Медиите - и рак, и риба

Публикация във в. „Новините днес”, 15 март 2010

Автор: Марина Кирова

Вече две седмици тонове мастило се излива по повод трагикомедията Първанов-Дянков. Но някак тихомълком се подминава един тревожен аспект от стенограмата на Президента. Първанов определи медиите и като достоверен източник на информация, и като посредник в политически сценарии и инсинуации. А второто не прозвуча никак добре.

Разбира се, някой може да каже, че в стенограмата няма директно обвинение към медиите. Но пък има внушение. Точно както на въпроса на водещия „Млад милиардер ли е?” и в отговора на Дянков „Не е млад, определено”.

Първият ни политик намекна, че медиите участват в „подготвени атаки” и „сценарии”, без да си направи труда да приведе някакви аргументи и факти. Подобно обвинение, изказано от президента на страната, задава доста неудобни въпроси. Както за това какви е ролята и авторитетът на медиите, така и за това как политиците използват властта си.

Друг е въпросът защо медиите не се почувстваха засегнати от репликите на Първанов? Президентът се обиди от думите на Дянков личностно и институционално и си потърси извинение. Медиите обаче не. Наистина, водещите на шоуто Иван и Андрей персонално излязоха с разграничителна позиция и се защитиха, че не участват в сценарии. Вярно е, че на пресконференцията на Първанов в петък Сашо Диков поиска аргументи за това президентско твърдение. И добре че попита, та Първанов да разясни, че имал предвид не медиите, а екипът на Дянков. Но това не променя факта, че медиите като професионална общност и обществена институция цяла седмица си мълчаха. Позицията да не се набутваш между шамарите със сигурност е безболезнена, но също така сигурно е, че не те прави уважаван фактор. Дори и ако срещу теб стои държавният глава.

Защото практиката показва, че когато политиците употребяват медиите както им се харесва, бумерангът на обществената и медийна неприязън почти сигурно се връща към политиците. А когато медиите позволяват на политиците да ги употребяват както им харесва, бумерангът на общественото недоверие със сигурност се връща при медиите.