Бойко Борисов – между инстинкта на народа и Европа

20 ноември 2009, Автор: Мая Цанева
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг

Автор: Мая Цанева

Автор: Мая Цанева

Малка част от моите врагове да имате, ви стига. Малка, мъничка частичка. Така че „всички обичат Бойко” са медийни приказки / Бойко Борисов пред сп. “Тема”/

Първите 100 дни на кабинета “Борисов” – звучни, цветни, дръзки …. европейски? Ако мога да се заиграя с името на партия ГЕРБ - Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) и ако съдим по изявите на министър-председателя през първите 100 дни, каузата “европейско развитие на България” често се артикулира клиширано и без ясна визия.

Целта на моето наблюдение над интервютата в медиите на премиера Борисов, цитирани от правителствената прес служба на официалната страница на кабинета, е да покажа недостига на послания, които да накарат българския гражданин да се почувства европейски гражданин, и лансирането на познатото ни от години тип “народняшко” говорене, което уж улавя “инстинкта на народа”. Причините за пъстрата, често крещяща езикова картина, която заля медиите, може да се търси в няколко посоки - страничен ефект от първоначалната еуфория, от така дълго исканата промяна или резултат от школовката на 20 години политически преход с често фалшиви понятия, обагрен със спомени от все по-далечното минало на социализма.

Важно е да се уточни, че нито високомерното игнориране на собствените грешки при предишните управляващи, които доведоха до лансирането на не особено бляскав образ на страната ни в Европа, нито перченето на новите, са оправдание за това от електронните медии и преса да се подхранва и без това огромната несигурност на мнозинството от българите за ползите от европейското членство. Да си европеец е усещане на духа, което се възпитава последователно и дълго.

“Аз вярвам в инстинкта на българския народ. Само преди три месеца те /хората – б.а./ знаеха, че трябва да излязат, защото тогава същите тези, на Кадиев приятелите, и Доган заедно, и тогава трябваше да излязат много хора. Сега в София Доган го няма, царя го няма, те излизат толкова, колкото трябва, за да победим БСП”, каза премиерът Борисов сутринта след частичните избори за кмет в столицата с очаквана победа на Йорданка Фандъкова - http://www.focus-news.net/?id=n1298351. Ликуването от предизвестената победа по нищо не отстъпва на плама на министър-председателя от първите дни след парламентарния вот. Защо?

Три месеца по-късно новото правителство и премиерът се радват на изключително висока обществена подкрепа в България и сред европейските партньори, но противопоставянето “добри-лоши” продължава да е толкова ожесточено, колкото и през юли. Никой не поставя под съмнение авторитета на Борисов. Левицата е притисната в ъгъла и “разчистването на двора и къщата” върви с пълна сила.

Какво поддържа високия адреналин на министър-председателя? Във време на икономическа криза, която постепенно отпуска примката си в Европа, но още владее страната ни, идва време кабинетът “Борисов” да оправдае високите очаквания и ангажименти освен скоростното прибиране на “лошите” зад решетките. Залогът е висок: “…ако сега бе първото ми появяване в Европа, щеше да е изключително трудно и на мен, и на целия кабинет на ГЕРБ. Те /европейските лидери – б.а./ две години си ме готвеха.. И през това време градях приятелски отношения с Меркел, Саркози, Берлускони, Юнкер”.

Напрежението също е голямо: “Във времето на финансова и икономическа криза това не е полезно /процедурата за импийчмънт- б.а./. Защото ние всеки ден в момента трябва да запушваме дупки и да гасим пожари.

Ако свържем логически тези две изявления на министър-председателя, то всеки любител на конспирацията би заключил, че отново сме си избрали “месия” от странство, но с опит на пожарникар. Но тези две ключови фрази подсказват и съзнателното желание на премиер и управляващи като цяло за поддържане на ореола му на нов спасител. Този образ, многократно сравняван с известен комиксов герой със свръхестествени сили, лесно се продава.

И също като него, но в по-народен вариант той прави сериозни жертви: “Не! С влизането в тази въртележка, вече нямам личен живот. Личния живот го оставяме някъде настрани за друго време. Ето вчера (19.10. - б.а.) съм си легнал в 3 през нощта. Последно говорих с министър Цветанов за отвличането. Вечер като седна на телефоните у нас, и тези министри, които не съм ги чул през деня, ги чувам да знам какво са правили и докъде са я докарали. След което падам директно като труп в кревата и заспивам.”

Борисов печели симпатиите на масите и със затрогваща откровеност за истините на живота на един успял човек: “Нямам претенциите да съм идеален и да съм най-умен. Но това, което правя, е по-добро от това, което правеха останалите досега. От министрите повечето са по-умни от мен. По-образовани са, езиково подготвени. И затова съм спокоен! Защото след няколко години ще има на кого да се остави и партията, и държавата. Aз поемам ударите, а те са умните хора, които генерират идеи.

Ще продължа този преглед с размяна на остри, но забавни реплики от интервю на премиера Борисов в сп. “Тема” със звучното заглавие “Всички обичат Бойко? Няма такъв сериал!

Коя ще бъде следващата забранена дума, господин Премиер?
В смисъл?

Забранихте няколко думи, няма ли да има следваща?
Не! Единственото, което казах, е да се спре с говоренето в бъдеще време. Особено в полицията и в службите за сигурност. Може да съобщят, ако са арестували някого, но какво ще правят или се готвят да правят – това не е тема за обсъждане.

А думичката „харизматичен” няма ли да бъде забранена?
Не знам кой я употребява.

Преди изборите се сърдехте, че Ви наричат харизматичен…
Ами щото не съм!

А как си обяснявате тогава сериала „Всички обичат Бойко”?
Няма такъв сериал. Одобрение е едно, а „всички обичат” е съвсем друго. На нито един от вас не пожелавам да има моите врагове. Малка част от моите врагове да имате, ви стига. Малка, мъничка частичка. Така че „всички обичат Бойко” са медийни приказки.

Но дори и не всички да обичат Бойко, самият той с удоволствие цитира затрогващи моменти на народна любов от предизборната кампания: “Най-възрастният човек, един дядо на 83 години на турски, ми говореше, Вежди Рашидов превеждаше, дойде и ме прегърна и каза „Исках да ти видя очичките и знам, че няма да ни предадеш. Точно обратното – на тебе разчитаме”. Вика „Исках ей за това да ме доведат, да те видя”.

Дали демонстрирането на сила, увереност и мачизъм навсякъде и по всяко време не издава и мъничко несигурност, умора… В интервю пред БНТ министър-председателят обяснява подробно своята идея за успеха на първите си сто дни. Отново през погледа на обикновения човек.

“За тези 100 дни осигурихме пари, съфинансирането и подписите на Европейската банка и на държавата към големите инфраструктурни проекти. Като се почне от завода за боклуци на София, метрото втората част на София, Южната дъга, Бургас – възела, Варна – възела, Благоевград – пътя, Ямбол, Шумен – парното, Ямбол – ВиК-то. Хората това ги интересува. Това е програма, това е антикризисни мерки. Защо? Защото тези пари идват от ЕС. Тези пари отиват в строителните компании, в бизнеса, във всички тези, които се занимават с работни заплати. Освен че остава за хората, и тези свежи пари се наливат в икономиката”. Ако разчетем това изказване от гледната точка на редовия избирател у нас – резултатите са налице, разбира се, отново с чужда помощ. Но ако това изказване се чете от гражданин на Гермния или Полша например, то сме отново най-бедните и нуждаещите се, които разчитат единствено на европейската солидарност за „джобни“ и „режийни“, а не търсят подкрепа за постигане на дългосрочната цел - достигане на средния европейски стандат..

Европейската линия в политическото говорене на министър-председателя се преплита с опита му на бодигард на бившия комунистически лидер Тодор Живков отпреди 1989 г. Ще си позволя по-дълъг цитат от интервю за в. “168 часа”, който доказва, че Борисов почита уроците от миналото.

- Сравняват стила ви на управление с този на Тодор Живков. Познавахте го лично. Има ли нещо общо между вас?

- Казах ви как работя. Дали е правилно или не, бъдещето ще покаже. Тодор Живков съм го пазил, след като падна от власт. Имах възможността с часове да слушам начина, по който той е управлявал държавата. Имал съм възможността да слушам както него, така и върха на монархията. Така че знам как са действали и двете системи. Което сега ми е от голяма полза.

- Какво научихте от Тодор Живков и царя? Нещо важно, което сега ползвате.

- Аз съм дисциплиниран човек. Бил съм наемник, плащано ми е да ги охранявам. Никога не бих си позволил да коментирам това, което по това време съм видял, разбрал и чул. Ще кажа само следното: за Тодор Живков това, с което започваше и свършваше, беше държавата. Държавата, държавата, държавата… Само за това говореше. Беше му болно, като виждаше как всичко се разграбва и руши пред очите му. Как откраднаха банките, заводите, стопанствата, керемидите, тухлите на краварниците дори… Как изчезна напоителната система в селското стопанство, една от най-добрите в Европа. До тръба я откраднаха! Ако сега я имаше, земеделците щяха да са много по-добре. От царя съм научил, че е много важно, ако можеш да замълчиш, да го направиш.

Уроците от лидерите от миналото намират приложение в почти дословно цитиране: “За мене залогът е само държавата. това е единствено и само”.

Вторият избран от мен пример е почти комичен. Той е по повод желаните ресори за номинираната за нов български еврокомисар Румяна Желева. Дали да е разширяване и добросъседство, регионално развитие или… наука, изследвания и иновации… “Много позитивно според премиера ще е да получим и ресора “Наука, изследвания и иновации”, защото “ние винаги сме били нация техническа“.

Но дори и с леки реминисценции от вече по-далечното минало, министър-председателят полага усилия да следва съветите на своите европейски ментори: “Всички те казват: Единственото, което можеш да направиш, е да намаляваш публичните разходи. Стягай колана, обяснявай на хората, стабилизирай икономиката и се бори да докараш еврофондовете. Ти всъщност като премиер трябва да направиш така, че да тръгнат еврофондовете. Това е единственото място, откъдето могат да дойдат свежи пари. И пази финансовия си министър”.

Европейското говорене се прокрадва в обяснението на премиера за това как се устояват позиции в Европейския съвет. “В Брюксел са били свикнали да чуват “ОК” и “Каквото се предложи”. Затова и се учудиха, когато поставих ребром въпроса. Истината е, че 27 души в Съвета имат абсолютно равноправен глас. Може да се групират интересите между отделни държави и да се излезе с обща позиция – както направихме ние”. Ясната мисъл, че правителствените лидери и държавни глави в ЕС имат абсолютно равноправен глас е важен сигнал и добро послание за всички българи.

В медийните си изяви веднага след срещата на Европейския съвет през октомври премиерът направи наистина добро впечатление с поведението си на лидер, вероятно след консултации с евроексперти. “Аз мисля, че с полския премиер направихме едно много силно представяне, много мотивирано и големите европейски лидери се съгласиха с нашето предложение, въпреки няколко почивки, но ние останахме твърди, защото знам, че сме прави. И за вашите слушатели само бих повторил всъщност за какво беше спорът. Знаете, че най-големият бич за света са климатичните промени и екологията е водеща в програмите на всички сериозни правителства и държави….И се оказва, че ние, в ЕС, трябва да сме донори на всички останали. Сиреч, ние да даваме повече пари. С една дума ние вече сме дали милиарди евро, погледнато реално, в тази борба за устойчив климат, за да продължим да даваме огромни суми. Не на последно място – в момента нямаме /пари - б.а./”.

Това стройно и леко обяснение на ситуацията по позицията на Централна и Източна Европа по финансирането на борбата с климатичните промени в интервю пред БНР показва, че с добра подготовка премиерът може да звучи и европейски, и разбираемо. Бойко Борисов “си знае хората” и няма високи очаквания за бързо „поевропейчване .

“Аз знам, че като администрация ще се опитаме да направим необходимото, но без да си променим манталитета всички ние… и парадокс е за мен, че българите, когато отидат в чужбина, са най-дисциплинираните и спазват всичко изключително дисциплинирано - колани слагат, не хвърлят по земята, минават на зелено, не притичват през улиците… Е завчера на министъра на вътрешните работи му се обаждах, гледам отгоре от кабинета един полицай стои, по ларгото минават, има подлез осветен, чист, хубав, да речем има други, които не са такива, но този е прекрасен, и притичват през улицата, полицаят седи и ги гледа. Това не може да стане от българи в друга държава. И аз истински се надявам и медиите, и училището, и интелектуалците да помогнат да променим манталитета в това отношение. Tова ще е по-добре за нас“.

Изводи:

  • Анализ на ключовите послания в медийните изяви на премиера Борисов подсказват съзнателното му желание за поддържане на ореола на нов спасител. Този образ, многократно сравняван с известен комиксов герой със свръхестествени сили, лесно се продава.
  • Бойко Борисов печели симпатиите на масите със затрогваща откровеност за истините на живота на един успял човек. Дори и да не е герой от български политически сапунен сериал, министър-председателят обича да цитира затрогващи моменти от живота си или да споделя дребни ежедневни детайли, които да го свържат емоционално с редовия избирател.
  • Европейската линия в политическото говорене на министър-председателя се преплита с опита му на бодигард на бившия комунистически лидер Тодор Живков отпреди 1989 г. Това съчетание може да го постави в редиците на класическите политически герои от прехода.
  • Ликуването от предизвестената победа на частичните избори по нищо не отстъпва на плама на министър-председателя от първите дни след парламентарния вот. Въпреки това премиерът преценява реално европейските и балкански настройки в българската народопсихология и умее да предизвиква уважение.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!