Passport „скоч”*
Публикация във в. "Новините днес", 26 април 2010
28 април 2010, Автор: Елена Колева
Публикувана в За медиите в медиите

Автор: Елена Колева
Ако през 1866 г. някой беше казал на хер Вернер фон Сименс, че освен с електрическия генератор ще свързват името му и с биометрика, сигурно щял да го приеме като зле скроена полицейска шега. 150 години по-късно „шегата” е скроена на милиони българи – България сключва договор с консорциум на „Сименс” за изготвяне на новите паспорти с биометрични данни, но се сблъсква с проблем. Софтуерен, който не позволява голямо натоварване и МВР изпълнява само експресни поръчки за паспорти на граждани, на които предстои спешно пътуване в чужбина. И не закъсняха приказките, че досега „немско” беше синоним на качество, а днес каква стана тя.
Но главният проблем е заровен другаде. Защо нямаше медийна кампания за разясняване на всичко около новите паспорти? Защо медиите реагират в кулминацията на проблема, а не в неговата завръзка още през миналата година? Защо националните телевизии показват в емисиите си пика на паспортната криза от дните след Великден; защо будеха репортерите си в 4 или 6 часа сутринта да чакат с камери на опашките с притеснените граждани. Медийно състезание, което вече сме виждали – така беше и за новите здравни карти, за записванията в детските градини, за смяната на регистрационните номера на колите и т.н.
Медиите потвърдиха и онагледиха факта, че българинът е устойчив на опашки. Но основна тяхна вина е, че „увеличиха” опашките с психозата, която отразиха, а не предотвратиха чрез съобщения и разяснения. Един от ВАЦ-овите вестници цитира, че за подмяна се явяват дори и пенсионери с безсрочни зелени паспорти. Идвали и роми, уплашени от абсолютно неверни слухове, че ако не са с нови лични карти, няма да получат майчински или други социални помощи.
Електронните медии и печатът се превърнаха в самата книга на познанието едва след голямата суматоха – с богата и подробна информация за всичко, свързано с новите паспорти. Министър Цветанов изнесе данни, че в момента се произвеждат 3000 документа на ден, а трябва да станат 12 000, за да се подменят всички паспорти и лични карти, които изтичат до края на годината. По договор фирмата трябвало да произвежда поне 7000 дневно. В момента са подадени над 120 000 заявления за документи. На 29 април трябва да бъдат готови първите заявени паспорти с обикновена поръчка от 30 дни за 40 лв. До края на 2010 г. към 2 млн. души трябва да сменят поне личните си карти. Факти.
Е добре, но тази информация дойде постфактум. А медиите – традиционните и новите, можеха да се обединят около подготвянето на обществото за промяната, която ще се извършва не през март, а още миналата година със спокоен тон, с достатъчна и проверена информация, със съвест и с корективно отношение към властта, която в крайна сметка решава коя система кога ще заработи. Но грешката в системата е факт. И то тази, по-философската. Защото паспортът е самоличност, държавност ако щете, и подобен документ не заслужава такова отношение. Пък после – след дъжд качулка, че цъкаме с език колко голяма опашка показаха по телевизора или във вестника. Но и нашият ред ще дойде. И ние ще се видим по телевизора.
—
* Лепенка на жаргон.








