„ОТ ОГЪНЯ КЕ ДОЙДЕ, КЕ СПАСИ БЪЛГАРИЯ”

Мониторинг на вестник "Уикенд", септември - ноември 2009

Автор: Петко Карадечев

Ако хвърлим бърз поглед само към заглавните страници на в. „Уикенд” от последните единадесет броя (35 бр. до 45 бр.) лесно бихме констатирали, че те са се аполитизирали в сравнение с август месец (който при това е почивен). Единствено „Юксел се развежда, потънал в дългове” (38 бр.) прекъсва поредицата от криминална хроника, която доминира с мащабите си. И не че съвсем отсъстват политически фигури. Не можем да пропуснем заглавия като: „И Петър Стоянов изплува в аферата „Белнейски”, „В легло с Татяна Дончева”. Просто тематичната насока на „най-големия български вестник”, както е титулуван „Уикенд”, сякаш се определя от теми като „Убийте Маргина!”, „Златко Баретата проговори от затвора” и „Тайната яхта на Маджо”.
Когато разлистваме страниците обаче, разбираме, че бихме сгрешили, ако наречем „Уикенд” „аполитизиран”. Напротив, подхранван от различни събития през есенния сезон, ежеседмичникът предлага на читателите си различни „епизоди” като от сериал, в които главна роля имат съответните „герои”.

„Лошите”

Така например, откакто на 22 септември 2009 г. Ирина Бокова бе избрана за генерален директор на ЮНЕСКО, в. „Уикенд” започна своебразна поредица от „епизоди”, посветени на нея. Още на 26 септември в брой 39, на главната страница на вестника се вижда малко каре, гласящо: „Бокова, дъщерята на убиеца – борец за свобода!”. През следващата седмица е представена статията „Крият труп след катастрофа с Ирина Бокова”, а три броя по-късно виждаме „Ирина Бокова – агент на КГБ? Новата шефка на ЮНЕСКО била вербувана по време на следването си в СССР”. Подобно внимание може да бъде обяснено със сравнително скорошното медийно обговаряне на Ирина Бокова и вероятно с това, че за в. „Уикенд” тя е нов герой, на когото трябва да се намери подходящо място. В случая – не особено добро.

Друг „актьор”, който не е централна фигура във вестника, е Петър Стоянов. Освен с присъствието му в аферата „Белнейски” (бидейки предполагаем собственик на фирмата на бащата на заподозрян за убийството), бившият президент намира място на страниците на „Уикенд” покрай двама члена на своето семейство – съпругата и сина си. Името и снимката му вървят редом с прахоснически живот („Антонина Първанова живее в къща за 5000EUR на месец в Женева”) и с криминални залитания („Синът на Петър Стоянов заловен с незаконно оръжие. 30-годишният Стефан превърна апартамент в кочина, дължи хиляди евро наем”). От самия него обаче коментар липсва – сякаш той е фонът, който зарежда със смисъл изобразеното.

Сравнително ново явление в „Уикенд” е и т.нар. „митичен кръг Монтерей”. Той представлява група от „генерали, посланици, хора от дипломатическия и политическия елит на страната”. (45 бр.). Ранговете на членовете му и изявите им допринасят за митологизирането на клуба, а то от своя страна се избистря най-ясно в заглавия като: „В „Монтерей” си имат нов поздрав: „Къде е справката?”, вместо „Добър ден”. Мъглявата власт, която се приписва на „Монтерей” придобива дори по-внушаващи размери, когато в горецитираната статия се говори за това, че „митичният кръг се преобразува в партия”. Подхранването на такива слухове е особено любопитно, имайки предвид, че в самите статии героите от тях опровергават информацията.

Не чак толкова лошите

След все още свежите теми, на читателя са представени и някои добре познати лица. „Костов се прережда на погребението на Александър Божков”; „Костов с джип за 300 бона” и „Иван Костов: Чака ни много тежка година” са част от заглавията за бившия премиер. В съответните статии той ту бива критикуван за това, че кара чисто нов джип, ту му се търси мнение за анализ на икономическата и политическа обстановка в страната. За него като че ли е отредена ролята на прегрешилия приятел от TV-сериалите, чиито грешки ни дават картбланш за шегички.

В малко по-различна светлина е представен Волен Сидеров. Подкрепата, която оказва на Бойко Борисов, като че ли промени образа му от този на налудничавия и леко опасен оратор, в сравнително спокойния и „примерен” участник във властта. На въпрос дали не се е кротнал, Сидеров отговаря: „Ние свалихме управлението, което не харесвахме. Вече имаме алтернатива.” За „промяната” у него сякаш се намеква с дори чисто битовото: „Волен отслабна с пилешко” – статия, която акцентира върху работния режим на лидера на „Атака” и начинът, по който се изменят те. „Очевидно” външните изменения имат ефект и върху характера на човека.

Ако продължим с представянето на настоящите управници, ще се натъкнем на много интересни амплитуди.

Добрите

От една страна е статията „Вежди, научи се да говориш български!”, в която се критикува безмилостно „кръчмарския анализ”, самото говорене, както и пурите, с чийто дим новият министър на културата се обгръща в кабинета си. И докато в нея доминира някакво усещане за недодяланост, то атмосферата за нещо много по-необяснимо се налага в няколко поредни статии за Яне Янев. „Бащата на Яне Янев умрял вместо него? Черна прокоба над РЗС”; „Янев Янев: Погребах най-близките си за една година”. В статиите за лидера на РЗС се прокрадва информация за смъртни случаи не само на негови роднини, но и на близки на негови съпартийци. За да е пълна картината, само добавяме думи като „прокоба” , „магии” и „ясновидка”. С такъв речник се постига по-скоро загадъчен, отколкото аналитичен ефект. Именно такива думи допринасят за създаването на определен вид митичност. Напълно обаче тя ще се разгърне по-нататък (вж. Бойко Борисов).

На другата страна са някои от по-централните фигури в новия кабинет. Въпреки че имената им не се спрягат особено често, вече бившият министър на образованието Йорданка Фандъкова и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, са част от доброто лице на ГЕРБ. „Фандъкова заспива с Достоевски” е кратка статия за литературните предпочитания на вече новия кмет на София, както и за работните й навици (никакви забавления в кафенета и ресторанти, а след работа директно се прибира в „семейното гнездо”).

След образа на „домошара”, идва ред на спортния тип политик, който е близо до хората и не губи връзка с тях. „Цецо Цветанов тича по 8 километра. Вътрешният министър си почива най-добре на маса с приятели”. Това е героят в стил „човекът от народа”, за когото се подчертава, че се отпуска около приятелите, които има от 20 години.

Освен добро обаче, ГЕРБ може да има и строго лице. „Румяна Желева готви яки рокади. Елена Поптодорова и братът на Ирина Бокова в списъка за отстраняване. Черен списък във външно”. Любопитни тук са няколко неща. На първо място – демонстрираната политическа воля спрямо смятаните за несменяеми кадри във Външно министерство. Това повдига въпроси в стил „До къде би стигнала властта, за да смени старите и/или неудобните?” После - фигурирането във въпросния „черен списък” на вече маркирани от „Уикенд” личности като Филип Боков. Заиграването с него осигурява обвързването на определени теми – негативната, свързана с името на Ирина Бокова с очевидно позитивната, представена от новото правителство; в случая – от Румяна Желева. Но най-неразбираема е като че ли липсата на каквато и да е информация за самата нея, мнението и позицията ѝ. А при подобно фокусиране само върху „обвинените” (присъстващи в черния списък) все пак е логично да се очаква някакво становище от „обвинителите”, което е по-различно от разни дипломатически гафове.

За да има реални промени, особено по време на реформите, които новият кабинет предприема, трябва да се работи, всеки да си върши задълженията съвестно и добронамерено. Такава е идеалната ситуация и това би трябвало да е нещо нормално. Излишно е да отбелязвам, че в повечето случаи подобни думи си остават просто добро пожелание. Но каква беше изненадата, когато „най-големият български вестник”, жълтата преса par excellence, се извини.
„Главният прокурор Борис Велчев: Не дискредитирайте невинни магистрати!”. В отворено писмо до „Уикенд”, Борис Велчев вади грешни данни от предишен брой. Дали защото забележката идва от „Обвинител № 1”, дали по други причини, но „Уикенд” изненадва с бърза реакция и с извинение.

Борисов и Станишев – много на нула

А „извинение” е може би последната дума, която ще бъде чута или записана от вече откровено атакувания бивш премиер – Сергей Станишев. След загубата на парламентарните избори, вътрешнопартийните отношения се обтягат. Едно доказателство за това е статията „Станишев трябва да подаде оставка”, в които избуява критиката на самите членове на БСП. Заглавието е цитат на „абонирания за депутатско място през последните 5 мандатата” Иво Атанасов, който „достойно се оттеглил на почивка”. Дали чрез личен пример се подсказва на Сергей Станишев какво някои от съпартийците му искат да направи е един въпрос. Вече е съвсем друг по какъв начин председателят на Висшия съвет на БСП ще реагира.

На другия фронт се чува ехо от лятото, предизборните кампании и сблъсъка Станишев-Борисов. Но ехото е доста слабо и с ясно изразен акцент. В „Разликата между Бойко и Сергей” (37 бр.) се коментират реакциите на двамата политици след инцидента в Охридското езеро през месец септември. Образът на Сергей Станишев, очаквано, е свързан с лични интереси покрай правителствения самолет и загърбване, та дори и игнориране на случаи, в които държавата трябва да се намеси. „Станишев бяга в Страсбург” пък е своеобразния финал на „серията” за бившия премиер, който предполага съвсем нов тип отношение към него. Вече представен като „беглец” със солидни суми в чуждестранни банки, той „изсивява” и съмнително много заприличва на описваните от „Уикенд” олигарси и босове на подземния свят.

Съмнения са изразени към политическите ходове на Станишевия антипод Борисов в статията на Явор Дачков – „Комунистическа пропаганда” (36 бр.). Основната теза тук е, че разкривайки „малки” проблеми, Бойко Борисов всъщност „скрива големите престъпления” на тройната коалиция. За единадесетте броя от септември до ноември месец, това е единственото „негативно” изказване към настоящия премиер, което завършва с подканващото: „Да видим дали ще се погрижите [...] за безценната форма на общата ни идентичност.” Критика, но не съвсем. И може би няма как да е иначе, при наличието на антуража статии за премиера като например интервюто, озаглавено „Не съм сам, спя спокойно!”. Освен вече познатия одобрителен тон, който лъха от редовете, правят впечатление сравнително малки детайли като факта, че Борисов не носи вратовръзки, освен ако кодът не го изисква, че държи червен конец на ръката си и че е забранил думичката „ще”.

Ако се върнем на беглата алюзия между политически фигури и типажи от телевизионни сериали, тук ще имаме попадение. Бихме ли избрали за паралел неумиращата поредица „Приятели”, струва ми се, ще видим всички положителни характеристики на Рос, Чандлър и Джоуи у Бойко Борисов. Връзката на Рос със семейството му (червения конец), остроумните шеги на Чандлър (хапливия, но винаги ясен и разбираем език на премиера) и способността на Джоуи да се забавлява (страстта на Бойко Борисов към футбола) успяват да се напаснат лесно към характера на министър-председателя. Но докато тримата герои са по-скоро комични образи, то Бойко Борисов е представен като всецяло отдаден на държавата и всякаква работа, свързана с нея.

Свидетелство за това е любопитната статия: „Бойко без почивка от 9 години”, в която се съобщава, че единственото свободно време на Борисов са сутрешните часове за фитнес. Такава завидна отдаденост, освен за много други неща, става повод и за изключително впечатляващи статии като: „Ванга предвещала победата на Бойко Борисов: От огъня ке дойде, ке спаси България!”. Тук от ненатрапчивите сравнения със ситкоми бихме могли направо да минем в късния часови пояс от преди няколко години с култовите серии на „До краен предел”. За героя, идващ от огъня („Ще припомним, че в миналото премиерът е бил пожарникар.” – 44 бр., 72 стр.), е пророкувано, че „Ке стане голям човек, цела България ке го обича”. Очевидно след всичките изнесени факти във в. „Уикенд” не само се налага образът на човек, който е способен да промени за добро състоянието на държавата, но и на когото му е писано да бъде такъв.

Следвайки тази линия на мисли, поддържането на трезв и критичен поглед върху работата на премиера изглежда сравнително затруднено. Опитите за безпристрастното му отразяване в медиите, да се надяваме, няма да прекъснат.

За прякорите на героите

Label (transitive verb) - Листче, надписано и прикрепено към нещо за идентификация и описание

Любопитно е колко масово се използват прякори. Във вестник „Уикенд” могат да се намерят доста примери за това; „герои” като Данчо Пръча, Райко Кръвта, Тишо Фаталния и Спас Фашиста съставят немалка част от криминалните хроники на ежеседмичника. Но докато прякорите от подземния свят можем да обясним сравнително лесно (получили са ги от свои хора или сами са се нарекли така), то политическите такива стоят някак странно и повдигат не един и два въпроса.

Николай Василев е Хари Потър, Румен Овчаров – Р. Овч. или Дългия Инкасатор, Бойко Борисов е Генерала и прочее. Има ли някаква цел, с която тези прякори се котират (ако не повече, то поне приблизително), колкото истинските имена на политиците? До колко моментното оценяване на свършена работа е адекватно, за да бъде обозначавано с такива лейбъли, прякори, е спорен въпрос. Да вземем за пример Сергей Станишев. Преди загубата на парламентарните избори той получаваше коренно различно (в положителна насока) отношение спрямо последните два месеца. Това е показателен пример за постоянството на жълтата преса par excellence в лицето на в. „Уикенд” към героите, които обговаря. Позицията във властта очевидно определя презентирането на героите и колкото по-високо се намира определена фигура, толкова по-позитивни отзиви получава; и vice versa.

Лейбълът по определение служи за „идентификация и описание”. В такъв случай ще е интересно да се запитаме три въпроса: 1. Кой точно създава и разпространява прякори? 2. Какво описва с тях? 3. Как това описание влияе върху по-нататъшното представяне на въпросния политик? Вероятно отговорите на тези въпроси биха помогнали за малко по-широк и същевременно задълбочен поглед върху образите на едни от водещите политически фигури в България.

Изводите, почерпени от в. „Уикенд”:

• Дори висок пост в ЮНЕСКО не може да предпази човек от миналото му, без значение дали има вина за него или не.
• Бившата опозиция се чувства добре в освободените места от предишната власт и е готова да наказва провинилите се.
• Не се пестят критики към традиционно противоречиви личности (като Врежди Рашидов), но в същото време за сравнително нови политически фигури (като Йорданка Фандъкова и Цветан Цветанов) описанието е или добро или никакво.
• След епичния сблъсък между Бойко Борисов и Сергей Станишев, загубилият бивш премиер се ползва с много негативен имидж във в. „Уикенд”.