Медиите – опитна лаборатория за обществени настроения

Публикация във в. "Новините днес", 29 март 2010

Автор: Гергана Куцева

Вече втора седмица сме свидетели на роящи се в медийното пространство публикации относно две на пръв поглед различни новини. Първата касае публикуването на неофициален документ, съдържащ дългоочакваните антикризисни мерки на Правителството, според различните медии, между 28 и 32 на брой. Определени като „шокиращи”, „скандални”, „драстични” и пр., те предизвикаха вълна от реакции: на експерти, на различни социални и граждански групи… и на самите управляващи. Наложи се, в последствие мерките да бъдат отречени и окачествени от Правителството като „провокационен фалшификат”, както и да бъде набедена опозицията в саботаж.

Втората новина гласеше, че съдията от Върховния административен съд Панайот Генков е вечерял с Ангел Христов – единия от така наречените братя Галеви. Публикацията се появи за първи път на електронния сайт Bnews, но независимо от съмненията около нейната достоверност бе подета от всички водещи медии.

Фактът, че новините са „фалшиви”, се превърна в новина и предизвика следваща канонада от публикации, но „произходът” им остана дразнещо неизяснен. Нито една медия не проблематизира въпроса за достоверността на източниците на двете информации.

Но освен смущаващата липса на журналистическа етика, още едно съмнение натрапчиво се прокрадва: не сме ли свидетели на, по-скоро доброволна, политическа употреба на медиите? В случая с антикризисните предложения, публикацията им позволи на живо да се провери кое ще мине и кое не. Медиите изиграха ролята на опитна лаборатория, където да се тестват обществените настроения. Е, надигна се вълна от недоволство, предимно на полицаи, военни и държавни служители, и мерките срещу тях, както и засягащите социално слабите слоеве на обществото, не минаха.

Втората „новина” пък доведе до дело за клевета и самосезиране на комисията по етика и борба с корупцията към Висшия съдебен съвет. Защо обаче тази „завера” беше разкрита точно преди доклада на ЕК, в който съдебната система е посочена като най-слабото звено? Има ли връзка между окалването на името на висш магистрат и критиките, които самите премиер и вицепремиер периодично отправят към съда? И не е ли това индиректен политически натиск върху съда, за което са използвани отново медиите или пък те услужливо сами си предлагат услугите?

И в двата случая, заслепени от въображаемата власт, която мислят, че имат, медиите попадат в капана на хитри политически ходове. Както Костов призна, запитан от „Дневник” дали с предложените мерки се тества общественото мнение: „Това е позната стратегия и няма нищо непочтено”. Според политиците, разбира се.