Март – месецът на коалициите

Българските онлайн медии в Европейски медиен мониторинг, март 2009
Автор: Гергана Куцева

Автор: Гергана Куцева

Анализът на темите през ЕММ отчита сериозен ръст на вътрешно-политическите новини през месец март. Нарасналият медиен интерес към политическото с почти 8% е за сметка на отразяването на международните теми и в известна степен на произшествията, докато останалите категории запазват относителния си обем. По-долу е представено графично сравнението между категориите новини през четирите наблюдавани месеца.

Едно сравнение на значимите вътрешни новини още по-категорично подчертава увеличението на политическите теми, които почти се изравняват с Произшествията – категория безспорен лидер в досегашните анализи.

clip_image007

Диаграма на вътрешните новини

Наблюдаваме значителна промяна в медийния дневен ред, но остава въпросът дали това е промяна в политиката на онлайн медиите, поради наближаването на изборите, или самото политическо успява да произведе примамливи събития. Едно е сигурно – политиката най-сетне намира самостоятелно място в онлайн ресурсите, включително и сред топ новините. Станишев и Борисов, следвани от ГЕРБ, БСП и ДСБ са политическите субекти намерили място сред топ кластърите.

Топ новини

За един (не)състоял се дебат

Безспорно два големи тематични кръга притеглиха медийния интерес към политиката през месец март. Единият се оформи около двамата най-ожесточени политически съперници - Станишев и Борисов. Над 30 информационни кластъра проследиха сблъсъка на двамата опоненти и техните партии върху три основни теми: кризата с боклука в София, частичните кметски избори в три села и поканата за дебат, както и самия дебат между тях на 24 март в „Референдум” по БНТ. За разлика от сговорчивия тон, който кметът демонстрира пред камерите, в онлайн новинарското пространство той остана верен на претенцията си да говори за „нещата, каквито са”, граничеща с безпардонност. Според неговите изявления се оказа, че Криза с боклука няма [5], Фирма “Новера” рекетира и обижда София [7], а дори и да има В БСП всичко са знаели за “Новера” [6]. Кметът беше дори по-конкретен в персоналните си нападки: Станишев ни клевети в Брюксел: “Моля, другарко, Борисов се бие” [5], Борисов: Медиите са изкупени от ДПС [6]. Отговорът на Станишев не се забави Станишев: Коалиция ГЕРБ - ДСБ означава авторитарен режим [8], а съпартийците му заеха още по-активна позиция: Столичен сблъсък: Съветници се карат пред общината. Искат оставката на Борисов [3], Червени общинари разиграха театро пред Столичното кметство [4], Овчаров: София няма да стане Виена [4].

Двете партии се срещнаха и на изборното поле, където се обвиниха взаимно в купуване на гласове и провокации (БСП иска касиране на изборите в Раковски [8], Престрелка между БСП и ГЕРБ заради Брест [12], БСП иска касиране на вота в плевенско село заради купуване на гласове от ГЕРБ [6]). Независимо от тази словесна престрелка ГЕРБ спечели частичните избори – Три села избраха кметове от ГЕРБ [3].

Изненадващо на 20 март (или четири дни преди дебата) Борисов отваря нова страница в отношенията с левицата [6], вероятно в името на скромната му заявка ден по–рано: Борисов пред Ройтерс: Ще стана премиер, ако хората настояват [5]. От други кластъри разбираме, че той е осъществил мечтата си и не се стреми към премиерския пост на всяка цена. Мечтае единствено за признание в средите на собствената си партия: „На мене, да ми сложат едно малко портретче, ще ми е достатъчно” (Борисов осъществил мечтата си - станал полицай, генерал, Не съм и мечтал да бъда премиер [7]). Смекченият тон към опонентите обаче не прикрива претенцията за превъзходство на собствения му политически проект: Борисов към младежи от ГЕРБ: Вие сте по-умни и по-красиви от младежите на опонентите [6].

Прелюдията към прекия телевизионен дебат също беше в центъра на медийния интерес и като че ли по-интересна от самия него (Срещата невъзможна! [16], Борисов не дочака Станишев за диспут [5]). А самият дебат (Станишев: Кризата не е наша, Борисов: Ние имаме експерти [17], Станишев: Добре сме! Борисов: Тогава защо протестират? [14]) може да се обобщи с едно от заглавията на кластърите: Дебатът Борисов-Станишев – много шум за нищо. Дали заради неуспешния ПР-ефект Борисов, цитиран в заглавие, отсича: „Този дебат беше веднъж и завинаги!”, допълвайки „Всеки ще си гледа работата, няма да се превръщаме в телевизионни звезди”. В същата статия по-долу обаче четем: „Следван от камерите, Борисов”спаси” посетителка, която щеше да бъде бутната от един от операторите и веднага потърси медийна изява - “Снимайте ме как спасих жена!”, провикна се той към журналистите.”

Тук въпросът дали някой от двамата опоненти спечели от този дългоочакван реален сблъсък не може да получи еднозначен отговор. Дали пък и двете политически сили не ни демонстрираха готовност за коалиране?!

Пролетно коалиране

Вторият голям тематичен кръг, който прикова вниманието на онлайн медиите, отрази усилията на СДС и ДСБ да постигнат споразумение относно консолидирането на дясното политическо пространство. Както личи и от заглавията на кластърите това е едно трудно постигнато съгласие за една все още твърде неустойчива коалиция, макар и неизбежна за десните лидери (Коалицията СДС - ДСБ все по-проблематична [8], В Разград СДС и ДСБ зоват за обединение [11], В Каденабия големите десни отбягвали въпроса за коалиция [4]). Споразумението накрая беше подписано след компромиси (СДС и ДСБ се съюзиха след компромиси и от двете страни [23], СДС и ДСБ подписаха коалиционно споразумение [7]) и вдъхновено беше наречено „Коалиция на надеждата” (СДС и ДСБ - Коалиция на надеждата [4]). Лидерите на двете партии – Мартин Димитров и Иван Костов, произведоха множество позитивните послания, вероятно за да успокоят собствените си редици и да вдъхнат увереност в бъдещия успех на обединението (Лидерът на СДС е уверен в изборния успех на сините [6], “Объркахме много сметки. Кукловодите ще бъдат все по-недоволни” [5], СДС и ДСБ обявиха местата за кандидатдепутати [11], Дясната коалиция ще бъде готова напълно през април [6], СДС и ДСБ с общ предизборен щаб в Пловдив [4], Иван Костов видя потенциал от 45 депутати на дясната коалиция [5], Коалицията СДС - ДСБ очаква поне двама евродепутати [3]). Това трудно състояло се обединение обаче е раздирано от вътрешна съпротива и вероятно ще продължи да бъде във фокуса на медиите и занапред (СДС - Варна продължава съпротивата срещу коалиция с ДСБ [5], Кметът Петър Паунов напуска СДС [7]).

Коалиционни преговори изглежда текат между всички политически играчи, съдейки по редицата новинарски кластъри, които очертават все по-ясно политическия пейзаж. Вниманието отделено им в онлайн медиите, позволява месец март да бъде квалифициран като „месец на коалициите”. Към „Коалицията на надеждата” се присъединява и „Новото време” (“Новото време” влиза в коалицията на СДС и ДСБ [11]), а наред с нея се обособява още една „дясна” коалиция – тази около Яне Янев (ССД, БЗНС на Пинчев и НИЕ на бивш царист подписаха с Яне Янев [6]).

Твърде вероятна изглежда също и либерална коалиция между НДСВ и ДПС (НДСВ и ДПС заедно на изборите? [7] , Местан приема и “целувка на смъртта” [7], Емел Етем: Засега НДСВ и ДПС са заедно само на еврозиборите [3], НДСВ било непрекъснат обект на слухологията [6]), макар засега оспорвана от членовете и на двете партии. В обичайния си мъгляв стил лидера на НДСВ не отрича информацията: “Това е въпрос на преценка, стратегия и тактика и нещо, което зависи от момента” (Сакскобургготски не бил говорил за коалиция с ДПС [4]).

Друга вече сформирана коалиция – движение „Напред”, освен ЗНС, ЛИДЕР, ВМРО и Гергьовден присъединява и БНД.
Атака са единствената партия, за която няма информация за коалиционни преговори. Те за пореден месец не получават отразяване в медиите, като изключим новината за провелия се национален митинг по случай Трети март (Митингът на “Атака” спря пред “Александър Невски” [7]).

Проследеното откроява вероятните играчи на предстоящите избори. Политическото ветрило е разгърнато по-долу таблично, където партиите са представени с броя на споменаването им в новинарските кластъри за месец март.

clip_image009

Кандидатите за влизане в Парламента получават медийно отразяване, водено и през този месец от една „партийна логика”, според която присъствието на партиите в информационните единици е пропорционално на електоралната им мощ. Традиционно БСП, ГЕРБ, НДСВ и ДПС имат най-висока честота на присъствие, без да са произвели активности с особена новинарска стойност. Изключение от тази логика е дългоочакваната коалиция СДС - ДСБ, притеглила медийното внимание, подари предпоставения голям обществен интерес и своята иманентна конфликтност.

С това коалиционно преподреждане всичко започва да изглежда възможно, дори и популярната онлайн реклама е лишена от оксиморона си:
„Бсп, Герб и Атака заедно
защитават компютрите си всеки ден. Поне за това мненията им съвпадат.”

Основни наблюдения

  • Сериозен ръст на политическите новини – промяна в медийната политика или политическото говорене ще ни спаси от кризата?!
  • Дебатът на основните опоненти Станишев и Борисов – смекчаване на тона и готовност за евентуална коалиция.
  • Предизборно коалиране и преподреждане на политическия пейзаж – основните политически персонажи излизат на сцената.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!