Властелинът на крилатите фрази

Публикация във в. "Новините днес", 31 май 2010

Автор: Мая Цанева

Българските държавници и политици не говорят конкретно и не могат да се откъснат от родните си диалекти. Това е оценката на екип езиковеди от Софийския университет, разпространена от медиите на 24 май - Деня на славянската писменост. Тя премина бързо и без коментар по информационните канали.

Защо бе тази липса на интерес? Може би нямаме нужда политическият ни елит да говори правилно и според изискванията на речевата ситуация. Ние и така си го разбираме, извинете - избираме. Както казва и самият премиер, „Чуя ли congratulations, Борисов, не слушам нататък”.

Успешният модел на поведение на министър-председателя е сериозен плюс в подкрепа на реториката на крилатите фрази. Може би защото във време на криза се търси чувство за сплотеност между лидер и избиратели. А фамилиарният тон, облечен в нашенска словесна находчивост, умело гради представата за сближаване. Да не забравяме, че Бойко Борисов спечели парламентарните избори не само с обещание за категорични и необратими промени, но и с постоянство в маниерите си на “човек от народа”. Този политически стил напомня за друг български държавник, известен с честите си езикови гафове, но също така и с дългото си пребиваване на най-високия държавен пост допреди 1989 г.

Каква е рецептата за успеха на премиера, уловена в широко разперените криле на фразите му? На първо място е голямото доверие отвън: „…те /европейските лидери – б.а./ две години си ме готвеха”. Съществен принос има и готовността да продължава да прилага уменията си на пожарникар на високо ниво: „всеки ден в момента трябва да запушваме дупки и да гасим пожари”. Успехът е немислим и без затрогващата откровеност за истините на живота: „работа, сън, работа, сън… то ми свърши живота вече”. Не без значение е и вкусът към музиката – „Батальонът се строява” и „Бяла роза”.

Премиерът неочаквано се сети и за шлагера „ние винаги сме били нация техническа” покрай спекулациите, свързани с избора на ресор за България в ЕК. Словоохотливият Борисов борави умело и с българските фолклорни мъдрости. Най-скорошният пример е от среща с немски инвеститори, които чуха поучителното: „Бързо научихте българската поговорка, че не е виновен този, който яде зелника, а който дава, това да става”. Сякаш Борисов реди мъдрости пред подопечните на някоя от откритите от него детски градини. Премиерът изнесе зад граница и идиома „шменти-капели”, чието значение затрудни както по-младите българи, така и преводачите.

Но въпреки езиковите перипетии, министър-председателят преценява добре очакванията на избирателите си и начинът, по който влиза в ролята на месия, близък до народа, предизвиква уважение. Истинското предизвикателство ще настъпи, ако вдъхновението, както на премиера, така и на екипа му със специализирани умения в производството на звучни имена на спецоперациите, секне. Тогава вероятно ни очакват сложни комбинации от кодове, които да съперничат на името на исландския вулкан.