Избори 2009 - Размиване на границите: какво се случи с предизборното политическо послание/говорене?

Анализ, базиран на данните от агенция „Маркет Линкс“, юни 2009

Автор: Тотка Монова

Събитиен контекст за юни: Изборите за Европейски парламент на 7 юни и отразяването на резултатите от вота. Предизборната кампания за 41 НС. Стачки и протестни митинги, организирани от КТ „Подкрепа” и от КНСБ против управлението на тройната коалиция. Пространните интервюта с посланици и ръководители на авторитетни международни организации, които дават един специфичен фон при оценяването на обществено-политическата ситуация в страната. (Например интервюто с посланика на Кралство Испания Н.Пр. Хорхе Фуентес, който казва: „България не бе готова за ЕС, но отвътре по-бързо се напредва”, в.”Труд”, 18 юни)

Анализ на количествените показатели: изводи

Регистрирани са текстове, както и в предишните месеци, по 10-те основни и по актуалните за м. юни теми, които за краткост наричаме политически послания (политически текстове).

• Анализирани са общо 17 печатни издания (от които всекидневници – 14,
  седмичници – 3) и 5 електронни медии: Канал 1 на БНТ, bTV, Нова ТВ, Хоризонт на
  БНР и Дарик радио.
• 1365 са комуникативните единици в печата от общо 1522 за медиите през месец
  юни, които определяме като политически послания. Те са разпределени така: 1309
  във всекидневниците и 56 в седмичниците. Специално място бих обърнала на
  вестник Уикенд, който за един месец публикува текстове с директно или непряко
  отношение към изборите почти равни по количество на останалите три седмичника
  Капитал, Политика и Поглед. Само в бр. 27 (броят, излязъл точно в дните преди
  изборите на 4 юли в 307 000 тираж!) са публикувани общо 17 текста, интервюта и
  анализи, които могат да се определят като политически послания.
• На първите пет места по медиен интерес от актуалните теми са:
  1. Предизборна кампания
  2. Поведение на политически личности
  3. Избори общо
  4. Кандидат-депутатски листи
  5. Предизборна стратегия/действия
  Това са акцентите през месец юни.
• На първите пет места по медиен интерес от постоянните теми са:
  1. Избори за НС
  2. Предизборна кампания за НС
  3. БСП
  4. Избори за ЕП
  5. ГЕРБ
• Най-голям брой политически послания е концентриран във вестниците:
  Стандарт, следван от Монитор и Труд.
• Динамиката на политическата тема в медиите се изразява в следните
  стойности: най-много политически послания са публикувани и излъчени на 9 юни –
  135 информационни единици общо за вестниците и електронните медии. От 15 до
  30 юни средно дневно се публикуват и излъчват около 65 текста, като изключение
  правят съботно-неделните броеве на вестниците.
• Динамиката на информационните единици в основните медии е следната:
  Вестник Стандарт пиков момент са дните 7-9 юни с по 15 текста на ден; в.Монитор
  9 юни с 13 текста; в.Труд - 12 юни с 12 текста; в.Дума - 9 юни с 10 текста и 29 юни
  с 10 текста; в.24 часа - 3, 9 и 22 юни с по 10 текста.
• Динамика на медийния интерес към постоянните теми: Избори за ЕП – пиков
  момент е 8 юни с 43 текста; Предизборна кампания за НС – 12 юни (35 текста), 24 юни
  (24 текста) и 29 юни (23 текста); Партия ГЕРБ – 15 юни (24 текста), 9 юни (21 текста) и
  22 юни (16 текста); Избори за НС – 8 юни (14 текста) и 22 юни (16 текста); Партия БСП
  1 юни (16 текста), 12 юни (14 текста) и 22 юни (14 текста).
• Динамика на медийния интерес към актуалните теми: Предизборна кампания
  21 и 22 юни (34 текста), 29 и 30 юни (33 текста) и 23-24 юни (32 текста); Поведение на
  политически личности – 29 юни (40 текста) и 3 юни (36 текста); Избори – 16 юни (31
  текста) и 2 юни (26 текста); Кандидат-депутатски листи – 12-13 юни (31 текста) и 15 и
  16 юни (26 текста); Предизборна стратегия/действия – 12-13 юни (36 текста) и 10 юни
  (24 текста);
• По отношение на жанровия баланс се забелязва леко покачва на процента
  на аналитичните текстове. През месец юни съотношението е следното: Информация -
  888 текста (58,34 %) спрямо 542 интерпретативни текста, т.е 35,61%.
  В интерпретативните текстове са включени Коментар/анализ, Интервю/разговор и
  Репортаж. Общо коментарите за месеца са 262 или това са 17,21%. Интервютата са
  225 текста (14,78%).
• По някои от актуалните теми съотношението Информация:Коментар:Интервю е
  следното: (в брой информационни единици)
  Политическа ситуация – 22:40:10
  Поведение на политически личности – 193:40:49
  Евроизбори – 105:37:53
  Анализ, резултати от избори – 55:43:38
• Най-често споменавана партия е ГЕРБ – 764 текста (срещу 411 през месец
  май), следвана от БСП – 665 текста, на трето място е ДПС с 510 текста; четвърта е
  Синята коалиция с 386 текста , пето е НДСВ – 359 текста. РЗС изпада от челните
  позиции, които държеше през април и е на 7-о място с 225 текста.
• Как са представени партиите в различните вестници? Най-много пише за ГЕРБ
  Стандарт - 95 текста, следван от Труд - 78 текста и от 24 часа - 69 текста.
  Публикации за БСП: Стандарт - 82, 24 часа - 67, Монитор - 60, Дума е на 5-о
  място с 49 текста. Публикации за ДПС: Стандарт - 67, Труд - 53, 24 часа - 52.
  Публикации за Синята коалиция: Стандарт - 40, Труд - 39, Монитор - 35.
• Топ 5 споменати лица: Бойко Борисов – 388 текста; Сергей Станишев – 312
  текста; Иван Костов – 263 текста; Ахмед Доган – 250 текста; Мартин Димитров –
  159 текста. Яне Янев от втора позиция през април, сега е на шесто място със 135 текста.
  Мониторингът регистрира нарастващ медиен интерес към Б.Борисов, С.Станишев и
  Ахмед Доган и намаляващ медиен интерес към Иван Костов и Мартин Димитров.
• Динамика на медийния интерес към Топ 5 споменати лица: Б.Борисов: 10
  юни (35 текста), 23 юни (30 текста) и 13 юни (29 текста); С.Станишев – 4 юни (27 текста),
  10 юни (26 текста) и 13 и 16 юни (20 текста); Ив.Костов: 11 юни (21 текста), 18 юни
  (19 текста) и 13 юни (17 текста); Ахмед Доган: 10 юни (33 текста), 29 юни (24 текста),
  26 юни (16 текста); Мартин Димитров: 18 юни ( 17 текста), 2 юни (14 текста) и 10 юни
  (13 текста).
• Субект, даващ оценка: Налице е журналистическа и експертна активност.
  Докато през май най-често оценки е давал С.Станишев, следван от Бойко Борисов, то
  през юни най-често оценка дава Авторът на текст – в 93 текста, следва ГЕРБ – 86 текста,
  на трето място е Синята коалиция – 78 текста, на четвърто място е Станишев – в 71
  текста. Б.Борисов е на шесто място – в 52 текста изказва директно оценки, Яне Янев е
  слязъл на 9-а позиция – 41 текста.
• Най-често обект на оценка е ГЕРБ – в 106 текста, следвана от БСП – в 100 текста,
  на трето място е Синята коалиция – 94 текста. Следва ДПС – в 59 текста и на пето
  място е Б.Борисов, който е обект пряко на оценка в 53 текста.

Тенденциите в развитието на обществените нагласи към 23 юни (по данни от представително проучване на Маркет Линкс, проведено в периода 19-23 юни) показват:

• Има повишен интерес към парламентарните избори и висока степен – 59% на
  декларирана готовност за участие в тях.
• Интересът към мажоритарния вот остава нисък. Възможността за избор на
  личности не само не повишава избирателната активност, но дори я снижава.
  Основната част от решилите да гласуват мажоритарно ще подкрепят кандидата
  на партията, на която симпатизират.
• Десет дни преди парламентарния вот мажоритарните кандидати са напълно
  непознати на избирателите. Само 3,7% от интервюираните знаят имената на кандидатите
  в своя мажоритарен район. 70,4% от имащите право на глас не познават и не могат да
  посочат нито едно име на мажоритарен кандидат.

***

През първите два века от своето съществуване пресата няма масов адресат и от нейните страници елитите разговарят помежду си. Посланието произтича от елита и е предназначено за елита. Масите не участва в този диалог, народът дори не подозира за неговото съществуване. Френската революция от 1789 година преобръща нещата – елитът произвежда послание, адресирано към масите, а печатът е средството за неговото тиражиране. Избори 2009-а ни направиха свидетели на това как масата произвежда послание, предназначено за елита и то се тиражира не просто от традиционните медиите, а в много голяма степен от масовите таблоиди с формата на Уикенд и Шоу, от риалити форматите и от развлекателните шоу програми. Според мен политиката и политическото не се театрализира, а буквално се профанизира пред очите ни. Политиците се появяват навсякъде и говорят за всичко, можем да прочетем дори за техните минали животи и прераждания. Те с охота се съгласяват да разкажат, при това съвсем сериозно, „Как ще ни управляват в 31 изречения” (инициатива на вестник 24 часа). Както написа д-р Николай Михайлов „българският политически въпрос е антропологичен въпрос”: „Бойко Борисов е улична реплика по адрес на прехода, шут, адресиран наляво и надясно. Този човек не идва отляво или отдясно, а отдолу…Борисов излъчва чаровен юношески нарцисизъм. Изречението: „Цецо, дръж ми часовника”, е победа за наш`та махала. Сега има и счупено краче. В начина, по който страда от глезенната травма и от това, че му пречат да строи магистрали, има нещо сърцераздирателно. Аз мисля, че театрите ще опустеят по причина на този актьор и реполитизираните му фенове… Ще кажа по-остро: „Бойко – премиер” е шедьовър на националната ни некадърност, на дълбинната ни политическа неадекватност. (в.Гласове, бр. 26, 10-16 юли)

„Неадекватност” е може би най-точната дума, с която може да се характеризира кампанията в пресата като цяло. Кълновете на неясното, изпразнено от всякаква конкретика говорене, заложени от Симеон Сакскобургготски през пролетта на 2001 година, дадоха обилен плод при настоящата кампания. Всъщност 2001 г. ни изненада с отсъствието на добре структурирана и организирана предизборна кампания, която логически да доведе и до ясно формулирани политически послания. Шаманските царски заклинания, че ще бъдем „оправени” за 800 дни, противно на всякакъв рационализъм, сработиха. Съвършено непознати лица бяха избрани с мнозинство, само защото Царят ги е посочил и избрал. Данните на Маркет Линкс са повече от красноречиви – към 23 юни т.г. 70% от имащите право на глас не могат да посочат нито едно име на мажоритарен кандидат. Ако приемем партиен и личностен за синоними съответно на пропорционален и мажоритарен, то цялата кампания, материализирана в текстове, няма никакво отношение към мажоритарните кандидати – те са само епизодично представени в медиите. Съмненията, изказани от президента Г.Първанов относно мажоритарните листи, останаха почти незабелязани и потънаха в масива от текстове на информационните страници. В някои вестници снимката на президента беше по-голяма от текста, изразяващ мотивите за неговите съмнения.

По същество бяхме свидетели на една партийна кампания, ориентирана изцяло към пропорционалния вот. За втори път станахме свидетели как конкретната личност с цялата си персонификация, лични качества и компетентност бе арогантно подменена от лица, посочени този път от Бойко Борисов. Гражданите трябваше да дадат своя вот не за конкретна личност, а за личната преценка на Лидера по отношение на отделни персони. Нормално е тази тънка граница да не се долови от електората, но ключовият въпрос в случая е защо пресата не акцентира върху този толкова съществен факт. За втори път ставаме свидетели как гражданите гласуват ан блок за една партия – през 2001 за НДСВ, през 2009 за ГЕРБ – и то не защото познават добре партията и нейната програма. Вместо да делегират рационален кредит на доверие, свързан с конкретни искания и очаквания, те гласуваха на принципа на безусловната вяра. Ако Царят от висотата на аристократичния си статус не успя да разбере какви точно са проблемите на хората, то този път Човекът от народа – както често е представян в различни текстове Б.Борисов – знае точно какви са болките на обикновените хора. Поредното отъждествяване на партия и лидер 20 години след началото на прехода за мен е прецедент, който може да доведе до непредсказуеми последици – някои от нас вече са живели в подобен социален експеримент. Самият факт, че попадането в листите става след полагането на клетва за вярност, наречено евфемистично „лоялност към целите и програмата на ГЕРБ”, би трябвало да тревожи медиите или поне тези от тях, които имат претенцията, че реално бдят за правата именно на гражданите, а не на съмнителни клиентелистки групировки и различни икономически интереси. Вместо това, ако перифразираме Нийл Постман, през целия месец медиите се забавляваха до смърт. Защото кампанията наистина беше развлекателна и само понякога епизодично се чуваше самотен глас за размера на икономическата криза и социалната разруха. Съгласна съм, че този вот доказва желанието за поредната радикална промяна на политическите практики. Не съм сигурна обаче, че това е вот на социално зряло гражданско общество – защото съдбата на това общество отново е заложена на шаманската карта, отново се демонстрира безгранична вяра във възможностите на една личност да осъществи промяната с авторитарност и силна ръка. „Но защо (…) българите избраха човек, чийто основен професионален опит е да бъде бодигард?”, пита британският вестник „Таймс”. Михаел Мартенс от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” задочно му отговаря: „Фабриката за илюзии в България отново заработи, за неин директор българите този път избраха Бойко Борисов (…) Българските избиратели експериментират с най-невъзможни партии, а те пък – съответно с тях.” (подробности от двете статии във в.”Дума”, 9 юли)

Най-същественото, според мен, в тази кампания е, че политическото послание се разтвори, претопи се, прие всички характеристики, бележещи социалните факти в последните няколко години: размиха се границите не само между ляво и дясно, но и между политическо-неполитическо, частно-публично, единично-общо, жълто-сериозно, високо-ниско, допустимо-недопустимо. Общофилософските категории като морално-неморално и добро-зло никога досега не са изглеждали така анахронично. Всеки говори всичко за всекиго по всякакъв възможен начин на всички възможни места – това е натрапващата се характеристика за предизборна кампания 2009-та. Така от страниците на вестници, определящи себе си като сериозни, научаваме колко са високи кандидат-депутатите, колко тежат, кой номер обувки носят, как се молят, кой е любимият им виц, защо са се оженили/омъжили, какво готвят, от какво най-често боледуват, колко време мога да изкарат без секс. Научаваме още каква информация се крие зад бенките на политиците, кой е техният асцендент и най-важното: какво са работили в миналите си животи. Признавам – в летните юнски дни това наистина е забавно и по театралному комично; драмата обаче тепърва предстои и нейният увод, не без участието на медиите, вече е написан.

Къде са границите в нашата журналистика е въпросът, който отчетливо се натрапва след изчитането на близо 2000 текста от 17 май (началото на кампанията за евродепутати) до сега. Наблюдава се някаква странна всеобщност, паднали са всякакви бариери, всеки говори за всичко без значение на страниците на кой вестник се публикува текстът – изключение правят вестници като Капитал, Гласове, Култура, както и седмичното списание Тема. Говори се за политически идеи и се обсъждат партийни програми, при това съвсем сериозно, във вестници като Уикенд и Шоу, наред с интимните сантиментални изповеди върви сериозна политическа пропаганда. Така, в рамките само на един единствен брой на Уикенд, редом с пространни (по на 1-2 страници) интервюта на Бойка Борисов, Емилия Масларова, Божидар Димитров, Димитър Попов, Йордан Йотов, до които стоят също толкова пространни коментари на Явор Дачков и Мирослава Кортенска, изведнъж се поява огромен текст, който още от заглавието ни казва, че борците имат прекрасни семейства, те са грижовни и любвеобилни и са отлични родители. Разбира се, от време навреме при тях се стреля, но и те самите не знаят защо. Освен Дачков и Кортенска, постоянни автори във вестника са още Кристина Патрашкова, Данка Василева, Светослава Тадаръкова, коментари е писал дори Боян Чуков. Всички те са работили в сериозни и по българските стандарти качествени медии, които и досега се разграничават от булевардната преса. Можем ли обаче да наречем жълт и булеварден един вестник, който в рамките само на един брой публикува 17 обемни политически текста, които спокойно могат да бъдат отпечатани и в т.нар. сериозна преса?! Наистина къде са границите, къде свършва сериозното и почва развлекателното? Нормално ли е редом до анализа на прехода, направен от президента Желю Желев, да стои сълзливата изповед на една фолкпевица? Защото точно това се случва: успоредяват се взаимно изключващи се по място в пространството разкази, мирно съжителстват размишленията на президента Желев с „драмите” около поредната пластична операция на дама от чалга бизнеса и размишленията на Азис на тема „защо не искам да съм гей”. Във всеки случай участието на в.Уикенд в предизборната кампания не може нито да се пренебрегва, нито да се омаловажава – все пак става дума за вестник с 307 000 тираж.

В отговор на обвинителен текст на Едвин Сугарев Явор Дачков обяснява във в.Гласове, че се е съгласил да пише за в. Труд, за да го четат повече хора. Връщам се на вестник Уикенд – ако най-тиражно по световните стандарти е жълтото, вулгарното, ниското, то там ли трябва да се случват дебатите, които в продължение на 20 години не се случиха в други медии. Това не е ли една отчайваща ситуация: доброволно да се примирим с ниското, да слезем на неговото равнище, защото само от това равнище имаме шанс масовата аудитория да чуе значими оценки от авторитети и експерти.

Като филолог се занимавам с анализ на конкретни текстове. Бих искала обаче от социолози, политолози и социални антрополози да чуя отговори на въпроса: що за социална ситуация е тази, когато гласът на интелектуалеца и на експерта се чува само от възможно най-ниската трибуна – и това, което е по важно, как да се излезе от тази ситуация. Мисля, че ни предстои и честен отговор на въпроса – коя е в действителност жълтата преса у нас. Защо да е Уикенд, а да не е Експрес? Нормално ли е сериозен вестник да отдели повече място за десния глезен и лявото коляно на Бойко Борисов, снимани от всички възможни ракурси, отколкото на кончината на Вера Мутафчиева? Според мен е доста тревожно, че интелектуалецът/интелектуалното у нас няма обществено призната и значима трибуна и се е свило до камерните специализирани (някои колеги ги наричат бутикови) издания и програми, където елитите си говорят нещо помежду си и както по времето от преди Френската революция от 1789 година, народът въобще не подозира, че подобни диалози или дебати се случват. Ако погледнем прайм-тайма на телевизиите, то там се редуват риалити шоута и всякакви забавни и комерсиални формати, а проектът „Професорско каре” на Re:TV очевидно не може да се случи на екрана дори на държавната БНТ. Така неизбежно стигаме и до въпроса не е ли съзнателно изтласкано интелектуалното и експертното от централното програмно време и от всекидневната преса. И не е ли съвсем естествено тогава интелектуалците и експертите да изберат формати като Уикенд, от където реално гласът им може да бъде чут от масовата аудитория.

Що се отнася до политиците, то изявата им, сумирана в около 300 обемни интервюта за около един месец, оставят впечатлението за хора доста скучни като духовен хоризонт. Елементарни в изказа си, те редят политически шаблони и клишета в интервюта, разгърнати на цели страници, от които трудно могат да се извлекат десетина смислени, оригинални (като съждения), логично свързани изречения. Всички те единодушно се кълнат в партийните си програми, а някои от тях и в предводителите си. Всички вкупом обещават едни и същи неща (борба с престъпността и корупцията, радикални промени в политическите практики) и най-вече да сбъднат европейската мечта на българина. Какво точно означава това никой не разбра – по същия начин никой не само че не успя, но не се и опита дори, да формулира преди 12 години рационално що е то „нов цивилизационен избор” (любим между другото израз на Надежда Михайлова). Интервютата като цяло са скучни и неинтересни, защото самите политици очевидно нямат никаква представа как това, което така разпалено и патетично обещават, реално може да се случи в нашата реална, а не виртуална държава и действителност. Именно защото не са интересни сами по себе си, политиците ни масово потърсиха трибуна в шоу форматите и в жълтата преса. Само че избирайки за трибуна именно тези формати, те въобще не си дават сметка до каква степен принизяват политическото и социално значимото – от лекотата, с която всеки шоумен говори за сериозни неща като политика, икономика и глобална криза до сериозна заявка за участие във властта има само една малка крачка. Тя беше за пореден път направена.

Крайно време е да се поставят границите на местата им. В конкретния случай наличието на граници и точен регламент не е ограничаване на свободата на медиите – това де факто е маргинализиране на безконтролното и съвършено безотговорно говорене в публичното пространство. Не на последно място това е бариера пред посредствеността и липсата на компетентност. Това е ред в хаоса, който легализира правото на всеки да изрича всичко навсякъде. Може би не е съвсем неправ Л.Витгенщайн, който казва, че понякога все пак е по-добре да помълчим. Независимо от факта колко пъти сме се прераждали и какви сме били в миналите си животи.

Изводи:

1. Предизборната кампания намери добър прием на страниците на вестниците – тя е интензивна, политическите текстове са добре разположени във времето и в пространството (на вестникарската страница).

2. В пиковите моменти централните вестници публикуват само на страниците на един брой средно по 10-15 политически текста.

3. По обем (заета вестникарска площ) от интерпретативните жанрове доминира интервюто. Във всички вестници интервютата следват един и същ стандарт – те най-често са разположени на цяла страница, като са придружени от снимка и визитна картичка. Малко на брой лица говорят едни и същи неща в различни дни от страниците на различни вестници. Преводът на политическото послание на отделната партия, т.е. приземяването на партийната програма до масовата аудиторията е възложен именно на интервюто. Като цяло тези текстове са еднотипни, скучни и нечетивни.

4. Няма отчетливо формулирани послания, които да оразличават техните носители – посланията се свеждат до шаблонни обобщения и обещания за радикална промяна. Конкретика има в текстовете на „Атака” и на РЗС: главната цел на първите е „да спрат турцизирането на страната”, а на вторите „да вкарат 20 бивши министри и депутати в затвора”.

5. Както винаги до сега всички текстове, свързани с предизборни програми, са в бъдеще време – всичко е ЩЕ. Рационалните въпроси КАК, КОЙ, ЗАЩО са придобили сакрален статут – никой не се докосва до тях. Симптоматично е обаче, че и журналистите все по-рядко ги задават.

6. Налице е промяна в баланса информация – интерпретация. Увеличен е броят на коментарите и анализите, като в ролята на анализатори най-често се канят експерти: социолози, психолози, политолози, икономисти.

Етикети: