По-лесният начин

1 август 2011, Автор: Александър Марков
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг

Автор: Александър Марков

Автор: Александър Марков

Обективността на информацията е сложен комплекс от изисквания към работата на медиите. Представянето на всички гледни точки (най-малко две), разделянето на фактите от коментарите, достоверността на информацията (доколко надеждни са източниците) ― това са компонентите на обективната журналистическа работа.

„Синя лампа” ― криминалната секция на вестник Труд, е пример за изключения от правилото за обективност на поднасяната информация. Четири примера от рубриката (16-19.05.2011 г.) илюстрират тезата, че принципът на обективност се нарушава. Целите са сензационно заглавие, което да привлече читателския интерес, по-интересен материал, също насочен към привличане на аудитория.

На 16 май в рубриката „Синя лампа” излиза материал под заглавие „Хванаха убиеца на певицата от Никопол”. Накратко, става въпрос за убийството на 44-годишната певица Светла Шекерова, извършено на 14 май 2011 г. Лийдът на материала съобщава, че след съответните следствени действия от страна на полицията са задържани двама души, които са заподозрени за престъплението.

Единственото, с което Ирена Николова (авторът на материала) разполага, е кратко изявление от Ергун Шекеров, съпруг на убитата Светла, в което той заявява, че няма обяснение защо съпругата му е убита. След което авторката започва своя опит да докаже твърдението на полицията, че именно двамата заподозрени са извършители на убийството. В Никопол „се говорело, че…”. В Никопол се говорело, че единият от заподозрените, Алиш, е лежал в затвора 20 години за две изнасилвания. При първата гавра, жената издъхнала, задушена с възглавница. Какъв е мотивът на убиеца? Според Ирена Николова, Светла е станала свидетел на второто изнасилване и е заклана за отмъщение.

Проблемът е, че авторката приема версията на полицията безкритично. Другият проблем е, че се наема да докаже версията. Обективността като принцип на журналистическа работа изисква критичен поглед, с вземане под внимание всички страни в конфликта. В случая двамата заподозрени може би имат алиби. Може би имат и доказателства, с които да подкрепят алибито си. Може и да си признаят, ако са виновни. Вариантите за по-нататъшния развой на събитието са много. Важното в случая е, че материалът не е безпристрастен, липсва втората гледна точка ― тази на заподозрените. Така аудиторията на вестника получава изкривена информация.

Работата с източниците, като компонент на принципа за обективност, също може да бъде поставена под въпрос в случая. „Упоритите слухове” в Никопол не са достоверна и проверена информация. Слуховете може и да са верни, но си остават слухове. Пресата (и изобщо медиите) работят с факти и с източници, чиито твърдения могат да бъдат проверени. Слуховете трудно могат да бъдат проверени, особено що се касае до конкретния случай.

Целта на материала, обаче, е постигната. Гръмкото заглавие „Хванаха убиеца на певицата от Никопол” привлича читателския интерес. Впрочем в заглавието става дума за един убиец. Във версията на полицията и в материала се говори за двама. Разминаването е само подробност.

На 17 май излиза материалът „Произвеждаме най-хубавите фалшиви евро”. Широко отразяване са намерили изказванията на премиера Бойко Борисов, вътрешния министър Цветан Цветанов и директора на „Европол” Роб Уейнрайт относно наскоро проведените акции срещу печатници на фалшиви пари. Те коментират и доклада на европейската служба, в който се твърди, че пристанището във Варна е входна врата за трафика на кокаин към Европа.

Уейнрайт дава положителна оценка на работата на кабинета, като отбелязва, че „през последните две години правителството показва много положителни знаци в борбата с организираната престъпност”. Твърдението може да бъде оборено. Пример е ефективността при използването на специални разузнавателни средства (СРС) от МВР. В свой материал в. Дневник отбелязва, че през 2010 година са използвани 15 946 СРС-та. От тях само 12% са послужили като доказателства по време на съдебния процес. Изводите са от данни на съдилищата, съобщени на национално съвещание на прокуратурата и съда за проблемите при използването на СРС-та.

Дали изводите са правилни, или са поредният щрих в противопоставянето между МВР и прокуратурата, от една страна, и съдебната система, от друга, е въпрос с много възможни отговори. По-важното в случая е, че в общественото пространство циркулира и противоположната позиция, подкрепена с цифри ― вътрешното министерство не е ефективно в работата си със СРС-та.

Друга характерна особеност в работата на вестник Труд е, че презумпцията за невинност не важи за криминалните репортери. За тях Петър Павлов-Растера, който е задържан „като лидер” на бандата, печатала фалшиви евро в Пловдив и Хасково, е именно „лидер”. Срещу него няма повдигнато обвинение все още, няма и влязла в сила присъда. Но той вече е „лидер на бандата”. Дори и да е лидер, това трябва да се докаже от прокуратурата.

Освен това, посочвайки Растера за лидер на престъпна група, вестникът става участник в конфликта. Той неизбежно заема позиция. Позицията на едната или другата страна. Тоест принципът на обективно отразяване отново е нарушен. Дистанцията на репортерите би трябвало да бъде еднаква спрямо всички участници в конфликта.

Авторите биха могли да публикуват своите коментари в отделна рубрика, обозначена като коментарна. И по този начин коректно да заемат позиция или да станат част от дебата. В случая коментарът е „подпъхнат” в информационен материал и така отправя различни внушения. По този начин авторите манипулират читателя, който им има доверие ― че чете фактологичен, проверен, потвърден материал, а не пристрастната гледна точка на автора.

Авторът би трябвало да противопостави гледните точки на властта (в случая Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Роб Уейнрайт) с позицията на обществото, с позицията на несъгласните, които биха могли да представят данни за противоположното твърдение ― че правителството губи битката с престъпността. Защото журналистиката е елемент от структурата на обществото, тя служи на обществото като цяло, на всички социални групи в него; тя е посредник между обществото и властта; тя е инструмент на обществото за контрол върху властта.

Плурализмът е компонент от принципа на обективността. Мненията трябва да бъдат равнопоставени. Както посочват изследователите на медиите, „журналистиката трябва да представи всички гледни точки (често пъти противоположни, и по-добре противоположни), да даде изява на всички страни, за да може от сблъсъка на аргументи да се роди истината” (Алфандари 2003: 207).

На 18 май излиза материал, озаглавен „4 часа чакат съдебен медик край труп на дете”. Става дума за 6-годишния Стефан Станиславов от Варна, чийто труп бе открит под моста на улица „Струга” в морската столица. Карето под статията е пример за едностранчивост при отразяването на събитията и проблемите. Трупът на Стефан е прегледан от патоанатом със закъснение заради стачката на съдебните медици по същото време. Те стачкуват заради неизплатени заплати, лоши трудови условия и неяснота кой ще заплаща труда им след промените в Закона за здравето. В карето се запознаваме с позицията на варненски криминалисти, които заявяват, че за всяко разследване най-важни са първите минути и часове, през които имат шанс да тръгнат по горещите следи на убиеца.

Съобщава се за забавяне в работата на патоанатомите и в Старо Оряхово, Бургас и Русе. Местни полицаи се оплакват, че напразно чакали да дойдат съдебни
медици на местопрестъплението.

Разбира се, работата на криминалистите зависи от успешно извършения съдебно-медицински преглед на трупа. Но в конкретния материал патоанатомите не са потърсени за ответна реакция. Те също биха могли да опишат в детайли лошите условия на труд и ограниченията, на които са подложени заради забавени с месеци заплати. Тези щрихи на проблема липсват. Набляга се на отказа на медиците да работят. Но те са обявили стачка. Не е потърсен за коментар, например, министърът на правосъдието, по чието предложение бяха направени законови промени, с които се постановява съдебната система да изплаща средствата на медиците за извършени съдебно-медицински експертизи. А поръчител на подобни експертизи е не само съдът, но и МВР.

Обективността е нарушена. Липсват всички гледни точки. Селекцията на източниците е такава, че информацията, получена от тях, внушава следното ― съдебните медици са виновни, че стачкуват.

Проблемно се оказва и разделението между факти и коментари, което също е основно правило в журналистическата работа. Полицаите от Варна, Старо Оряхово, Бургас и Русе „информират”, че процесът на работа е затруднен заради отказа на съдебните медици да извършват огледи на местопрестъпленията, но се прокрадва и репликата „… така не може да продължава” на окръжния прокурор на Варна Владимир Чавдаров. Разделителната линия между коментари и факти е тънка. Разбира се, че интервюираният или помоленият за коментар не може да бъде инструктиран как и какво да говори, но коментарите на едната страна би трябвало да са разположени до коментарите на другата. И така в сблъсъка между тях читателят да прецени правотата и на едните, и на другите.

За 10 грама злато деца заклаха абитуриентка” ― така е озаглавен материалът от 19 май в рубриката „Синя лампа”. 18-годишната Севилия Райчева е убита в дома си в столичния ж.к. „Люлин”. Обвиняеми са 17-годишни момче и момиче. Мотивът, според столичните криминалисти, е грабеж.

Пространният материал (половин страница) е преразказ на версията на криминалистите. Младежите се събрали в дома на Севилия, пили безалкохолно и си говорили. След известно време двете 17-годишни момче и момиче посегнали към златните накити на Севилия, която тя пазела за абитуриентския си бал. Севилия (страдаща от шизофрения) се опитала да си върне накитите, след което нейните познати я наръгали десетки пъти с нож.

Версията на СДВР, обаче, не е доказана. Обвинените не са потърсени за коментар. Техните адвокати ― също, нито родителите им. Противоречието идва от това, че заглавието е категорично ― двете деца са извършители на убийството. При списването на материала отново са нарушени правилата за плурализъм, за обективност и безпристрастност. Сензацията, която печели читатели, взема превес. Вестникът от страничен наблюдател се превръща в съдник.

Мнението за Севилия е ограничено в изявлението на нейна съученичка ― „15-годишна приятелка на Севилия ― Беше тъпа и издухана, заслужава ли да живее?” Ако авторите са искали да направят психологически портрет на жертвата, са могли да разпитат повече съученици на Севилия.

Нарушавайки принципа за обективност, авторите поднасят непълна, непроверена и изкривена информация. Внушенията могат да бъдат многопосочни. Заподозрените се превръщат в извършители на престъпление. Изявленията на властта и институциите се преразказват дословно, без критичен поглед и търсене на алтернативна, противоположна позиция. Заглавията подвеждат читателя с фалшива категоричност, като текст и заглавие си противоречат.

Тези нарушения на принципа изкривяват и функциите на журналистиката. Информативната се смесва с коментаторската в полза на едно или друго внушение или конкретна авторова цел. Вметнати коментари има и в чисто информативни жанрове. Текстовете стават манипулативни и подвеждат читателя.

Нарушенията в рубриката „Синя лампа” на в. Труд поставят въпроса за редакторската политика на изданието ― дали грешките се дължат на неумението на репортерите, или на преднамерено търсен ефект. Честотата им сочи в посока, че е търсен и постигнат ефект.

Библиография

Алфандари, Елиезер (2003). Свобода на словото и цензура в съвременна България. Във: Политическата цензура в България. Сборник на ВСУ Варна, с. 207.

Коментари

1 коментар за “По-лесният начин”
  1. Приятно е човек да види, че все още има журналисти, които не са забравили какви са правилата на добрата журналистика. Поздравления!

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!