Април

Автор: Нели Огнянова

Автор: Нели Огнянова

Април започна с ден на шегата, продължи с великденски празници и завърши с друга продължителна ваканция чак до Гергьовден. През април в новинарските разкази присъства и кризата: финансова криза, криза с боклука, сигналите за възможна грипна пандемия, както и постоянно присъстващата тема за произшествия и престъпления.

На този фон остава валидна констатацията, че както и в предходния месец, в медиите доминира политическото. Парламентът скоро прекратява дейността си, наближава финалът на мандата. Традиционно времето преди парламентарни избори е период на интензивно вземане на решения и на активно приемане на закони. 2009 не е изключение. В последните седмици на това управление институциите произведоха огромно количество правни норми. Поради това политическото и, в частност, начинът на създаване на правила и начинът на тяхната употреба бяха в центъра на вниманието на медиите. Тема номер едно, при това при непрестанно увеличаващ се интерес, е темата за изборното законодателство.

Ако говорим за героите на новините, данните сочат, че съществува традиционно доминирана от политически фигури информационна среда. В онлайн медиите през април 52 на сто от героите на новинарските разкази са фигури от политиката.

Ще се спра по-подробно върху три акцента, характерни за април:

1. Отразяването на процеса по приемане на изборно законодателство и ефектите от него;
2. Темата Европав светлината на предстоящите избори за Европейски парламент и
3. Как медиите говориха за бъдещето си: темата за цифровизацията и новото медийно законодателство.

Изборните закони: предчувствия за свирен мач

Въпреки уверенията и обещанията, че изборните закони ще се изготвят и обсъждат навреме, условията за изборите се договаряха почти до началото на официалната кампания. Медиите през април отразяваха отблизо страстите в парламента, реакциите и атакуването на новоприети норми пред Конституционния съд. Законодателният процес беше проследен не само като фактология, по темата има относително богата интерпретативан част, говорят експерти и политици от целия спектър. В таблицата на най-често оценяваните в медиите обекти (според данните, предоставени от Маркет Линкс), Законът за изборите на народни представители (като обект) изпреварва дори Политическа партия ГЕРБ (табл.24).

Обзорът показва следното:

1. Оценките се различават, но общ акцент е недоволството от приемането на правилата в последния момент.

Доминират критични и негативни оценки ако не към закона като цяло, то към различни негови основни решения. От 28 материала в 2 доминира позитивното отношение, а в 26 – или 13 пъти по-често – негативното (табл.26). Интересен факт е, че според изнесените данни към изборното законодателство няма безразлични (отсъстват материали, в които отношението е неутрално).

2. Пример за кратка оценка чухме в предаването На четири очи по Нова телевизия:

Татяна Дончева: Тези избори ще бъдат такива. Няма нужда да спорите със съдията, когато е свирен мачът. Дори да свири срещу вас – това е положението.
Водещ: Ужас. Изборите ще са „свирен мач”. Много гадно, г-жо Дончева. Много неприятно.

3. Отразяването на дебатите около измененията в изборното законодателство очертава и покачване на медийното внимание към президента – заедно с януари, когато газовата тема е била доминираща, април се оказва един от месеците, в които президентът Първанов се нарежда до обичайно популярните в последните месеци Станишев и Борисов.

Медиите очертават президента като субект, даващ оценки, а практически избягват да го оценяват – по този признак за април той е на трето място (между субектите, даващи оценки) след Бойко Борисов и Сергей Станишев (табл.24). Той настоя за въвеждане на мажоритарен елемент и се обяви против бариера 8 на сто от гласовете за коалиции, наложи вето на тази законова поправка, а сега отново присъства в материалите за изборното законодателство, защото се разбра, че Конституционният съд, в който има група бивши съветници на президента, се произнесе така, че законът ще отговаря точно на възгледите на президента: ниска бариера и мажоритарен елемент. Като втори фактор за медийното внимание към Първанов през април може да се посочи проведената в България среща по въпросите на енергийната политика.

Европа не са те, Европа сме ние

Темата Европа в българските медии е много слабо разработвана. Съществуваше очакване, че европейската проблематика ще бъде по-интензивно разработвана предвид наближаващите избори за представители в Европейския парламент. Данните от анализите не потвърждават подобна тенденция, в известен смисъл това е изненада.

Темата Европа присъства в медиите през април на две основания:

а) От една страна, медиите са в очакване на поредния доклад на Европейската комисия, който беше обявено, че ще се появи след парламентарните избори през юли, но ще отразява състоянието в страната по шестте индикативни показателя, свързани с реформата в областта на съдебната система, прозрачността, професионализма и ефективността на борбата с престъпността и корупцията на високите етажи. И през април медиите всеки ден отразяват противопоставянето между власт и опозиция по въпроса за управлението и усвояването на средствата от ЕС: всеки представител на опозицията напомня провала на управляващите и, насрещно, получава оптимистични очаквания за скорошно отпускане на (премълчава се: спрени заради нарушения или липса на капацитет) средства.

б) От друга страна, темата Европа е актуална във връзка с предстоящите за втори път у нас избори за български представители в Европейския парламент. По-голямото внимание към изборите в отделни медии е логично в светлината на общоевропейската кампания за информираност на европейските граждани за ролята на европейските институции – известен брой публикации и предавания са финансирани в рамките на медийни проекти директно със средства по програми на ЕС. Независимо от това, през април Европейският съюз присъства в медиите девет пъти по-рядко от БСП (57:487), а специално Европейския парламент присъства три пъти по-рядко в медиите от българския парламент (55:187) и например по-рядко от Столичната община (табл.15).

Медийният мониторинг дава основание за следните изводи:

1. Европейската тема продължава да остава периферна, медиите следят по-активно само сюжета със спиране и отпускане, замразяване и размразяване на еврофондовете. Институционално, на по-преден план е ЕК, напълно липсва Съветът. В качествено отношение, въпреки че професионализмът на журналистиката по европейската тема видимо расте (Дневник, Капитал, Сега, Хоризонт, Христо Ботев, БНТ1, Ре:ТВ), коментарите остават рядкост.

2. Продължава клишираното говорене за Европа като по-горна (апелативна) инстанция, от която идват финалните решения, каквото и да става тук. Медиите са склонни да пренасят към Европа и отговорността, и очакванията за ефективно управление.

3. Продължава и пред-присъединителният стил на описване на позициите: на ЕС – „те” и на България – „ние”. Медиите трудно вземат завоя към смяна на подлога – „ние, ЕС” – и към обсъждане на темите в актуалния дневен ред на Европа като собствено български дневен ред. В това отношение напред са новите медии, чиито автори нерядко участват в европейски тематични мрежи и вече имат знания и самочувствие да търсят защита на една или друга позиция на наднационално равнище. Особено активни онлайн са автори, участващи в правозащитните мрежи, например в областта на защита на природата или защита на електронните права.

Цифровизацията: медиите говорят за бъдещето си

Април беше период на интензивна работа върху ново медийно законодателство. На 2 април правителството одобри проект на Закон за публичното радиоразпръскване, внесен от премиера веднага попаднал в парламента. Цифровизацията ще промени дългосрочно медийната карта на България, поради което медиите (особено електронните) е логично да отразяват най-обстоятелствено правилата, от които зависи собственото им бъдеще

Важно за коментара е да се вземе предвид, че освен средство за информиране, медиите са и бизнес. Как медиите отразяват хода на медийното законодателство е въпрос, чийто отговор зависи от двете същности, от двете лица на медиите. Липсва единно говорене. Почти липсва цялостно многостранно отразяване на работата по медийното законодателство за цифровизацията на електронните медии, може би по-последователни и аналитично-отстранени бяха някои печатни медии (Дневник), редовно и подробно отразиха хода на проекта, с участие на представители на парламентарната медийна комисия, медии, членове на регулаторите и експерти.

Като цяло медийното отразяване на приемането на Закона за публичното радиоразпръскване от едно радио или телевизия беше подчинено на желанието за най-добро позициониране на съответната медия или медийна група в процеса на цифровизация. Публикациите по промените в медийното законодателство бяха селективни, в синхрон с бизнес интересите на съответната медия. Април беше време за лобизъм: досегашните ефирни медии положиха всички усилия да запазят позициите си, а тези, които досега не са успявали да вземат лицензия, с всички сили оказваха натиск най-после да излезат в ефир.

bTV информираше подробно за хода на промените, включително и с коментари, специално насочени в същата посока, в която бяха проблемите на bTV с предсрочното според тях прекратяване на аналоговото излъчване и с някои ограничения за телевизиите (не могат да разпространяват програмите си самостоятелно и др.). БНР също активно отрази хода на законовите промени, с грижа за по-прецизно диференциране на уредбата на цифровото радио и цифровата телевизия. БНТ, централният адресат на закона, се задоволи с относително дистанцирано отразяване.

Феноменът Ирена Кръстева беше широко коментиран в медиите – по-специално в тези от тях, които (все още) не са собственост на Ирена Кръстева. Общото впечатление може да се илюстрира отново с обяснения на представителката на управляващото мнозинство Татяна Дончева, която се ангажира с коментари по темата дали приеманото законодателство е в полза на частни интереси:

Смятам, че експанзията в медийната среда, която е изключително агресивна, и поведението на една бизнес група, която има определени политически контакти, преди всичко в средите на БСП и ДПС, раждат подозрението, че се касае за изключително големи политически амбиции на хора, свързани с тази групировка, да заемат ключови политически позиции в следващото държавно управление. Това според мен няма особена връзка с държавните интереси и все някой някога трябва да поиска сметка за произхода на парите, които се изливат.

Вместо кратко обобщение по темата

Очевидно цифровизацията е тема, която напомня, че медиите са бизнес. Те действаха двойно: като средства за масова информация и като адресати на приеманото законодателство. Отношението на медиите беше остро критично до момента, в който директният контакт с властта доведе до благоприятни за тях промени в законовия текст.

Медиите се отнесоха негативно-критично към законовите изменения избирателно. Те предпочетоха да лобират за себе си, вместо да атакуват самия начин, по който се приема този закон и начина на недемократично вземане на решения.

Впрочем, проблемът за предизборното усвояване на спектъра е дебатиран като част от проблем за непрозрачно усвояване на публичните ресурси в края на мандата. Примерите са драстични и за съжаление по отделни въпроси ще доведат до необратими вредни последици. Такъв е случаят със замени на гори и впоследствие промяната на предназначението им, което позволява строителство в рамките на сегашния горски фонд. Такъв е случаят с предстоящите съвсем преди края на мандата концесии за 100 плажа и апотеозът – известната сделка с ИПК „Родина”. В този ключ е и личното ми обяснение на факта, че над 80 на сто от съдържанието според анализите е в негативно-критичен тон.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!