Кой, какво, кога, къде и как в телевизията?

Автор: Калина Петкова

Първите три месеца на 2010 протекоха при очевидна телевизионна промяна. Политиката не просто се завърна в ефир, тя превзе ефира. Още по-точно казано институционално спуснатата политическа картина обсеби малкия екран. И докато в предизборния период, когато очаквахме повече политика, получихме повече забавление, днес при сигурна власт, се оказа, че e дошло време за въпросната политика. В по-големи дози и по-концентрирана. Следват въпросите на журналистическия стандарт: Кой я поднася? Кога, къде и как? С каква цел и с какъв резултат?

Значимата промяна в подредбата на темите в телевизионните емисии дойде със сагата около Румяна Желева. Политическата новина започна трайно да се появява като първа, а темите от политиката като цяло се изтеглиха чувствително напред в емисиите. Приоритетът видимо се измести към новините, дошли от коридорите на властта. Телевизионните представяния на тези теми имаха няколко основни характеристики за периода.

Преди всичко собствената интерпретация на медията не можеше да бъде разчетена в тях. Както вече се посочи, картината беше повече институционално спусната, отколкото изградена в самата медия. Телевизионните новини бяха в ролята на трибуна за ПР-а на властта. Очевидно настоящото управление е силно медиатизирано, макар самото то да би нарекло това прозрачност. Също очевидно е и сътрудничеството, което телевизията оказва. Това дава отговора на първия въпрос – кой поднася информацията. Поднася я управлението чрез медиите или медиите от името на управлението, т.е. медия и власт в една нелогична, но здрава цялост. Или може би тази цялост е логична, но пък нездрава.

Разбира се, част от обяснението за повишения журналистически интерес към политическата сфера, можем да потърсим и в кризата. Принципно колкото по-спокоен от икономическа гледна точка е животът на едно общество, толкова по-малко се интересува то от политическите си въпроси. Тоест може да се приеме за очаквано, кризата да създаде повишен интерес към определен сегмент новини от политическата сфера. Дърпането на икономически лостове, реформата в здравеопазването, съдбата на различни бюджетно финансирани институции и много подобни теми идват от адреса на политиката. Все пак обаче те пряко касаят нашия живот и е нормално под знаменателя на кризата да искаме да видим повече за тях, което телевизията от своя страна да иска да ни покаже. Партийните игри и междуличностните боричкания в институциите обаче от много отдавна не бяха правили първа новина на екрана. Ето че в началото на 2010 това се промени.

След като засегна образа ни пред Европа, ситуацията с Румяна Желева ударно внесе интереса към политиката в телевизията. Покрай нея обаче добрата стара политическа интрига също триумфира в новинарския мейнстрийм. Опозицията Антония Първанова-Румяна Желева имаше честта да присъства в уводна тема, макар и сама по себе си да не беше водеща новина. Още един пример: яловата импийчмънт-инициатива на парламентарната група на ГЕРБ може и да е засягала сериозна за държавата тема, но ако бъдем честни, едва ли някой е очаквал публикуваните стенограми да катурнат Първанов от президентския стол. Въпреки че темата проблесна и угасна, недостъпното за политическа новина по време на Тройната коалиция първо място в емисията, беше лесна мишена за тази буря в чаша вода. Като прибавим и олимпийското спокойствие, с което президентът изчака тя да отмине, преди да проговори, трябва да заключим, че медиите дори не успяха да конфронтират Първанов така, че да му се наложи да отговори на публичното търсене. Оказва се, че пътят, по който информацията се спуска отгоре и минава през медиите към хората е твърде еднопосочен. В дневния ред на телевизията почти не попадат теми и интерпретации, които някой от властта не е планувал да даде. Обратният натиск със сигурност не се видя на екрана по отношение на ситуацията с президента, в която не изразената позиция на държавния глава постоянно създаваше вакуум.

Във връзка с мълчанието, касаещо важни теми, трябва да споменем и премиера Борисов. Докато неговата словоохотливост по най-разнообразни въпроси, които не кореспондират с високата му позиция, получават подробно отразяване, едва-едва го видяхме да говори за акциите на МВР. Вероятно никой не се съмнява, че Цветанов не действа без благоволението на Борисов, но в публичното пространство премиерът тихомълком се оттегли от даването на мнения за операциите с имена на мекотели. Медуза, Октопод и разбира се Наглите получиха репрезентацията на активност, към която министър-председателят няма отношение. Да споменем пак до сходното представяне на злополучната импийчмънт офанзива: тя беше дори изрично неглижирана от премиера. Няма как да повярваме, че подобна инициатива, не е внимателно стикована с Борисов. И макар да сме сигурни, че премиерът дирижира множество процеси, той безпроблемно дистанцира публичния си портрет от по-деликатните между тях. Това, за което той искаше да говори, попадаше в ефир, съпротива и представяне на картина за премълчаното, не се видя. Още един пример: след като Бойко каза, че това бил най-добрият доклад на ЕК, одобрението на Брюксел стана щампа на доклада. Той се отрази и възприе като положителен. Макар това да не изчерпва същността му, докладът мина и замина под знаменателя, зададен от премиера. И в този случай собствена интерпретация от страна на телевизията не беше търсена.

Малко повече внимание сам по себе си заслужава и президентът. През изтеклото тримесечие той правеше всичко по силите си, за да остане актуален при високата конкуренция на атрактивни лица от мнозинството. И докато понятието „медиен комфорт” несъмнено се използва по отношение на отразяването на ГЕРБ-управлението, трябва да се замислим дали то не е подходящо и за президентското представяне. Синекурна дейност и назидателни пресконференции без новинарска стойност биваха детайлно отразени. Президентът така и не попадна в ситуация, в която да му се налага да отговаря на въпроси, които съзнателно подминава. Самият импийчмънт-казус беше повече от показателен за това, че докато различните институции се опитваха да създават различен публичен дневен ред, който е удачен за техния публичен образ, телевизията просто приемаше сигналите и ги препращаше към аудиторията. Конструирането на цялостна репрезентация, отразяваща взаимовръзките между участниците в картината, така и не случи.

Един от малкото моменти, в които видяхме собствено тълкуване на фактите и поднасяне на телевизионна картина, различна от институционално предначертаната, беше разстрелът на Боби Цанков. Трябва да се отбележи, че тази репрезентация се разгърна предимно на полето на шоу програмите, а уклонът й беше повече от озадачаващ. Известен с какви ли не скандални факти, покойният Цанков беше обявен едва ли не за журналист, загинал за свободата на словото. Макар не толкова смъртта, колкото животът му да изглежда като доказателство за беззаконието в България, тъкмо убийството му беше използвано със странен атракционно-популистки маниер, търсещ рейтинг. Тук е моментът да се спомене, че шоу ефира на България като цяло все повече се ангажира в политически план. Най-видната политическа битка се разрази между „Шоуто на Слави” и „Шоуто на Иван и Андрей”. Докато Дългия застана в толкова ожесточена опозиция, че предизвика медиен отзвук относно отношенията си с премиера, Иван и Андрей запяха като хористи от ГЕРБ. В същата вечер, в която Слави събра сценаристите си на другарски съд срещу Бойко, Иван и Андрей организираха адвокатска защита на проваления ни кандидат за еврокомисар. И едната и другата ситуация на връзката „управление-предаване” е толкова крайна, че буди подозрение за необявени интереси.

След всичко, разгледано по-горе, могат да се направят някои обобщения. Отговорите на поставените в увода „кога”, „къде” и „как” кристализират по следния начин: в цялото протежение на телевизионния ефир, както в забавните, така и в сериозните му зони. Това означава, че политическите представяния се поднасят в различни часови пояси, по различни програми, в различни жанрове и чрез всички възможни канали за създаване на публични нагласи. Отговорите на последните поставени в увода въпроси „с каква цел” и „с какъв резултат” са до голяма степен еквивалентни. Това означава, че целта, с която управлението програмира и предава към телевизията публичните си представяния е почти изцяло постигната в резултата от тях. Премиерът Борисов вая публичния си портрет така, както му необходим. Той се дистанцира от темите, създаващи напрежение и е ларж, когато става дума за ракия. Той е одобрен в Европа, но е добре дошъл и в Кувейт. И е прекалено зает да се занимава с президентски интриги, докато ни спасява еднолично и собственоръчно, докато приема обаждания на дарителските номера за Хаити и докато обвинява управлението на Тройната коалиция.

След като отговорите на въпросите от журналистичесия канон по отношение на телевизионното треимесеие станаха ясни, могат да бъдат изведени следните заключения:

• Телевизионните репрезентации на ГЕРБ управлението и в частност на премиера преминават през призмата на телевизията, без да се пречупват от нея и се излъчват към зрителя така, както са планувани от самото управление.

• Паралелно с това в телевизионната картина от тримесечието остана празнотата от това, че ключови личности от политическия живот не взеха отношение към ключови теми, които касаят досегашното им публично възприемане. От страна на различните политически актьори наблюдавахме не просто опит за създаване на различна картина, а за задаване на собствен публичен дневен ред.

• В нова светлина се прояви шоу ефира. Въпреки че и до сега различни забавни формати са били ракета носител за близкия до народа имидж на някои политици, явлението напредна до нови мащаби. Основни формати станаха трайно ангажирани и поставиха сериозен политически знаменател на традиционно по-леката шоу часова зона в ефира. Наредена в обща картина с първия извод за липсата на собствена призма в телевизията, тази констатация поставя цялостна рамка в политическата репрезентация от екрана, която е показателна за зависимост на медийната среда и в частност телевизията.

• Поради спецификата на форматирането си новините на БНТ1 на практика не се промениха от вече описаниата тенденция на екранно политизиране. Тъй като и до сега в тях водещи бяха политическите теми, а информацията от коридорите на властта заемаше челни позиции в емисията и при управлението на Тройната коалиция, преобразяването на практика касае националните частни канали. Парадоскално, но сочената най-често като зависима Национална телевизия в най-голяма степен запази предишното си поведение.

• Със смяната на властта от тройната коалиция към ГЕРБ се смени аурата на политческото в телевизията. От неинтересна и почти мръсна тема, политиката стана важна и уважавана част от новините и забавлението. Съзнанието за нейната значимост се възпитава у аудиторията съвсем синхронно с количестеното и качествено представяне на ключовите лица от ГЕРБ. В резултат партията на премиера грейва на екран като емблема на политическата добродетел и правилност, а публичността губи коректив.

• Неясна остава засега публичната заявка на президента Първанов за политическо бъдеще. По всичко изглежда, че интересът към него се крепи единствено на високата му йерархична позиция. Твърде вероятно е изтичането на мандата му да доведе и до отлив на медийния интерес към действията му.