Чудото на науката и чудото на камерата

Публикация във в. "Новините днес", 25 май 2010

Автор: Калина Петкова

Седи си Бойко Борисов с маргаритка в ръка, дърпа й листенцата и нарежда: ще отменя, няма да отменя, ще закрия, няма да закрия. Може да звучи нелепо, но почти така изглеждат за публиката постоянните бързи смени на решенията на кабинета. Така беше и в случая с БАН. Но нека не мислим, че респектиран от чудото на науката премиерът е решил да спаси Академията. По-решаващо в случая беше чудото на камерата и микрофона.

Проведеният на 19-ти май протест на учените изглежда успя. След като години наред БАН страда от очевидна липса на ПР, вярната формула кристализира: трябва да те видят и да те чуят, за да ти се обърне внимание. Протестното шествие беше отразено от всички медии – телевизии, радиостанции, вестници и още преди да завърши вече присъстваше и в онлайн информационните масиви. Това даде шанс на Борисов отново да влезе в ролята на спасител и да обещае на обществото, че няма да му отнеме най-старата научна институция. По-интересно е как в последствие се оказа, че никой от министрите всъщност не бил искал закриване на Академията.

Какво разбрахме от тази ситуация като наблюдатели? Първо: ако искаш нещо от това правителство, трябва да го направиш в медиите. Успехът е почти гарантиран. Второ, но не по-малко важно: политика за развитието на науката няма и няма да има. Решенията се взимат така, че да се харесат на публиката, но с управлението на научния потенциал никой не се занимава. Трето, следствие от първите две: ако БАН не беше излязъл на протест, можеше и да не оцелее в кризата. Само чудото на камерата спаси българската наука от институционална ликвидация.