Медийна превъзходна

Публикация във в. "Новините днес", 6 април 2010

Автор: Николета Даскалова

Вероятно малцина са тези, които все още не знаят коя е Мима. Потресът от осакатяването на кучето от Дряново, вече осиновено в Русе, се превърна в граждански адреналин, чиято централна трибуна стана Фейсбук. Знаменателната група Затвор за копелето отрязало краката на кучето в Дряново наброява повече от 220 000 участници. Техните публикации надхвърлят 5500, без да броим вторичните мнения. Дискусиите в групата са над 120, а коментарите в тях – над 3400. И с всеки следващ ден цифрите нарастват още и още.

Активността в интернет е наистина впечатляваща. Впечатлиха се и традиционните медии, чието обоняние бързо се изостри от миризмата на народно недоволство. Телевизиите и пресата рапортуваха не само за човешкото зверство спрямо кучето Мима, но и за масираното обществено неодобрение срещу безнаказаната жестокост над животни. В резултат каузата от Фейсбук стана още по-популярна. Впечатли се и медийно чувствителният премиер, а земеделският министър Мирослав Найденов обеща да внесе предложение за промени в наказателния кодекс и жестокостта над животни оттук насетне да бъде инкриминирана.

В тази ситуация всичко изглежда като по учебник – гражданска енергия, медиен отзвук и политическа реакция в перфектна спойка. Да, но ситуацията се нуждае от едно важно уточнение.

Каузата за защита на животните съвсем не е нещо ново, особено в интернет пространството. Същевременно години наред основният журналистически тон по отношение на животните е фиксиран върху бездомните кучата. Водещото послание е просто – те, кучетата, са агресори, убийци и всекидневна заплаха, а ние, хората, сме техни жертви. Ние срещу тях в борба за оцеляване. Медийна култура, в която шокът, ужасът и провокацията са инструменти за предизвикване на интерес. А обяснението в дълбочина за градското съжителство между хора и кучета така и не се случва. Затова пък шокът и ужасът не стихват.

Неслучайно самите защитници на животните са раздвоени в отношението си към медиите. От една страна се нуждаят от посредничеството на четвъртата власт. И го получават – както в обширен материал от 1 април във в. „24 часа”. А от друга е възмущението, че медиите провокират насилие към четириногите – каквато е реакцията във Фейсбук по повод статията на журналиста Папазян от 2 април, отново в „24 часа”.

Медиите трябва да играят ролята на куче-пазач, твърди един от постулатите в журналистическата теория. Историята с безногата Мима показва колко смесена може да бъде медийната порода. Но пък смесените гени, както се твърди, се адаптират по-добре в природата.