Да говорим по европейски

17 септември 2009, Автор: Мая Цанева
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг

Автор: Мая Цанева

Автор: Мая Цанева

Ново правителство – нов диалог с Европейския съюз. С идването на власт на ГЕРБ, заявено с амбицията да се върнат спрените средства от еврофондовете, да се направи ревизия на предишното управление и страната ни да „отскочи” от позицията на най-корумпираната и най-бедна държава-членка на ЕС, в публичното пространство се появи нова реторика и „европейски” език. Ще се опитам да илюстрирам този феномен, който през следващите 4 години вероятно ще формира новата визия на България в Европа и за Европа.

Като основа на това наблюдение използвах в голяма част поместените интервюта на премиера Борисов и министрите от кабинета в периода края на юли – началото на септември на интернет страницата на правителството. Официалната уеб страница на Министерския съвет би трябвало да представя по възможно най-положителен начин кабинета, подбирайки публикуваните интервюта и изяви на министрите пред електронни и печатни медии.

Премиерът Борисов определено е един от най-търсените и познати медийни герои. В позицията на премиер, пост, който самият той определи като „десет пъти по-лесен” от този на кмет, министър-председателят зададе тона на медийните изказвания и на своите министри. Както и по време на предизборната кампания, министър-председателят с „твърда ръка” определи позициите на „своите” и на опонентите /по интервю в „Челюсти” на Нова телевизия, от 28 август:

Бойко Борисов: С цялото ми уважение към моите опоненти – четири години са имали и ако до март и април са ги докарали, те парите ни ги спряха преди една година. Това, което са направили, те са си получили санкцията. От Брюксел са ни спрели парите – народът не гласува за тях. Сега е ред на прокуратурата.
Водещ: …А пък това „ще спирам, замразявам”? Да покажа към камерата. Как разбирате, ревизирате старите, а пък на вас ще слагате забранителните табели, това ли е?
Бойко Борисов: Естествено.
Водещ: Харесва ли ви?
Бойко Борисов: Много.
Водещ: Полицаят, това е полицаят.

Както социологът Румяна Бъчварова, която сега оглавява политическия кабинет на премиера, отбеляза още преди години /през 2006 г./, Борисов прилага политически “модел на пожарната”. „Пожарната е институция, която действа бързо, ефективно и крайно решава възникнал проблем, независимо от последиците от погасяването на този пожар”.

Премиерът ясно определи и ситуацията на момента: „И ако успеем да започнем да си връщаме пари, това си е само наш успех, на никой друг. Ние сме заварили пасив, спрени програми, върнати за несъответствие, това са реалностите”. Силни думи, които дават основата на разнообразни превъплъщения.

Ще дам няколко интересни примера. В интервю на премиера Бойко Борисов за “По света и у нас” от 30 юли 2009 г. той казва: „Първо да компенсираме вътрешния бюджет с фондовете на Европейския съюз. …Парите от контрабандата през годините - това са каналите, рекичките, ручейчетата, както искайте ги наричайте, дори капките трябва да запушим, за да могат да стигнат парите, като съм забранил да се пипат парите от образованието”.

Тази първа цел на премиера е формулирана популистки и освен това не може да се осъществи. Европейският съюз отпуска средства по приоритетни цели, заявени в многогодишни програми. Общността, към която се присъедини България преди две години, заедно с международни финансови институции разработи механизми за подпомагане на държавите-членки в условията на криза, но определено не дава пари за „компенсиране на вътрешния бюджет”.

А и министърът на финансите Дянков вече няколко пъти отхвърля необходимостта страната ни да поиска заем от Международния валутен фонд и ЕС за справяне с влошената икономическа ситуация. Вероятно министър-председателят пропуска и факта, че ЕК има разработени механизми за предупреждение и процедури при твърде голям бюджетен дефицит за страните в еврозоната – над 3%. Не на последно място, ако еврропейските дипломати възприемат буквално „Първо да компенсираме вътрешния бюджет с фондовете на Европейския съюз”, то как ще приемат и амбицията на страната ни да се превърне от нетен бенефициент в нетен донор на бюджета на Общността…

В друга своя изява, в добилия сериозна популярност блог на журналиста Николай Бареков от 1 август 2009 г. премиерът представя действителността по особено забавен начин: „Ние трябва да се върнем към корените си и сутринта като дойдоха колегите от ОЛАФ им казах, днес дори най-традиционното ядене - шопската салата, няма нито един български продукт в нея. Нито домата, нито краставицата, нито сиренето, къде са българските продукти на нашите земеделци, на нашите производители. Баба, бог да я прости, като направеше домат, краставица, чушка вечер, морков, направи една такава купа със салата, ми всички витамини от Менделеевата таблица ги има там”.

Самоувереността на премиера в общуването му с дипломати и политици на европейско ниво определено му помага, но на хартия или в българския ефир характерните му хиперболи могат да се окажат бомба със закъснител.

В интервю за в. Стандарт от 27 юли 2009 г. министър-председателят казва: „Европа оценява нацията по това, че е будна, жизнена и сама държи съдбата в ръцете си. Щом ние имаме 116 депутати, а следващата партия едва 40, те казват: Добре, това сте си избрали, ние го подкрепяме”. В друго свое интервю, което цитирам по-нататък тази теза се разгръща: „Питал съм европейските либерали: вие защо работите с една корумпирана партия, каквато е ДПС? Те казват: народът я е избрал. А защо работите със сто и кусур годишна партия, която е създавала лагери? Къде ви е моралът? Народът така ги е избрал.”

Борисов цитира конкретни имена на европейски държавници, които го подкрепят и пояснява: „…Те казват, нямате време за кредит на доверие, сега се доказвате. Освен това те оценяват, че българите за пръв път гласуваха за човек, когото познават. Досега всички премиери са идвали, без никой да знае какво могат. Никой не знаеше Станишев какво може, преди да стане премиер. …За мен знаят - и като главен секретар на МВР, и като кмет, и като ръководител на частна фирма”. Образът на реформатор, които премиерът изгражда за европейските си партньори и български избиратели, претендира да е един и единствен. На ако е така, толкова ценената приемственост в политиката на големите демокрации няма шанс у нас.

Тази теза се разгръща, но в по-различна посока, в интервюто на премиера в „Календар” на Нова телевизия от деня, в който кабинетът пое властта. „Ние сме, името на партията е Граждани за европейско развитие на България. Правителството е за европейско развитие на България. Предишното правителство влезе в ЕС. По-предишното в НАТО. Ние не само че ще го продължим, а сме длъжни да накараме и хората да се усетят като такива. Затова нашата евроатлантическа ориентация е много ясна, очертана, рамкирана и кои са нашите партньори – това са евроатлантическите партньори. Оттук нататък аз нямам никакви комплекси от страна на Русия”, казва премиерът.

Без да влизам в полемики и подробности за наследството на предишното управление, по-скоро пълното отрицание на всичко досега през последните 20 години не говори положително за един визионер, който иска ГЕРБ да управлява през следващите 30 години. „Те /Европейскатата комисия в доклада си от юли – б.р/ казват, че във всяка сфера нещо е започнало. Но не е важно да е започнато, а да е свършено”, пояснява премиерът.

Вероятно единственият положителен герой от предишното управление е вицепремиерът по управление на еврофонфовете Меглена Плугчиева – „Меги Плугчиева” „…Спряха фондовете, спряха всичко. Тя полагаше зверски усилия, като вол работеше и беше параван на крадците в България. Затова бях толкова яростен срещу нея, защото тя не заслужаваше това” – по интервю за в.Труд, 30 юли 2009 г.

В същото интервю премиерът Бойко Борисов се опитва да балансира обичайните си крайни си позиции, но това е единичен случай. На въпрос за срещата на бивш и настоящ министър-председател за предаване на властта, той казва: „…това е тържествен момент, в който нацията иска да види нормални улегнали хора, а не деца, които се карат. Пък и тези събития се отразяват от световните медии и не е хубаво да ни слушат как се разправяме у нас, по балкански”.

Борисов използва възможността за изява пред проправителствена медия, за да направи и изявление, което твърде много напомня думи на известен и уважаван исторически герой. „…Рискът сега е, ако не върви правителството, то да падне и аз да си отида. Рискът е за мен, не е за народа, не е за държавата”. Без коментар.

Очевидно рискът не е само за премиера, а и за Европейския съюз. „Борисов плаши Европа с тройната коалиция”, е многозначителното заглавие на новина за коментар на премиера по горещата тема за еврофондовете, публикувана във в. „Сега” на 25 август. Същата седмица ЕК върна 4 оценки за съответствие на оперативните програми на България.

Ако в Европа искат отново да станем най-бедната и корумпирана държава и искат да върнат тройната коалиция, да не ни връщат фондовете. Ние всички мерки, които те са ни предписали, изпълняваме, действаме”, коментира премиерът Бойко Борисов”, се казва в материала.

Изпълнението на амбициозните планове на премиера се канализира чрез действията на министрите му. В общуването с медиите се усеща школовката на обиграните дипломати и на експертите, които по темата за ЕС предпочитат да използват клишета. Ето пример за второто:

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков в интервю за в.Пари, 18 август 2009 г. коментира кои проекти остават приоритетни за кабинета. „Интермодалните терминали във Варна и Бургас са проекти с национално значение и държавата ще направи всички възможно, за да ги реализира. Те са важни не само за развитието на Черноморския регион и за морския транпорт, но и за развитието на железопътния транспорт, за привличането на повече транзитни товари през България. Това ще позволи на страната ни реално да се превърне в югоизточна врата на Европейския съюз и в мост между държавите от Централна и Източна Европа с тези от Централна и Западна Азия”. Без да коментирам верността на това твърдение, то е абсолютно в смисъла на клиширания изказ по темата, който всеки експерт овладява с времето.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев говори по европейските дела също умерено, но с по-голяма конкретност, зад която прозира личен опит. В интервю за „Неделя 150” в ефира на БНР от 16 август той казва: Аз искам именно да разкажем на всички слушатели, че по някой път ние не си даваме сметка, че не говорим на езика на Брюксел, а очакваме да усвояваме милиарди. Да говорим на езика на Брюксел означава да имаме работещ архив, защото правилата, по които се работи с еврофондове, казват, че всеки проект трябва да се пази минимум 5 години, след като той е приключил. Второто нещо е как вие работите антикорупционно…. Другото нещо, което е по отношение на еврофондовете - Европейската комисия очаква да има, когато дойдат на проверки, да може много бързо и адекватно да се дават данни, цифри. Очакват да има отговорност за поети ангажименти.”

От позицията на бивш евродепутат външният министър Румяна Желева има основание за най-подплатено самочувствие по отношение комуникацията с европейските иституции. В интервю за в.Пари, 2 септември 2009 г. тя призовава: „Не трябва да занимаваме ЕС единствено с България”.

„Пред ЕС и пред света обаче има глобални предизвикателства. Смятате ли, че някой иска, когато се събира Европейският съвет или Съветът на министрите в какъвто и да е формат - на финансите, екологията или здравеопазването, да дискутират непрекъснато българските или румънските въпроси или липсата на напредък на българите, пояснява Желева. Да ви звучи познато…Като дипломат, чието име се споменава и като следващия български еврокомисар, министърът назовава фактите, припознати от ГЕРБ, но от от гледната точка и на наблюдател в Брюксел. Дипломатът прави и важно уточнение: „Непрекъснато обясняваме какво правим в тези области на дефицит, което в много голяма степен е пречка пред това да бъдем по-активни по теми, по които сме по-подготвени в исторически, културен и политически план, в които имаме много по-голям исторически “багаж” и опит в сравнение с другите държави членки”. Този акцент е от значение при новия опит за позициониране на страната ни не просто като бенефициент, но и донор за Европа във всяка една сфера на взаимодействие.

Желева поставя страната ни в „групата на реалистите в ЕС” . В интервю за в.Труд от 10 август министърът демонстрира практическите познания по европейска дипломация: „…необходимо е предварително да участваме в дискусиите и да прокарваме позиция и интереси, да намираме съмишленици”. Колкото по-бързо отпаднат критиките от Европа към нас, толкова по-бързо ще станем истински положителен пример за страните, които се стремят към членство в ЕС и НАТО, как се преодоляват проблемите в региона” - е нейната рецепта.

Сред добрите примери за говорене „по европейски” е и министърът на околната среда и водите Нона Караджова, която има зад гърба си опит в министерството. Ето пример от интервю за в.Труд от 19 август: България има договор за присъединяване към ЕС. И смятам, че всички политици трябва го следват. Съгласно този договор страната ни трябваше да изгради своята система от депа за отпадъци до средата на 2009 г. Срокът за пречиствателните станции на населени места над 10 000 жители е до края на 2010 г….Става дума за общо 70 приоритетни обекта, с които закъсняваме и заради които най-късно до март 2011 г. срещу България ще стартира нова наказателна процедура”. Реалността на неспазване от страна на България на договорености, поети с еврочлентсво, е представено последователно и спокойно, без крайности или клишета.

И министърът на земеделието Мирослав Найденов е сред получилите най-тежко наследство от липсата на реално българско участие в „дискусиите и прокарване на позиция и интереси в ЕС”. В „Неделя 150” на БНР от 2 август той признава, че ние сме вързани с Европа, затова очаквам икономическата ситуация в България в края на тази и началото на следващата година да е още по-лоша”. …първите думи, които казаха представителите на тези институции / ЕК и ОЛАФ – б.р/ в нашата среща, бяха, че до момента те са говорили на различни езици”.

Найденов също е силно амбициран. „За нас няма 100 дни толеранс, защото всеки ден, наистина всеки ден, е борба за по-добро състояние на земеделските производители. Новото управление не се занимава само с ревизии на старото, а и постига конкретни резултати”, пояснява той в интервю за в.Стандарт, 9 септември.

Тези бележки по типичната „европейски лексика” на новото правителство поставят само начало на по-задълбочени наблюдения върху това как управляващите ще представят страната ни в Европейския съюз. Защото тази визия не е продукт само на публична дипломация и на тежки преговори, но и зависи от начина, по който говорим за Европейския съюз в България и обратното – за страната ни в ЕС.

С приключването на изборните страсти и на сакралните първи 40 дни от новото управление, е време експертното, умерено говорене за Европа, което някои министри демонстрират, да стане норма. Защото „не е хубаво да ни слушат как се разправяме у нас, по балкански”, докато сме „вързани за Европа”.

Премиерът и като цяло новият кабинет създава образ на реформаторски екип, на експерти на най-високо ниво. Борисов претендира да е първи , един – единствен – „българите за пръв път гласуваха за човек, когото познават”. И въпреки заявеното намерение да няма „чистки”, впечатлението е не просто за ревизия на миналото, а за отрицание, което изключва толкова ценената приемственост в политиката на големите демокрации. Положително е обаче, че новият кабинет ползва опита на експерти от предишни правителства с дясноцентристка насоченост. Но щом Европа цени, че „нацията е будна, жизнена и сама държи съдбата в ръцете си”, а тя мени вота си всеки четири години, то кога ще говорим „на езика на Брюксел”…

Основни изводи:

  • Въпреки че говоренето „по европейски” на премиера и министрите е политически еднопосочно, посланията се поднасят разностилово – от строго експертно, през клиширано, до силно популистки. Усеща се липсата на професионален поглед на специалист по връзки с обществеността, който да покаже, че езиковите ограничения - /”замразявам”, „спирам”, бъдеще време/ не решават проблема с популизма.
  • Премиерът Борисов демонстрира модела „на пожарната” по отношение на Европейския съюз в медийните си изяви, като често борави „на широко” с определени понятия или двусмислени метафори, които объркват аудиторията.
  • Въпреки че новият кабинет безспорно пожъна сериозни успехи при първите си контакти с европейските дипломати, самоувереното поведение на премиера като един-единствен и първи носи сериозен риск от бързо изразходване на високи очаквания, които се подхранват изкуствено. Да се надяваме, че думите на министър Найденов: „Новото управление не се занимава само с ревизии на старото, а и постига конкретни резултати”, ще се окажат верни за по-дълъг период от 6-те месеца кредит на доверие, дадено от ЕС на кабинета на Борисов.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!