Новите всекидневници

„България Днес” и „Всеки ден” в разгорещена лятна битка за хартиен медал с надпис „Новият български таблоид”

Автор: Богдана Денчева

Първи рунд

В разгара на летния сезон на българския медиен пазар се появиха две нови печатни издания. Още преди да заразгръщаме първите им броеве, България Днес и Всеки ден вече си бяха обявили война в качеството си на новите всекидневници: война на хартия, на територии, донякъде на интереси, и без много питане ни въвлякоха в размисли за това имаме ли нужда от тях, какво е „жълта” журналистика и къде е сериозната такава в началото на юли. България Днес и Всеки ден ни атакуваха безпощадно в информационната мараня и дори успяха да ни объркат: кой кой е, кой кого издава, докога? Объркана от това защо на павилиона продължават да се трупат вестници, за които бих работила само под псевдоним, тази сутрин платих на продавачката „най-бързите” 3 лева и изчервена, без да чакам стотинки за ресто, побързах да свия на руло Уикенд и новите герои България Днес и Всеки ден, за да ги скрия от погледа на следващия клиент на опашката. Млад господин, който невъзмутимо си чакаше Капитал-а и The Sofia Echo и на когото веднага бих се заоправдавала с думите: „Ама и аз това чета по принцип! Днес купих тези за медицински цели…”.

Погрешно ли сме свикнали да оправдаваме всеобщото мнение, че „жълт” вестник е този за чистене на комина, а „икономически” – този за четене пред камината, докато въпросът с прозрачността при упражняване на собственост над влиятелни медийни групи в страната продължава да бъде болезнен, а и „жълт” не на всяка цена означава „лъжлив” (пример в световен мащаб: каталогът Yellow Pages). Ще продължава ли L’Europeo да бъде любимото списание на манекенките, макар Любен Дилов-син от година вече да не е главен редактор там? Колко дълго вестник Уикенд ще бъде вечният първенец по тираж и защо в други европейски страни и на други континенти булевардните издания съжителстват и до днес на павилиона с по-задълбочената журналистическа проза без особени полемики? Да поразлистим, да анализираме и да отсъдим: равностоен и честен ли е двубоят на хартиения ринг, ще поиска ли „тайм аут” някой от всекидневниците и колко и каква журналистика съдържат едни 0,40 лв. ресто.

Bulgaria Today

„Бързо, кратко, ясно”, „вестник за четене”, „първият ежедневен таблоид” са само някои от амбициите на България Днес според официалното прессъобщение, публикувано на сайта на Вестникарска група България за старта на изданието. 32 страници всеки ден, 56 в събота, а в ключовия за пазара на печатни медии петъчен ден читателите на България Днес да получават като бонус елегантна книжка с най-пълната телевизионна програма. “Вестник за четене, а не перачница за гузни политически съвести, пиар табло на олигарси и партии, предизборен афиш или евтин манипулатор на общественото мнение. „България днес” ще се опита да бъде първопроходник в таблоидния жанр и най-вече да възкреси идеята за будната папарашка журналистика”, заканват се още издателите от Медийна група България Холдинг. България Днес в действителност поведе интензивна печатна и outdoors рекламна кампания по повод излизането си; препратката с името на американския гигант USA Today изобщо не е случайна, датата на пилотния брой на България Днес – 4 юли (Ден на Независимостта в САЩ) – също. Зад новия вестник застанаха издателите на Труд и 24 часа, съсобственици са бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев, в проекта участва издателят на Ретро (и един от основателите на Уикенд) Недялко Недялков. Главен редактор е Николай Пенчев, който доскоро управляваше седмичника 168 часа. От екипа на 168 часа в новия България Днес са назначени и фотографите, определяни нееднократно като най-добрите папараци в страната с признания дори от конкурентите Ню Медиа Груп, чиито издания понастоящем са Уикенд и Всеки ден.

Идеята България Днес да заработи като таблоид по подобие на британския в. The Sun или германския Bild, осланяйки се преди всичко на обезоръжаващи снимки, от които на свой ред да произлиза текст, донякъде си я бива, защото именно снимките са неопровержимото доказателство за достоверността на дадена информация. По света се водят много дела за вмешателства в частното пространство на публични личности от страна на медии, но доста често фотографите/операторите се измъкват от хватката на закона под претекст, че са заснели кадри, в които въпросните публични личности извършват дейности, застрашаващи обществения ред (употреба на наркотици, алкохол; непристойно поведение). Оттам насетне т.нар. звезди се заемат трескаво с изчистването на имиджа си и всичко утихва до следващия скандал.

Но докато на това дали четеш The Sun или The Guardian в лондонското метро никой не обръща чак такова внимание, в България купувачите на „жълти” вестници шумно са пращани в категорията с под средно ниво на интелигентност. Причините са няколко. Читателите на този тип издания не се интересуват от новини в истинския смисъл на думата, т.е. не следят предизборната обстановка, не се трогват от урагана Айрин в Ню Йорк или от военните конфликти в Близкия Изток. Второ, медиите някак си успяха да внушат на българина, че е беден, като му създадоха изкуствената среда, в която да купува евтини продукти за стотинки със съответното невисоко качество, без да му отнемат изконния навик да ходи до павилиона сутрин само защото цената на останалите вестници вече преминава левчето. Може би най-сериозният проблем е, че средностатистическият читател отдавна вече не смята, че си струва да платиш за вестник повече от 0,50 лв.

Голяма „заслуга” за това има в. Телеграф, който се радва на изключително добро здраве с най-големия тираж за всекидневник в страната: 132 000 бр. (181 000 в петък). Телеграф направи невъзможното още преди няколко години: на най-достъпната за пазара цена събра в едно булевардното и политическото; чело на броя може да са президентските избори, на 3-та страница ще има гола синоптичка, а на последната – пълен спектър кадри от битови престъпления. И то всеки ден. И евтино. И със судоку. Телеграф не отне на читателите си възможността да четат интервю, заемащо цяла страница, докато България Днес (макар наистина да е единственият пълноцветен вестник до момента) с неговите кратки дописки и миниатюрни карета с донякъде умишлено уголемени заглавия и текст с дребни кегели напомня по-скоро на сполучлив комикс. Резултатът: по данни отпреди месец България Днес е трети по тираж с 76 000 отпечатани копия след Телеграф и своя основен конкурент Всеки ден с 81 000 бройки.

Уикенд всеки ден

Макар Всеки ден да не може да се похвали с осъществяването на солидна рекламна кампания, успя да изиграе правилно стратегически най-силния си ход: излезе на пазара в същия ден, когато и България Днес, като по този начин свали от блясъка около появата на своя конкурент и развенча мита, че независимата журналистика (към каквато се стреми екипът на България Днес по свои думи) няма аналог, когато има очевидна пряка конкуренция. Всеки ден е рожба на Ню Медиа Груп, свързана неофициално с Нова българска медийна група на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски, и се учи на „тиражи” от по-големия в семейството – Телеграф. За разлика от България Днес в редакционното каре на Всеки ден няма посочен главен редактор, а редакционен съвет, в който участват Борис Ангелов, Димитър Златков, Мартин Радославов, Мирослав Боршош и Христина Емилова. Собствениците на Ню Медиа Груп поясняват пред в. Дневник, че Всеки ден представлява „синергия с едноименния сайт, но двете медии ще са различни и онлайн медията ще запази досегашния си вид”. Впрочем Vsekiden.com е един от успешните информационни убесайтове, но през последните 3 години като че ли не издържа на темпото на конкурентите си в сектора. Засега медията публикува през банер снимка на първата страница на всеки брой на Всеки ден, което очевидно не застрашава тиражите на печатното издание, докато България Днес все още търси своите 5 000 бр. разлика и може би затова собствениците му твърдят, че една потенциална онлайн версия би унищожила хартиеното тяло.

И все пак основното предимство на Всеки ден е, че е наследник на Уикенд. Верните читатели на седмичника гигант бързо се ориентираха в създалата се суматоха и упражниха своя вкус и нюх към пикантното. Всеки ден залага повече на текст, по-малко на снимки, наследява графичното оформление на Уикенд и между другото се печата непосредствено след България Днес в една и съща печатница – „София”, което донякъде обяснява защо на следващия ден в двата вестника понякога могат да бъдат наблюдавани съвсем идентични текстове. Именно тук си проличава основният проблем и на двете издания: съдържанието или по-скоро липсата на такова. При положение че в платформите и на двата вестника кратко и ясно бе заложена стратегията да не се разработват политически и икономически теми (чиято запазена марка са големите по обем журналистически материали), а по-скоро да се гравитира около социалното, публичното, светското, е цяло чудо как вече втори месец обещаните 32 страници успяват да бъдат запълвани ежедневно. Добре, че е лято, публичните личности ходят на плаж, но как и къде ще зимуват папараците? Търсенето определя пазара, пише в учебниците по икономика. Според неписаното правило на уличния павилион обаче пазарът се определя от продавачите. Появата на двата нови всекидневника се оказа много повече повод бившите съсобственици на Уикенд да премерят юмруци, много повече бе въпрос на продуцентство, отколкото на журналистика. И на трупане на печалби, защото Уикенд веднъж седмично ще ми струва левче, но Всеки ден 7 пъти би ми струвал онези мои 3 лева тази сутрин.

Ще бъде жалко, ако България Днес и Всеки ден загубят битката на ринга още преди да са се постарали да я спечелят честно. Ще бъде жалко, защото всекидневници като Труд, 24 часа, Стандарт бяха изместени от почетната стълбичка с настоящите си тиражи под 50 000 бройки, а все пак те бяха онези, които, въпреки недостатъците си, караха българина да ги купува през годините с уважение към вестника на дивана като към вечерните новини. Появата на България Днес и Всеки ден е сензационна, но не и полезна. Не защото нямаме нужда от таблоиди, а защото никога не сме изпитвали нужда да ни бъде внушавано, че независимата журналистика, в която не вярваме, пристига при нас благодарение на продукти от издателства, разследвани от КЗК за медиен монопол. Утре (04.09.2011) вестници няма, но и тези днес няма да са последните.

Мачът продължава.