Игра на цензура

Публикация във в. "Новините днес", 3 май 2010

Автор: Николета Даскалова

Тази година подготовката за Деня на труда предизвика повече шум и обществена суматоха, отколкото самият празник. Първомайският протест на левицата започна още през април, като червеното възмущение се насочи не само към държавното управление, но и към държавните медии. Поводът – отказът на БНТ и БНР да излъчат рекламния клип, приканващ към митинга на 1 май.

Създалата се ситуация се оказа любопитен (почти забавен) лакмус за състоянието на българската медийно-политическа среда.

На първо място, създаде се цялостна картина на недотам умело публично жонглиране с правни аргументи. БНТ и БНР излязоха с различни мотиви за стопирането на клипа. БСП пък хвърли сили да оспорва изискването на БНТ, свързано с авторските права за използваните кадри. Но удобно подмина аргумента на БНР, че въпросният клип всъщност е политическа реклама, каквато медиите нямат право да излъчват извън строго регламентирания период на предизборна кампания. А че клипът е „класическа политическа реклама”, чухме да казва и самият знаменосец на червеното недоволство – депутатът и бивш тв продуцент Петър Курумбашев.

Второ, по-важният аргумент за нерегламентираното излъчване на политическа реклама не само изпадна от полезрението на заинтересованата БСП, но зае маловажно място в широкото медийно отразяване на казуса. Журналистическият акцент бе върху по-гръмкия въпрос – има ли политическа цензура в БНТ и БНР. Напълно в духа на добре познатите ни твърдения, че държавните медии са конюнктурно подвластни на партията, която е на власт. По правило тези традиционни обвинения в цензура са златен коз – за всяка една опозиционна партия и за всички частни медии в голямото надиграване за печелене на доверие.

Трето, ако съдим по обществената реакция в интернет форумите, опозиционният удар в настоящия случай се оказва леко анемичен. Макар че не липсват определения като „нагла цензура” и иронични подхвърляния към сравнявания с фюрер премиер, доминиращият тон по-скоро изразява антипатии, отколкото симпатии към БСП. Казусът влива свежа енергия в стария антикомунистически репертоар, а водещото мото е „Законите вече важат и за комунистите!”.

Четвърто, фюрер или не, Бойко Борисов не пропусна да се изяви. И то как – с молба за съдействие към СЕМ, БНТ и БНР да излъчат клипа на БСП.

И последно, но може би най-интересно (доколкото нещо може да бъде по-интересно от премиера), обвиненията в цензура се случват в медийна среда, която за разлика от първите години на прехода е по-малко политизирана и повече комерсиализирана. Което обяснява нелепата новина „БНТ спря клип на БСП, ние го пускаме без пари” (BNews.bg). Всъщност без пари излезе и цялото промотиране на рекламата – вместо да бъде излъчена по две медии, тя беше преразказана от много. В учебниците това се нарича ПР.