На война като на война
Политическа образност в телевизията, май 2009
11 юни 2009, Автор: Калина Петкова
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг, Политическата визуалност

Автор: Калина Петкова
Войната, водена с всички средства, подсказваше през месец май и на неизкушените, че изборите са вече опасно близо. На телевизионния екран видяхме как в употреба влизат позволени и непозволени хватки, с които да бъдат преборени не само чужди, но и свои. Освен това видяхме кръв и счупени кости …съвсем буквално (кръводарителната акция на коалиция Напред и шинираният крак на Бойко Борисов изпълниха екрана в близък план).
Мониторингът на политическата тв-образност през месеца включва канали и наблюдавани елементи според описанието, дадено в предходните доклади. Новост през телевизионния май е политическата реклама, която макар и да не е от толкова голямо значение, колкото би ни се сторило на пръв поглед, все пак не може да бъде пропусната.
За стандарта на работа
Всичко, казано за новинарската и публицистична практика на отделните програми в по-ранните месеци на мониторинга, се потвърди и от наблюдението през май. Шоуто остана предпочитан терен за изява на политическите актьори, а битовизацията – общ знаменател на новинарската практика. Под мотото за протокола тук може да се посочи само начина на отразяване на предизборните действия на партиите.
Частните национални bTV и Нова телевизия включваха в рамките на емисиите си новини от политическия живот като регистрация на всяка от партиите за участие на изборите, действия на участниците в парламента или други институции и т.н. – иначе казано новини, които биха попаднали във фокус, независимо дали сме в предизборен контекст или не. Под формата на платени репортажи след емисията новини двете медии излъчваха действията и мероприятията на партиите, проведени в официалната рамка на предизборната кампания. БНТ1 излъчваше, както всеки път, предизборна хроника, изградена според съответните нормативни изисквания, валидни за медията. В рамките на рекламните блокове по най-гледаните канали, отделени от шапки, можеха да се видят телевизионните клипове предизборна реклама, включващи задължителния елемент Купуването и продаването на гласове е престъпление.
За политическите разкази
През май кампания за евроизборите на практика нямаше – имаше кампания за национален парламент с някакви евронотки, които вероятно биха звучали във всеки предизборен период, дори и без вота за наше да е предшестван от такъв за евро-народно-събрание.
По света и у нас
В действията на политиците нещата изглеждаха постарому, а новите ходове дадоха сила на очертани и предвидени вече тенденции. Кампанията започна и се разви в дух на нетолерантност, не само с компромати под формата на хвърляне на кал, но и с реални подривни действия. Телевизионният екран обаче обърна взор към европейското малко повече от друг месец и през май за първи път от доста време видяхме една репрезентация с човешко лице на евроинституциите и ЕС като цяло. В повечето наблюдавани телевизии можеха да се видят кадри не само на сгради и знамена, но и на работещите в евроинституциите, тяхната делнична атмосфера и крайните продукти, в чието създаване те имат регулаторна или друга роля. Видяхме големите европейски градове с улиците и жителите им и дребните символи на градския ритъм: будката за вестници, трамвайните релси и т.н. Може да се обобщи, че на тв-екрана през месец май имаше известен европозитивизъм, при това без политическа окраска, въпреки че поводът за появата му несъмнено бяха евроизборите.
Участниците в обединената евро и бг предизборна надпревара, видими от телевизионния екран бяха следните: ГЕРБ, Коалиция за България (предимно като БСП), ДПС, Атака, Синята коалиция, НДСВ, РЗС, Напред и Лидер (с Новото време). Главното, което може да се каже за НДСВ, РЗС, Лидер и Атака се изчерпва с факта, че са били видими. Въпреки целия шум, който Волен Сидеров, Емил Кошлуков или Яне Янев са способни да вдигнат и въпреки изгодната позиция на НДСВ да има реални политически лица в управлението, четирите партии не показаха по телевизията нещо, което да заслужава самостоятелен коментар. Докато партиите на Сидеров, Янев и Кошлуков изглеждаха като безлично стадо с по един овчар с мегафон, то ситуацията в НДСВ беше тъкмо обратната. След като Националното движение според очакванията капитализира и в последствие загуби ореола на Симеон Втори, за партията остана да разчита на стабилност и възход. От тогава тя заприлича на мозайка от изявени по отделно индивиди – юпита, министри и отдавнашни български общественици – относително равни в ранга и рейтинга си, но без спойка, водач и партиен облик. Нишата, в която навремето НДСВ проби и получи управлението на държавата, е стабилно заета днес от ГЕРБ.
Счупеното носи щастие
Или ако не чак щастие, то по-прозаични, но все така важни неща като медийно отразяване, интересно нюансиране на имиджа и в крайна сметка електорална симпатия. Счупеният глезен на Бойко Борисов стана повод кмета да опресни имиджа си на наше момче не само с факта, че редовно рита мач, но и с помощта на култови коментари. Те си ме ритат, мислят, че няма проблем, подчерта колко погрешно е медиите да го представят като супермен и да си правят шеги по темата, а Аз с цялата си глупост още 10 минути играх, затвърди представата, че въпреки всичко той си остава супермен. Всичко това завърши с ново мото, отекнало в публичното пространство: И на куц крак ше ги биеме.
Освен това Бойко Борисов се яви и в Стани богат по Нова, но за разлика от другите политици от различни партии, участвали през месеца, седна и в стола на Ники Кънчев. Знаковото изместване на водещия от стола му беше метафора за изместването на водещите държавни мъже. Борисов някак естествено заема роли, пози и столове, превъплъщавайки се като актьор, но въпросът с отворен отговор е следният: Как точно ще се справи достоверно изглеждащият гастрольор с цялата тежест на високия стол, от който не ставаш след края на предаването? Широкият Бойков електорат едва ли си задава този въпрос.

Макар и да не се роди в телевизията, една запомняща се анти-Бойко визия се мултиплицира наоколо, завъртя се в ефира на няколко канала в различни предавания по различни поводи и накрая акостира в рекламните блокове. Мишената – Борисов, авторът – ПП Нова зора и нарочените за поръчители – БСП, станаха ясни; подлежи на дискусия обаче въпросът за ползата. Дали нападките и анти-посланията срещу Борисов успяват да подронят подкрепата към него или само мобилизират електората му остава спорно.

Развод ми дай
От позицията на водеща сила в управлението БСП неизменно се радва на висока и постоянна трибуна, за да популяризира благодеянията си. Различни правителствени ходове като например създаването на партньорство с IBM за развитието на нанотехнологии у нас или държавните инвестиции в Златоград осигуряваха ежедневна трибуна на премиера. Трябва обаче да се отбележи, че не само появите на терен, които гарантират по-интересно отразяване, а самото предприемане на въпросните стъпки лъхаше на предизборно. Въпреки че Сергей Станишев остана все така ведър и с усмивка на екрана, няма как да не отчита, че раздялата с Татяна Дончева е лош сигнал за електората. Интервюирана на улицата, някъде около партийната централа на „Позитано”, но не пред нея, Дончева имаше вид на така наречения обикновен човек. Думите й за превръщането на политиката в шоу и ПР, макар и да не са новост за никого, прозвучаха почти откровено. В резултат каквито и да са мотивите й за оттегляне от политиката на този етап, изявата й хвърли доста едър камък в Станишевата градина. Като прибавим широко дискутирания черен ПР срещу конкурентите и съчувствието към счупения кметов глезен, може да обобщим, че тв-екрана през месец май донесе за БСП повече минуси отколкото плюсове.
Смел ход направи премиерът в края на месеца, дарявайки в Стани богат от името на държавата ДДС от всички смс-гласове, дадени в последния сезон на ВИП Брадър: 434 431,40 лв. Полезно за нуждаещите се, полезно за имиджа, но няма как да не се сетим за поговорката с чужда пита помен прави, тъй като голямата сума хем изглеждаше като лично дадена от премиера, хем си е от джоба на данъкоплатеца. (Предаването е с дата на излъчване 01.06.2009, но самото даряване беше излъчено и нееднократно дискутирано през май.)
Кой е по-по-син
Конфликтът на Синята коалиция с хората около Пламен Юруков на пръв поглед поглед няма общо с показания по-горе актуален рекламен материал Ако подкрепиш Бойко, печели Костов, но те работят в сходна посока. Анти-ГЕРБ рекламата в този си вид е не по-малко и анти-Синята коалиция, тъй като Костов е припознат в нея като несъмнения Лош. Иван Костов, който веднага след края на мандата си се сдоби с черния ореол на злото остава и до днес символ за много хора не само на най-отрицателните тенденции в българската политика, а и почти на абстрактното зло. Анти посланието срещу Бойко и Костов актуализира точно този негов образ в разрез с по-ведрия и положителен син лидер, който виждаме на тв-екрана в последните месеци. Иначе от различните версии за конфликта между сини и по-сини през телевизионната репрезентация убедителна изглеждаше по-скоро позицията на Мартин Димитров и Иван Костов за намеса на трети политически актьори в атаката срещу Синята коалиция. Пламен Юруков с версията си за по-истинско СДС не беше убедителен.
В това изброяване на сини имена трябва да включим и Надежда Михайлова – водач на синята листа за евродепутати. Макар Михайлова да имаше известни провали, които тук няма да се коментират, публичният й образ остана почти непокътнат. Синята дама представи и в настоящата кампания способността си за политическо оцеляване, отразена в успешни тв-появи. Винаги актуалните й гардероб и прическа наблюдаваме от няколко месеца в различни светски рубрики, включително и в Звезден репортер в Календар по Нова. През май 2009 Михайлова беше първият гост на новото полу-политическо шоу Да разлаем кучетата отново по Нова. Трябва да се отбележи, че с уверени появи в разнообразни тв-формати бившата външна министърка успя да остане близка до аудиторията – просто Надежда, но едновременно с това запази политическата окраска на образа си. За публиката тя е и ще остане натоварена с политически и институционален ореол, който по един естествен начин й отрежда властови функции.
Треска за злато
Необичайно активни през месеца бяха лицата на ДПС. Изразяването на политически позиции, обикновено най-голямото комуникационно усилие, правено от ДПС, беше допълнено през май от цели пресконференции, активност на министри и видими предимно в предизборната хроника по БНТ1 срещи с избиратели, водени от самия Доган. Реториката на най-дръпнатия политически лидер беше повече от любопитна. В абсолютно неформално облекло, кацнал на тревата срещу многобройно, насядало пред него местно население, Доган обиколи така наречените смесени райони, за да разпръсне лично фамилиарните си послания. Аз идвам оттам, откъдето и вие ….аз съм живял вашия живот и абсолютно невярното ние сме заедно беше квинтесенцията на внушенията му, поднесени на живо. Треската в ДПС става все по-силна с наближаването на изборите, което идва да подскаже, колко голям е залогът.
Ще мръднат ли по-Напред?
Макар и да не е сигурно дали ще преодолеят бариерите за български и евро-парламент Напред могат да бъдат коментирани с интересни комуникационни ходове. Откриването на кампанията си Любен Дилов-син, Мария Капон и компания направиха с кръводаряване. Животворната течност потече в банки на екрана за радост на жадните за сеир и на реално нуждаещите се. Еднозначно ефектен и положителен начин за започване на кампания. Освен това рекламните телевизионни клипове на коалицията бяха едни от малкото, които вероятно са имали някакъв ефект. По-важен беше въртеният в първите дни на кампанията съвсем къс клип, представящ формациите в рамките на коалицията. Сред множеството партии и партийки, обособяващи се и обединяващи се в предизборния период, части от електората остават неориентирани относно това кой кой е. Видеото на Напред помагаше да се избегне точно тази неяснота относно коалицията, отговаряйки на въпроса Кои сме ние? (Клипът представлява изброяване на участниците в коалицията, чиито имена се подреждат под името НАПРЕД в рамките на няколко секунди.)
Авто-анти-реклама
Сезонът на политическата реклама разочарова почитателите на бранша. За разлика от силните ПР попадения рекламните предизборни послания бяха скучни, стандартни, неефективни и т.н. Всичко, което видяхме по телевизията под етикета на политическата реклама, може да се опише най-точно с разговорното определение дървено. Нито една партия не се осмели да приложи апели от продуктовата или имиджова реклама, въпреки че по същество на избори всички политици продават имиджа си. Единствените изключения с известни качества бяха клипа на РЗС, обобщаващ успешно и по интересен начин негативите на политическата действителност и споменатото вече видео на Напред.

Безкрайни скучни лица с монотонни или изкуствено приповдигнати гласове ни съобщаваха по говорителски безценните плюсове на формациите си, харчейки грешни пари за целта. Трябва да се отбележи, че отсъствието на ГЕРБ от политическата реклама, представлява не само спестяване на средства, но и разграничаване от тази абсурдна политическа презентация. Появилите се в дните непосредствено преди изборите тв-клипове на партията може да определим като запазване на актуалност. Желанието да не изпадне от полезрението на избирателя в решителния момент, а не разчитане на тази форма на комуникация, е по-вероятният мотив за ГЕРБ да пусне рекламно видео.
Основни изводи
- Кампанията за европарламент започна и премина без отчетливо комуникирани послания, свързани с Европа. Тонът на надпреварата през май беше напрегнат и отрицателен. От телевизионния екран изглеждаше, че настоящите управляващи са готови на твърде много, за да задържат властта и използват всички лостове, които могат да дръпнат.
- Отрицателните послания и ходове, на които доста от участниците заложиха, като че ли не дават очакваните резултати. Подкрепата за атакуваните и очернени лица не изглежда намаляла, а нападките срещу тях по-скоро навеждат на мисълта, че те са набрали скорост и застрашават статуквото.
- Политическата тв-реклама през месеца беше несравнимо по-слаба от ПР-а, който наблюдаваме ежедневно в новините. Контрастът между качествата в отделните елементи на комуникациите беше повече от очевиден и почти необясним. Докато политиците лесно влизат в ролята на шоу-лица със звезден статус, представянето на формациите им като търговски марки се оказа невъзможно.








