Националните електронни медии: „разбягване” чрез акценти върху личности

Автор: Снежана Попова

Анализът се основава върху данни на агенция „Фокус” (месец декември 2008 г.) от наблюдение на новинарските емисии и обзорните информационни предавания на националните електронни медии. Предоставена е следната информация: брой появи на политици; брой появи на политически формации; брой появи на институции. (За „поява” се приема както споменаване на политик, политическа формация, институция, така и „явяване” в информации и репортажи чрез глас и образ.) Предоставени са също така брой гостувания на политици в качеството им на събеседници в студио и тематизация на информационните потоци чрез набор от ключови думи.

Събитиен контекст в едри щрихи:

• Избор на М. Кунева за еврокомисар на годината (3.12.);
• Убийство на студента Стоян Балтов в Студентския град (5.12.);
• Актуализация на темата за окончателно загубените 220 млн. евро около посещението на Майкъл Лий (8.12);
• Официални изказвания на български политици за влиянието на финансовата криза върху България (средата на декември);
• Приемане на бюджета за 2009 (17.12.);
• Решение на депутатите да получат коледни надбавки (17.12.);
• Обявяване на сътрудниците на ДС в БНР (18.12.);
• Война в Близкия изток (19. 12.);
• Избор на М. Димитров за председател на СДС (21.12.);
• „Протестна цигара” на служителите на МВР (21. 12.);
• В. Сидеров преизбран за председател на „Атака” (21. 12.);
• Борба със снега по Коледа.

През декември 2008 г. националните телевизии и радиостанции действат главно реактивно. Месецът е богат на събития, чието съществено продължение наблюдаваме фактически през януари. Именно събитията са в центъра на вниманието на медиите; собствено медийната активност всъщност „продължава” политическия живот – около програмата „ин витро оплождане”, изявленията на управляващите за стабилността на България в условията на финансова криза, гласуването на коледни надбавки и пр.

1. Придържането на националните електронни медии към политическото говорене ги прави по-скоро единни в подчертаваните теми. Отклоненията на отделни медии са незначителни и не променят представения по-долу дневен ред.

Заслужава да се отбележи незначителното говорене на националните електронни медии по темите купуване на гласове, национализъм, популизъм, малцинства (тези теми се скриват в „друго”). Независимо от активното споменаване на изборите, медийната картина на декември е далечна от предизборната, доколкото в нея отсъстват индикативни теми, а – както ще видим след малко – слабо присъстват и индикативни персонажи.

2. При прочита на институционалните ангажименти към събитията, които „водят” месец декември, националните електронни медии отбелязват по-скоро сходства, но също така и различия. БНР, БНТ и Дарик радио говорят най-често за парламента и депутатите. бТВ и Нова телевизия активно обсъждат институциите на здравеопазването. БНР акцентира европейските структури (ЕС, ЕК). Полицията, кметът и общината се споменават сравнително активно от всички национални електронни медии; така е и със съдебната система и прокуратурата.

Общото за петте национални електронни медии е в това, че в тях много институции присъстват твърде слабо и дори отсъстват, доколкото не са извикани от значителен събитиен повод.

(Споменаване на институциите, подредени по честота: първите седем)

3. В споменаването на политически личности медиите следват само донякъде акцентираните от тях институции. Единството свършва след началото на списъка, където попадат министър председателят, кметът, президентът и „ресорните” М. Плугчиева и М. Миков (свързани с основни събития като окончателното загубените европейски пари и убийството в Студентския град). Съдът, прокуратурата, здравната система „изчезват”. Появяват се политици, които попадат в доста по-слаба връзка с водещите сюжети на месеца: А. Доган, Р. Овчаров.

4. Присъствието на политиците като събеседници – поява, която в най-висока степен зависи от медиите – задълбочава разночетенето на събитията от месеца.

(Политици с повече от пет появи като събеседници в националните електронни медии)

В първа позиция по участия се озовава Мартин Димитров (събитието е изборът му за лидер на СДС). Прави впечатление доста същественото присъствие на политиците от НДСВ, ГЕРБ и СДС. Това попада във връзка с най-често споменаваните от националните електронни медии политически формации, сред които малко ненадейно водеща позиция е отредена на СДС, следван от партиите в управляващата коалиция и претендента ГЕРБ.

В порядъка на обобщение наблюдаваме:

• единен медиен дневен ред, производен на политическия;
• сравнително сходен прочит на институционалните ангажименти към събитията;
• „разбягване” на националните електронни медии чрез акценти върху личности.

Симпатичното в тази картина е именно „разбягването”, защото обратното бихме квалифицирали като единно и тежко политическо послание, излъчено от най-влиятелните (от гледна точка на обема аудитория) електронни медии.

Но какво още сигнализира тази картина, извън нейната тук представена „декемврийска конкретика”? Тя напомня, че говорителите в актуалните предавания на националните електронни медии попадат там колкото чрез социалното си качество (във връзка със събития), толкова чрез частното (утвърдени лица, умни/сладкодумни експерти, „отличници”, хора с перспективи). Така изборът на личности, които попадат в медиите, се затваря в един ограничен кръг, доколкото събитията „обновяват” умерено, а обичайният избор на медиите „реваншира”. Обичайният избор на медиите освен това въвежда „предпочитаните хора” не само в новините и публицистиката, а и в други медийни продукции, като им дава по този начин съществена допълнителна власт. Така точно на тях се оказва поверено основното говорене в развитието на кой да е сериозен дебат. В това число – изборният, който предстои да се развие.

Медиите обикновено съзнават избора на личности като своя важна свобода. Те страдат от тежък дефицит на време, който е в противоречие с обмислянето на този избор в една по-широка перспектива. Но всъщност и когато следват събитията, и когато избират сред „обичайните говорители”, те дават фактическо предимство именно на институциите. Защото не само преките представители на институциите на властта, а и избраните по силата на обичайни медийни съображения публични личности утвърждават господстващия стил на мислене, свързан фактически с институциите, разглеждани като социални конвенции. Институциите са тези, които „произвеждат етикети”, чрез които „създават субекти” (М. Дъглас). Получава се странен кръг: хората създават институции, институциите – етикети, етикетите – хора. Институциите триумфират, когато се превърнат в напълно невидими и действат чрез създадените от тях хора. Така те отлично упражняват властта си.

Изборът на личности, на които се предоставя говоренето, е едновременно шансът и отговорността на медиите в предстоящия изборен период.