Обратно в изходна позиция

Автор: Ивайло Дичев

Автор: Ивайло Дичев

През април се върнахме в изходната позиция от началото на прехода: върнахме се във времето на тоталното противопоставяне с една важна разлика. Ако в началото на 90-те искаха да забранят БСП, сега бяха направени опити за заличаване на СДС.

Войната, която доминираните от тандема БСП-ДПС медии поведоха срещу своите опоненти сега се характеризираше от диференцирания подход, малко според принципа на Кондолиза Райс от времето на Иракската война „Накажете Франция, игнорирайте Германия, простете на Русия”.

Основният опонент ГЕРБ е подложен на тотален натиск по всички фронтове – като се почне от смешната гонитба с боклукчийски кофи по улиците на София и се стигне до пошлите лични нападки за това, че Цветан Цветанов имал любовница, а Лъчезар Иванов пребивал дъщеря си. Точно в стила на ранния преход тези глупави атаки се връщаха като бумеранг – Станишев биваше обвинен, че кризисният щаб целял единствено да върне без конкурс изгонената фирма Гайтански-Вълка, а любовницата на Цветанов или въпросната дъщеря изведнъж изчезваха. А с грубите словесни сблъсъци между лидерите на БСП и ГЕРБ до такава степен свикнахме, че не ги забелязваме. Кой печели от омерзението? Ако замисълът е бил да се отвратят хората, за да гласуват само твърдите електорати, за сега той не е много успешен, защото въпреки погнусата очевидно нараства интересът към политическото.

Що се отнася до СДС, който беше в центъра на събитията през месеца, тактиката на управляващите беше ледено, юридизирано безразличие. Безпрецедентната акция срещу сините включваше вътрешно разцепление, въвеждане на 8-процентова бариера за коалиции току преди изборите и съвършено нелепи юридически пречки пред регистрирането на партията с новия лидер. Въпреки огромното възмущение, споделяно и от хора близки до управляващите, споменатите медиите в орбитата на БСП-ДПС не се заинтересуваха да проследят съмненията за действие с поставени лица, да речем за това че г-н Юруков е подкупен от ДПС, за да разцепи партията. Внушението, което остана, беше – това е то, разпасана команда, сами са си виновни, а вероятно тъкмо то е било задача на предизборните стратези. Така изглежда и стартиралата предизборна кампания на БСП: самата партия изобразява себе си с позитивни послания, г-н Станишев беседва с работници, усмихват ни се ведри пенсионери. Грубите негативни послания са оставени за неизвестната никому партия „Нова Зора”, за която отново няма да научим откъде има парите си.

Накрая, на крайно десните си критици от „Атака” и „Ред, законност и справедливост” тандемът БСП-ДПС с прилежащите му медии някак странно реши да прости. Не виждаме особено яростни атаки към тях, като че ли и те самите понамалиха парата в свирката. За Яне Янев разбираме по-лесно, той беше човекът, кой внесе злополучното предложение за 8-процентовата бариера и по този начин се оказа на страната на управляващите. Може би крайно скандалното му интервю по bTV, където той заяви, че, когато вземел властта, щял да товари корумпираните на камионетки и да ги води в затвора, го извади от полето на сериозните политици. Това, в съчетание с интернет разкритията за неговата хомосексуалност. По-неясно е защо се укроти Волен Сидеров или по-точно защо ударът на БСП-ДПС не е насочен към него.

Противната страна зае един от главните персонажи от 90-те, Петьо Блъсков, чийто безплатен вестник вероятно ще се бори с медиите на управляващите на техния собствен терен (анекдотът е, че и той, както Ирена Кръстева, влиза в играта съвместно със сина си!). Не знам дали той ще промени нещо в съотношението на силите, но със сигурност нюхът на този издател отново го води към печеливша ниша.

Атаката срещу СДС, която много наблюдатели, и то не само отдясно, видяха като атака срещу демокрацията, беше възможна благодарение на по-нататъшното обръщане на медиите с шоу, насищането им с предимно човешки страсти и драми за сметка на сериозното анализиране и проследяване на събитията в дълбочина. Тоталната политическа война, свързана с ликвидирането на другия – откарването му с камионетки, юридическото заличаване на партията му, обявяването му за простак – в този смисъл се вписва чудесно в големия спектакъл на човешките драми и страсти, притъпил всякаква способност за спокойна критична преценка.

Идеална тема беше например отвличането на Киро Киров. В нея имаше всичко – и семейни отношения, при които синът плаща и съпреживява драмата на баща си, и голямо страдание, породено от ужасяващите разкази на освободения, и гражданско възмущение от некадърността (ако не – съучастничеството) на полицията с добавка, то се знае, на задължителните конспиративни теории, че самият Киров е поръчал отвличането си, за да се отърве от някои дългове. Питахме се дълго дали отвличането ще стане доходен бизнес, преживявахме и ние ужаса от представата, че можем да се озовем в стаичка един на два, оковани за леглото като Киров. После какво – ами нищо, друго страдание, друг потрес.

Ако нещо е променено в обществената констелация от началото на 90-те насам, това са сдвояването на реалността с риалити-игри – мощен технологически заместител на селската клюка и раздумка, но и един вид технологичен ерзац на гражданското участие (нали зрителите все „гласуват”!). Най-коментираното събитие, или може би по-точно липса на събитие беше новото издание на ВИП Брадър, този път посветено на благотворителността. Комунизмът беше идеологизирал щедростта, изобразявайки посредством разните бригади и ленински съботници сплотеността на населението около партията: нейната все по-голяма комерсиализация днес не изглежда по-симпатична. Най-различни спекулации имаше за това какъв точно хонорар са взели участниците, най-много пари винаги се приписват на Тодор Славков. Следващата стъпка в разобличаването на благотворителната акция беше да се посочи, че не само телевизията търси да си вдигне рейтинга, но че и самите позавехнали звезди са там не толкова заради децата, а за да си правят реклама, да напомнят за себе си. Че медицинската сестра Кристияна се е решила да конвертира нещастието си в популярност е шокиращо. Още по-шокиращо – че Нова телевизия поставя в категорията на very important person неблестящият с нищо пияч на бири и внук на бившия диктатор малък Тошко, който нагло повтаряше, че иска да му върнели държавата (вярно, че шоуто беше организирало някакъв идеологически сблъсък с антикомуниста Кошлуков, но без съмнение надделя реабилитацията на комунизма в най-наглата му, просташка форма).

Парадоксално, възмущението на зрителите от предаването беше пряко пропорционално на гледаемостта. Трима несправедливо арестувани, много изневери, сръбски псувни, хомо- и хетеро еротика, малко голо, две любовници на покойни величия и като особена находка – няколко различни типа семейни отношения, сякаш за да ни се внуши, че всички сме един клан, начело с Тато, бог да го прости – всичко това задаваше едно мощно привличане-отблъскване, вероятно майсторски изпипано от авторите на предаването. Но в граждански смисъл резултатът беше доста двусмислен: наместо грижата за децата да остави в паметта нещо светло и хубаво, вдовишката СМС-лепта някак се омеси с изпитите на екрана бири, гадните караници, лигавите свалки, просташките песни. „SKAPANA BULGARSKA TELEVIZIJA -POWRASHTA MI SE” – пише някой си goce в един форум, не случайно впрочем – на латиница. Въпросът е, че тъкмо отвращението е и причина предаването да фасцинира толкова силно, да стане обект на безброй мета-информации, разследвания и пародии, да се разфасова на клипове и пуска във видеоплатформите.

Месецът имаше своеобразен връх – събитие, което ни показа, че страната е доведена до неуправляемост, че никакви съпротивителни сили вече не работят. Става дума за прогнозата на астролога Лещански, че в 4 часа сутринта на 19 април Хасково ще бъде срутено от земетресение от 6 степен. Наистина редица медии – сред които например Дарик радио – повтаряха, че учените не виждат никаква вероятност за земетресение и даже Българската православна църква повтаряше, че не бива да се вярва на ясновидци. Кой да ти слуша! Надделя именно астрологическото предсксазание и хасковлии прекараха великденската нощ на открито. Вследствие на случилото се група граждани подхванаха съдебна процедура срещу астролога, настоявайки да бъдат държани солидарно отговорни и медиите, които разпространявали фалшивата информация. Не ми е ясно как можеш да осъдиш ясновидец и каква точно юридическа отговорност носи той за думите си, още по-малко дали една медия е отговорна за това, че препредава думите на подобна странна персона, особено пък ако успоредно с тях са били цитирани учени, твърдящи обратното. Въпросът е в това, защо между съперничещите си послания винаги силното печели пред слабото, интересното пред скучното, паникьосващото пред успокояващото. И не ни ли казва това нещо за медийната машина и за усилията, които ние непрестанно трябва да полагаме, за да я държим под контрол.

Този епизод би бил смешен, ако не ни връщаше отново към началото на 90те, когато Министерството на отбраната копаеше секретен тунел под Царичина, търсейки трупа на извънземен андрогин, който ще даде на България невиждана мощ и богатство. Нарасналата вяра в парапсихологически небивалици, все по-отчаяното търсене на национални гордости, множенето на харизматичните лидери, общата несигурност, тоталните политически войни – всичко това много напомня онзи период на криза, когато хората усещаха света си дълбоко разклатен и търсеха опора, било в екстрасенси, било в изгряващи чалга звезди, било в пръкнали се от нищото харизматични политици. Дали пък не влизаме в някаква подобна криза и сега?

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!