Гол в медиите

Публикация във в. "Новините днес", 17 май 2010

Автор: Николета Даскалова

Капитанът Димитър Бербатов се оттегли от националния отбор. Новината се посрещна от коментатори и фенове бурно и нееднозначно. Упреци в предателство, саркастични етикети („дезертьор”, „балерина”, „Барби”, „мишок”), благодарности, величаене, размишления за спортно-културно-моралния принос на Бербатов за българския футбол – репертоарът на журналисти и запалянковци е шарен, страстен и в различна степен аналитичен. Акцент в интерпретациите са и сложните взаимоотношения между Бербатов и медиите – кой кого мрази, уважава, обича и провокира. Без коментар обаче остана впечатляващата реплика на спортиста, че през годините съзнателно е поддържал дистанция между себе си и журналистите. За да няма фаворитизъм. Това свое нарочно поведение нападателят призна в контекста на амбицията си да „оправи” футбола в страната след недалечния край на кариерата си като състезател.

И така един спортист лансира формулата, че честният път към дадена отговорна обществена позиция (висок пост в БФС, твърдят част от спекулациите) минава през туширане на близостта с журналисти и медии. Доколко Бербатов наистина е поддържал дистанция през годините и доколко сегашните му думи не са празна поза, могат да потвърдят или отрекат господата и дамите футболни репортери. Факт е обаче, че подобна формула стои екзотично в една публична среда, в която на мода е фамилиарният тон. Среда, в която „Бате Бойко” става премиер, а премиерът си спомня публично и с умиление за салатата на баба си и за боевете след училище, в други случаи пък потупва по рамото игумен и шеговито намигва за „Началника горе”. Среда, в която министър (вече бивш, но тогава външен) танцува гореща румба във вечерно шоу предаване, а водещ журналист и лидер на парламентарно представена партия се оплитат и оцапват в скандал за „гащички” и поръчкови статии.

Известно е, че паралелно с футболния си имидж Бербатов гради модерен образ на звезда с блясъка на лайфстайла и с ценностите на социалната ангажираност. Но подобна публична стратегия, в това число и бележката за сдържаността пред и със журналисти, изглежда ненавременна за нашите географски ширини. Неслучайно претенцията на Бербатов за „оправянето” на футбола се сравнява със Симеоновото „оправяне” на държавата за 800 дни. Но вече не сме на „вие” със Симеон, а на „ти” с Бате Бойко. И по-добре вирее не емоционалната дистанцираност пред и зад екран, а задушевното споделяне и публично разГОЛване. Независимо дали си ГОЛмайстор или не.