И победителят е…

Българските онлайн медии в Европейски медиен мониторинг, юни 2009
Автор: Гергана Куцева

Автор: Гергана Куцева

Дългоочакваният край на предизборната битка дойде. Близо шест месеца медиите отразяваха различните предизборни ходове на кандидатите за влизане в Парламента. През първите три месеца от наблюдението (декември 2008 – февруари 2009) политиката нямаше ясно обособено медийно битие и често фигурите от престъпния свят бяха сериозен конкурент на политическите субекти по брой публикации и отчетливост на присъствието им. Едва през месец март се регистрира нарастване на медийния интерес към политическото с почти 8 %, който се запази неизменен до края на предизборния маратон.

При така забелязаното увеличение логичното предположение, че, за периода 01 юни – 4 юли 2009, върху който се съсредоточава настоящия анализ, политическото ще вземе връх в информационния масив на онлайн ресурсите не се потвърди. Забележителното процентно намаление на категориите Икономически, Спортни и Други новини, се оказа, че е за сметка на двата безспорни притегателни центъра на медиен интерес Произшествията и Международните новини. Силните международни събития - катастрофата на самолет на Еър Франс и ядрените опити на Северна Корея, дадоха своето отражение и на ниво топ новини, където след еманципацията на политическото през предходния месец, те отново възвърнаха първото си място.

Динамика на категориите новини

Топ новини

Дали интересът към политиката се изхаби или нямаше значителни вътрешно-политически теми? Твърде велите предизборни послания и липсата на идеи със сигурност допринесоха и за вялото онлайн отразяване. Но струва ми се, отговорът се крие най-вече в набъбването на категорията Произшествия - увеличението на нейния обем е пряко обвързано с предизборната тематика. Преплитането на политическите с криминалните сюжети беше отразено в предишните анализи, но за периода 1 юни – 4 юли тази тенденция беше особено ярко изразена. На полето на медиите наблюдавахме не толкова повишена политизация, колкото повишена криминализация. Именно там се съсредоточи общественият и медииният интерес – напълно в синхрон с обичайното недоверие към управляващите и политиците по принцип.

Вътрешни новини

Кандидатирането на криминално проявени или подсъдими лица за народни представители, купуването на гласове, обвиненията в подкупи на министри и общински съветници – тези теми заместиха до голяма степен отразяването на партийните послания и изяви. Медийното отразяване дори наложи впечатлението за създаване на нещо като алтернативни криминални партии или кръгове – тази на братя Галеви (14 000 подписа събра Пламен Галев [4], Галев вече е мажоритарен кандидат [12], Ангел Христов, известен като един от братята Галеви, е мажоритарен кандидат в Перник [7]), на Марио Николов (Кандидат за депутат се появи и в групата на Марио Николов [11]), на Златко-Баретата (И Златко-Баретата отива на избори [9]). С такъв профил се очерта и „Обединение на българските патриоти” след издигането на Александър Томов и Иван Славков - и двамата подсъдими (Александър Томов издигнат за депутат [5], Иван Славков кандидат за депутат в Сливен [5]). Обезпокоителният размер на това явление предизвика и справедливи реакции - Обвиняеми в политиката… Това е абсурд! Българинът трябва да направи правилния избор [11], както и съвсем директен призив - Вътрешният министър призова гражданите да не гласуват за Галеви [4].

Обществото изкъсо следеше и действията на отговорните органи срещу друго опасно явление - „купуването на гласове” (ДАНС разби схема за продажба на гласове в Пловдив [6], Удариха търговията с гласове в Благоевград [6], Валят сигнали за купуване на гласове [10], Арести на купувачи на гласове при спец операция на МВР и ДАНС [6], Досъдебно производство за купуване на гласове е образувано в Ямбол [3], Установиха търговия с гласове в Плевенско [3]). Дали гръмките заглавия ще доведат до последващи санкции предстои да видим. Факт е, че от тези информации пострада имиджа на някои партии, сред които особено на партия ЛИДЕР, която присъства в новините само с два кластъра, в които се опитва да изчисти опетнената си репутация: Ковачки: Не сме купували гласове [6], ЛИДЕР протестира срещу акция на ДАНС [4].

Евроизборите и предстоящите избори за национален парламент бяха отразени с традиционните информативни съобщения за избирателна активност, условия за гласуване, предохранителни мерки, резултати и пр. (Превозват безплатно хора с увреждания за евроизборите [5], Започнаха изборите за европарламент, България гласува в неделя [5], Депозит 5000 лв. плащат партии за чистенето на плакати [4], 15 000 полицаи охраняват 11 659 секции в изборния ден [5], Избирателната активност до 13 часа [30], Шест партии в Европарламента [16], Отпечатаха 90 000 допълнителни бюлетини за Варненска област [9], Над 2,5 млн. българи са гласували на евровота [35]), но като че ли отразяването се запомни повече с публикуваните в медиите сигнали за саботиране или възпрепятстване на изборния процес (Българи в чужбина алармират за саботиране на изборите [2], Дезинформация около гласуването на друго място [5], Турска ТВ агитира за ДПС и за двойно гласуване [4]), както и с откровено криминалните прояви (Отмъкнаха кабините за гласуване в бургаски квартал [3], БСП агитатор стреля по гербер за място за плакат [8]). Нажежената преизборна обстановка беше справедливо окачествена от чуждестранни и български наблюдатели със следните обобщения: “Икономист”: Съмнителни типове печелят изборите в БГ [8], Контролиран вот, купуване на гласове и машинации на евроизборите [7].

Като че ли в отговор на тоталното недоверие на гражданите (50% от българите: Кабинетът не прави нищо срещу корупцията [5], 2164 сигнала за корупция са подадени от началото на годината [3]), бяха извършени и показни акции за разбиване на корупционни схеми (Зам.-министърът на МВР Раиф Мустафа подаде оставка [6], Зам.-министър замесен в скандала с 100-те хил. лева? [9], Общински съветници от Русе са арестувани за подкуп [7], Проверяват зам.-министър за конфликт на интереси [7]). Твърде закъснели, съдейки по резултата от изборите.

Изборните резултати на отделните партии със сигурност не могат да бъда сравнявани и обяснени с честотата на медийното им присъствие. Но едно сравнение на честотата на споменаването им в новините през всички анализирани месеци потвърждава няколко вече изтъкнати тенденции при отразяването им, валидни и за месец юни. Категорично, партиите с отчетлива електорална мощ и влияние получаваха и отчетливо медийно присъствие, според принципа на една партийна логика. Онлайн медиите бяха платформа за изява на предимно на водещите политически партии и техните лидери. На долната визуализация ясно личи стабилното присъствие на управляващите партии БСП, ДПС, отчасти НДСВ и техния основен конкурент ГЕРБ. Освен тях, за място в новинарските кластъри, се пребориха и партиите, които, поне според социологическите проучвания, имаха шанс да получат място в Европарламента.

Партиите - декември '08 - юни '09

Потвърждение на тази логика е и новинарското присъствие на „малките” политически играчи, които през изминалите месеци се радваха единствено на опосредствано медийно отразяване – най-вече с информации за встъпване в коалиции или водене на преговори за такива. Тяхната епизодична и краткотрайна поява ясно личи на горното графично сравнение. Но отвъд партийната логика, графичното сравнение може да бъде разчетено като знак и за това каква е била кампанията на различните политически субекти - вяла или агресивна. Полюсни примери за това са РЗС и НДСВ. РСЗ, в качеството си на нова и относително малка политическа формация, успя да се наложи като генератор на новини и до голяма степен остави впечатлението, че е именно медиен продукт. Почти всички активности на политическата формация на Яне Янев бяха истории, създадени, за да бъдат отразени. Особено ярко потвърждение са кластърите с новини за месец юни, където личи вещото инсцениране на псевдо-събития, с цел попадане в новинарския масив. Историите около РЗС и нейния лидер бяха създадени на принципа на произшествието: краткотрайни, обещаващи изненада и неочакван обрат (Яне Янев - заплашван и следен? [10], Яне Янев се насочва и към съдебния съвет [10], Ексшеф на МОСАД организира охраната на Яне Янев [4], Янев: РЗС ще блокира границата при Свиленград [5], Протест срещу “доганизацията” организира утре РЗС [4], РЗС блокира за около час външно министерство [11], РЗС блокира централата на Доган [6], РЗС блокира символично Капитан Андреево [4]). Тези активности завършиха може би не дотам незакономерно с Бият кандидати на РЗС в Кърджали [3], но все така в услуга на имиджа на новата партия. Съвсем естествено новият медиен герой привлече медиите и към „по-скучните” свои изказвания: РЗС: Етническият модел на Доган е прикритие за мафията [4], Яне Янев доволен от резултата [7], РЗС показали само 20% от потенциала си [5], РЗС извади Илия Илиев срещу Румен Петков [4], РЗС се обедини с ВМРО и ЕНП за парламентарните избори [8].

НДСВ от друга страна, не успяха да се възползват от стабилния медиен интерес, засвидетелстван през първите месеци на наблюдението. Те не успяха да организират нито една запомняща се инициатива или послание, като и през последния месец лидерът на Движението остана верен на традиционния си мъгляв изказ с апела Сакскобургготски: Отечеството трябва да ни обедини [4]. Любопитно от медийна гледна точка беше само влизането в политиката на волейболистът П. Константинов (Волейболистът Пламен Константинов - мажоритарен кандидат на НДСВ в София [7], Пламен Константинов - начело на листа на НДСВ в София [16]), с което медийният интерес към НДСВ през юни се изчерпи напълно.

Една друга ясно забележима тенденция през всички месеци на наблюдението също се потвърди: тази на почти пълното медийно неглижиране на Атака. Беше отбелязано, че партията, ако присъства, то е в негативен план или с изразено иронично отношение. Четирите кластъра за месец юни потвърждават напълно наблюдението: “Атака” опорочи тържеството на връх Вола [6], Лидерът на “Атака”: Има купуване на гласове [5], Волен Сидеров вече е с висше образование [7], “Атака” остана без парламентарна група [5]. „Откраднатият” от Яне Янев легитимационен ресурс на „антидоганизацията” превърна Атака в лишена от цели и програма политическа сила.

Голямото изключение от партийната логика през всички тези месеци беше Синята коалиция. Тя обаче през юни отново присъстваше в новините предимно през отразяването на продължаващата регистрационна сага и в много по-малка степен със свои инициативи или послания. Проблемната регистрация на Синята коалиция и вътрешно-партийните напрежения в СДС действително ги превърна в най-споменавания участник на изборите, но както нееднократно беше отбелязвано, не самата формация, а нейният конфликтен характер беше и остана водещ при отразяването й през юни (Синята коалиция иска Първанов да отстрани членове на ЦИК [20], Инспекторатът на ВСС се захваща с регистрацията на СДС [5], ВАС отхвърли поредна жалба на Юруков срещу Синята коалиция [10], Юруков заличава СДС от Синята коалиция [4], ЦИК отказа да регистрира Юруков [5], Върховният съд размрази делото “СДС” [5], Искат оставката на Мартин… [13]). Относително успешното представяне на Сините на евровота доведе до допълнителна външна подкрепа – политическа и морална, както и до повишено самочувствие на нейните лидери, което също беше отразено в онлайн ресурсите (Сините канят Борисов на консултации: Часовникът изтича [12], Синята коалиция ще получи 18 - ия мандат за ЕП [6], Синята коалиция подписа споразумение с БНД [5], Синята коалиция: Пак ще управляваме България [9], Движение “Гергьовден” призовава за подкрепа на „Синята коалиция“ [3], Интелектуалци призоваха Синята коалиция да ни отърси от срама [7], 60 хил. гласа “обеща” Дилов-син на сините [6]).

Особено интересно се оказа отразяването на кампанията на БСП в онлайн медиите. Възползвайки се от интереса към управляващите, лидерът и знаковите министри произвеждаха изключително позитивни послания, в противовес на рекламните клипове с брадвата, с които изключително се запомни тяхната кампания. През целия месец юни те поддържаха един изключително позитивен и често популистки тон (Станишев: Не се очаква забавяне при изграждането на Дунав мост 2 [4], Докато съм премиер няма да режа социалните разходи [4], Калфин: Целта е “Коалиция за България” да има най-добър резултат [6], Р. Петков: Нямаме неизпълнен ангажимен [4], Станишев: Винаги сме били правителството на възможното за България [7], Станишев: Искаме еврокомисар по енергетиката [10], Станишев: Подкрепям Барозу [6], Взимаме още €300 млн. за спрените блокове на АЕЦ? [6], Масларова с предизборен намек за вдигане на минималната заплата [5], Всички родители трябва да получават детски надбавки [3], Орешарски прогнозира малък излишък към 1 юли [4], Димитров: 25 млрд.евро са чуждестранните инвестиции за 4 г. [5], България се готви спокойно за газова криза [5], Брюксел разреши договорите за пътища по оперативните програми [9], ЕК: БГ ще получи достъп до междинните плащания през есента [5]). Едва три кластъра напомниха за негативния телевизионен клип и за опасността, избирайки Бойко да избереш Костов и то с доста умерен тон: БСП: Програмите на ГЕРБ и “Синята коалиция” са реваншистки и опасни [7], Станишев вещае трудно формиране на силен кабинет [7], Станишев: Реваншизмът надига глава [4]. Единственото споменаване в онлайн медиите за тяхната негативна реклама беше публикуването на заканата на сините лидери, че Синята коалиция съди Калфин и Станишев [6].

И докато Станишев изостави напълно задочния дебат с Бойко Борисов, то лидерът на ГЕРБ попадна в медиите именно със свои реплики срещу вече бившия министър-председател (Борисов: Дебат, но с Доган, началника на Станишев [8], Борисов: Бихме ги и този път [11], Популизмът на Станишев вече няма ефект [5], Борисов: В Турция се отварят 124 секции за парламентарните избори [3], Банкя се озова в центъра на яростен словесен сблъсък на БСП с ГЕРБ [12], Борисов: Станишев ме имитира и се пъчи [10], Пълното ни болшинство не е самоцел, а необходимост [5]). Извън изявите на неформалния си лидер ГЕРБ също се опита да присъства умерено в медиите, произвеждайки по-скоро позитивни послания (ГЕРБ обещава реализъм и диалог [11], ФТ: Популистът Борисов обещава да изчисти България от корупцията [7], Цветан Цветанов: ГЕРБ е готова да управлява, независимо от кризата [3], КРИБ и ГЕРБ сключиха Пакт за стабилност [4], ГЕРБ вини Първанов за изкривяването на мажоритарния вот [4],„Монд” очаква Бойко Борисов да е новият премиер на България [9]).

Традиционното арогантно поведение на лидера на ДПС и през юни беше обект на медийно отразяване и множество реакции, но стана очевидно, че засега всяко подобно изказване на Доган може да остава безнаказано – то остана безнаказано поне от твърдия му електорат (Доган е доволен [10], Доган: Вотът показа, че тройната коалиция няма алтернатива [9], Доган към избиратели: “Върнете ми това, което съм ви дал” [5], Скандално видео с Доган - Аз съм властта [28], Ахмед Доган: Имахме 34 депутати, а сега се надявам, че ще минем 40 [1], Доган: Мога да управлявам тези, които управляват [8]).

Моментната снимка на политическото в преизборния месец юни може да бъде обобщена със следната визуализация:

Политически новини, юни '09

Тя доказва, че честото присъствие в медиите не гарантира по-висок избирателен вот и дори, че честите публични изяви може да се окажат пагубни. Опитът за употреба на Четвъртата власт като истинска власт отново дойде да покаже, че тя не може автоматично да бъде трансформирана в политическа. Медийното отразяване на изборите и предизборните кампании на политическите формации показа още слабостта на българската демокрация и тоталната липса на политически идеи, особено важни в ситуация на глобална икономическа криза.

Основни изводи:

  • В анализите дотук се създаде усещането за политическа употреба на медиите, включително и на онлайн изданията, както и на известна проява на конформозъм от страна на самите медии. Най-красноречивите примери са изгрялата звезда на Яне Янев именно на медийното поле, както и отразяването на предизборните ходове само на разполагащите с реален шанс да попаднат в бъдещето Народно събрание.
  • През последните месеци на полето на онлайн медиите се наблюдава опасно преплитане на криминалното и политическото, което отговаря и на общото обществено настроение за злоупотреба с власт и влияние и липса на доверие по принцип в политиците.
  • През наблюдаваните месеци новините отразиха остра липса на политически идеи и проекти за бъдещето.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!