Много шум, но не за нищо
Политическа образност в телевизията, 1 октомври - 15 ноември 2009
20 ноември 2009, Автор: Калина Петкова
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг, Политическата визуалност

Автор: Калина Петкова
Йорданка Фандъкова спечели София и това не учуди никого. Освен това спечели не само заради партията, която я е издигнала, а и заради собствената си личност. Част от успешната публична презентация на Бойко-Борисовата формация, довела до всенародна любов, изборни победи, и повишаващ се следизборен рейтинг се определя и от прецизния избор на подходящи за всяка дадена функция лица. Финансовият министър следва да е сухар, председателката на парламента – да бъде строга, бъдещата ервокомисарка – с дипломатичен стил и чудесна визия, а земеделският министър – готов да тръгне лично като Звезден репортер да проверява хигиената в китайските ресторанти. Венецът на всичко това – премиерът Борисов би трябвало да бъде респектиращ и овладян ръководител. Да ама не, както казваше Петко Бочаров.
За политическите разкази*
Дали изпуснатите нерви са временно явление за премиера и дали той бързо ще овладее златния си стил отново, не можем да сме сигурни. Вероятно ще бъде така. Но че в последния наблюдаван период (01.10-15.11) имаше изпускане на нервите, няма спор. Силно отекнало, не-ми-дремет-то на Борисов, този път прокънтя от висотата на стола, в който е седнал и не прозвуча на място, за разлика от повечето му дръзки реплики. Няма маниер на поведение, Не отива на премиер, Прост е, Абе не трябва вече чак така, нали е на този пост, който…** и много други подобни са реални коментари на хора от зрителската аудитория, част от които са дали гласа си за ГЕРБ. Самоконтролът е едно от нещата, които хората (дори и очаровани от разкрепостения тон по върховете) продължават да очакват от властта.
източник: www.retv.bg
Затова твърде фриволният език от тук нататък или трябва да бъде точно дозиран, или ще има обратен ефект. Това важи и за бабаитската мимическа склонност на премиера – невербално изражение на същия маниер. Никой от предшествениците на Борисов в най-новата ни история не е показвал такъв диапазон от гримаси на екрана. И макар това да е едно от нещата, накарало електоратът да го почувства близък преди изборите, то трябва да бъде силно намалено в новата позиция на реален управляващ.
Национален герой в традиционен и нов стил
Извън тези бележки за добри премиерски обноски управлението на ГЕРБ се радваше на добро телевизионно представяне, както досега. Периодът предложи достатъчно поводи за това: Ахмед Доган и Сегрей Станишев не ходеха на работа в парламента, България беше посетена от Берлускони, а в някои населени места, между които и ключовата София, бяха проведени частични местни избори. Освен това имаше и отвличане. Колкото и парадоксално да звучи, точно поводи като октомврийското отвличане, във връзка с които правителството не може да направи почти нищо, се превръщат в източник на рейтинг и дори митологизиране. Последвалите изказвания на Борисов за нуждата от по-дълги наказания за всеки, който участва в отвличане, с цел да излезе на 60 догини – няма как вече да отвлича***, го представиха в правилната светлина. Излезе така, сякаш нещо по въпроса не само е казано, но е и вече направено. Изявленията по темата бяха надлежно отразени във всички централни емисии, а ПРО БГ (бившата ТВ 2) дори украси екрана си с каре, в което по време на целия репортаж остана надписът КАТО КРУМ. Подобни исторически препращания не са редки по отношение на премиера Борисов. Специфичният му публичен портрет включва заиграване с националната гордост, вграждащо в силните му страни имплицитното послание, че са български. Нека не забравяме, че предизборният слоган на ГЕРБ беше Да докажем, че България може. Като прибавим и лекотата, с която този публичен портрет влиза в типови квазигероични поведения, сравнението с Крум и с подобни изконни силови образи на българското става естествено.
Друга интересна нишка около премиера се завъртя с посещението на италианския му колега Берлускони. Макар и да е най-компрометираният лидер на страна от ЕС, Берлускони явно е и най-хитов, защото визита му у нас разбуни не само новинарските, но и клюкарските духове. След като разцелува вместо да ръкостисне женското присъствие в посрещналата го делегация – министър Румяна Желева – италианският медиен и властови хегемон заяви, че възприема Бойко Борисов като конкурент. И очевидно нямаше предвид политическата си кариера. По-младият балкански мачо-мен, възнаграден с небивал рейтинг за политик в родината си, наистина може да го катурне от престола на министър-председателите-секс-символи. В Нека гвороят дори се проведе нарочна дискусия по темата Берлускони или Борисов е по-красив. Не във връзка с Берслускони, но в същия ракурс Здравей България пък направи обсъждане на 100-те дни на правителството с победителките от конкурса Мисис България 2009. Макар проведеният в студиото разговор да беше повече от приятен и до голяма степен сериозен, самата комбинация между тема и гости работи в посока на затвърждаване на мачо-имиджа. Едва ли на някого би му хрумнало да проведе подобно обсъждане с патрон Сергей Станишев, например.
Вероятно тук е точният момент да се посочи, че според излъчено по bTV изследване на НЦИОМ към 21.10.2009 г. различни правителствени действия се приемат с одобрение между 70% и 80% и нагоре, а одобрението лично за премиера възлиза на 77%. Несъмнено една чувствителна част от тях се дължи именно на споменатия по-горе образ на Борисов. С не лошите цифри от съответно 49%, 51% и 65% могат да се похвалят Симеон Дянков, Йорданка Фандъкова и Цветан Цветанов.
Тези данни обаче са от преди избухването на дългия и шумен скандал в ДАНС и последвалите ежби с президента, а реалното влияние на подобни събития върху нагласите не може да се оцени категорично.
Ефектът на политическият враг
Ясно е че за да има отчетлив добър, трябва да има и посочен лош. Почва обаче да става спорно дали нападките срещу бившето управление на държавата продължават да са продуктивни. Дали например привикването на бивш министър-председател на разпит е показателно за това, че всички са равни пред закона или е показно за това, че се въвеждат нови правила от нов командир. Хем никой не се съмнява в злоупотребите на предишната власт, хем искаме разкрития и осъдени, хем чак това беше някак прекалено. Това и Тодор Живков не си го е позволявал, каза самият Станишев след разпита си в прокуратурата. От една страна да стъпиш върху противника си и да го затиснеш изцяло може да те направи победител в очите на зрителя, от друга страна сриването на публичния статут на равнопоставени конкуренти трябва да се прави извънредно предпазливо. Взаимното превръшане на разпни го и осанна може да застигне всеки, особено след като веднъж е демонстрирано колко лесно става. И това без да коментираме срока на годност на рефрена наследство, след чието изтичане представите за виновните предшественици ще започнат да вкисват. По същия начин действат и атаките срещу президента Първанов. Въпреки че временно може и да направят образа на Борисов още по-атрактивен, смяната на решението по въпрос от такава важност като предсрочното отстраняване на държавния глава и анонсирането на кухи заплахи, не е добър знак. Сякаш не случайно напоследък толкова често в ефир започна да се чува името на Тодор Живков, подхвърляно по различни поводи от управляващи и опозиция. Началнически реплики като Ще наредя на парламента*** и прибързани присъди в стил Станишев е откраднал*** са само част от общия маниер, навяващ ретроспективни асоциации.
Макар и да коментира с важен тон държавните въпроси от откривания и първи копки, от трибуната за пресконференции Борисов говори полусвързано за фискалния резерв. Факт е, че в силни дни премиерът посещава по няколко репортажни обекта и попада визуално в широк кръг от теми в новинарските емисии, но реалната му компетентност като ръководител на държавата трябва тепърва да бъде доказвана. Задържането на високите нива на рейтинга му със сигурност минава и през точно премерване на тона спрямо политическите врагове. Безспорно този тон се харесва, когато е остър, но не и когато е грубиянски. Макар и широко да прокламира нуждата си от равенство пред закона, българското общество практикува малко по-различни нрави. Властовото разстояние, от което гражданинът гледа своите висшестоящи е достатъчно голямо, за да гарантира неприкосновеността им. Общественото разбиране за йерархия и статус функционира така, че защитава високопоставените. Ненаказуемостта на богатите и силни хора на деня се приема като нещо може би неприятно, но напълно естествено. Фактът, че в затвора няма нито един бивш министър, се дължи отчасти и на това, че ние просто не считаме такова стечение на обстоятелствата за нормално. Макар че бившите управляващи не са симпатични почти на никого в държавата, твърде острите атаки срещу тях може да събудят неодобрение. Ето защо опитите за публично овъзмездяване на злоупотребилите, въпреки че се считат за жадувани от народа, са и рискови в комуникационен план. Обвиненията в разчистване на сметки и политически произвол биха били само повърхностната реакция на голяма част от публиката, следствие от по-дълбоки културни предпоставки.
С меки лапи
Освен на твърдия тон на премиера през наблюдавания период бяхме свидетели и на друг далеч по-мек и много успешен похват. Типично по женски дипломатичното говорене, консенсуса и грижовността се очертаха като силните страни в публичния портрет на Йорданка Фандъкова. Откриване на учебни години, гостувания в училища и всякакви подобни мероприятия в системата на столичното образование минаха през телевизионния екран. Да не забравяме разбира се и инерцията от изборната победа на ГЕРБ, която направо обезсмисли наливането на пари в кампания. Липсваха всички традиционни предизборни елементи – безспирно повтаряни клипове, политически нападки с конкурентите, преекспониране. Освен това почти нямаше и конструктивен дебат. Единственият предизборен диспут между основните претенденти (Фандъкова и издигнатия от БСП Кадиев) протече в рамките на сутрешен блок, а традиционното задочно дебатиране през медиите по наболели проблеми потъна в скандалите около ДАНС и президента.
Иначе Фандъкова беше неангажиращ гост в дневни женски формати и по-логичен политически събеседник в На четири очи, На Барекадата т.н., следвайки еднакво успешно линията на неформалната публичност и на ресорните си изяви като министър и кандидат-кмет. Позицията на достатъчно харесван и некомпрометиран член на кабинета се оказа ужасно плодотворна за печелене на симпатии като кандидат за градоначалник. Умелото избягване на чистата политика и съсредоточаването върху конкретни работни въпроси също беше от полза за Фандъкова. Както и при предишните избори, клипове на ГЕРБ-кандидатката се появиха само в последната седмица преди вота и то не с особено интензивно излъчване. Едно деликатно отсъствие и не набиване на очи по време на коментираните по-горе скандали като че ли също беше много точно премерено.
източник: www.barekov.btv.bg
Със съмнителна премереност през периода се отличи ключовата изява на друга дама от кабинета на Борисов – външния министър Румяна Желева. Въпреки че в тв-анализите от предходните месеци категорично се изясни колко по-определящи за добрия публичен образ са шоу-появите на официални лица в сравнение с официалните им появи, както се посочи по-горе за самия премиер, чувството за мярка трябва да бъде прецизирано. Висока гледаемост, добър повод за поява и уют, осигурен от излъчване на запис, бяха силните страни в танца на министърката във ВИП Денс по Нова телевизия. Съмнителен подбор на облекло и хореография бяха слабите му страни. Макар Румяна Желева да има повече от елегантна фигура, да виждаме толкова много от нея, не е уместно. Вероятно този смел ход засега все още дърпа стрелките на рейтинга нагоре. Точно както оправдаването с тройната коалиция обаче рано или късно ще се изтърка, така след песен в Мюзик Айдъл и танц във ВИП Денс, плуване за трофея на незприкосновеността в Сървайвър например, би рискувало да потопи одобрението.
източник: www.vbox7.com
Освен участията в атрактивни формати и целувките с Берлускони относно
работата на министър Желева публиката успя да запомни единствено неяснота около евро-ресорите. Как ще бъде възприета тя в ролята на еврокомисар е все още рано да се каже, но засега изглежда, че не би могла да повтори успеха на Меглена Кунева, осигурила само с името си евродепутатски мандати за иначе изпадналото от родния парламент НДСВ.
Идва времето, когато Волен вече няма да е недоволен
Нямаше как да не забележим, че за да направи различни изказвания в изтеклия период, Волен Сидеров заставаше на медийната трибуна като хорист под диригентството на Бойко Борисов. Особено по отношение на ДАНС-рефрена той на моменти дори надпя премиера. Изразените в някои от предишните тв-анализи предположения относно все по-голямо бъдещо сближаване между ГЕРБ и Атака засега се потвърждават. На този етап изглежда, че ако се наложи някоя от парламентарно представените партии да скрепи позициите на правителството с коалиция, това ще бъде формацията на Волен Сидеров. Към днешна дата такъв сюжет вероятно изглежда далечен за ГЕРБ-овия електорат, но натрупването на неизбежни управленски негативи в хода на мандата може логично да доведе до него. Да не забравяме, че тъкмо Атака беше първоизточникът и на абсурдното предложение за откриване на импийчмънт процедура срещу Георги Първанов, дало възможност на Бойко Борисов да каже след известни колебания в тежък и щедър държавнически стил, че въпреки провокациите на президента е против, тъй като това би дестабилизирало държавата***.
Празни приказки?
И ако на някого това между президент и премиер изглежда като излишно и празно говорене, нека погледнем вътре в лагера на социалистите. Празни или не, приказките, изприказвани от повече и по-малко популярни членове на БСП, си останаха в сферата на пожеланията. След конгреса лидер на Столетницата продължава да бъде Сергей Станишев, а скандалите около ДАНС и искането на имунитета му много удобно се разразиха в последствие. НЕ все повече изглежда отговорът на въпроса Ще се види ли изобщо нещо ново около левицата? Периодът донесе за БСП опит за кампания в София, балансирано и сериозно поведение на Станишев около скандала с ДАНС и почти личния конфликт с Борисов в тази връзка, но не и нещо, от което да изглежда, че партията ще има по-светло бъдеще. Отделни хора в БСП като Янаки Стоилов и Татяна Дончева изглеждаха като вариант за спасяване на конструктивното начало, но докато по върховете на партията не настъпят реални кадрови промени, всичко си остава само на думи.
Евробарометър
Както и друг път в анализите за телевизионна образност и репрезентация остава място за представянето на Европа и ЕС на нашия екран. В посока на по-близко до усещането ни за живота и по-човешко изграждане на телевизионна Европа работи излъчваното по БНТ 1 изследване на Галъп – Евробарометър. В него се представя общественото мнение по ежедневно засягащи ни въпроси такова, каквото е в различни европейски страни. Освен че дава възможност да се видят не винаги очаквани прилики и разлики, съпътстващите го коментари нямат характера на ценностна оценка, изхождаща от нагласите в някое от обществата. Макар и в чисто визуален план Евробарометър да е само схема, цялостното усещане, което създава, е за преодоляване на границите и за реална, дори делнична, европейска приобщеност. Ние се оказваме поставени наравно с всички останали държави между силните страни, страховете и очакванията за бъдещето на милионите граждани на Европа.
* За стандарта на работа се пропуска в настоящия анализ, тъй като всички наблюдавани през периода практики, са били вече отразени в предходни анализи
** Мнения на тв-зрители за репликата на Б. Борисов не ми дреме, събрани в неформално допитване
*** Приблизителен цитат на думи на Б. Борисов
Основни изводи:
- Съвременната медийна публичност функционира така, че голяма част от новините се пълнят с информация за казани, а не за направени неща. Макар разнобоят между делата и думите далеч да не е ново явление, усилени от медиите, думите на убедителни оратори затрупват пейзажа на реално направеното. От една страна позициите на официални лица от върховете по актуални политически теми не бива да се премълчават от медиите. От друга, подробното разработване на репортажни обекти, новината от които е единствено нечие изказване, често затруднява вместо да улесни аудиторията в разбирането на процесите в държавата.
- Отказът на ГЕРБ от редица формални, но очаквани елементи на една предизборна кампания, е поредният жест на публично разграничаване от традиционния политически ореол. Това отново разтоварва партията от отрицателните конотации, с които партийното съществува в съзнанието на българина. Същевременно подплатяването на предизборния период с бурна и най-вече подходяща за медийно отразяване дейност съвсем не оставя формацията без кампания в пълния смисъл на израза. Печелившата формула на ГЕРБ е не отсъствието на кампания изобщо, а отказ от това, което другите правят.
- Не-партийното възприемане на ГЕРБ има някои следствия. Рискът за избирателя е в това, че организация, която по същество представлява партия, често не се възприема като такава и като че ли не е мислена от хората в обща категория с БСП, СДС, ДСБ и т.н. Макар и отдалечен в миналото, рефлексът към държавата, която се грижи за всичко, съвсем не е забравен. При известни условия Борисов би могъл с лекота да развие модели, заради които прозвищата Българският Берлускони или Новият Тодор Живков далеч да не бъдат само хумор. Последните процеси в МВР и службите за сигурност трябва да държат обществото нащрек в тази посока.
- В крайна сметка на зрителя не стана ясно за какво точно беше неистовият медиен шум по темата ДАНС, но че залогът е много голям, едва ли някой се съмнява. Трудно е да се повярва, че настоящото правителство търси единствено справедливост, докато използва службите като оръжие във война срещу политически врагове. Съмненията за преразпределяне на контрола върху неясни икономически ресурси са просто неизбежни. Иначе казано, ние знаем, че многото шум, не беше за нищо, а за нещо, но не знаем за какво…