Борба за визия

Водещите български политически блогове, януари 2009

Автор: Ния Нейкова

През месец януари всички важни политически събития, които бяха отразени в блогосферата, биха могли да бъдат анализирани през призмата на крайните гледни точки, които представяха, и свързаната с тях борба за образност – без значение дали се отнася до различните визуални кадри, чрез които може да се съди за протеста пред Народното събрание или с борбата за визия на България пред Русия и пред Европейския съюз. 
 

ПРОТЕСТЪТ

Съвсем очаквано протестите пред Народното събрание се превърнаха във фокус и най-коментирана тема в пространството на политическата блогосфера. Това ясно проличава и в следната визуализация на най-често употребяваните думи в коментарите на блогърите:

Подобен факт следваше логически не само от анализирания в наблюденията за месец декември 2008 г. факт на негативизъм спрямо управляващите като цяло, но и със самия произход на призивите към граждански бунт – Интернет. В този контекст блоговете изиграха първостепенна роля в агитацията, организацията и отразяването на събитието и се заявиха не само като нова гражданска медия с реални социални последици, но и като реална опозиция на традиционните медии. Част от коментарите за протестите обвиниха bTV, БНТ и Нова телевизия в „промиване на мозъци“ и акцентиране върху кадри, чиято обективност не може да бъде потвърдена от никого от присъстващите. Така в някои блогове телевизионните канали бяха определени като символи на „пропагандата на олигархията“ или „двупосочния телевизор от 1984“. Най-гневни бяха коментарите относно „тиражираните от медиите глупости“, че протестът „нямал искания“, пуснатите от тях слухове, че на студентите се плащало, за да излизат на площада, „странните“ искания на журналистите към министрите да се кажат имената на виновни, „сякаш истинските виновни не стоят пред тях на трибуната за пресконференции… “.
 
Естествено продължение на подобни критики беше образът на Интернет като пространство, свободно от цензура. Легитимирането на значението и ролята на новата медия се изграждаше на три различни плоскости. От една страна, в противовес на цитирани в блоговете изказвания на главния секретар на МВР по Нова телевизия: „Протестът е незаконен, защото е организиран по Интернет“ или на Мира Янева по bTV: „Няма организатор на протестите, защото се организират по Интернет“. От друга, като начин за обединение около различни каузи на хора, които не трябва да се подчиняват на цензурата на властта. Според повечето от тях МВР и държавата искат контрола върху Интернет, за да потиснат развитието на гражданското общество, а отстояването на правата в това пространство е свързано с отстояването изобщо на свободата. Така се ражда и проектът „Обединени блогъри за наша България“, в който блогъри от различни градове в страната подкрепят каузата на протестиращите групи и застават с  имената си зад конкретни искания:

- Настояваме институциите да поемат политическата отговорност за масовите побоища в София. Ако министър Михаил Миков и членовете на правителството имат съвест, очакваме оставките им.
- Настояваме за незабавни мерки срещу тоталната корупция, която разяжда страната ни и влошава живота на българите. Настояваме за прозрачност.
- Настояваме за спешни и категорични мерки по въпроса с образователната и здравната реформа в България.
- Настояваме институциите да започнат да отговарят за действията си пред гражданите на България. Настояваме за пряко гражданско участие и контрол при вземането на важни решения. (http://bulgariaenasha.blogspot.com/)

 
От трета, като виртуално пространство, което да даде поле за разширяване на протеста. Инициатива на Боян Юруков и негови приятели осигуря възможност на онези, които не могат да дойдат да протестират на живо, да го направят онлайн, като посетят следния сайт http://feelfriendly.com/.
 
АГИТАЦИЯТА

На 14 януари 2009 г. активните политически блогове си поставиха  задачата да издадат „смъртната присъда“ на правителство и именно в това виждаха смисъла на гражданския протест. Той трябваше да бъде наказанието за „корупцията и липсата на административен капацитет на управляващите“, които довеждат до лавинообразно нарастване на проблемите във всякакви форми – презастрояването на големите градове, курортите и бреговата ивица на Черно Море, унищожаването на уникална природа и паметници на архитектурното и историческо наследство, превръщането на Студенски град в Лас Вегас, неизпълнението на националните инфраструктурни проекти, спирането на европейските проектни пари, провеждането на антиевропейска и проруска политика, която от своя страна води до безпрецедентна газова криза, непредприетите мерки във връзка с финансовата криза, потъпкването на гражданските права. Най-често агитационните материали използваха образа на метлата, която трябва да „разчисти“управляващите и да постави „нови идеи срещу старите им правила“.

Отново, както и през месец декември, основното недоволство в блогосферата беше насочено към министър-председателя Сергей Станишев и  президента Георги Първанов. Този път обаче силно внимание беше отделено и на още две политически фигури: председателя на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Минчо Спасов и най-вече на кмета на София Бойко Борисов. Това е интересен обрат, тъй като, както беше споменато в анализа от миналия месец, представянето на лидера на ГЕРБ в гражданския тип медия, за разлика от традиционните, е много слабо. В случая обаче той се превърна в човека, който незаконно и без основание е отменил протеста („големият мачо мъж, който… се е скрил зад полата на своята заместник-кметица и който „фино се измъкна и не коментира този казус“).
 
Изказванията в блогосферата отново бяха подчертано дяснополитически, а коментарите за СДС и ДСБ – положителни, макар активността на тези партии на протеста да бе интерпретирана по противоположни начини: като проява на смелост, но и като недостатъчна ангажираност и отказ да се поеме лидерството на акцията. За политическия уклон на блогосферата може да се съди и косвено, поради често изтъкваните връзки с протеста от 1997 г.
 
Трябва да се отбележи негативното отношение предимно към активистите на Боян Расате, но и към онези на Атака, като свързани с опитите на властта да компрометират протеста чрез внедряване на агресивни участници в него, готови на физическа разправа.

ВИЗУАЛНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОТЕСТА

Основната характеристика на медийното представяне на протеста беше съперничеството на гледни точки. Оказа се, че той може да бъде показан като мирно недоволство на разочаровани от лошото управление хора или като агресивна проява на побойници. В този смисъл месец януари бе арена на борбата на образи, на представяния на случилото се, зад които ясно прозират различни интереси. Като основен подстрекател на протеста блогосферата се характеризираше и с изграждането на два много ясно отделени образа: този на добрите мирни представители на активното гражданско общество в България и на лошите „агенти на властта“, които изпълняват задачата да компрометират протеста. Чисто количествено визуализациите на „добрите“ са значително повече от тези на „лошите“. Характерно за тях е да представят кадри, които да илюстрират конкретни послания на протеста: от една страна, протестиращи с ясни искания, изразени на плакати; от друга, както млади, така и възрастни хора, символът на граждански активните българи, които протестират заедно; от трета, мирни участници, които изразяват негодуванието си със знамена и песни (ефикасни „методи на оранжевите революции, свалили Виденов, Милошевич, Шеварнадзе“). В този контекст в интернет пространството бяха припомняни текстовете на песните „Мила родино“, „Боят настана“, „Не съм избягал“, „Газ, газ“. 

ДОБРИТЕ

Като опозиция на този тип визуализации бяха представени най-вече образите на полицаите, които да илюстрират основните нагласи на блогърите за ролята на органите на реда в компрометирането на мирния протест. Почти всички коментари бяха единодушни, че полицаите са извършили побой над беззащитни и случайни минувачи, а същевременно не са атакували ясно обособената и еднородна групичка на ултрасите – 17-18-годишни момчета с еднотипни облекла и маски, от които протестиращите се разграничават. Този факт рядко беше обясняван чрез професионална некомпетентност и неадекватност и много по-често като преднамереност в действията на полицията. В този смисъл беше очертана и своеобразна „теория на конспирацията“, чиито основни въпроси бяха следните: „Защо внимаваха маските им (на провокаторите) да ги скриват добре не толкова от полицаите, колкото от хората около тях и от камерите? С какво е по-страшно ние да разберем кои са, отколкото полицията да го разбере? Защо, когато нападаха полицаите, винаги ритаха и удряха само по щитовете им? Защо когато полицаите тръгнаха в атака, не докоснаха с пръст точно тези побойници? Те си личаха много добре, надали са ги забравили. Защо след като площадът е разчистен заради сигнал за заплаха, цял ден никой дори не огледа терена да види има ли бомба или не?“. Подобни питания раждат и идеята за съществуването на специфични планове на властта за узурпиране на гражданската инициатива:
 
„План А: Да се дискредитират протестиращите и техните искания с разцепление в лагера на организаторите, с клевети, с инсинуации, със заплахи и да се покаже, че протестът е несъстоятелен.
План Б: Ако протестът успее, да бъде компрометиран с футболните агитки и други хулигани, желаещи просто да си разменят по няколко ритника с полицията.
План В: Ако все пак протестите успеят, да се пробута мачо имитаторът в кметския стол като някаква „алтернатива“ на управляващите. А именно той даде най-голямото рамо на репресията днес, като забрани протеста.
План Г: След мачо имитаторът идват две „националноотговорни“ партии, които по принцип стискат много силно очите си, за да не забележат проблемите на обществото, а забелязват проблемите единствено на спонсорите си. Именно те смятат, че правилата на ЕС са виновни за всичко в България, и в неделя те ще протестират срещу нашите ангажименти в Европа.
План Д: След като и „националноотговорните“ не успеят, ще се използва Байганювата мантра „Всички са маскари“ и ще се хвърля кал по парламента и по парламентаризма въобще, докато всякакъв релеф в пейзажа бъде замазан.“

ЛОШИТЕ

От друга страна, присъствието на ултрасите също беше възприемано противоречиво. В контекста на борбата за визия, тяхната роля беше осмисляна както като главния опорочаващ фактор за протеста, така и като единствената възможност да се създаде образ на ситуацията в България, който да привлече вниманието на международните информационни канали. 
 
ГАЗОВАТА КРИЗА                                             

<a href=”http://komitata.blogspot.com/2009/01/blog-post_4300.html”>Песен за Газпром

Владимир Тумаев
„Давай за газ”
 
В Русия не е имало и няма
по-надежден от “Газпром”
Даряваме на всички топлина и светлина
за офиса и дома

Давай за нас, давай за вас
Давай за целия руски газ
За да не свършва, за да има,
Въпреки че трудно се добива,
Давай за нас, давай на за вас
Давай за целия руски газ
Да не свършва, за да има,
за всички които добиват изпод земята
Изкуственото слънце.

Нови чинове в армията на Русия

Вместо “Майор” - “Кранист 3 ранг”.
Вместо “Подполковник” - “Кранист 2 ранг”.
Вместо “Полковник” - “Кранист 1 ранг”.

Вместо “Бригаден генерал” - “Помпен генерал”.
Вместо “Генерал майор” - “Генерал станция”.
Вместо “Генерал-лейтенант” - “Газопреносен генерал”.
Вместо “Генерал” - зам. директор Газпром.
Вместо “Маршал” - директор Газпром.

Освободители

Сещам се за няколко начина, по които Русия може отново да ни освободи, трижди освободителката.
Би могла да ни освободи от газовата зависимост, като спре да ни доставя газ. Би могла да ни освободи от ядрената зависимост, като спре да ни продава ядрено гориво. Би могла да ни освободи от икономическата зависимост от туризма, като замърси Черноморието. Най-накрая, би могла да ни освободи от демокрацията, като назначи свои агенти за президент и премиер.
 
Основните коментари на тази тема в блогосферата бяха свързани предимно с „престъпната парламентарна шайка“, която  гласувала „за“ отварянето на трети и четвърти енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“, нарушаването на интересите на България с подписването на договор с Газпром, чрез което е увеличена цената на природния газ и парното и създаването на силна зависимост на България от Русия.

НАЙ-ДИСКУТИРАНИТЕ ПОЛИТИЦИ

 
СТАНИШЕВ И ПЪРВАНОВ – ОТНОВО „НЕРАЗДЕЛНИ“

Покрай газовата криза отново се заговори и за президента Георги Първанов и министър-председателя Сергей Станишев. Освен че коментарите за тях продължават да бъдат изключително негативни, месец януари запазва тенденцията от декември те почти винаги да бъдат представяни един до друг в новините, като ключовите фигури от управляващите, срещу които е насочено недоволството на блогърите.

ТОЗИ ПЪТ И БОЙКО БОРИСОВ ЗАСЛУЖИ ВНИМАНИЕТО НА БЛОГОСФЕРАТА

Както вече беше споменато, през изминалия месец Бойко Борисов присъства често в пространството на блогосферата, предимно във връзка с протестите. Негативният му образ се изграждаше чрез описанието му като мачо, който хваща тен дори на минусови температури и не е особено интелигентен и подготвен по въпросите, по които се изказва, човек, който се възприема като безпогрешен и налага случването на всичко, което поиска, и абсолютно неуспешен кмет на София.
 
ЕВРОПЕЙЦИ, АМА НЕ СЪВСЕМ
 
Десетки визуализации, почти толкова, колкото онези, свързани с протеста, представяха България в неуспешна борба за постигане на европейска визия. В този контекст бяха поругани „неадекватните“ негативни реакции на управляващите към изобразяването на България като тоалетна от чешкия артист Черни и гръцкият филм „Градът на греха“, разследващ връзките на братя Галеви, организираната престъпност, спонсорите на президента и механизмите на местната власт в Дупница.

Констатацията „Европейци, ама не съвсем“ беше косвено заложена и в „изкуството“ на български блогъри, които представяха визуално неуредиците в страната, свързани предимно с мърсотия, бездомни кучета, проблеми с паркиране, необичайни методи за чистене на сняг. Най-често констатациите отново подчертаваха спецификата на българския подход към проблеми от всякакъв вид и трагичното изоставане на страната спрямо европейските практики. Като хумористична илюстрация на тази тема  в блога „Малко мисъл, малко идеи“ беше направено и коментирано сравнение на визуалното оформление на новогодишното изказване на президента Георги Първанов от края на 2007 г. и края на 2008 г.:

„Липсва знамето на ЕС, свещичката е запалена ;-). Ако сме излезли междувременно от ЕС, някой е забравил да ни съобщи.“
 
Основни тенденции:

1. Наблюдава се все по-явна конфронтация на гледни точки между блоговете и традиционните медии.
2. Интернет се легитимира като пространство на свобода, в което може да се роди активно гражданско общество.
3. Критиките в блогосферата не са насочени само към управляващите, но вече и към опозиционни партии и лидери – Бойко Борисов, Боян Расате, „Атака“.
4. Наблюдава се явна критика към проруската ориентация на политиката на България и упрек към отдалечаването на страната от практиките на Европейския съюз.