моделът на онлайн агитация, наложен от американските предизборни кампании би бил успешен и тук? Засега българските политици като че ли не са достатъчно мотивирани да заложат на него.

Изводи

1. Светските и социални каузи във Facebook набират най-голям брой поддръжници, въпреки сериозния потенциал на някои политически групи.

2. Докато българските политици обмислят как да организират предизборните си кампании, избирателите им вече ги съветват с призиви за регистрация във Facebook.

3. Въпреки доказателствата за потенциала на политическата агитация онлайн, мнозинството български политици все още са скептични към този алтернативен метод.