Властта: компрометирана и непоклатима

Преглед на темите в печатните медии, декември 2008

Автор: Милена Якимова

Арматурата на събитийната рамка през месеца е триъгълникът избори, финансова криза, корупция. Въпреки че месецът е празничен и в края му Дядо Коледа се намесва сред действащите лица, темите в пресата слабо се влияят от него. Фаворит на пръв поглед са изборите – тема номер едно за цялата преса с изключение само на вестниците Пари и Уикенд. Финансовата криза и корупцията варират между второ и трето място по честота на публикациите. Но ако обединим в една категория всички текстове на тема финансова криза с тези за икономическа криза и за безработица, това категорично се оформя като водещ сюжет на месец декември. Изключение прави само вестник Седем.
Разбира се, темите от месеца са преплетени с локални и по-малки сюжети, които тук няма изчерпателно да проследявам, но ще откроя онези, които ми се струват най-значими от гледна точка на гражданския контрол върху това как медиите формират дневен ред на обществото и какви заключения можем да правим от това за формирането на вот.

Темата „избори”: отрицание на политическото

Темата се появява в различни ракурси – законодателната инициатива на ДСБ за провеждането на изборите за парламент и за евродепутати в един и същи ден; вътрешните избори в СДС.

„Единствено партиите, които ще разчитат на контролиран и купен вот, искат изборите да бъдат в различни дни. Такава политическа сила е ДПС”, каза Михайлова (в. Новинар, 9.12.08). Така темата се сплита със сюжета политическа корупция.

Но един от най-значимите локални сюжети, който се преплита с водещата тема „избори” са протестите на служители от МВР. В публикация от 10.12.2008 по повод пресконференция за процесите в МВР с лек скандален привкус заради напускането на Михаил Миков, озаглавена „Цветанов подстрекава, личи стръв за власт” добре е демонстриран начинът, по който номинално водещата тема (избори) се явява в ситуация, която не е предизборна: „Не е изненадващо, че напуснах конференцията. Арогантното поведение на Цветанов, който превръща една среща с международно участие в политическа трибуна, е абсурд. Сутринта в медиите стигна до подстрекаване на служители от МВР към протестни действия. След идеята им (бел. ред. – на ГЕРБ), която са коментирали за връщане на партизацията в МВР, след твърде удачното им излизане по темата за възродителиня процес днес виждаме, че окрилени от собственото си политическо самочувствие, тръгват в една твърде деликатна сфера, каквато е обществената сигурност. За пореден път проличава арогантност, стръв за власт, стръв за предсрочни избори и дестабилизация. ГЕРБ търсят всички възможни начини да предизвикат предсрочни избори, да дестабилизират, да са в центъра на прожекторите с атрактивни желания и послания. Става въпрос за безотговорно политическо поведение, няма да му обръщам толкова внимание. Не може хора, които са били в МВР и нищо не са направили за технологичното му обновление, сега да използват това за своята политическа дейност” (24 часа).

От този откъс ясно може да се проследи създаването на един синонимен ред, който медиите надлежно отразяват, макар да не са му преки производители: критика на управлението = политизиране = дестабилизация. Това може да се реконструира през месеца като основна дискурсивна стратегия на ангажираните с управлението: те са едно отговорно управление, следователно критиките срещу него са политически безотговорни. Политическата безотговорност обслужва предизборни страсти и стратегии и е дестабилизираща. Ето как политическото, политизирането и изобщо всякакви думи с този корен парадоксално произведоха синонимията политическо = безотговорно. Наистина парадокс от гледна точка на утвърдените речници на представителната демокрация, който, трябва да отбележим, остава некоментиран и неразконспириран от пресата.

Освен че в речника на управляващите политизиране е мръсна дума, упрек към опонентите, че се борят за власт, политическото е компрометирано и сред онези, които ще направят следващия вот наистина непредвидим – относително по-младите и граждански активни хора, чиито нагласи в този мониторинг частично могат да се проследят в блогосферата. Синонимният ред, който се очертава там е следният: политическо = партийни елити = корупция. Тоест и тук политическото е лошо, доколкото се идентифицира с партийното и изобщо с всякакви организирани форми на политика. Те са хронично подозрителни, защото се стремят към власт, а тъкмо фигурата на властта – не някоя конкретна власт, не това или онова управление, а властта като цяло, – е компрометирана както сред потребителите на социален интернет, така и (изглежда) в обществото като цяло. Онова, което можем да диагностицираме тук, е че българското общество днес не е в състояние да си представи легитимна власт и съответно способност за колективно действие. Властта, смислово и семантично изравнена с политическото, изглежда принципно нелегитимна и несправедлива. Този аморфен образ на властта, неспособен да различи способността за колективно действие от техниките за управление, еднозначно може да се разчете във всички печатни медии, дори и във в. Уикенд. „Властта търси спасение от закона за конфликт на интереси” – това е едно от емблематичните заглавия (в случая на в. Сега от 22.12.08) и емблематичното в него е стилистичното изваждане на властта извън закона. И основното послание на част от медиите (Сега, Дневник, Капитал, Новинар) е, че засега властта надделява над закона. Вестниците на ВАЦ са значително по-сдържани. Като цяло те са по-скоро апологетични към правителството и дори към причудливата комбинация, при която социалистическа партия провежда неолиберална политика.

Тази криза в мисленето на властта – както на „експертно”, така и на „лаически” всекидневно ниво, – може да се проследи и в другия микросюжет, свързан с темата за изборите: засилване на мажоритарния елемент и на плебисцитните форми. Усещането от представянето на тази тема в пресата е, че печатните медии се вълнуват повече от подмолния разнобой между президента и премиера, отколкото от по-широкия и по-дългосрочен фон на кризата в мисленето на властта, а тъкмо той ще влияе върху вота на следващите избори. От тази моментна картина в печатните медии можем да заключим, че на социолозите ще е много трудно да предскажат вота за следващото народно събрание. Ако съдим по блогосферата и форумите, в обществото се акумулират граждански енергии, усилвани от кризата. Те обаче са неструктурирани или доколкото се структурират, то е срещу организираните форми на политическото, семантично изравнени с властта, а тя на свой ред – тъкмо благодарение на медиите – се идентифицира силно с коруптивни практики. Тоест тези граждански активни групи са напрегнати между отрицанието на властта като задължително коруптивна, от една страна, и собствената си активност, от друга. Техният политически жест е на отрицание на традиционните и особено на партийните форми на политическото. От това обаче не можем лесно да заключим, че те масово ще се откажат да гласуват. Отказът от гласуване им е достатъчен в ситуация на „нормален” политически живот. В ситуация, дефинирана като криза обаче, не е изключено да се активизират и това, което със сигурност може да се каже, е, че евентуалният им вот няма да се формира от традиционните медии, които във форумите и блоговете са сред обичайните заподозрени в клиентелизъм. Изобщо традиционните медии по-скоро ще дават аргументи на онези, които вече са формирали вота си, отколкото да генерират нов вот.

Темата „корупция”: банализация на злото

И тази тема е многообразна, но можем да обобщим представянето й в печатните медии със сполучливо съчинената от Дневник дума „еврокалпазани”. Центърът на темата са отнетите акредитации на две агенции по ФАР, спрените средства по програмата, разкритията на ОЛАФ, вносът на стари германски машини от Марио Николов и Людмил Стойков, визитата на еврокомисаря по разширяването Майкъл Лий. Изобщо корупцията изглежда несъмнена реалност, след като е посочена от ЕК. Печатните медии през декември публикуват много материали, специално посветени на тези събития, но корупцията се преплита и с ред други теми. Ето един въпрос, зададен на К. Тренчев в интервю за в. Новинар: „Г-н Тренчев, предстои важна национална конференция на СДС в неделя, вие като един от основателите на съюза как се чувствате – преди 19 години поведохте хората по площадите за демокрация, а днес и ЕК каза, че сме в корупционно блато?” (въпрос на А. Делийска). Важната тук фигура, която се върти из почти цялата преса, е „вече дори и Европа каза” – корупцията има статут на безнадеждна и окончателна истина. Корупцията толкова отдавна се разисква в медиите с коментари, с публикации на списъци със спрени проекти, съмнителни сделки, нарушени процедури, че вече е станала банална. Отговорите на управляващите обикновено гласят, че опозицията „политизира” проблема, или пък, че „Безспорно и предстоящите избори за ЕП, и финансовата криза са елементи, които увеличават вниманието към България. Не е тайна, че в ЕС има страни, които са против разширяването, те се нуждаят от лош пример за разширяването, най-малкото или за да оправдават минали действия, или да спрат бъдещо такова. Тези настроения ще стават все по-видими преди европейските избори, тъй като това е определена политическа платформа, която ще се бори за своите привърженици в Европа” (в. Стандарт, 22.12.08, интервю с Ивайло Калфин). Толкова много тиражирана от медиите, темата корупция парадоксално се банализира. Вероятно до голяма степен на това се дължи коментираното по-горе пресемантизиране на политическото като лошо и на властта като другото на закона.

Трябва да се отбележи един детайл – публикациите по темата във в. 24 часа са по-конспиративни и се вълнуват повече от личните връзки между замесените лица.

Финансовата криза: кой иска евроизация

Финансовата криза повсеместно остава неразбираема от това, което може да се прочете в масовите печатни медии, поради битовото й представяне – кризата е интересна главно с умуванията около това дали ще се почувства в България, с битката около твърденията, че България няма да усети кризата, защото няма развити финансови инструменти, нито силна експортна икономика и добре ли това или зле и твърденията, че България ще усети кризата, защото ще се свие пазарът на недвижими имоти. Тази битова драма около кризата на глобалните финансови пазари също участва в пресемантизирането на думата „политическо”: „Вие какви мерки взехте срещу кризата?”, на което следва отговорът „В България криза няма, а вие я политизирате”. Кризата обаче стана фон на една отчетлива битка, надлежно отразена, но – с изключение на в. Капитал – неартикулирана от пресата: битката около евроизацията.

В „Заплата на час! Инак ни дави безработица” (24 часа, 10.12.08) идеята на определени финансово-икономически кръгове за едностранното въвеждане на еврото като разплащателна единица в българската икономика се представя като „сребърния куршум” срещу финансовата криза. Тя стана мизансцен, на който медийно се разгръща стратегията за евроизация, въпреки че присъединителният договор за ЕС не я разрешава. Това е общо взето стратегията и на онези, които в спора дали финансовата криза е криза на неолибералния модел, или на държавните регулации в икономиката, вземат страната на неолиберализма. От тази декемврийска медийна тема могат да се очакват два по-дългосрочни дебата, които ще имат въздействие върху формирането на вот.

Най-напред, дебатът за това дали националните интереси налагат, изискват и оправдават действия в нарушение с договора за членство в ЕС. Макар че през декември дебатът все още не е структуриран така ясно, през януари тази опозиция вече се оформя.

На второ място, дебатът неолиберална икономическа политика срещу повече публична регулация. Този дебат още през декември създава обърквания – дясната опозиция в парламента е представена от пресата с настояванията й за повече публична регулация, особено покрай дискутирането на бюджета и излишъка. В тази връзка десните получават директни съвети да олевеят открито: „Вторият живот на СДС е само и единствено в лявата платформа. Например в изземването на заграбеното – това искат сините милиони. Публичните услуги да не се приватизират. Да се съборят хотелите върху морските дюни, да се спаси природата. Освен това СДС може да поиска връщане на прогресивния данък, вдигане на необлагаемия праг до 1000 лева например, сваляне на ДДС до европейския минимум и забрана на сделките с офшорки, чрез които капиталистите заобикалят данъците. Това ще хвърли във възторг интелигенцията, малките чиновници, учителите, селяните, дребните предприемачи. Аз лично бих добавил и чистата мажоритарна избирателна система в два тура, защото само тя може да накриви калпака на олигархията” (24 часа, 12.12.08). И, обратно, – социалистическата партия стои в медиите леко либертариански.