За една политическа война на всички фронтове

Българските онлайн медии в Европейски медиен мониторинг, април 2009
Автор: Гергана Куцева

Автор: Гергана Куцева

Първият категоричен извод от анализа на кластърите за месец април е запазването на високия интерес към политическото, наблюдаван за първи път през предходния месец. Въпреки увеличението на международните новини спрямо месец март, пряко следствие от отразяването на две събития с изключително висок международен отзвук, а именно земетресението в Италия и епидемията от свински грип, политическото запазва относителния си обем и намалява едва с 1%. Особено показателно е сравнението между месеците март и април на всички категории новини, представено по-долу.

От друга страна, макар и запазвайки увеличения си дял през април 2009, политическите новини твърде натрапчиво се преплитат с новините, класифицирани в рубриката Произшествия. Всъщност немалка част от тях биха могли да присъстват и в двете рубрики, което реално изравнява дела на двете категории сред значимите вътрешни новини.

Сравнение на категориите новини през март и април 2009

Съотношение на значимите вътрешни новини, месец април 2009

На ниво топ новини политиката намира своето място, сред иначе важните международните теми, именно благодарение на криминалния си и скандален привкус. Поне медийният ефект от обвиненията срещу Бойко Борисов е присъствието му в топ новините през четири от дните на април. Скандалът с регистрацията на СДС също произвежда засилен медиен интерес, за да осигури топ вниманието на онлайн медиите в два от дните на месеца.

Топ кластърите за месец април по категории

Информационният масив за април потвърждава извода по-раншните анализи, че преизборната битка няма да се води на ниво представяне и аргументиране на позиции и политически програми, а чрез компромати, критики и лични нападки.

Политико-криминални сюжети

През април редица политически субекти се оказват замесени в криминални афери или са предмет на разследване. Медиите отразяват няколко големи криминални сюжета с участието на действащи политици. Особено показателен е случаят „Йосич”, който силно напомня за някогашните ожесточени компроматни войни и генерира множество публикации. Ефектът от тях обаче, като че ли не постига целта си да дискредитира основния опонент на БСП и ДПС, нещо в което те са директно обвинени, а по-скоро обгръща Бойко Борисов с ореола на мъченик - несправедливо обвинен и дори застрашен от покушение. По-долу цитираните заглавия на кластъри проследяват този пореден политически „балон”, който някак си се спуква от само себе си: Бойко Борисов и Николай Гигов ме защитаваха [7], БСП иска проверка на връзката Сретен Йосич - Бойко Борисов [8], Бойко Борисов: Кой лъже по мой адрес [8], Бойко Борисов: С комисията “Йосич” Доган и Станишев си играят с моя живот [19], Борисов заподозря БСП и ДПС в организация на покушение срещу себе си [22], Сърбите правят очна ставка Йосич - Борисов [17], Миков: Ако трябва, МВР ще пази Борисов като национално съкровище [6], Борисов поиска цялостно разсекретяване на делото “Йосич” [3], Бисеров също иска публичност на случая “Йосич“ [6], Някой е подвел Бисеров за Йосич, смята бивш директор на НСБОП [5], Борисов не покровителствал Йосич, отсече МВР [8], Комисията “Йосич” се отказа от разсекретяване на делото за сърбина [8], Борисов “скроил шапката” на Йосич [7].

Други криминални сюжети с по-краткотрайно медийно битие (но затова пък от по-висока обществена важност) се оформят около неправомерните действия на държавни институции (ДАНС погна министерството на Ники Василев [6]), новите непрозрачни сделки и скандални заменки на терени (Кабинетът пусна скандалната сделка с Ирена Кръстева [6], Терени край морето за гори в балкана заменяла държавата тази година [5]), отвличанията на бизнесмени като политически проблем (Миков: Полицаите не отвличат, медиите пречат [6], М. Миков: Ще платим богато за информация за отвличания [3]), разследванията и съдебните процеси срещу политически фигури (Съдът ще се произнесе до месец дали Румен Петков е издал държавна тайна [6], Румен Петков оправдан [4], Прокуратурата прекрати разследването за смъртта на Ахмед Емин [8], Румен Петков „хвърля” Янев на прокуратурата [9]).

„Война на всички фронтове”

Така сполучливо нарича „акцията от страна на Българската социалистическа партия срещу столичния кмет Бойко Борисов” един от новинарските сайтове. Тя се осъществява в един ден - кметът е обвинен за връзки с международния гангстер Сретен Йосич едновременно с декларацията на премиера Сергей Станишев, че правителството обявява кризисно положение в столицата, заради неспособността на Борисов да се справи с боклука. Смекченият тон, регистриран в мартенския анализ, е изоставен, за да се даде старт на още по-ожесточена конфронтация между Станишев и Борисов (Бойко Борисов атакува кабинета от Москва [15], Борисов се завръща от Москва - за малко да го отнесат, докато го няма [18], Бойко Борисов не е изпратил свой представител на заседанието на кризисния щаб [9], Станишев се напъва да прави криза евтино [3]). В помощ на премиера се чуват и гласовете на БСП и президента Първанов (От БСП-София искат по-ниска такса смет за нередовното събиране на боклука [5], Първанов: В София отдавна има кризисни проблеми с боклука [7]).

Но в какво се превръща акцията срещу кмета? Отново в един задочен спор, който осигурява и на двамата опоненти поле за размяна на взаимни нападки и, в крайна сметка, увеличена честота на медийно присъствие. В информационния масив има поне още десетина кластъра, които проследяват почистването (Екипи на НКЩ започват почистване на “Люлин”, “Триадица”, “Овча купел” и “Витоша [4], Общинската фирма “Чистота Искър” срещу “Новера” [4]), инспекциите на място (Премиерът инспектира почистването на софийските улици [3]) и експертните мнения дали криза с боклука има (Има реален риск за здравето на столичани [6]). Решението на ВАС (ВАС остави в действие кризата с боклука на София [4]) слага край на полемиката, но не спасява Станишев от директни упреци за предизборни удари под кръста. Ироничното е, че след така скроената акция срещу кмета, именно Бойко Борисов ще бъде санкциониран за дискриминация на социалисти [5].

Всъщност тази ожесточеност към управяващите партии в лицето на БСП и ДПС наблюдаваме и при останалите, заявили себе си като десни, партии. За проблема с регистрацията на СДС са отново обвинени БСП и ДПС - Нови интриги около лидерския пост в СДС [5], Медиапул: Кроежи за провал на коалицията ДСБ-СДС [5], СДС и ДСБ обвиниха управляващите за отказаната регистрация [16], Костов: Който не гласува, гласува за Доган [4]. Друг е въпросът, че в самите редици на СДС се разраства изключително сериозен конфликт, който дискредитира „Коалицията на надеждата” (Председателят на СДС - Варна се оттегля [6], СДС пред сериозни вътрешни проблеми [11], Иван Колчаков напуска СДС [4], СДС-Велико Търново бойкотира вътрешнопартийните избори [6]).

Не липсват позитивни послания, излъчвани от лидерите на Синята коалиция (Мартин Димитров спокоен за изборното явяване на “Синята коалиция” [11], От СДС предлагат общи мажоритарни кандидати на десницата [8], Обединените земеделци на Мозер в коалиция с ДСБ и СДС на изборите [6]), но бъдещето на дясното обединие е повече от всякога несигурно и проблематично, макар и да се вижда края на проблема с регистрацията (И прокуратурата оспори отказа на съдебна регистрация на СДС [16], ВКС призна съдебен фал с регистрацията на СДС [16]).

Определението „война на всички фронтове” звучи особено сполучливо и при обособяване на тематичен кръг около още един от основните играчи в дясното политическо пространство - създателя на консервативния проект РЗС Яне Янев. Докато СДС се раздира от външни и вътрешни политически проблеми, а Станишев и Борисов водят своята война за боклука на София, Янев никак не си губи времето. Между подхвърляните периодично компромати срещу управляващите (Яне Янев: Посочил съм конкретни имена за отвличанията [4], Да се притесняват тези, които използват “инструмента Яне Янев”! [6], В София действат две групи за отвличания [5], Станишев: Янев се държи като говорител на прокуратурата [6]), Янев успява да създаде собствена парламентарна група и то най-вече за сметка на групата на СДС (Четирима бягат от СДС, отиват при Янев [11], Яне Янев вече има собствена парламентарна група [7], Яне Янев регистрира официално групата си [10]). Друга сериозна победа за новосформираната партия е собствен представител в ЦИК (РЗС ще имат един представител в ЦИК [14]). Освен това РЗС дава сериозна заявка за участие в следващия парламент и успява да се сдобие с международна подкрепа (РЗС трябва да е решаваща сила в следващия парламент [8], Джефри ван Орден зове за подкрепа на РЗС [5]). Ако съдим по увеличения медиен интерес, очевидно Яни Янев се превръща в ключов играч не само отдясно. Той се изкачва до четвърти по брой споменавания политически субект, след Борисов, Станишев и Първанов, като само преди месец имаше единични медийни появи.

Победа на още един фронт

Собствено политически и изборни теми не липсват през месеца, но те някак си остават в сянката на примамливо медиатизираните по-горе сюжети. Пример за това е промяната на минималния праг за коалиции в Изборния закон, която е отразена едва в шест кластъра (Временната ПК гласува за вдигане на изборната бариера за коалиции [8] , БСП и ДПС ще отхвърлят ветото върху по-високия праг за коалиции [5], Първанов върна изборния закон [4], БСП стяга редиците за по-високия изборен праг [4], Първанов: Как се връща доверието на хората? [4], 127 депутати наложиха 8-те процента бариера [6]). Някои привиждат в президентското вето и последвалото повторно гласуване на текста на закона лична битка на Първанов, други – удар върху демокрацията и парламентаризма, трите, в лицето на ГЕРБ, гордо подминават коментари по темата, уверени в изборния си успех. Част от останалите партии регистрират медийна активност именно посредством реакциите си „за” или „против” гласувания закон. Една от тях е АТАКА и нейният лидер, които за първи път от два месеца насам попадат в новинарските кластъри (С поправките в избирателния закон управляващите се стремят към служебна победа, смята В. Сидеров [4]). ДПС също попада в тази графа – Движението излъчва собствени послания, а не присъства опосредствано, както в предишните месеци. ДПС даде да се разбере, че би подкрепило увеличаване на изборния праг за коалиции [5] – съобщението недвусмислено напомня за решаващата роля, която играе мандатоносителя. На този фон изказването на Ахмед Доган: Доган: Дай, Боже, да не съм в следващото управление! [7], звучи меко казано цинично, особено на фона на обидения отговор на ДПС - ДПС: Драстично ни подценяват [5], по повод информацията: НЦИОМ изравни резултата на ДПС и дясната коалиция [4].

Партии на избори

Обявяването на дата за старт на предизборната битка и на самите избори също не попада сред основните политически теми и е спомената в едва два кластъра (Предизборната кампания за ЕП ще започне на 17 май [4], Изборите за евродепутати ще струват близо 14 млн. лева [6]). По всички личи, че и самите партии не са готови все още с обявяването на листите си. Изключение правят ДСБ, СДС и НДСВ и то само по отношение на еврокандидатите си (Светослав Малинов води евролистата на ДСБ [4], Надежда Михайлова ще води евролистата на съюза СДС - ДСБ [5], Меглена Кунева е водач на листата на НДСВ за евроизборите [7]).

Новинарските кластъри все по-отчетливо очертават основните претенденти за парламентарно представителство. След отчетеното разрояване на политически субекти в предишните анализи, през месец април политическото ветрило отново се затваря и в него намират място само основните политически партии като БСП, ГЕРБ, ДПС, СДС, НДСВ. Изключение прави Движение „Напред”, което попада в новините опосредствано, чрез емблемата на партия ЛИДЕР – Христо Ковачки, и то с информация, че коалицията се е разпаднала (Коалицията около Христо Ковачки се разпадна [7], Ковачки: Не съм узрял да се занимавам с политическа дейност [3]).

Партиите през април

Лицата, които присъстват в новинарските кластъри, са основно на съответните партийни лидери, което с особена сила важи за т. нар. „лидерски партии” като АТАКА, ГЕРБ и РЗС. БСП и НДСВ традиционно разполагат с по-широка палитра от разпознаваеми партийни субекти. Приятна изненада наблюдаваме единствено при Синята коалиция, която, в контекста на изборните листи, излъчва имената на Надежда Михайлова и Светослав Малинов, редом с лидерите Мартин Димитров и Иван Костов.

Лицата през април

Колкото до съобщенията, които водещите партии излъчват, то те са неясни и вяли, лишени от предизборен плам. Посланията на НДСВ са най-ярък пример за това: Симеон: НДСВ остава “незаобиколим фактор” [7], Сакскобургготски: Рано или късно човек се сблъсква с реалността [2]. От БСП пък с подкупваща искреност единствено признават за неуспехите си: Станишев: Не сме перфектната страна, но посоката на промяна е към по-добро [8], БСП признава, че не се е справила с корупцията [5]. От ГЕРБ обявяват стратегията си за явяване на избори: ГЕРБ няма да вкарва свои кметове в листите за изборите [7], ГЕРБ няма да участва в коалиции и за мажоритарни кандидати [3] и са единствените, които заявяват някакво предизборно намерение - ГЕРБ: Да върнем ГДБОП [4].

Основни изводи:

  • Регистрираният през март повишен медиен интерес към политическото се запазва и през месец април, въпреки силните международни събития и вероятно ще остане стабилен поне до изборите.
  • Медийното внимание към политиката е привлечено предимно от няколко криминални сюжета, с участието на действащи политици.
  • Новините през месец април очертават една политическа „война на всички фронтове”, в която е все по-неясно кой с кого играе.
  • Собствено предизборните теми и послания остават не само в сянката на вниманието на медиите, но и на самите партии.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!