Facebook общество

Ели Александрова

Много се каза и изписа за явлението Facebook през последните няколко месеца. В пресата най-редовно се появяват материали за социалната мрежа, а електронните медии често отразяват събития, свързани с инициативността на нейните потребители. Сайтът регулярно започна да произвежда новини за останалите медии, а броят на регистрираните в него българи вече надхвърля 1 милион души. Това са предимно работещи млади хора в активна възраст, които използват социалната мрежа както за контакти с приятели, близки и партньори, така и за обмен на информация от всякакъв характер.

Ретроспекция и актуални данни

През изборната 2009 година с интерес наблюдавахме как социалната мрежа започва да се превръща във фактор на българската политическа сцена. В пространството, което до определен момент никой не възприемаше насериозно, започнаха да се появяват профили на политици, партии и политически каузи. Интересът на потребителите към тях растеше с наближаването на изборните дни, а в тяхното навечерие станахме свидетели и най-голямата активност, както от страна на избирателите, така и от страна на политиците. Предизборната агитация във Facebook беше прецедент, при който за първи път видяхме непознати дотогава методи за онлайн кампания в България. Политическите профили изобилстваха с информация, снимки и видео, а много партии и лидери се възползваха и от възможността за реклама в сайта. Избирателите от своя страна се групираха в зависимост от политическите си предпочитания, като по-често бяха склонни да дават своя вот против, отколкото в полза на определени политически партии, каузи или лица.

След като изборите се случиха, активността във Facebook от страна на претендентите за власт рязко намаля. Много от политическите профили замръзнаха с предизборни усмивки, които безпризорни останаха във виртуалното пространство да напомнят за лицата на отминалата кампания. Мнозинството предизборно активни политици изчезнаха от мрежата така, както се бяха появили – неочаквано. С това българските политици се опитаха да приложат съвремении методи за влияние върху електората, но не и да ги развият в своя полза. Барак Обама отдавна стана президент на САЩ, но екипът му продължава да се грижи за постоянното обновяване на неговия профил във Facebook, който и сега се използва за популяризиране на неговите политически идеи. Феновете на официалната страница на американския президент в мрежата са близо 8 милиона и половина, сред които има и много българи. Постоянството е качество, което се цени от електората, но то не е присъщо на много български политици.

Лидер по одобрение в мрежата продължава да бъде премиерът Бойко Борисов с 30,000 поддръжници, макар и очевидно профилът му там да не е регистриран и обновяван от самия него. Сред най-популярните политически лица онлайн все още са Емил Кошлуков и Иван Костов. Интересно беше развитието около скандала Първанов-Дянков. Феновете на президента са около 1,700 души, докато в двата профила на Дянков има около 5,000 поддръжници. Междувременно обаче групата Да подкрепим президента Първанов има 9,000 членове, докато такава в подкрепа на Дянков няма.

В няколкото групи против финансовия министър обаче членуват близо 8,000 души. Другият голям политически скандал за последното тримесечие беше свързан с избора на български еврокомисар. Одобрението към Румяна Желева е на кантар с недоволството срещу нея във Facebook. Антония Първанова присъства изцяло като антигерой, а носителят на изцяло положителен имидж е Кристалина Георгиева, която се радва на подкрепата на около 7,000 потребители на сайта. Сред политиците, ползващи активно профилите си в социалната мрежа и след изборите, е външният министър Николай Младенов.

Ако виртуалният глас на политиците масово заглъхна след изборите, с малки изключения, то активността на избирателите в социалната мрежа съвсем не намаля. Тази тенденция още повече се засили в последните няколко месеца. С нарастващия брой български потребители на Facebook се увеличават и участниците във важни каузи, които привличат вниманието на общество, медии и власт.

Обществено мнение и политически отзвук

В предизборната ситуация една от политическите групи, набрала най-много поддръжници, беше тази против ДПС – Stop ДПС. Актуалният брой участници в нея е близо 25,000 души. Само преди няколко седмици обаче едно явление предизвика далеч по-мащабна реакция от страна на потребителите в сайта. Опитът на братята Юзеир и Али Юзеирови да регистрират партия ОТОМАН беше истинско предизвикателство за търпимостта на много българи, което получи и конкретен израз във Facebook. За кратко потребителите на сайта се обединиха в цели 20 групи с една и съща насоченост – против учредяването на такава партия. Ако сумираме броя на участниците в тях, резултатът е близо 100 хиляди души. Рядко политически явления успяват да мобилизират подобна обществена реакция в социалната мрежа.

Появата на групи, които нямат опозиционен еквивалент във Facebook, също е рядкост. Група в подкрепа на ОТОМАН обаче така и не се появи. Гласовете против останаха без аналог на подкрепа. В случая имаше и откровена провокация (името на партията, фесът, с който нейният лидер се появи публично и т.н.), която може би целеше именно такъв обществен отзвук. В резултат на това дори премиерът Борисов призова журналистите да не дават излишна гласност на събитията около Юзеирови, като коментира, че без медиен интерес, действията им са обречени на провал.

Едва ли медиите обаче можеха да устоят на изкушението да отразят толкова добре организирано събитие. Именно за такова свидетелстваше цялата символика около опита за учредяване на партията, в комбинация с политическата реторика на братята, които направиха опит да забият втори пирон в ковчега на шовинизма в България, както те сами се изразиха. За какви политически цели беше инициирано това предизвикателство пред етническата търпимост в страната – отговорът е зависи от личната интерпретация на всеки. Със сигурност обаче обществената реакция беше еднопосочна, а социалната мрежа се оказа арена на публичното недоволство, което не остана незабелязано и от представителите на властта. Докато потенциалните поддръжници на партията се събираха за нейното учредяване с идеята, че отиват на концерт на Софи Маринова, добре информираните противници на явлението се обединиха във Facebook срещу него.

От началото на годината още няколко явления, свързани с Facebook, предизвикаха интереса на българските политици. Най-актуален и важен пример в това отношение е случаят с кучето Мима от Дряново, което беше намерено от стопанина си напълно осакатено от неизвестен изверг. Информация за жестокото посегателство над животното се появи първо във в. Труд, а впоследствие електронните медии я разпространиха. Обществената реакция беше мигновена. Във Facebook беше регистрирана групата Затвор за копелето, отрязало краката на кучето в Дряново, към която до момента са се присъединили близо 244,000 потребители на сайта.

Тази мащабна активност доведе до създаване на петиция за промяна на Закона за защита на животните, тъй като според настоящото законодателство насилието над животни се третира само като административно нарушение и не се категоризира като престъпление. От страна на политиците също имаше навременна реакция. По инициатива на премиера Борисов, ангажимент за нанасяне на промени в закона поеха министърът на земеделието Мирослав Найденов и правосъдният министър Маргарита Попова.

Въпреки очевидната нужда от корекция в нормативната уредба, тя едва ли щеше да бъде на дневен ред, ако обществената реакция след посегателството над кучето Мима не беше толкова мащабна. Без намесата на медиите, ужасяващият случай най-вероятно щеше да остане просто битова драма, известна само на местните хора в Дряново. Без Facebook, гражданското общество нямаше да има възможност за толкова скоростна мобилизация. Без натиска на гражданското общество, политиците нямаше да задействат процедура за промени в законодателството. Може би именно в този кръг на взаимодействие е бъдещето на взаимоотношенията между гражданско общество, медии и власт.

Едва сега социалната мрежа започва да се превръща в елемент на тази схема. Популярността на Facebook в България нарастна рязко през последните две години. Дали защото тя не беше възприемана като фактор, или защото предишното правителство не се вълнуваше чак толкова от вариациите на общественото мнение, факт е, че настоящите представители на властта са далеч по-склонни да се вслушват във виртуалния глас на обществото. Сегашните управляващи се придържат към конюктура, дефинирана от поведението на лидера Борисов. Общественото мнение е важно, защото то определя нагласите към политическите лидери. Успешен е този, който успява да се хареса на повече избиратели. Социалната мрежа е възможност за влияние върху мнението на много хора, затова беше логично и утвърждаването й като важен фактор на българската политическа сцена. Тук трябва да припомним и появата на групата Fuck Bulgaria със съдържание на турски език преди време в социалната мрежа. 130 хиляди българи се обединиха срещу нея в сайта, като събитията бяха отразени в централните емисии новини на някои национални медии. И тогава премиерът Борисов не остана безучастен и се ангажира да разговаря с ръководството на ДАНС по повод обидните антибългарски призиви, разпространявани онлайн.

Случаят с кучето Мима показа, че важна обществена кауза може да обедини много избиратели, чиято активност да провокира политически решения. След като набра толкова сериозна популярност, групата във Facebook започна да се използва и за прокарване на други идеи, които да достигнат до по-широк кръг потребители. И тук се публикуват коментари с политическа насоченост, а членове на групата споделят удовлетвореността си от все още нарастващия брой техни съмишленици. Така чрез популяризирането на една кауза сред голям брой потребители се отваря възможност и за осигуряване публичността на други идеи, които участниците в отделните групи намират за значими. Потенциалът за влияние на социалната мрежа нараства и със сигурност от тук нататък ще продължим да сме очевидци на неговото развитие.

Медии и Facebook

В тази насока не можем да не отбележим нарастващия интерес към социалната мрежа от страна на традиционните медии. Все по-често важността на дадена кауза се агументира с подкрепата към нея във Facebook, а събитията в и около сайта осигуряват ценен информационен ресурс от новини. Някои медии дори изцяло се довериха на мрежата по отношение на въпроси, касаещи общественото мнение. Така например доскоро в сутрешния блок на Нова телевизия Здравей България имаше емблематична рубрика в ранните утринни часове, когато зрителски обаждания бяха пряко включвани в ефир за изказвания по определени актуални теми. След настъпилите промени в екипа и структурата на предаването, зрителският глас в ефир беше заменен с мнения от Facebook. Коментарите на зрители, публикувани на страницата на предаването в социалната мрежа, се появяват и в ефир. Това облекчи водещите, на които преди това често се налагаше да водят безмислени разговори с неадекватни зрители. От друга страна този подход дава възможност за цензура и отсяване на мненията, макар и може би това да не се нрави изцяло на аудиторията.

Тази практика е пример за нововъведение, което най-вероятно ще се превърне в тенденция. Традиционните медии не просто ще си сътрудничат с новите средства за масова комуникация, постепенно първите ще започнат да добиват и характеристиките на вторите, допълвайки ги. Съвсем актуална в това отношение е ситуацията около новия български сериал Стъклен дом, който миналата седмица тръгна по bTV след масирана рекламна кампания. Малко преди старта на сериала неговата страница във Facebook вече беше привлякла близо 3,000 фенове, а след премиерата техният брой към момента достига 6,500 души. Засега няма групи против сериала, което е рядкост за съдържанието в социалната мрежа.

Междувременно фенове на риалити формата Big Brother Family на конкурентната Нова телевизия са близо 3,000 потребители на сайта. Доста по-голям обаче е броят на неговите противници. 16 хиляди са членовете на групата Big Brother Family – Позор за цяла България, като броят на групите срещу предаването продължава да нараства. Конкуренцията между най-рейтинговите телевизии се разпростира и на територията на Facebook, където обаче правилата се определят от аудиторията. 72 хиляди нейни представители са се присъединили към групата Писна ми от турски сериали!!!, в страницата на която оживено се обсъждат политически теми, свързани с активността на партия Атака срещу новините на турски език, събитията около братя Юзеирови, ДПС и т.н.

Най-популярните медии сред потребителите на Facebook са вестник Капитал със 6,200 фенове и bTV с 4,500. Имайки предвид нарастващото влияние на социалната мрежа, потенциалът за взаимодействие между медии и аудитория на този терен нараства. Може би тепърва ще ставаме свидетели на предприемчиви действия от страна на медиите в тази насока. Към момента обаче активността е почти изцяло в ръцете на аудиторията.

Добрата новина

Оскар Уайлд беше определил журналистиката като организирано злословие. Чували сме известния принцип, че добрата новина е лошата новина. Във Facebook много повече потребители обикновено гласуват против дадено явление, отколкото в подкрепа на нещо, а негативизмът традиционно надделява в медийното пространство. На този фон обаче ще намерим и добрата новина. Над 100,000 българи се обединиха във Facebook групата Да помогнем на Гого от Тоника да живее!!!. Освен с виртуална подкрепа, много от членовете на групата допринесоха за каузата и с дарение на средства чрез Единния дарителски номер, обявен на страницата. Откритието на българинът Продан Христов срещу рака също спечели голяма обществена подкрепа във Facebook, а тази седмица хиляди българи се обединиха, поднасяйки съболезнования на Полша за трагедията, сполетяла страната миналата седмица. Макар и превърнал се в арена на политически битки и обществени пререкания, Facebook все пак остава и чисто човешка територия за проява на съпричастност и подкрепа, която може да има и съвсем реални измерения. В тази насока трябва да се развият и функциите на медиите, защото, отново по Оскар Уайлд, Правителството управлява четири години, а журналистиката – вечно.