Газ напред

Публикация във в. "Република", 22 юни 2010

Автор: Петко Карадечев

През изминалата седмица повечето водещи медии отразиха темата за значението на енергийната независимост на България задълбочено и аналитично. Или поне са искали да го направят, в един идеален свят.

Предполага се, че въпрос като този ще оказва сериозно влияние върху цялата държава в продължение на десетилетия. Че ще е повод за формиране на ясни политически програми, за предприемане на последователни стъпки и че ще предизвиква широк интерес към обществените дискусии. Или иначе казано - с пълна газ към идеалния свят. Това, което виждаме във водещите български медии обаче се доближава по-скоро до словесното жонглиране с реплики на премиера, министъра на енергетиката и коментари върху статиите на сп. „Форбс” и в. „Комерсант” по въпроса.

Колкото и да е парадоксално, Бургас-Александруполис и Белене – два практически замразени енергийни проекта – сами по себе си представляват много по-ясна ситуация от политическото говорене такова, каквото се предава чрез медиите. „Казването” на Бойко Борисов, че няма да се строи петролопровод Бургас-Александруполис и „замазването” на Трайчо Трайков, че нямало такова официално решение, може да е храна за коментар върху темата, но не и за задълбочен, аналитичен поглед върху цялата ситуация.

Защото, както полагането на тръби за пренос на петрол, е сложна, дълга и опасна операция, така сондирането и воденето на политика е многопластов процес, който изисква определени условия, за да функционира т.нар. „демокрация”. Ако плътността на тръбите е от първостепенно значение за успешното пренасяне на петрола, то ясната комуникация по толкова важни въпроси между политиците и гражданите е това, което легитимира всички останали процеси. Заедно с всички общи неща между двата случая, най-опасни са пропукванията, които водят до разлив – дали на петрол (както в Мексиканския залив), дали на обществено мнение (като на протест пред Парламента).

Като специален играч в отношенията между властта и гражданите, медиите нямат за задача просто да поднасят факти. Особено в случаи, които касаят цялото общество (както се видя и усети по време на газовата криза след конфликта между Русия и Украйна от 2009 г.), те би трябвало да разшифроват политическия език и да анализират посланията му. Би трябвало политическият процес да се преведе ясно на възможно най-масово ниво – от взимането на дадено решение, през конкретния план за изпълнението му, реалното осъществяване и следене правилата да се спазват. В един идеален свят, разбира се.