В пушилката на газовата война
или какъв е медийният дневен ред

Българските онлайн медии в Европейски медиен мониторинг, януари 2009

Автор: Гергана Куцева

Топ новината за месец януари в българските новинарски сайтове беше безспорно газовият конфликт между Украйна и Русия, в който големият потърпевш беше България. Информации около развитието на конфликта (Москва и Киев спорят какво точно са подписали [35], Газпром иска ЕС да следи за транзита на газ през Украйна [19], “Газпром” пак обвини Украйна, че блокира транзита на газ [20]), опитите за намеса на ЕС в разрешаването на спора (Брюксел призова “Газпром” и Украйна да гарантират доставките [25], Чехия се закани на Русия и Украйна [40], Още в петък започва евромониторингът в Украйна [35]) и пускането на газа (Свърши се! Русия и Украйна подписаха 10-годишен договор за газовите доставки [27]) са топ новини през 17 от дните на месец януари, с общо 542 информационни единици само в топ кластърите.

* Визуализация на топ кластърите за месец януари

Гравитиращи около темата са още редица информации в основния обем от новини, касаещи спиране работата на промишлени предприятия, затворени училища, намалени доставки за европейски страни и техните реакции, информация за предприети мерки срещу кризата, обсъждане на алтернативи и др. Темата за газа е основната нишка във всяка една от категориите новини – икономически, политически, международни, произшествия. От общо 589 кластъра (по 19 за всеки 31 дни от месеца) 80 коментират газовия спор между Украйна и Русия, с повече от 1000 информационни единици.

Ако проследим развитието на темата, според заглавията на новините, много ясно изпъква закъснялата реакция на правителството, както и опитите да бъде подменен основния въпрос за обществото – защо няма алтернативи. Оказва се, че първоначално никой не е подготвен и не вярва, че би могло да се стигне до сериозен проблем. На 1 януари като топ новина се откроява следната информация, препечатана от чуждите информационни агенции: Русия прекрати доставките на газ за Украйна и повиши цените [14]. Около нея българските медии не публикуват коментарни статии или изявления и като цяло читателят остава с впечатлението, че това е новина за поредния международен конфликт, някак извън зоната на българските интереси. На 3 януари дори излиза ободряващото Доставките на газ за Европа се стабилизират [12] и паралелно с това, някак плахото споменаване (в едва 4 информационни единици срещу по-горните 12), Намаляват доставките на руски газ у нас [4]. На 5-ти настроението продължава да е бодро и спокойно Хранилището в Чирен компенсира намалените доставки на газ [5] – това съобщава правителствената прес служба. Едва на 6 януари се публикува, като че ли изненадващата новина, Спряха ни природния газ [15]. В този ден всички политически субекти се активизират, заговаря се най-сетне за криза, свикват се кризисни щабове и заваляват предложения. На този ден 11 от 19-те архивирани кластъра засягат горещата тема.

От 6 до 21 януари медиите се надпреварват да публикуват информации като Кризата с газа ще приключи до седмица, според министър Димитров [8], Газ на пълна мощност от Чирен! [5], Украински газ тръгва към България [47], Тръбата от Молдова се пълнила вече към България [5], Пускаме газта, ама при две условия! [4], Газта идва в четвъртък [8], “Газ дьо Франс” ни дава втечнен газ [6], “Газпром” започна подаването на газ за Балканите [6], Димитров готов да внася газ с кораб и чрез обратна тяга от Турция [12], Гърция ни пуска по 2 млн. куб. м газ дневно [5], “Газпром” пусна газ за Европа [24].  Всяка от цитираните по-горе новини се оказва или невярна, или неадекватна за България мярка за справяне с кризата. Едва на 21 януари  изявлението на енергийния министър е истина П. Димитров: Газ има, кризата свърши [18]. Най-вероятният извод е, че всички по-горни информации са били произвеждани с цел успокояване на обществените настроения. Медиите създават един истински сапунен сериал, с присъщите изненади, неочаквани обрати и хепиенд, но въпросът е на каква цена. Погледнати в ретроспектива, заглавията говорят, че всъщност никой от отговорните лица не е знаел какво да прави или са знаели, че нищо не може да се направи – просто трябва да се чака. В тази ситуация медиите създават една конфортна за политиците среда, в която уж нещо се случва, търсят се трескаво варианти,  алтернативи и пр., но не се задава въпросът защо не са взети навременни мерки и правилни решения.

На полето на този международен политически и икономически скандал се разиграва една надпревара по политически популизъм, в която отново онлайн медиите играят важна роля. Безспорно президентът Първанов пръв произвежда новината – Първанов: Трябва да рестартираме 3-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” [12]. Стартът е даден на 6-ти януари, а на 10-ти водещите онлайн медии отбелязват в услуга на президентската идея Словакия пуска спрян ядрен реактор заради газовата криза [6]. На 16-ти януари, окуражен, Първанов вече предлага подновяване на работата на два блока – Първанов: Очаквам референдум за блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй [7]. След първоначалното недоверие от страна на министър – председателя, идеята е подета и от правителството, и от опозиционните партии: Петър Димитров в Брюксел: Ако няма газ, пускаме един от спрените блокове на АЕЦ [6] (12.01), Станишев: Повторно пускане на блок в “Козлодуй” е възможно за 45 дни [4]  (16.01), „Атака“ внася искане в Парламента, Бойко Борисов обвинява директно Г. Първанов в популизъм и др. В деня, в който Словакия бие отбой за спрения реактор [4] (18.01), движение “Напред” връчва декларация на Станишев [5]  с искане за рестартиране на реакторите, а той отговаря - Станишев: Правителството ще направи анализ на повторното отваряне на блокове в АЕЦ “Козлодуй” [4]. Има и противници на идеята. Освен Европейската комисия, която недвусмислено предупреждава ЕК: България и Словакия да внимават какво вършат [5] (13.01), НДСВ се намесва в играта в лицето на Минчо Спасов: Отварянето на реакторите ще е най-скъпата предизборна кампания [6] (17.01), БСП и НДСВ на различни мнения за пускането на 3-ти и 4-ти блок [5] (20.01). Отново основният въпрос е какво печели обществото от проследения фарс и опит за отклоняване на вниманието от по-реалните и последователни стъпки за разрешаване на 100-процентовата енергийна зависимост от Русия и, в крайна сметка, следването на последователна европейска политика. Като че ли, за разлика от месец декември, предизборните настроения вече завладяват и партии, и политически субекти, и медии.

В пушилката на газoвата война обаче, другото знаково събитие за месец януари  – гражданските протести пред Парламента и агресивното разпръскване на демонстрантите от страна на силите на реда, остава в сянка. То не само не намира своето място сред топ информациите на онлайн ресурсите. Нещо повече, сумарното му отразяване в медиите е едва в 9 кластъра с общо 47 информационни единици. Силно впечатление правят и заглавията на кластърите - те са по-скоро информативни и дистанцирани. Над 1000 полицаи и жандармерия охраняват протестите [6],  Футболни фенове провалиха протеста [4], Протести на 19 и 20 няма да има. “Сряда-последен ден за правителството” [4], Променят движението заради протеста утре [5] – няколко примера за доста „хладното“ му отразяване. Три от останалите кластъра, посветени на протестите, са свързани с ареста на местен лидер на ГЕРБ и всъщност отразяват задочната война между Цв. Цветанов и министър Миков: Лидерът на ГЕРБ в Сапарева баня е в ареста, след сблъсъците пред НС [5], Миков призова СДС и ГЕРБ да се разграничат от агресията [6], Цветанов: С ареста на Тимчев, БСП искаше да компрометира ГЕРБ [5].

Повече от очевидно е едно изместване в публичния дневен ред на обществото, където важна за гражданите тема, която поставя ред социални и икономически проблеми, както и въпросителни относно реакцията на управляващите, е подмината с полумълчание. Следвайки реакцията на политиците, които се отнесоха с пренебрежение към протестите (никой министър не излезе да се срещне с хората пред Парламента, депутатите продължиха работата си, сякаш нищо не се случва пред очите им), и в онлайн медиите мирният граждански протест се сблъсква със същото пренебрежение.

За разлика от българските земеделци, които протестираха пред Парламента заедно със студенти и екозащитници, гръцките им колеги успяха да влязат в топ новините. Макар и през темата за виещите се опашки на тежкотоварни автомобили пред ГКПП Кулата, протестните им действия са топ новина през три от януарските дни. Встъпването в длъжност на американския президент Барак Обама (3 кластъра) и ескалирането на напрежението в Ивицата Газа (2 кластъра) също се оказват по-важни за онлайн медиите. Сред топ кластърите за месеца 23 новини са произведени извън България, още 4 са отразените международни събития, които засягат пряко страната ни и едва 4 са вътрешните новини, които са… информации за арести. Това ни дава основание да заключим, че тенденцията за приоритетно и процентно силно присъствие на международните събития, забелязана още през месец декември, е видима и през януари. Международните събития са в центъра на вниманието и при поглед към целия обем на архивираните новини с малко над 30 процента.

Предложената по-долу графика дава сравнителен поглед върху категориите новини и техния обем през месеците декември 2008 и януари 2009. Тя потвърждава нещо изключително важно за анализа – използваната за предишния месец систематизация на информационните единици по категории е приложима и за месец януари, като отново едва 37 (през декември 35) кластъра не попадат в някоя от тях. Единствената динамика в обемите на категориите се наблюдава при икономическите (41 на 68) и спортните (103 на 67), където съответно има драстично намаляване и нарастване. Една от най-важните категории за нашия анализ – политическите новини, запазва относително обема си от информационни единици (91 на 97 за декември).

Графичното сравнение потвърждава и няколко важни извода:

- Първият е, че обемът на международните новини като най-голям се запазва и дори нараства (179 срещу 163 за декември). Нещо повече – актьорите и темите също са идентични. Основният фокус са най-вече военни, икономически и социални конфликти или природни бедствия. Следващата визуализация на текстовия масив дава ясна представа за основните актьори. Главен герой в тях отново е американският президент Барак Обама, следван от държави-субекти като Израел и Русия, както и от области на военни конфликти като Ивицата Газа, Косово, Афганистан.

- Изпъква още един микро извод от предходния месец – новините рядко засягат Европейския ареал. Европейските теми се свеждат до произшествия или климатични бедствия: Над 1000 коли изгоряха във Франция на Нова Година [4], Най-малко двама души загинаха при земетресение в Гърция [4], Рекорден студ скова Швейцария [4], Хиляди в снежен капан на летището в Мадрид [3], Единайсет ранени при антиправителствен протест в Литва [7], Похитителите освободиха отвлечения в Гърция корабен магнат [5], ЕТА заплаши бизнес проект в Испания [4], Три са жертвите на клането в Белгия [10], Бурите в Западна Европа са доказателство за климатичните промени [5], Безредици в Женева [2].  Останалите европейски новини извън газовия скандал са все предвещаващи бъдещи конфликти: Германия е пред тежка рецесия [5], Финландия удвоява контингента в Афганистан [4], EС и Турция постигнаха съгласие за необходимостта от “Набуко” [12], но и  ЕС отказа да финансира “Набуко” [15], Великобритания вече официално в рецесия [4], Гръцки министър: Македония не може да съществува като самостоятелна държава [6]. Ако потърсим „позитивни“ новини, то се натъкваме единствено на “Европа без бариери“ е мотото на чешкото председателство [4], помрачено от Чехия е първа в Централна Европа по консумация на алкохол [4], Френската министърка на правосъдието роди момиченце [3] и Словакия става първата източноевропейска страна, приела еврото [4]. Някак странен е този отместен медиен поглед – отвъд българските, отвъд европейските теми със силен „вкус“ към международните военни конфликти и произшествията.

- Това е и следващият важен извод: интересът към произшествията е изключително стабилен и в подкатегориите на вътрешните новини (137 срещу 159 кластъра за декември). Отново над 50 % от значимите вътрешни новини спадат към тази рубрика.

Катастрофи (Автобус с деца се е обърнал край Кърджали [5], Българка и петгодишната й внучка загинаха в катастрофа в Атина [3]), убийства и самоубийства (Мъж наръга приятелката си, след което се самоуби [3], Лекари спасяват трима, опитали да се самоубият [3]), стрелби (Стрелят по апартамент в Карлово [3]), взривове (Всичките осем от Скравена - с опасност за живота [5], Трима с опасност за живота след взрив на газова бутилка [6]), лавини (Голяма лавина край Банско, сноубордист е изчезнал [4]), затворени пътища (Автомагистрала “Хемус” е затворена за товарни автомобили заради снега [4], Камъни затвориха пътя “Челепаре - Пловдив” [3]), съдебни дела (Гледат делото срещу шефа на поделението в Челопечене [6], Владимир Кузов иска делото му да се преразгледа [9]), обвинения в подкупи и нарушения (Обвинение за подкуп на двама прокурори [6], Повдигнато е обвинение срещу кметa на Хасково [5]), спец-акции и разкрития (Хероин за над пет милиона лева открит в Хасково [5], Разбиха група наркотрафиканти при спецакция в няколко града, сред които и Шумен [5]) – ето какво представлява ежедневието ни, видяно през призмата на онлайн медиите.

*Визуализация на заглавията в категорията Произшествия

След мимолетния поглед над обществения живот, поглеждаме и към политическите събития. По-рано в настоящия анализ беше направено предположението, че предизборните настроения вече завладяват и партии, и политически субекти, и медии. И действително думата „избори“ се появява в текстовия масив (вж. по-долу визуализация на темите, попадащи в категорията Политически) – Вътрешен референдум ще реши как СДС да участва на изборите [6], НДСВ готова със стратегия за изборите [4], Депутатите одобриха употребата на СРС-та на изборите [5].  Партиите очевидно се готвят вече за предстоящите избори, очертават се вътрешно партийни размествания (Трима депутати напускат ДСБ [7], Жан Виденов напусна БСП [8]), разгорещено се обсъждат промени в избирателната система (БСП поиска мажоритарен избор на 58 депутати [4], Първанов подкрепя едновременното провеждане на вота за НС и Европарламент [5]), дебатира се закона за конфликт на интереси (НДСВ показно внесе декларации за конфликт на интереси [4], Плугчиева скастри депутатите заради конфликта на интереси [5]). Цитираните заглавия ясно очертават именно подтеми, гравитиращи около големия сюжет на изборите, наред с двете основни и обстойно обсъдени – „газовата криза“ и рестартирането на блокове на АЕЦ „Козлодуй“.

По-долу графично са представени политическите партии, които намират своето място в новините през месеците декември 2008 и януари 2009.

Веднага прави впечатление появата на нови и липсата на някои субекти от предишния месец. Новите политически формации са ДСБ, движение „Напред“ и ВМРО, докато БЗНС и БНС нямат регистрирана активност този месец. Промяна наблюдаваме и при основните парламентарно представени партии: ръст регистрираме при НДСВ, която се появява в новини, произведени от самото движение, а не присъства чрез косвено споменаване (както ВМРО, например), което подсказва и сериозна заявка за задържане на политическата сцена. БСП, ГЕРБ и ДСБ също се включват в надпреварата, произвеждайки собствени новини и активности. Очевидно е, че политическият фронт се размества и разроява с приближаването на изборите. Увеличаване на политическите субекти се разкрива и на ниво партийни фигури. Макар някои от партиите да присъстват в новините без своите лидери или други познати личности, като „Атака“, ВМРО, ДСБ, СДС и „Напред“, при БСП, НДСВ, ДПС и ГЕРБ откриваме обогатена палитра от лица в сравнение с месец декември. Освен емблематичните за БСП Първанов и Станишев, които държат първенството най-вече заради институционалните си функции, се открояват Михаил Миков, Петър Димитров и Бойко Борисов, които са единствените споменати повече от 2 пъти в заглавията на кластърите.

Таблицата по-долу илюстрира колко често, с кои лица и с какъв тип информация, дадена партия е представена през месец януари.

Заб.* имената са дадени, според употребата им в текста, напр. при Станишев, Борисов, Кунева и др. не присъства личното име
 
Основни изводи:

1. В пушилката на газовата война гражданският протест пред Парламента остава извън полезрението на медиите.
2. Медиите единствено отразяват газовия конфликт, но не се осмеляват да поставят въпроса за отговорността за 100-процентовата енергийна зависимост от Русия.
3. Новинарските сайтове охотно подемат популистката идея за рестартиране на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.
4. На политическия фронт се наблюдава засилена партийна активност. Появява се темата „избори“.
5. Международните военни конфликти и произшествията отново са в центъра на медийния интерес. Наблюдава се изместване в публичния дневен ред.