Постмодернизмът – допотопно откритие?
Публикация във в. "Култура", 23 септември 2011
6 октомври 2011, Автор: Орлин Спасов
Публикувана в Блог
След поредица великолепни преводи на ключови текстове на Юрген Хабермас, сред които “Структурни изменения на публичността”, след представяне на български на “Диалектика на просвещението” на Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, сега Стилиян Йотов отново е автор на жест към взискателните читатели. В “Когато медиите не бяха постмодерни” като съставител той събира непревеждани до момента текстове на Валтер Бенямин, Бертолт Брехт, Зигфрид Кракауер, Рудолф Арнхайм и Теодор Адорно, писани в периода между 20-те и 50-те години на ХХ век. Обединяващата тема в селекцията са медиите: фотография, кино, радио и телевизия. С тази материя Йотов прави нещо много повече от това просто да илюстрира един период от теоретичната история. Намерението на съставителя в случая е далеч по-амбициозно: да разкрие останали слабо видими досега детайли от общия контекст, свързващ авторите в онази, по думите на Йотов, „идейна гилдия”, която дава мощен тласък на медийните изследвания за десетилетия напред. Различните аспекти на отношенията и взаимните влияния между включените в книгата мислители са проследени със завидна прецизност във въвеждащата студия на Йотов. В нея читателят ще открие и мотивите към принципа на подреждане на книгата: отказ от изчерпателно христоматийно представяне за сметка на една подчертано ексклузивна селекция на текстове. Някои от тях, без съмнение, са емблематични, но са включени и други, които, в една или друга степен, са останали не толкова експонирани през годините. Именно това съчетание намира израз в инспириращия нов ъгъл, от който книгата насърчава читателя да погледне към теорията. Йотов постига този ефект след работа в архивите на авторите в Германия, където търси импулси за подбора на статиите. Резултатът е една фина селекция, поднесена в бутиково полиграфско изпълнение и с допълващи общото впечатление за добре реализиран цялостен замисъл качествени преводи (издание на ИГ “АГАТА-А”, С., 2011).