Монти пайтън, джин и червен килим ала BG

Публикация във в. "Новините днес", 19 април 2010

Автор: Елена Колева

Помните ли колко гордост изпитахме последната година, в която два български филма обиколиха някои от световните фестивали? Какво да кажем за амбициозната заявка на „Мисия Лондон” от тази година с режисьорския дебют на Димитър Митовски в стил политическа сатира? Едно от най-чаканите медийни събития последната седмица беше премиерата на филма, за който екипът си е поставил мисията да постигне 100 000 зрители, а медийният шум изпревари успеха му. Добрата рекламна кампания и медийната сговорчивост през последния месец оставиха у нас послевкус, който може да се сравни само с този от скъпо и отлежало питие – провокира сетивата, задоволява любопитството, поставя въпроси. Ако не броим билбордовете на всяко кръстовище, от които те гледат родни и британски звезди, „Мисия Лондон” беше активно рекламиран в националните телевизии, ВАЦ-овите издания, социалните мрежи и интернет. Очевидно заявката за българска комедия с политически привкус прикова вниманието на зрителя наред с „документалното кино” на спецоперациите, с което започва почти всяка емисия вечер пред телевизора. Дали защото е български, дали защото е политическа сатира, дали защото е комедия, този филм започна в медиите още преди да стигне големия екран. Оправдан интерес или сполучлив сюжет свързват елементите: българско посолство в Лондон, алъш-вериш, политически шмекерии и игри на дребно, управленския живот у нас, манталитет и печалбарство, лични амбиции, всичко представено блестящо технически, философски надсмиващо се и същевременно комерсиално. Освен това да се смеем над себе си струва скъпо – в случая цената на копродукцията е 1 400 000 евро. Безспорно интересът в медиите се поддържаше по всички правила: от анонсиращите статии, интервюта с актьорите и екипа до трейлърите в интернет и клиповете по телевизията. Тази медийна наситеност повишаваше градуса и интензитета на зрителския интерес в желанието му да види какво са направили „наште за нас и за пред чужденците”. В доста презокенски стил беше представена и премиерата на „Мисия Лондон”. Червеният килим пред един от столичните киносалони „почерня” от актьори, знаменитости и журналисти, полуголи гърди, пури и ексцентрични костюми, което беше централно отразено в ефира и печата.

Значи можело „Мисия Лондон” да е mission possible! Какво нещо е ПР-а: да се направи нещо забавно, да ползваме политическата действителност, да се завъртят рекламите и така до премиерата. Някои зрители и журналисти го сравниха по успех с родни класики като „Оркестър без име” и комедиите на Тодор Колев, от които и до днес се въртят култови реплики. Още преди премиерата медиите влязоха в ролята на „открехната врата” към тези реплики, вече част от сленга на някои групи. „Найс, а”? „Защото от култура не трябва да се пести, man!”