Треска за власт

Българските онлайн медии в Европейския медиен мониторинг, май 2009
Автор: Николета Даскалова

Автор: Николета Даскалова

В унисон с очакванията ни от предходния анализ, лидерът на СДС Мартин Димитров се оказва един от главните герои в новинарските разкази на онлайн медиите и през месец май. Състоялата се през изтеклия месец кулминация на проблема с (не)легитимността на „синята” партия и нейните лидери постави Димитров, СДС и Синята коалиция в епицентъра на предизборното напрежение. Но всъщност в ситуация на стрес – за някои повече, за други по-малко – се оказаха всички политически субекти в надпреварата за власт. Характерът на тазгодишния изборен сезон, предварително включващ не един вариант за бъдещо управление на страната, изостри изключително силно апетитите за по-предни позиции в одобрението на гласоподавателите. Дори изборите за Европейски парламент се осмислиха не толкова заради значимостта, която имат сами по себе си, а по-скоро като генерална репетиция за предстоящия вот за Народно събрание. Майските медийни измерения на тези тенденции предстои да разгледаме в следващите редове. Обект на внимание са отразяваните субекти в българските новинарски сайтове.

Медийните герои: индивидуални и групови субекти

Данните, изведени с помощта на електронната система Европейски медиен мониторинг (ЕММ), показват, че през изминалия месец всекидневно поддържаната рубрика за най-популярни лица в българските онлайн медии включва общ масив от 361 имена.

Лицата в новините - общ месечен масив - май 2009
Най-популярните имена в българските онлайн медии по честота на присъствие в новините (брой дни), май 2009.

Сред тях се откроява водещото присъствие на:

  • Сергей Станишев – сред топ имената в новините в 28 от 30 дни;
  • Бойко Борисов – 23 дни;
  • Мартин Димитров – 22 дни;
  • Георги Първанов – 19 дни;
  • Яне Янев – 18 дни; с подгласници:
  • Иван Костов – 17 дни;
  • Алекс Фъргюсън – 17 дни;
  • Пламен Юруков – 16 дни;
  • Ахмед Доган – 15 дни;
  • Барак Обама – 15 дни.

Топ лицата: месечна динамика: декември 2008 - май 2009

Илюстрацията на месечната динамика в позициите на топ имената за последното шестмесечие потвърждава върховенството по медийно присъствие на Сергей Станишев. С оглед на досега натрупаните месечни данни можем да коментираме, че лидерът на БСП печели, макар и с малко, медийното съперничество с Бойко Борисов поне що се отнася до интензивност на споменаване в новините. (Факторът колорит на присъствието е отделен въпрос). Непосредствено преди първите избори включването на Борисов в онлайн новинарските потоци регистрира минимален спад, но за сметка на това столичният кмет не губи от статута си на тв-звезда, инвестирайки и през месец май в ярки шоу изяви (виж анализа на Калина Петкова).

Май се оказва особено важен за Мартин Димитров, който именно през изминалия месец получава най-голяма доза новинарски допинг в политическата си кариера. Вътрешнопартийните неуредици и съдебни главоболия на синия лидер го катапултират до топ 3 сред лицата на месеца. Драмата около изборната регистрация на Синята коалиция осигурява повишено поле на изява и на другия коалиционен лидер – Иван Костов. Най-впечатляващ обаче се оказва скокът в предни позиции на председателя на РЗС Яне Янев. С добре премерени сили за поддържане на медиен интерес в хода на предизборното надговаряне, през май Янев успява дори да задмине пика си от февруари, когато се състоя първата значима акция в неговия медиен щурм за огласяване на секретна информация и на разкрития за корупционни сделки. Вероятно е до 5 юли да станем свидетели, а медиите – проводник, на поне още един залп от Яне-Яневия скандален арсенал.

И през месец май политическите субекти продължават да окупират топ позициите в подредбата за популярност, както и да съставляват най-многочислената категория сред представените в новините. Традиционни подгласници на политиците са лица от света на спорта, следвани от представители от шоу бизнеса и сферата на изкуството. Друга незатихващо значима категория е тази на фигури, свързани с престъпни деяния.

Разпределение на имената в новините по категории, май 2009
Прави впечатление обаче, че доминиращото присъствие на имена от света на политическия живот през месец май се илюстрира с по-малък относителен дял в сравнение с предходните шест месеца.

Процентно съотношение политически-други фигури, май 2009

За пръв път от декември 2008 констатираме значим отстъп от традиционната политизация на субектите в месечния масив. Ситуацията през изминалия месец се вписва не толкова в разделението „политически фигури/други фигури”, а по-скоро в модела „политически фигури сред други съпоставими категории”. Въпреки наличието на тази структурна промяна, далеч сме от извода за тенденциозна медийна незаинтересованост към политическото в навечерието на изборите. Основен фактор за променената ситуация през май откриваме в дългото струпване на почивни дни в началото на месеца, когато спортът взема преднина и се налага като водещ генератор на медийно съдържание – спадът в категорията Политически фигури се свързва с обратнопропорционален ръст именно в категорията Спорт.

Интерес на медиите към предизборната ситуация в страната безспорно е налице, едно от доказателствата за което е динамиката в съотношението между български и чужди политически фигури.

Процентно съотношение български-чужди политически фигури, май 2009

Регистрираната през април тенденция на ръст в интереса към вътрешнополитическите субекти се запазва и дори нараства през май. Редуцираното медийно внимание към фигурите от световната политика отчетливо се вижда и в спада на личните показатели, регистрирани от Барак Обама. За пръв път от началото на мониторинга американският президент остава извън кръга на топ 5 лицата, като името му се споменава активно „едва” в половината дни от месеца (15). Непоклатимият до този момент медиен магнетизъм на Обама губи част от силата си сред предизборните вълнения на местна сцена.

В майските активности на вътрешнополитическите субекти това, което се оказва особено значимо, е марката на партията. Популярността на субектите по партийна ориентация се изразява в следното разпределение на силите:

Разпределение по партии (1), май 2009

Разпределение по партии (2), май 2009

Аритметиката показва, че най-интензивно информационно отразяване получават управляващите от БСП. Редом до тях се нареждат героите от синята драма – Синята коалиция (СДС+ДСБ) и кръгът около Пламен Юруков, взети заедно. Лицата на НДСВ за пореден път продължават да бъдат сравнително много на брой, но не с особено впечатляваща интензивност на попадане в новините. По-интересно е как данните от месец май се отнасят спрямо резултатите от предишните месеци.

Разпределение по партии, месечна динамика (1), май 2009

Разпределение по партии, месечна динамика (2), май 2009

Най-съществените размествания на партийните пластове откриваме на първо място при БСП. Промените при червените са с впечатляващ знак плюс: традиционните лидери по информационна популярност стават още по-активно отразявани именно в месеца на официално стартиралото предизборно състезание. Важен фактор за генерирането на нови информационни дивиденти към марката БСП е фактът, че през май драстично се засилва тенденцията министрите от тройната коалиция да излизат от чисто професионалното си амплоа и по-често да фигурират в качеството си на партийни активисти. В резултат, в края на управленския мандат партийната принадлежност на лицата от изпълнителната власт започва по-често да присъства като идентификационен маркер в медийните разкази. Прави впечатление обаче, че този предизборен феномен не води до еднакви резултати при коалиционните партньори – позитивите тежко гравитират единствено към БСП, което е показателно както за тенденциите в медийния интерес, от една страна, така и за способността за генериране на информационни събития, от друга. Изобщо, тук извисяващите се стълбчета при партията на социалистите са поредно доказателство за амбициозно разгърната предизборна кампания. Да припомним: БСП започна с политическата реклама далеч преди да се появят клипове и билбордове на конкурентите; партията беше първата, която разви специална стратегия по отношение на младите сред електората; до този момент в хода на официалната кампания Коалиция за България е формацията с най-много вложени средства за най-скъпата реклама – телевизионната; не без значение е и фактът на канализиране на негативните послания в кампанията чрез формацията-партньор Нова зора (прословутия казус boykostov.org). И още – наред с традиционните канали за убеждаваща комуникация, в агитацията за евровота БСП вложи средства и за телефонни обаждания до електората – разговори с активисти по места и записи с гласовете на лидера на евролистата Ивайло Калфин и лидера на партията Сергей Станишев. Всичко това прави от БСП партията с най-професионално замислена предизборна кампания, която обаче освен че е разточителна откъм ресурси, на практика не успя до доведе до така желаната победа над опонентите от ГЕРБ. Поне на 7 юни това не се случи.

Интерес предизвиква и месечната динамика в редиците на ДПС. През месец май движението регистрира отчетливи положителни развития в медийното присъствие на своите активисти. Безспорно главният инициатор за ръста в медийните споменавания на ДПС е лидерът Ахмед Доган. Допреди това по-скоро пасивният партиен лидер се активизира именно в контекста на предизборната надпревара, което – в съчетание с вече ясните резултати от първото гласуване в страната – говори красноречиво за явлението „Доган” в политиката. Независимо от ниската си медийна активност във времето между изборите, Ахмед Доган остава несменяем фактор на политическата сцена. Движението има своята сигурна електорална подкрепа, която не може да бъде разклатена от шестващата сред опонентите анти-Доган и анти-ДПС реторика (виж втората част на текста, както и анализите на Марина Кирова и Юлия Роне). Подобна ситуация обезсмисля влагането на специални усилия за привличане на медийно внимание, но все пак изборният ритуал предполага известни активности, пък било то и само заради самия ритуал.

От своя страна, лидерът на АТАКА – партията, която се опитва да монополизира анти-ДПС настроенията, продължава да стои в крайната периферия на онлайн новинарските потоци. Волен Сидеров не успява да генерира значимо медийно внимание към себе си и съответно към партията си. Но за сметка на това АТАКА е най-популярната и атрактивна формация за месец май във видеосоциалната мрежа VBox7 (виж анализа на Юлия Роне). Резултатите от изборите за Европейски парламент показват, че разминаването между медиите с редакционна политика и медиите на нецензурираните избиратели не е в полза на институционализираната журналистика.

Макар и минимално, раздвижване преди изборите се наблюдава и при ГЕРБ, чиято представеност в новините вече не се изчерпва само със звездата Бойко Борисов и формалния лидер Цветан Цветанов. При РЗС пък соловите акции на Яне Янев са напълно достатъчни за генерирането на скок в медийната популярност на партията.

Като цяло, медиатизираните политически вълнения през месец май затвърждават впечатлението, че финалната цел на партийните субекти са националните избори през юли. Подготовката за евровота не успя да мотивира политиците за дебат по същество. Не успя и да стимула онлайн медиите да се фокусират върху европейската проблематика. Голяма част от кандидати за евродепутати не попаднаха в медийното полезрение през изминалия месец.

Кандидати за евродепутати, разпределение по партии, май 2009

Кандидати за евродепутати, разпределение по партии (2), май 2009

Сравнението на горните графики с реалните резултати от изборите води до констатацията, че кандидатите на спечелилата партия ГЕРБ остават информационно неизвестни (поне в зоната на онлайн медиите). Изглежда популярността на Борисов обслужва цялата партия, а неизвестността не притеснява избирателите. По-логична е ситуацията при БСП, НДСВ и Синята коалиция, за чиито реално одобрени депутати в Европейския парламент поне може да се каже, че са известни на електората. Друг е въпросът, че медийните контексти на споменаване на съответните имена далеч не акцентират върху огласяване на програми и визии за депутатстването. На този фон тезата за необходимостта от информиран избор при гласуване звучи като утопия.

Информационната среда в онлайн медиите през месец май се допълва и от чуждестранни политически фигури, чието разпределение по държави и над-национални субекти изглежда по следния начин:

Чуждестранни политици, разпределение по държави (1), май 2009

Чуждестранни политици, разпределение по държави (2), май 2009

САЩ и Русия продължават да присъстват като най-значимите външни политически топоси за българските медии, като през май представителите на Русия задминават по честота на споменаване тези на Щатите. Интересът към руските политици е най-вече в контекста на енергийни проблеми.

Регистрираният в миналия доклад рязък априлски спад в присъствието на политици от институционална Европа през май е частично компенсиран. Но въпреки че броят на лицата от ЕС се разширява, интензивността на присъствието им в медиите не бележи качествен ръст. Контекстите на споменаване на европолитиците пък препращат към родните партийни активисти и към склонността им да търсят признание в редиците на европейските партии.

политици от ЕС: месечна динамика 1: декември 2008 - май 2009

Политици от ЕС: месечна динамика 2: декември 2008 - май 2009


Главните актьори: гласове, теми, послания

И през месец май политическата говорилня е под знака на посланията, транслирани от Сергей Станишев и Бойко Борисов – най-популярните и най-гласовити политици. Шанс за широко огласяване на тезите си имаше и лидерът на СДС и Синята коалиция Мартин Димитров. Четвъртият актьор, на чиито публични изказвания се спираме този месец, е Ахмед Доган, любопитството към когото произтича както от драстичния ръст в индивидуалната му популярност, така и от факта, че на евроизборите ДПС се доказа като трета политическа сила.

Сергей Станишев говори, май 2009
Сергей Станишев говори, май 2009

През месец май Сергей Станишев отново се връща към любимото си говорене от и за България, като този път държавническата реторика се слива с тази на партийния лидер, за когото видимо от еднакво значение е както знамето на собствената БСП, така и това на опонентите от ГЕРБ. Освен партията на Борисов лидерът на БСП разпознава като свой противник и бившия премиер Костов в синхрон с негативната „Бойкостов” кампания, за която пък през месеца заявява, че върши добра услуга на обществото, защото показва намеренията на гърба на г-н Борисов в управлението да се върне Иван Костов и да се възстанови цялото статукво от времето 1997-2001 г. Интересно е как в опасенията си за евентуално управление на Борисов и Костов червеният лидер се раздвоява в атаките си и в това кой от двамата да определи като по-голяма заплаха за хората. От една страна е познатото старо мислене за Костов и за ситуацията от 1997-2001 като еманация на злото. Същевременно, в негативизма си към председателя на ДСБ Станишев е склонен да му припише и положителни характеристики: силен, има виждания, идеи. При всички положения впечатляващ е фактът, че Станишев се фиксира върху Костов и напълно игнорира другия син лидер Мартин Димитров, въпреки че именно от устата на последния най-често се спряга възможността за след-изборна коалиция между ГЕРБ и сините. От друга страна, атаките на Станишев към кмета на София не избледняват, с присмехулен тон във високите регистри: Установих, че за 4 г. столичният кмет е имал над 5 хил. медийни изяви. Аз се чудя кога работи този човек, но не се учудвам, че има проблеми с боклука.

Позитивизма пък Станишев запазва за себе си (в самоизтъкваща се Аз-гама) и за своето управление: Ние сме членове на ЕС от 2 години и вече сме постигнали много. В контекста на изборите за Европейски парламент, темата за ЕС е по-скоро с минорно звучене в посланията на Станишев, но пък самото гласуване се приема като лакмус за партийно реноме: Резултатите в евровота ще бъдат важен тест за авторитета на всяка една политическа сила. За премиера остава заключението, че ръководи втората по авторитет политическа сила.

Бойко Борисов говори, май 2009
Бойко Борисов говори, май 2009

От своя страна, първият по авторитет политически лидер Бойко Борисов продължава да бъде изключително праволинеен в това да се прицелва в Станишев като в своя най-важна мишена. Атаката в много по-голяма степен е адресирана директно към действащия премиер, отколкото към партията (БСП) и правителството. Изобщо, Борисов не изневерява на стила си да използва граматическата конструкция на единственото число както по отношение на конкурентите си, така и по повод на професионалните си действия (съм, мен). Лидерът не ГЕРБ не изневерява и на шоу стилистиката и цветистата образност в нападките си: Историята един ден ще закичи Станишев с един голям фес, ама много голям; Поведението на Сергей Станишев ми напомня на малките кученца, които джафкат от страх, когато минават големите кучета. Сякаш за да си навакса априлския спад в тонуса заради кризата с боклука и намесата на Станишев в собствения му терен на действие, през месец май Борисов отново е в обичайното си амплоа на безпардонен майстор на подхвърлените реплики в светлината на оригиналничещ екшън герой ала Силвестър Сталоун в „Кобра”, да речем.

Подобно на своя опонент, мерникът на Борисов също е насочен към две мишени – в атаките към Станишев е включен и Доган: сто пъти по-добре да си с Костов, отколкото началник да ти е Доган. А аргументацията на Борисов да не се яви на публичен дебат с основния си конкурент е илюстративна за това какво по същество представлява съвременната – и то печеливша – политика в страната: Бях на дебат със Станишев, видях, че няма нищо – нито екип, нито програма. Сега той иска да седне до мен, за да се постави на нивото на ГЕРБ. Цяла Европа видя, че Станишев не се занимава с нищо друго, освен с лъжлив, с черен ПР и с компромати, които плаща с откраднатите пари от непостроени магистрали, сега просто с подобен дебат иска да си избели образа. Виждаме в три изречения цялата логика на предизборната кампания – отказ от дебат по същество, непоклатимо самочувствие, популистко рефериране към Европа като към последна легитимираща инстанция, обвинителен тон и втренчване в имиджа.

Мартин Димитров говори, май 2009
Мартин Димитров говори, май 2009

Майските послания на Мартин Димитров се вписват в координатната система СДССинята коалиция – срещу – ДПСБСП. Кои са добрите и кои лошите в тази схема е пределно ясно. ЮруковвойнаизборитеБългария пък е второстепенния тематичен кръг, който дава обяснение за проблемите през изминали месец на Димитров, СДС и Синята коалиция. Артикулирането на вътрешнопартийните и съдебни неволи на сините (криминален опит за подмяна на СДС) през военната терминология е илюстративно за залога на изборите: Влязохме във война. Тази война ще продължи до изборите. Тъй като битката е с много висока цена – кой ще управлява. Демонстрирането на увереност в победа-та продължава с пълна сила и през месец май: В България има вулкан, който ще помете БСП и ДПС, а справедливостта пък включва коалиране с другите добри герои и впоследствие реваншизъм: Като направим правителство с ГЕРБ, ще им бъде потърсена сметка за откраднатите европейски фондове, за заменките за милиарди левове, за съсипването на здравеопазването. Както става ясно, сложните сметки за успешното реализиране на Синята коалиция поставят на преден план не изборното поведение на формацията, а установяването на след-изборно партньорство със считаните за изборни победители ГЕРБ.

Ахмед Доган говори, май 2009
Ахмед Доган говори, май 2009

Политическо говорене на Ахмед Доган впечатлява с две неща. На първо място, сравнението между облаците от ключови думи показва очевидно съвпадение в тематичните акценти, на които залага Доган, от една страна, и Станишев, от друга. И при двамата е налице развяване на знамето на България (по-значимо при Станишев) и на собствената партия (с по-наситени нюанси при Догановото ДПС); виждаме и втренчването в партията-опонент ГЕРБ, както и изтъкването на опита и постиженията през години-те. На второ място, изказванията на Доган предизвикват внимание с гъвкавите си трансформации според спецификата на аудиторията. Винаги под обединяващото мото ние – и тук вече е видимата разлика в маниера на говорене с останалите разгледани политици – речите на лидера на ДПС приемат различно словесно облекло, когато са отправени пред журналисти и визират политическата ситуация в страната (модерно експертно звучене) и когато са адресирани пред симпатизанти на срещи с електората (в стилистика с повече архаизми ала художествен разказ от времето на Йовков и с мъдрости от рода на Омразата поражда омраза, подобието ражда подобие, мъстта ражда мъст). Същевременно адаптивността е изведена и като основен модел за правене на политика: В политиката няма твърди принципи на забрана и предизборните ограничения не вършат работа. Животът е по-силен от декларациите.

Но гъвкавостта понякога води и до противоречия. Интересно е как в концепциите си Доган съчетава мобилизиране на електората (Вие имате възможност да видите себе си като мощ) и умора от управлението: Действително ми се искаше следващият кабинет на България да може без ДПС, но това като че ли не е възможно. Жалко е. Това е голяма тежест. Много от партиите и политиците, открито обсебени от предизборното желание за власт, вероятно завиждат на подобно неизбежно задължение да участват в управлението на страната.

Основни изводи

Мониторингът показва интересна констелация от политически актьори, чието медийно поведение и политически резултати не са непременно в правопропорционална зависимост. Наблюдаваните субекти формират комплекс от различни медийно-политически модели:

  • моделът „Бойко Борисов” – партията черпи дивиденти от личната харизма на лидера си, умело жонглиращ с шоу-популистки медийни прояви; най-печелившият модел за печелене на електорална мощ;
  • моделът „БСП” – предизборна кампания „по каталог” с ангажиране на най-много ресурси и с най-добра професионална реализация, която обаче не успява да капитализира вложените инвестиции;
  • моделът „Доган” – гарантирано електорално одобрение по причини, които остават встрани от медийните репрезентации;
  • моделът „Атака” – партията печели на основата на националистки послания и анти-реторика, разгърнати не толкова чрез масовите канали за информация, колкото чрез собствената медийна трибуна;
  • моделът „Синята коалиция” – покачващ се медиен интерес с акцент върху вътрешнопартийните проблеми; несъответствие между високото ниво на медийна популярност и регистрираната електорална подкрепа, балансът засега е със знак минус за формацията;
  • моделът „НДСВ” – партия с традиционно многолика представителност в медиите, но с традиционно невпечатляващи медийни прояви; на този фон изключително успешно е навременното оползотворяване на положителния имидж на Меглена Кунева;
  • моделът „Яне Янев” – сигурен пропуск за невъзпрепятствано шестване из медиите чрез инструментите на политическия скандал.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!