Сапунени скандали

Автор: Мила Минева

В края на месец септември един паметник влезе във фокуса на медийното внимание. За седмица случаят беше разрешен с бързата и адекватна, според президента на България Георги Първанов, реакция на институциите. Паметникът беше съборен дали от местни активисти на ВМРО и Атака (има такъв медиен сюжет) или от институции, контролиращи законността на строителството даже не е толкова важно. Още по време на събитието журналисти ни припомниха, че малкото селце, където се разигра драмата вече е произвеждало медийни сюжети. Главните действащи лица са били същите – братя Юзеирови; скандал е имало, макар и не толкова шумен. Тогава двамата братя учредили нещо, което нарекли „Червен полумесец” и влезли в конфликт с международната институция „Червен кръст”. През септември изведнъж вниманието беше приковано от „скандален паметник” или, ако отново цитирам водещ от електронна медия, „творческа недомислица и правна всъщност” (На Барекадата). Паметникът е построен в частен двор и представлява пирамида на върха с кръст и полумесец – представен е като паметник на „незнайния турски воин”, въпреки че Али Юзеиров, говорителят на двамата братя, неколкократно повтаря, че паметникът е бил в чест на всички загинали за тези земи и повтаря „и християни, и мюсюлмани”. Пак от медиите разбираме, че двамата братя са учредили и Мюсюлмандемократичен съюз, а в селото са направили „клуб за приятелство”. Прокуратурата действа изключително бързо и се самосезира, полицията изземва два чувала с книги на български и арабски, за които Юзеирови твърдят, че са купували от джамии и църкви. Президентът и премиерът все още говорят в един глас и коментират създаването на Мюсюлмандемократичен съюз като противоконституционно. Разбира се по време на скандала има място и за партийна битка – депутат от ГЕРБ веднага отправя обвинение към предишното правителство, което е трябвало да реагира по-рано, защото се оказва, че паметникът си съществува мирно и кротко вече няколко месеца в село Славяново.

Към този случай ни върнаха и последните дни – 3-ти епизод на сагата Славяново. Братята отново искат да издигнат паметник този път в рамките на закона. И с леки промени на „творческата недомислица” – пирамидата няма да има кръст, а само полумесец и надпис „Българийо, за тебе те умряха”. Всички институции този път действат още по-бързо и медийният скандал е по-кратък, но многозначителен. В интервю с Али Юзеиров в сутрешния блок на БНТ журналистът възмутено сравнява бъдещия градеж с издигане на паметник с пречупен кръст, а очевидно употребата на Вазов му изглежда кощунствена. Дори обяснението на Юзеиров „какво по-хубаво от това изречение на нашия поет” не смилява сърцето на журналиста. Отражението в медиите безспорно създава образа на провокация и скандал, в които българските институции действат изключително адекватно и справедливо – те просто се грижат за спазването на закона за градежите и за запазването на обществения ред.

В цялата тази драма няколко неща не станаха ясни:

1. Как прокуратурата и органите на реда се самосезираха толкова бързо? – публичното пространство е засипано с обвинения и призиви към прокуратурата да се задейства и тя го прави точно по този случай, за всички останали само обещава

2. Каква е иззетата литература? – ако става дума за Корана и Библията, би трябвало да определим това действие не като справедливо, а като нарушение на човешките права

3. Защо да е противоконституционен един Мюсюлмандемократичен съюз? – в България има Българска Християндемократическа партия в няколко варианта, а сред партиите, подкрепящи правителството на малцинството има няколко, които или открито заявяват, че изповядват християндемократически ценности или се борят да бъдат признати за християндемократически. Каква е разликата между мюсюлманите и християните?

Не чухме тези въпроси в медиите.

Разбрахме, обаче, няколко важни неща. Първо, че в България има незаконни строежи, както и че има институции, които могат да ги съборят в рамките на по-малко от седмица. Тогава остава простичък въпрос – тези два градежа и „клуба за приятелство” ли са единствените незаконни постройки в България. Второто, което научихме е още по-болезнено – в тази държава единствено малцинствата могат да родят някаква идея за гражданска, а не етническа нация. Ако помислим фактологично, мюсюлманите биха могли да бъдат българи, турци, роми. При наборни армии в тях има българи, турци и роми. Дали е възможно тогава във войните, които България е водила да има загинали за родината мюсюлмани. Отговорът „да” е очевиден. В такъв случай мисълта за подобен паметник не би трябвало да събужда подобна медийна истерия. А това, че един български турчин харесва Вазов и го нарича „нашия поет” показва едно единствено нещо – този човек е български гражданин, който се идентифицира именно така. Наред с множеството конспиративни сюжети около това кой седи зад двамата братя, може би не беше зле медиите да се опитат поне да си представят националното като гражданско пространство, в което етносът няма чак толкова голямо значение, колкото волята за политическа принадлежност към едно пространство. Може би не беше сега времето, защото третият епизод на сапунения скандал се разигра непосредствено след частичните местни избори, на които повече хора предпочетоха да са тото-играчи, а не граждани.

В началото на октомври проследихме втория сезон и на сапунения скандал „Давид Черни” – този път на местно ниво. Кметът на Пловдив забрани на художника да влиза в която и да е обществена сграда на територията на общината, освен в общинската тоалетна. Черни беше поканен като гост на една изложба за съвременно изкуство, която успя да се превърне в най-популярната изложба за съвременно изкуство в България и безспорно най-добре охраняваната. Наистина драмата беше съвсем местна, даже областният управител не подкрепи кмета, а Бойко Борисов дори предложи да приюти Давид Черни в собствения си кабинет в София. И въпреки локалността на драмата, тя заля сутрешните блокове на електронните медии, припомни тоалетната, скандала в Брюксел, обидата на България. Не е без значение факта, че зад атаката стояха кметът от ВМРО и общинските съветници на Атака, т.е. партия, подкрепяща правителството на малцинството, беше сред подбудителите на медийната драма.

Сред сапунените сериали винаги има и по един комичен, който да разсее драматизма в отношенията. В ролята на смешен сапунен скандал учудващо (поне за мен) влезе финансовият министър Симеон Дянков. Тук сме в първия сезон, но пък епизодите се излъчват в прайм-тайм при това доста често (както показват анализите, присъствието на Симеон Дянков в медиите е нараснало през октомври). Вече има рубрики с името „Нов гаф на Симеон Дянков” например. И тук съвсем не реферирам към определения като „малоумни” и „феодални старци”, а към пицата. Всъщност зад пицата се крие може би един от най-важните документи за държавата – бюджета за следващата година. Той обаче и дебатът около него напълно изчезнаха в кутията на пицата, а медиите се забавляват далеч повече с новия артикул на пазара – постна пица „Симеон Дянков”. Тя се превръща в новина на първа страница, а самата пица заля визуално всички медии. Даже Симеон Дянков щастливо коментира успеха на хода си, леко смутен от подозрението на сина си, че всъщност е разносвач на пици. Това, което е по-важно, е, че съдържателният дебат, маслинката на пицата, някак се оказа твърде спаружен и развален, а в парламента буквално не се състоя. Разбира се, за последното вина медиите нямат. Проблемът е, че пицата засенчи съдържателния и аз бих казала по-скоро политическия, а не толкова експертния дебат именно благодарение на медиите.

Използвам тези сапунени скандали не защото не съм забелязала много други. Всъщност публичното пространство е изпълнено постоянно със сензационни разкрития, размяна на остри реплики, екстравагантни идеи, импийчмънт на президента и какво ли още не. Работата е там, че те всички се превръщат в сапунени скандали – текат безнадеждно дълго, непрекъснато влизат нови герои, които замъгляват сюжетната линия, а в края на сезона – нещата се разрешават магически и окончателно от супергероя; окончателно до следващия сезон. Добрата новина е, че засега зрителите гледат с интерес. За съжаление все по-трудно става да предвидим кога ще превключат канала.