Стражарите, апашите и всички останали

Мониторинг на вестник "Уикенд", август 2009

22 септември 2009, Автор: Петко Карадечев
Публикувана в Анализи, Жълта преса, Лаборатория за медиен мониторинг

Автор: Петко Карадечев

Автор: Петко Карадечев

Червен килим. За всички.

Първите страници на всички августовски броеве на в. „Уикенд” са отредени на знаменитостите и личния им живот. „Кърлеж нахапа Катето Евро”, „Пиян-залян, Малък Тошко вози дъщеря си”, „Гръмна микровълновата на Татяна Лалова”, „Мара Отварачката се тъпче с дюнер”. В рубриките „Звездите” и „Чака-рака” можем да намерим и интимна информация за целебсите – „Коцето вкара език в устата на Преслава, Райна припадна!”, „Джена иска дете от гаджето си”. Вестникът се явява своеобразен Big Brother, който вижда и чува всичко. Очевидно в страната гъмжи от „съседи на звездите, пожелали анонимност”, „приятели на актьора/актрисата”, въобще „достоверни източници на Уикенд”, които наблюдават местния елит под лупа.

Изписаните колонки дават сведения за най-малкото движение на една или друга позната личност. На читателите се съобщават и най-дребни детайли от ежедневието на познати лица. А подробности като тези биха могли да бъдат индикатор за това, че:

1. Хората искат да знаят какво се случва със звездите (с или без кавички), защото са любопитни.
2. Вестникът тиражира определена информация, за да събуди у читателите любопитство в една или друга посока.

Разбира се новините, които покачват (или поддържат) рейтинга, са задължителни за една медия. Какво обаче е мястото им в цялостния дух на изданието?

Наред с множеството провокиращи заглавия, изведнъж попадаме на няколко различни: „Стига с тая чалга, бе!”, „За някаква си Зара знаем повече, отколкото за Айнщайн (хората, които не правят нищо, се превърнаха в българската мечта)”, „Винаги съм във война с онази кучка Диана Дамянова”. Първото е критика от Кристина Патрашкова, второто – нейно интервю с режисьора Теди Москов, а третото – интервю със самата Диана Дамянова.

Проповядването на будна съвест, трудолюбивост, креативност и други подобни ценности покрай споменатите три статии стои много любопитно до колонки като „Иво Андреев се пропи”, например.

И докато заглавията от първата, „силиконова” графа неоспорвано доминират като брой публикации, за другата страна остават три-четири статии на брой. Къде е превесът между популярното и „ъндърграунда” - в количество на статиите или степента на осъдителност? Въобще има ли превес? И не по-малко интересното – какви герои и антигерои създава вестникът със статиите си?

Важното в случая е читателят сам да определи кой е неговият герой и кой – неговия злодей.

Голиат 2.0

Една от постоянните теми на страниците на в. „Уикенд” касае сравнително малката група на българските олигарси. От статиите става ясно, че те контролират едва ли не всички ключови предприятия в България. Заглавия като „Богомил Манчев – най-богатият българин?”, „Маргина разследван за петролни афери” и любопитната класация „Топ 5 – Енергийните крале” като че ли хвърлят светлина върху недосегаемия обръч около недостижими бизнесмени.

Сякаш във всички разкази за тях витае онази обтегната атмосфера, спохождаща човек, който осъзнава колко е нижощен на фона на големците, на Голиатите, които знаят как да се пазят от хвърлените камъни. (Най-вероятно, защото [ако разширим метафората] те притежават почти всички камъни.) Горчивият вкус, с който човек остава, се усилва още повече от заглавия като: „Симеон Пешев лапна милиард от България” и малко по-надолу в същата статия: „Скъпо за данъкоплатеца, евтино за министъра”.

Богомил Манчев - най-богатият българин? - в. Уиекенд

Естественото продължение на темата за олигарсите, развито в августовските броеве на „Уикенд”, е връзката им с политици и с босове от подземния свят.

Facecrook и новите-стари медии

Но връзките тук не са представени нито като едностранни, нито като двустранни. Симеон Пешев продава на безценица апартаменти на Ивайло Калфин и на Нина Чилова, „Будимир Куйович взе главата и на Орешарски”, „Как Маргина и Косьо Самоковеца си взеха дипломи от УНСС” и още немалко подобни статии представляват звездите в небосклона на старата-нова социална мрежа Facecrook (Мошенически профил).

Тук всеки с достатъчно амбиции и финанси може да стане приятел с всеки, да създава групи, да събира множество фенове, да организира събития. Но за разлика от псевдо-социалния Facebook, Facecrook може наистина да изтрива потребители (като дори заличава всякаква информация за тях [„Трупът на Грашнов изгорен, за да не се появяват наследници”]); да подобри Facebook-ската игра FarmVille (Фермата) значително („Яне Янев: Плашат ме: Ще ти резнем зелката, ако не оставиш Гриша Ганчев!”); вместо до безкрайност да пълни кутиите на потребителите с ненужни покани - да ги моли да се откажат от някоя игра („Отвлекли Ангел Бончев заради китайски завод”) и още много други функции, които обаче са достъпни само за хора с регистрация в нашенския Facecrook. Но дори въпросните функции да не са достъпни за „обикновения човек”, то „услугите” на Facecrook явно могат да достигнат до всеки.

Галеви пак рекетират в Дупница - в. Уиекенд

Като продължим прегледа на в. „Уикенд”, няма как да бъде подмината сериозната криминална хроника. На първа страница в три броя (31, 32, 35) стои неразрешеният случай „Белнейски” със съответните заглавия – „Шофьор на Румен Петков убит заради Белнейски?”, „Убиецът – вуйчото на Лазар Колев? В Пазарджик са сигурни: Синът на Петърнейчев е!”, „И Петър Стоянов изплува в аферата „Белнейски”.

На фона на спекулациите „кой е виновен, кой е невинен”, на описаните убийства, золуми и като цяло – беззаконие, в. „Уикенд” предлага и един различен поглед върху мрачния свят на наркобосове, бивши СИК- и ВИС-аджии, барети и прочее. В два поредни броя (34 и 35) на разположение на читателя са предоставени разкази от първо лице („Знам къде се крие Тони Мамата” и „Демби се самовзриви със своя бомба”) на „скандалния водещ” Боби Цанков, които описват негови срещи с „дясната ръка на Златко Баретата” – Антон Савов-Мамата с Антон Милтенов-Клюна и Димитър Вучев-Демби.

Историята от първо лице единствено число разкрива нормалните взаимоотношения между хора, които просто си вършат работата, наместват се в новите обстановки, разширяват си пазара или си взимат „отпуск”. Като че ли визитите за по „едно показнό” със саморъчна бомба в колата са просто дребна формалност в потока от задължения.

Похвално е, че сред страниците на ежеседмичника могат да се намерят различни, често влизащи в конфликт едно с друго мнения.

„Тогава властта беше друга”

И няма как да е иначе, когато налице е промяна от порядъка на кабинета „Борисов”. В седмичника правят впечатление статии с противоречив характер за новото правителство като: „Новият шеф на икономиката е работил срещу интересите на българите” и „Министър мултак и гьонсурати в културата” (31 брой) от една страна срещу „Мерзавци, Бойко няма да се провали!” (32 брой) от друга. Въпреки критичния поглед към новия кабинет обаче, личността на Бойко Борисов е сякаш фаворизирана – той не се проваля, той е всестранно развит („На младини Бойко се издържал като художник”) и ще пребори всеки проблем.

Бойко няма да се провали, в. Уиекенд

Ако направим връзка между страниците с популярни личности и тиражирания образ на премиера, бихме могли да достигнем до интересен извод. От една страна той би бил съвършено ясен – че образът на Борисов се доближава съмнително до звездния статут на целебсите. От друга обаче е легитимно да се запитаме „Защо това е така?”. И без значение до какви отговори ще стигнем, в. „Уикенд” дава ясно да се разбере, че няма проблем, пред който Бойко Борисов да не може да се изправи и който да не разреши.

На другия полюс е бившият му колега по пост – Сергей Станишев. В добавка към загубата, която претърпя на изборите, „Уикенд” пише за личния живот на бившия премиер („Дори Елена изостави Сергей”). На първа страница на 32-ри брой стои заглавието: „ДАНС подслушва „Уикенд” след публикация, че Станишев е гей”.

Гей скандал със Станишев - в. Уиекенд

Обратно пропорционално на почтителния тон към личността на Бойко Борисов, публикациите за Сергей Станишев (следвайки дългата поредица на медийни схватки между двамата) не се свенят да правят всякакви спекулации относно личния му живот. По този начин наблюдаваме заключителната фаза на прехода на уважение. В броевете от август месец на в. „Уикенд” доскорошният премиер е обект на статии с особено личен характер. Дали това е пряк резултат от загубата на изборите, факта, че вече не е премиер и дали този подход към него ще продължи, ще наблюдаваме в идните броеве. (Респективно – дали и как ще се промени отношението на медията към настоящия премиер Бойко Борисов.)

В начина, по който в. „Уикенд” представя новата власт и коментира старата, не може да бъде пропусната статията на Явор Дачков, озаглавена: „Уви, няма да осъдят никого от тройната коалиция” (34 брой). Критическият тон не е запазен за предишния кабинет, а напротив – насочен е почти изцяло към новото мнозинство. Цитати като: „По характер поведението на ГЕРБ напомня за силните години на комунистическата партия..”, очертават общата рамка на съмнение в мнозинството. Разкритикувани са приоритетите на ГЕРБ (занимаване с „дребни битови проблеми” вместо с „големите далавери на предишните управляващи”), но въпреки цялостното негативно впечатление, завършек е оптимистичното „дано се окажа лош пророк”.

Дори да напомня за често срещаната мантра „Всички са маскари.”, ключов момент в статията е по-скоро цитатът „Тогава властта беше друга”. Именно заявената воля вестниците винаги да бъдат опозиция на властта е от значение. Защото представлява балансиращия момент между предишните управници, на които се гледа винаги с лошо и на настоящите, върху чиито плещи лежат огромни очаквания и надежди.

Политиката в почивка

През целия месец август в. „Уикенд” кръжи около познати до болка теми – личния живот на знаменитостите в България, олигарсите, неограничените възможности на мафията. И политиците, разбира се. Интересно е за отбелязване обаче какво пространство в месечния обем на вестника заемат политическите теми и с каква окраска са представени.

Ако изключим главните действащи лица в почти всички медии – бившият и настоящият премиер, получаваме една любопитна картина. Изненадващо или не, елитът от Народното събрание се споменава самостоятелно много рядко, на фона на останалите новини във вестника. На брой се падат средно по едва две статии за политици. Уловката е, че в голяма част от случаите, имената им фигурират в статии за убийства („И Петър Стоянов изплува в аферата „Белнейски”), скандали от всякакъв характер („Надежда Михайлова: Не съм спала с военния министър”, „Капка Сидерова: Майка ми ме пита: Наистина ли се развеждаш?”), връзки с криминално проявени лица („Колко взе Татяна Дончева, за да изкара от затвора Ванко 1?”).

Надежда Михайлова, в. Уикенд

През целия месец в. „Уикенд” е спрягал имената на депутатите в съмнителни контексти. И като че ли в случая се набива на очи точно онова, което липсва най-много – смислени политически решения, усърдна работа, отстояване на интересите на народа.

„..и всички останали”

Една любопитна статия на Явор Дачков от брой 32 (25стр.) би могла да оформи лика на един много интересен образ, който хем присъства на всяка една страница от ежеседмичника, хем е постоянно невидим.

„И аз, както и стотици хиляди мои сънародници, очаквахме да чуем истината [...] за вечните човешки ценности [...], за настоящето и бъдещето.”; „..на нас ни беше отредена ролята на публика, която може да наблюдава процесите отстрани, но не и на общество, което има правото да създаде свое мнение и да има своите изразители.”

Чаканетно на истината - снимка БГНЕС

Неоспорими са твърденията за престъпността, излегнала се по едва ли не всички етажи (мазета, тавани и други) на властта (и околностите). Сегашното правителство дори е отбелязало корупцията като един от основните проблеми на държавата и смело е тръгнала да го бори.

Тук няма спорове, това е ясно. Онова, което би предизвикало глождене, за разлика от безочливите престъпления, кражби, убийства и др., е неясното. А именно – българското общество, неговата форма, прояви, предпочитания. Глождене по повод вкорененото убеждение, че „имаме отредена роля” и само „чакаме” някакви истини; че ние, „публиката”, сме едва ли не второстепенни актьори в собствения си живот.

Изводите, почерпени от в. „Уикенд”:

  • Всяка стъпка, всяко препъване, поглед, мисъл и хрумване на „звездите” трябва да бъде следено, записвано и разпространявано за всенародно ползване.
  • Олигарсите могат да се страхуват само едни от други, никога от останалите.
  • „Мафия” е просто още едно работно място като всяко останало. Няма причина да се страхуваме от каквото и да е, защото там е пълно със свестни хора, въпреки спорадичните припуквания.
  • Новата власт не е застрахована срещу критики (и то в ранен етап от управлението си), а напротив. През летния сезон, политиците преминават от скандал в скандал.
  • След като приключим с хуленето на хората, които пречиха на Прехода™, може и да се захванем да го довършим.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!